№ 5645
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110121648
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Я. В. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....
апартамент, с аб. № ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон на интернет – страницата, което ответникът не е сторил, поради което
претендира от него сумите, както следва: 2 608,53 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; 609,89 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
24.01.2023 г.; 17,70 лв, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 30.07.2020 г., както и 4,57 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. В. А., чрез назначения по реда на чл. 47,
1
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. А., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода
до м.12.2019 г. включително. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца
поради липсата на представен писмен договор за продажба на топлинна енергия с него.
Оспорва действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, тъй като е с изтекъл срок, а освен това не става ясно кой го е подписал от
името на етажната собственост. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответникът Я. В. А. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
вече данните, удостоверени в представения протокол от открито съдебно заседание от
09.06.1981 г. по гр. дело № 13995/1980 г. по описа на Софийски районен съд (л. 18-19 от
делото), от който се установява, че между съделителите ....., действащ като настойник на
поставената под пълно запрещение ВС. Я.ева А.а, Въло Я.ев А. и Я. В. А. е постигната
спогодба за предоставяне в дял и изключителна собственост на последния на апартамент,
находящ се в г...., първия етаж – вляво, заедно с таванско помещение № 7, мазе № 12 и
13/315 идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Съгласно чл. 234, ал.
3 ГПК (чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.)) съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно
решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. С този текст одобрената от съда
спогодба е приравнена по правни последици на влязло в сила съдебно решение, поради
което в последващ съдебен процес между същите страни делбеният протокол ще се ползва
със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение,
2
което също се ползва със сила на присъдено нещо по този въпрос, като между посочените
лица делбеният протокол ще представлява доказателство за правото на собственост – в този
смисъл са Решение № 6 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о. на ВКС, решение №
412 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 15/2012 г. на І г. о. на ВКС и Решение № 303 от 31.03.2010 г.
по гр. д. № 587/2009 г., I г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото не се
спори, че спогодбата е надлежно оформена в съдебния протокол, който е одобрен и
подписан от съда и страните. Ето защо, в настоящия случай може да се направи извод, че
съдебната спогодба по гр. дело № 13995/1980 г. по описа на Софийски районен съд, има
последиците на влязло в сила съдебно решение и същата е породила
вещнопрехвърлителното си действие, от което са обвързани както страните по нея, така и
трети за спора лица. Действително, съдебната спогодба от 09.06.1981 г. е сключена
значителен период от време преди исковия период, но по делото не се твърди, а и не се
доказва извършването на последващи прехвърлителни сделки с имота, предмет на същата,
поради което съдът приема, че в рамките на исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Нещо повече,
видно е от представеното извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ от 01.01.2011 г. (л. 22-
25 от делото), че ответникът Я. А. е потвърдил това свое качество пред общинската
администрация, декларирайки, че е негов собственик, още повече, че същият се е подписал и
в списъка към протокола от общото събрание на етажната собственост (л. 26 от делото),
чието авторство не е оспорено от него в хода на процеса, потвърждавайки фактическата,
респ. правната си обвързаност именно с процесния апартамент, находящ се в жилищната
сграда на бул. „Александър Стамболийски“ № 44. Нещо повече, видно от представения
нотариален акт № 10, том V, нот. дело № 709/08.12.2021 г. (л. 16-17 от делото), съставен в
рамките на исковия период, нотариус Йонко Литовски с рег. № 263 на НК също е
констатирал собственическите права на ответника Я. Вълов А. по отношение на процесния
имот, признавайки го за негов собственик.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на
процесното жилище, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
3
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост, списък към него и договор №
1997/23.09.2002 г. (л. 27-32 от делото), справка за използвана топлинна енергия и формуляр
за извършен отчет от 09.07.2020 г. (л. 103-104 от делото), а и с оглед изложеното от вещото
лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото
се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: г...., са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
„..... (с предишно наименование „.... ООД).
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение,
че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма
обвързващо действие, тъй като е с изтекъл срок, а освен това не става ясно кой го е подписал
от името на етажната собственост. Представеният в заверен препис списък на етажните
собственици (л. 32 от делото) е подписан от голяма част от тях, като ответникът нито
твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано от него по реда на
ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника Я. А.
предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая се касае за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответника. Нещо повече, по делото се
установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна
собственост се е извършвало именно от „....., като видно от приетите изравнителни сметки и
формуляр за отчет, отнасящи се за процесния аб. № ...., както и заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, страните са изпълнявали поетите по договора
задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за
отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок. За пълнота следва да се
отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни
са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание
на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от
23.09.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен
писмено за новия избор, поради което да е преустановил осъществяването на този вид
услуга. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: г...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
4
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани с оглед
наличието на 4 броя радиатори с уреди за дялово разпредение, които са отчитани
дистанционно, както и с оглед наличието на щранг лира с мощност 494Вт и хоризонтални
тръби с мощност 768 Вт, сумите за битово гореща вода са начислявани служебно на база 2
броя потребители за 264 дни и по данни от един водомер за останалата част от отчетния
период съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 257 куб. м.
и този на етажната собственост – 7 224 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответницата не са
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. възлиза на 2 542,28 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените
суми по фактури (2 083,65 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки
(458,63 лв.), като посочената по-горе стойност е без предишни неплатени и просрочени
суми и без начисляване на лихви по тях.
Както се посочи по-горе, през 264 дни от исковия период сумите за битово гореща вода
са били начислявани служебно - на база 2 броя потребители поради наличието на
неосигурен достъп, но съдът намира, че от страна на ищеца не е доказано пълно и главно
наличието на основание за изключение от принципа за заплащане на реално доставено
количество топлинна енергия по отношение на разхода за БГВ за тази част исковия период, а
именно: наличието на предпоставките за определяне на служебен разход – в случай, че
такъв достъп е бил отказан от абоната. За установяване на посоченото обстоятелство по
делото е представен единствено формуляр за отчет от 09.07.2020 г. (л. 104 от делото), в
който липсва отбелязване, че абонатът не е осигурил достъп, още повече, че същият не е
подписан нито от представител на фирмата за дялово разпределение, нито от клиента или
представител на етажната собственост. По време на изслушването си в открито съдебно
заседание на 07.12.2023 г. вещото лице по съдебно-техническата експертиза също не е
изложило категорично становище относно основанието за начисляване по този ред на
сумите за битово гореща вода за тази част от исковия период. Ето защо, съдът приема, че за
тези 264 дни за ищеца не е съществувало снование за начисляване на служебен разход за
топлинна енергия за битово гореща вода – поради липсата на доказани от него
5
обстоятелства, обуславящи начисляването на същата по този ред, а именно: наличието на
неосигурен достъп от страна на абоната. Изложеното обосновава извод, че служебно
начислената сума за битово гореща вода за 264 дни от исковия период се явява недължима,
поради което възприетата от вещото лице обща прогнозна стойност от 840,48 лв., отразена в
колона 6 на таблица № 5 от заключението, следва да са намали със сумата от 604,56 лв.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, с оглед данните, отразени в същата тази таблица.
Следователно, прогнозно начислената сума за топлинна енергия по отношение на разхода за
БГВ се равнява на сумата от 235,92 лв., а не на сумата от 840,48 лв., както е прието от
фирмата за дялово разпределение, доколкото ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване основанието за начисляване на същата по реда на т. 5.2 от Приложение
към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Оттук и при
съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че стойността на общо прогнозно
фактурираното количество топлинна енергия за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация се равнява на сумата от 1 479,09 лв. (235,92 лв. – за БГВ + 1 243,17 лв. – за
отопление и сградна инсталация), а не на сумата от 2 083,65 лв., както се посочва от
съдебно-техническата експертиза, към която следва да се прибавят и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки (458,63 лв.), при което реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза
на 1 937,72 лв. (1 479,09 лв. + 458,63 лв.), а не на 2 542,28 лв.
Ето защо, при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от
нея ответникът Я. В. А. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано релевираното
от него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 03.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 03.02.2020 г., а след и
на 26.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м.09.2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г.,
т. е. преди 26.11.2019 г., поради което то, както и предхождащите го такива – за м.05.2019 г.,
за м.06.2019 г., за м.07.2019 г. и за м.08.2019 г., включени в рамките на исковия период, са
обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща
фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
6
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответника следва да бъде
определен въз основа изчисления по-горе по реда на чл. 162 ГПК такъв от 1 937,72 лв.,
отчитащ липсата на доказано по делото основание за начисляване на топлинна енергия по
отношение на разхода за БГВ за 264 дни от исковия период, отразяващ реално доставената и
потребена такава. От тази сума следва да се приспаднат сумите, които са погасени по
давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., които предвид данните по таблици № 4
и № 5 от заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за
процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, но при
съобразяване на вече извършено преизчисляване по отношение на част от разхода за БГВ,
възлизат на 298,40 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът
приема, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., които прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 1 639,32 лв. (1 937,72 лв. - 298,40 лв.), до който размер предявеният
главен иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 608,53 лв., или за размера от 969,21
лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 17,70 лв. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ..... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 30.07.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 17,70 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответника. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да
се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.01.2020
г. се счита за възникнало на 31.01.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.02.2020 г.,
т. е. след 26.11.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, не са обхванати от
изтекла погасителна давност.
7
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 30.07.2020 г. следва да се приеме за доказана в горепосочения размер от
17,70 лв., поради което така предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС
по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2020 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
379,96 лв., начислена за претендирания период от 16.10.2020 г. до 24.01.2023 г., до който
размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 609,89 лв., или за размера от 229,93 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,57 лв. за
периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 543,74 лв. – платена
държавна такса в т. ч. и съответната част от тази пред заповедния съд, депозит за особен
представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размера юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не
претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. А., ЕГН **********, с адрес: г.... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 1 639,32 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: .... апартамент, с аб. № ...., за периода от 01.10.2019
г. до 30.04.2020 г.; сумата от 17,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 379,96 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 16.10.2020 г. до 24.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1 639,32 лв. до пълния предявен размер от 2 608,53 лв.,
или за размера от 969,21 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; иска за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
24.01.2023 г. за разликата над уважения размер от 379,96 лв. до пълния предявен размер от
609,89 лв., или за размера от 229,93 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,57 лв. за периода от 05.03.2020 г. до
24.01.2023 г.
ОСЪЖДА Я. В. А., ЕГН **********, с адрес: г.... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 543,74 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9