№ 1622
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501946 по описа за 2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАЛЕНА Д.А- мл.с.
секретар: ГАЛИНА СЛАВОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.д. № 1946 по описа за 2021г.
Производството е реда на чл.268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез
процесуален представител, срещу решение № 260827/ 23.10.2020г. постановено по гр.д.№ 1119/
2020г., Районен съд-Варна, с което ГДГК-МВР е осъдена да заплати на СВ. АТ. Д. сумата
1229.18лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 172 часа , за периода от 01.10.2017г. до 30.11.2019г., със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска- 29.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5 т.2 ЗМВР. С решението са присъдени съдебни
1
разноски и държавна такса , на основание чл.78, ал.1 и ал. 6 от ГПК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост. Счита, че изводите
за основателност на иска противоречат на приложимата нормативна уредба за полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители , чиито служебни
правоотношения са уредени цялостно от ЗМВР. Специалните норми на закона изключват
приложението на общите разпоредбите на КТ за конкретните правни субекти и правоотношенията
с тях. Развити са правни съображения за във връзка с установената нормална продължителност на
работното време в чл.187,ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани,
и допълнителните възнаграждения за нощен труд по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По същество
претендира отмяна изцяло на решението като неправилно.
Въззиваемата страна- СВ. АТ. Д., чрез упълномощен процесуален представител, оспорва
жалбата с доводи за неоснователност, поради законосъобразност на решението.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявените осъдителни искове от СВ. АТ. Д. срещу ГД „
ГП“ за сумата 1384лв., претендирана като незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 173 часа през периода 01.01.2017г.- - 31.11.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през исковия период е полагала труд на длъжността „полицай“ в ГПУ -
Варна, на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“при МВР, гр.София,
регламентиран от нормите на ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни, а за работещите на и 8-, 12- и 24-часови смени, сумирано за тримесечен период
съгласно чл.187, ал.3 от МВР. През исковия период е положил общо 1208 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 1381 часа. Получената разлика от 173часа
представлява извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% , съгласно чл.187, ал. 6 от
ЗМВР, всеки отработен извънреден част следва да се компенсира с 8.00лв., което определя общ
размер на задължението за съответния период – 1384лв.
Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения труд
през нощта като неоснователна. Твърди, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
сменен режим, съгласно месечни графици, като отработеното време е изчислявано сумарно. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период е формиран резултат, който при надвишаване нормата на работните часове е заплащан на
основание разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, като извънреден труд.Ищецъ има качеството на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и неговият статут се определя от
нормите на този закон. Счита, че Кодекса на труда не намира субсидиарно приложение към
държавните служители и работещите в МВР. Няма непряко препращане за неуредените случаи в
ЗМВР и ЗДСл към нормите на КТ. Относно организацията и разпределението на работното време
са действали в различни периоди – Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г до 29.07.2016г.; Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г., от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., поради отмяна на Наредба № 8121з-592/
25.05.2015г. с решение на ВАС , а за периода от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.-
Наредба №8121з.-776 / 29.07.2016г. Цитираните подзаконови нормативни актове, според
дефинирания в чл.1 предмет, уреждат еднаква материя с Наредба за структурата и организацията
на работната заплата , Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация ,
Наредба за работното време , почивките и отпуските, и наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, и имат
еднаква регламентация. В относимите към исковия период текстове на цитираните наредби не е
предвидено преизчисляване на часовете нощен труд към дневен с коефициент, а възнаграждението
претендирано от ищеца не е предвидено в специалната уредба на отношенията по ЗМВР.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
2
Между страните няма спор, че през периода 01.10.2017г. до 30.11.2019г. са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената
длъжност при 8-,12-, 24-часови дежурства, при сумирано отчитане на работното време.
За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства е допусната съдебно-
счетоводната експертиза. Заключението на вещото лице съдържа данни за отработените смени при
12/ 24 часови дежурства, общо 151 бр. / справка 1, кол.2/ и отработените часове нощен труд –
общо 1208 часа / справка 1, кол.3,4/ . Преизчислените часове нощен труд след приравняване към
часовете дневен труд с коефициент 1.143 са 1380 часа, посочени за целия период по месеци/
справка 1, кол. 6/ . Разликата от 172 часа вещото лице посочва като извънреден труд за процесния
период, който не е заплатен на ищеца. За отчетените часове нощен труд по ведомост са начислени
302лв. / 1208 х 0.25/. Съобразно посочените стойности в справка 2 размерът на дължимото
допълнителното възнаграждение за 172 часа, получени след преизчисляване на нощен към дневен
труд, е 1229.18лв.
По искане на ищеца, на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата
претенция, чрез намаляването й по размер, съответно от 1384лв. на 1229.18лв., с частично
прекратяване на производството.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178,
ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден
труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за
държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона са издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с
полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от
11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане
на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В
периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.,
считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията,
3
разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно
правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от
ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията,
произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат
преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители,
назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата
на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.
С чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор. Установено е, че отчитането на отработеното
работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно
вписаните данни се изчислява общият брой часове положителен труд за отчетен период.
Предназначението на този отчет е да определи часовете положителен нощен труд от служителя, в
случаите на 9,12,24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална
продължителност на работно време- 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и
изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период съгласно
чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е. полагания труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата
на служебните задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време пред нощта е
до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време
през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала между 22.00ч.-6.00ч., то следва
да се приеме, че установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма,
към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано
изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове /след превръщане
на нощните часове в дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на
отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Констатациите на заключението за положените работни нощни часове по време на
дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване показват
разлика от 172 часа, за които ответникът дължи допълнително възнаграждение, със законната
лихва, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР.
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноските по делото.
Представените доказателства установяват заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие в размер на 500лв.
Предвид фактическата и правна сложност на спора, възражението за прекомерност на
насрещната страна е основателно. Следва да се присъдят разноски съобразени със задължителния
минимум, на основание чл.7, ал.2 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения приема, в размер на 250лв.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260827/ 23.10.2020г. постановено по гр.д.№ 1119/ 2020г.,
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, да заплати на СВ. АТ. Д., ЕГН-
**********, сумата 250лв. / двеста и петдесет лева/- съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5