№ 2609
гр. Варна, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид :
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх.№ 46839/25.11.2021
от АЛ. ИБР. АЛ. против решението на ВРС-Хс-в № 1407/20.10.2021г по гр.д.№
12516/2021, с което е постановена мярка за закрила по отношение на детето АНТ. АЛ. ИБР.
ЕГН ********** - настаняване в семейството на роднини - бабата по майчина линия СТ. Й.
СТ. за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на осн.чл.28
ал.1 вр.чл.26 ал.1 ЗЗДт вр.чл.25 ал.1 ЗЗДт.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано с оглед събраните по
делото доказателства.
По първоинстанционното дело бащата като заинтересована страна не бил призоваван.
За съдебното решение узнал, когато получил препис от същото.
РС неправилно е преценил и е постановил мярка за закрила спрямо детето, тъй като
не било установено по безспорен начин и доказано, че детето било в риск.
Твърди, че той отглежда сина си и инициирането на съдебно производство по
настаняването му в семейството на роднини било нецелесъобразно.
Счита за неподходяща постановената мярка за закрила чрез извеждането на
малолетното дете. След смъртта на съпругата му и майка на детето - Я.С.ЙО. детето, А. се
отглеждал от него. Бащата живеел в собствена самостоятелна къща в с.Блъсково, ул.„ Е." №
14.
Действително, бащата в началото на 2021г известно време работил в Германия, а
майката била в болница. Тогава синът му А. пребивавал за известно време при баба си по
майчина линия - СТ. Й. СТ..
По късно разбрал за издадената заповед ЗД/Д-ДЧ-010/23.07.2021г.
Твърди, че не бил прекъсвал контакта със сина си, дори когато бил в Германия, а той
1
бил при баба си С.Й.. От разговорите по телефона с А. разбрал, че /докато живеел при баба
си/ синът му не ходел на училище, употребявал алкохол и пушел цигари и гледал
порнофилми безконтролно.
Майката на жалбоподателя получила информация, че А. бил принуждаван да проси и
да работи вместо да посещава училище. Hикой не полагал грижи за възпитанието му и
контрола над него, докато бил в с.С.. Затова помолил майка си да отиде в селото и да
прибере А. при себе си в с.Блъсково.
Взел решение да се върне в България незабавно. Докато уреждал прекратяването на
трудовото си правоотношение в Германия и завръщането си в България, и преди майка му
да успее да вземе А., на 13.08.2021, около 21ч същия ден, на пътя между с.С. лекотоварен
автомобил, шофиран от 54г. мъж, при разминаване с насрещно движещата се кола,
застигнала и удрила в задната част конската каруца без светлоотразителни знаци, в която се
намирал синът му А. заедно с още едно 17год. момче, което загинало на място. А. бил
настанен в болница без опасност за живота. Досъдебното производство по случая не било
приключило.
Счита, че това се е случило в резултат неупражнен от бабата С. спрямо синът му А.
контрол. Здравето на А. не би могло да се възстанови изцяло.
Откакто бил изписан от болницата А. постоянно живеел с баща си и се възстановявал
от претърпения инцидент.
Счита, че приетата за установено от ВРС фактическа обстановка, е непълна,
неправилна поради липсата на воля от стана на съда да попълни доказателствения материал
с всички необходими доказателства. Затова и изведените правни изводи не кореспондирали
с приложимите за казуса правни норми. При цялостно и правилно изградени фактически
констатации и при пълнота на доказателствения материал РС би достигнал до правни
изводи, които биха наложили отхвърляне на молбата за настаняване на детето в семейството
на близки и роднини.
ЗЗДт отдава приоритет едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда по см.
§1 т.7 ДР ЗЗДт /чл.3 т.2, чл.25 ал.2 и чл.28 ал.4 33Дт/, като в изключителни случаи може да
бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес.
Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван
най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1 т.5 ДР ЗЗДт.
Съгласно чл.9 от КПД държавите-страни по Конвенцията, осигуряват детето да не
бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти
решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен
преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето.
Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например
тежки провинения - малтретиране или изоставяне на детето от родителите и други, каквито
обстоятелства не са налице и никога не са били.
Всяко дете, както и синът му, има право да бъде отглеждано на първо място в
семейство.Между бащата и детето била установена емоционална връзка и пълноценна грижа
от негова страна. Бащата А.И. правел всичко необходимо А. да се развива нормално и
израства правилно за възрастта си. Детето живеело при отлични хигиенно битови условия,
изграден му бил правилен хранителен режим. Полагал усилия да приучва А. към това да
забрави лошите навици придобити при пребиваването му в семейството на баба му СТ. Й.
СТ.. А. бил силно привързан към баща си и баба си по бащина линия, както и към други
техни роднини в с.Блъсково и се чувствал спокойно и защитено в семейството им.
Ето защо счита, че в настоящия случай не били налице такива обстоятелства, които
да налагат настаняването на детето за отглеждане извън семейството на рождения родител и
по-конкретно в дома на бабата по майчина линия С. Й.С..
2
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение.
Въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия в срока по
чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор със следното становище :
Със Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-017/14.09.2021г на Директора на Д“СП“-Долни чифлик е
прекратено настаняването на детето АНТ. АЛ. ИБР. в семейството на неговата баба по
майчина линия СТ. Й. СТ. и същото е реинтегрирано в семейството на своя баща АЛ. ИБР.
АЛ..
На 17.09.2021г преписката по случая с детето е била получена в Д“СП“-Провадия за
проследяване процеса на реинтеграция.
В посочения в закона едномесечен срок от издаване на административната заповед на
15.10.2021г Д“СП“-Провадия е внесла в РС-гр.Провадия искова молба за потвърждаване
прекратяването на настаняването на детето в семейството на неговата баба и реинтеграцията
му в биологичното семейство на неговия баща.
На 25.10.2021г в Д“СП“-Провадия е получена призовка за насрочено гр.д.№
1226/2021г на ПРС, насрочено за 15.11.2021г.
Към настоящия момент в Д“СП“-Провадия не е получавано съобщение за
постановено решение от ПРС.
Във връзка с получената преписка по случая с детето О“ЗД“ при Д“СП“-Провадия
посещава периодично детето А. и неговото семейство. Към настоящия момент детето се
отглежда в жилище, намиращо се в с.Блъсково, общ.Провадия, при добри хигиенно-битови
условия. За настоящата учебна година А. е записан като ученик в ОбУ"Св.св.Кирил и
Методий"-с.Блъсково.
Постъпил е и писмен отговор от адв.Л.Ч., назначена за особен представител на
малолетния А. Илиев И., в което изразява сл.становище, че обжалваното решение е
постановено съобразно събраните по делото доказателства, че майката на детето е починала,
а бащата работи и живее е Германия и детето А. се отглеждало от баба му по майчина
линия. В изготвения социален доклад тези обстоятелства подробно са били описани, както и
че детето било сигурно и спокойно при баба си, в разширения родителски кръг. Този доклад
е с дата 23.07.2021г, а ИМ била подадена на 19.08.2021г.
Преди настоящото производство, с решение на съда по гр.д.№ 4824/2020г на ВРС-
24с-в детето е с мярка за закрила е настанено за срок от една година при баба си С.С..
Твърденията на бащата, че не знаел за делото и че сега детето живеело при него,
както и за това, че бабата не упражнявала контрол върху развитието на детето до момента,
не били доказани. Бащата сам е заявил, че през 2021г бил в Германия, без да уточнява до
кога, а майка му била в болница и затова детето било при другата баба. Пропуска
обстоятелството, че майката на детето е починала на 28.02.2020, поради което от 29.06.2020г
детето А. било настанено при баба си Стефка.
Поради изложеното счита, че подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Производството е по реда на чл.28 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.1 т.2 от ЗЗДт,
образувано по молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Долни
чифлик с вх.№ 27440/26.08.2021г с искане за постановяване на решение за настаняване на
детето АНТ. АЛ. ИБР. в семейството на своите роднини - баба по майчина линия - СТ. Й.
СТ. за срок от една години, считано от датата на влизане на решението в сила.
3
Излага се, че с административен акт спрямо детето е предприета мярка за закрила по
см.чл.4 ал.1 т.6 ЗЗДт, като същото е настанено в семейството на прародителя му -.
Родители на детето са Я.С.ЙО. /майка/ и АЛ. ИБР. АЛ. /баща/. Майката на момчето е
починала на 28.02.2020г, а бащата живеел и работел в Германия.
Излага се още, че майката Я.ЙО., заедно с детето, е живяла в жилището на своята
майка С.С.. След смъртта на майката основни грижи за детето А. полагала бабата по
майчина линия, която била вдовица и споделяла, че имала желание да полага грижи за своя
внук, което било видно и от изходящата от нея декларащия по чл.24 ал.3 от ППЗЗДт.
Бащата А.А. не бил в състояние да се грижи за детето понеже живеел и работел в
чужбина.
Със Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-010/23.07.2021г детето е било настанено по адм.ред при
бабата С. Й.С. до произнасянето със съдебно решение.
При проведеното актуално проучване се установило, че рисковете за момчето не са
отпаднали. Бащата на детето не е в състояние да полага грижи за него, доколкото
продалжавал да живее и работи в чужбина, а майка била починала. С. Й.С. е прародител на
детето. Същата желаела да продължи да отглежда своя внук. А. бил адаптиран в
семейството на баба си С., която го обграждала с внимание.
Особеният представител на детето АНТ. АЛ. ИБР. адв.Л.Ч. е изразила становище
за уважаване на молбата.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното :
От у-е за раждане, изд. въз основа на АР № 0117/20.01.2010г на община Варна,е
видно, че детето АНТ. АЛ. ИБР. е роден на 17.01.2010г от родители: Я.С.ЙО. – майка и АЛ.
ИБР. АЛ. - баща.
С Решение № 2659/29.06.2020г на ВРС-24с-в е определена мярка за закрила по реда
на чл.28 вр.чл.26 ал.1 ЗЗДт, като е детето АНТ. АЛ. ИБР. е настанен в семейството на СТ. Й.
СТ. за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.
Впоследствие, със Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-010/23.07.2021г детето А. А.И. е настанено
по административен ред в домакинството на СТ. Й. СТ., баба на детето по майчина линия,
до произнасянето на настоящия съд по чл.28 ЗЗДт.
От изготвения социален доклад се установява, че от раждането на детето преки и
непосредствени грижи за него са полагани, както от неговата майка, така и баба му по
майчина линия.
След смъртта на майката грижите за А. били поети изцяло от неговата баба С..
Между нея и детето имало изградена силна емоционална връзка, която наред с
декларираното съгласие, е достатъчна да удовлетвори интереса на детето.
В становището на Д“СП“-Провадия е отправена препоръка, че спрямо момчето следва
да се предприеме мярка за закрила „настаняване в семейство на близки и роднини“ в
4
семейството на С.С..
Във въззивното производство е представено решението на Провадийски РС–Vс-в
№ 10/12.2022г по гр.д.№ 1226/2021, с което е постановено ПРЕКРАТЯВАНЕ на
постановената с решението на РС-Варна № 1407/20.10.2021 по гр.д.№ 12516/2021 мярка за
закрила по отношение на детето АНТ. АЛ. ИБР. ЕГН **********, изразяваща се в
настаняване на детето в семейството на неговата баба по майчина линия СТ. Й. СТ. ЕГН
********** с адрес: с.С., общ.А., обл.Варна ул.„К.“ № 6, на осн.чл.30 ал.1 вр.чл.29 т.6 и т.9
ЗЗДт. От служебно извършената от съда справка се установява, че решението не е било
обжалвано и е влязло в законна сила още на 12.03.2022г
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предвид новонастъпилите обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
постановяването на съдебния акт, а именно, че с влязло в сила решение постановената мярка
за закрила настаняване на детето А. за отглеждане в дома на неговата баба по майчина
линия СТ. Й. СТ., вече е прекратена, от което следва, че детето реинтегрирано в семейството
на бащата. Ето защо следва да се приеме, че за бащата, който и е жалбоподател, е отпаднал
правният интерес от търсената защита. При това положение производството, образувано по
подадената от него жалба подлежи на прекратяване.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от с.з. на 10.05.2022 за даване ход на устните състезания
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 137/2022г
Определението може да се обжалва с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА
в едноседмичен срок от уведомяването на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5