№ 19382
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110126476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът В. С. Ф. е предявила отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК против ответника ***** за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в размер на 1239.49 лева - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., ведно със
законната лихва за периода от 07.01.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
92,29 лева за периода от 30.06.2013 г. до 04.12.2014 г., за които е издаден изпълнителен лист
от 08.09.2016 г. в полза на ***** по гр.д. № 456/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20248600400673 по описа на ЧСИ
**********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № ***, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ищецът- В. С. Ф., твърди, че въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 456/2015 г., по описа на СРС,
76 състав, срещу нея е издаден изпълнителен лист на 08.09.2016 г. в полза на ответника
***** за сумата от 1239.49 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., както и за сумата от 92,29 лева - мораторна лихва за
периода от 30.06.2013 г. до 04.12.2014 г. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен
лист по молба на ответното дружество е образувано изпълнително дело № 20248600400673
по описа на ЧСИ **********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № ***, за
събиране на посочените вземания. Твърди, че до момента по изпълнителното дело няма
удържани суми от ищеца, нито са извършвани доброволни плащания от нейна страна.
1
Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело поради неизвършване на
изпълнителни действия с изтичането на тригодишен давностен срок правото на вземане за
главницата е погасено през 2019 г., като с оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, било погасено
и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че сумите по издадения изпълнителен лист от 08.09.2016 г.
са били установени с влязло в сила на 14.07.2016г. съдебно решение в.гр.д. № 14332/2015,
СГС, IV Д въззивен състав, постановено във връзка с обжалването на решение по гр. д. №
11339/2015г. по описа на СРС. Поддържа, че след влизане в сила на решението вземанията
на ищеца са станали ликвидни и безспорни, установени са по основание и размер, с оглед на
което влязлото в сила съдебно решение има за последица преклудиране на възраженията на
ищеца, свързани със съществуване на процесните вземания. Намира, че по отношение на
същите е приложима петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Твърди, че въз основа на молба на 08.12.2016г. е образувано изп. д. № 20168580401496 по
описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с която е поискано предприемане на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебният
изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение. Длъжникът е уведомен със
съобщение за образуване на делото, получено лично на 30.01.2017г., както и по
изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността на вземането, от които: на 11.01.2017г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника, на 01.08.2018г. е депозирана молба за извършване на конкретни
изпълнителни действия, на 25.09.2018г. е наложен запор на сметка на длъжника и на
28.02.2020г. е депозирана молба за извършване на конкретни изпълнителни действия, така и
за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение в страната на
20.05.2020г. давност не е текла, като изпълнителното дело било прекратено през м. 01.2024г.
Посочва, че за събиране на процесните вземания на 28.02.2024г. е образувано изпълнително
дело № 20248600400673 по описа на ЧСИ **********, по което с молбата за образуване на
изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност е и поискано предприемане на
конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, като изрично е посочено, че на
основание чл. 18, ал, 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да избира начина на
изпълнение, както и в хода на изпълнителното производство са извършвани редица
изпълнителни действия, прекъсващи давността. По изложените доводи поддържа, че
давността по отношение на процесните вземания не е изтекла, доколкото същата е
прекъсвана с образуване на посочените изпълнителни дела и с предприетите в хода на
същите действия по изпълнение в срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
2
Съгласно приетия по делото изпълнителен лист от 08.09.2016г. по ч.гр.д. № 456/2015г.
по описа на СРС, 76 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 09.01.2015г., е разпоредено ищцата да плати на ответника сумата от
1239.49лв. главница, ведно със законната лихва от 07.01.2015г. до изплащане на вземането,
както и лихва от 92.29лв.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20168580401496 по описа на
ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз
основа на издадения ИЛ от 08.09.2016г. по молба на ответника от 08.12.2016г. С молбата е
възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението. След образуване на
изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия, както следва: на
27.12.2016г. са наложени запори на банкови сметки (л.100 и 101), Запор от 25.09.2018г.,
молба от 24.01.2020г. ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия (л.152), с
молба от 21.12.2023г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното дело по чл.433,
ал.1, т. 8 ГПК, прекратено с постановление на 04.01.2024г. С молба от 23.01.2024г.
ответникът е поискал връщане на ИЛ в оригинал, върнат съгласно приемо-предавателен
протокол от 08.02.2024г.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20248600400673 по описа на
ЧСИ **********, рег. № *** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на
издадения ИЛ от 08.09.2016г. по молба на ответника от 28.02.2014г. С молбата е възложено
по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението, така и е са поискани конкретни
изп.действия (налагане на запори).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността. Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение
на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (така и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на
ВКС , IV г.о.; Решение № 118/07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС и др.). В ТР 2/15 по
т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на конкретни
3
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като
прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, вкл. искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ (така и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК). От приобщеното изпълнително дело 20168580401496 се
установява, че в хода на делото са извършвани множество действия, които прекъсват
давността, а именно: с налагане запор на банкови сметки от 27.12.2016г., 25.09.2018г., както
и с молбата за извършване на изпълнителни действия от 24.01.2020г., след което делото е
било перимирано по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като последващите изпълнителни действия,
прекъсващи давността са по изп.д. № 20248600400673, по което с молбата за образуване от
28.02.2024г. са поискани конкретни изп.действия (налагане на запори). Следователно между
24.01.2020г. до 28.02.2024г. не е изтекла необходимата 5г. давност, като в ТР № 2/04.07.2024г.
по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Оттук съдът намира иска за неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв., която се дължи разделно от ищците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Ф., ЕГН: **********, ******, съдебен адресат: адв.
С. П., ********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че не дължи на *****, ЕИК: *********, сумите по изпълнителен
лист от 08.09.2016г. по ч.гр.д. № 456/2015г. по описа на СРС, 76 състав, издаден въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
09.01.2015г., а именно сумата от 1239.49лв. главница, ведно със законната лихва от
07.01.2015г. до изплащане на вземането, както и лихва от 92.29лв., въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600400673 по описа на ЧСИ
**********, рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК В. С. Ф., ЕГН: **********, ******,
съдебен адресат: адв. С. П., ********, да заплати на *****, ЕИК: *********, разноски по
делото в размер на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
4
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5