Решение по КНАХД №460/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община Борово срещу решение № 68/15.05.2025 г. по АНД № 85/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е отменено НП № 1/24.02.2025 г., издадено от кмета на община Борово, с което за нарушение на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на общественото имущество на територията на община Борово и на основание чл.18 от Наредбата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Към жалбата са представени писмени доказателства. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Н. Т. Н., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 24.01.2025 г., около 10.15 ч., актосъставителката С. П. - специалист - Екология и техника за опазване на околната среда при община Борово, като излязла в почивка пред сградата на общината, видяла, че на ЖП линията имало овце. Качила се до стаята си, за да вземе телефона си и направила няколко снимки. Погледнала през прозореца на стаята и видяла, че овцете са на линията и Н., когото познавала, се опитвал да ги махне. П. слязла отново пред сградата и видяла, че животните ги няма, а касаторът се качил в червен автомобил и потеглил. По този повод, П. съставила покана до касационния жалбоподател, която му била връчена на 04.02.2025 г. Със същата бил поканен в седемдневен срок да се яви в общината за съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл.68, ал.1, вр. с чл.35, ал.1 от Закона за защита на животните. Така на 11.02.2025 г. жалбоподателят се явил и П. му съставила АУАН за извършено нарушение на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на общественото имущество на територията на община Борово. В срок били депозирани писмени възражения от жалбоподателя, в които оспорил приетото в АУАН, че е извършвал пастирска дейност с домашни животни в централната част на населеното място и ги прекарвал през ЖП - секцията, както и в паркове, тротоари, детски площадки и общински зелени площи. Посочил, че стадото било подплашено от безпризорни кучета в района на ресторант „Брезите“, при което животните неконтролируемо се насочили към района на мандрата. Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление, в което било отразено, че нарушителят направил самопризнание, че на посочената дата, животните му са били в горски общински площи, които били използвани неправомерно. Отразено било също, че нарушителят направил опит да прибере животните си.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел от правна страна, че е налице несъответствие между фактическата обстановка, установена от контролния орган и правната квалификация, дадена от АНО. Съдът е приел също, че нарушението не е доказано по безспорен начин. Въззивният съд е посочил, че АНО е наложил максимално предвидената санкция по чл.20, т.3 от Наредбата, без да изложи мотиви относно причините за определянето ѝ в този размер.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Видно, от съдържанието както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП, че на жалбоподателя е вменено административно нарушение по т. 14 на чл. 5 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на общественото имущество на територията на община Борово. Съгласно посочената разпоредба: „За осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява: преминаването на МПС и превозни средства с животинска тяга през паркове, градини, тротоари, детски площадки и зелени площи, както и прокарването на домашни животни през същите.“ Районният съд правилно е посочил в решението си, че въпреки възпроизвеждане на нормата от общинската наредба в описателната част на наказателното постановление, нито една от изброените в нея хипотези не съответства на фактическите констатации. От обективна страна е установено единствено, че животните са се намирали на бетонната площадка на ЖП – секцията, откъдето касационният жалбоподател се е опитвал да ги отведе, което води до недоказаност на процесното нарушение.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че не е осъществен състава на соченото нарушение от субективна страна. Изпълнителното деяние – „прокарване на домашни животни“ се осъществява при пряк умисъл, а фактите по делото сочат на липсата на такъв. Касационният ответник не само, че не е имал умисъл да прокарва животните през забранените за това обекти, но е направил всичко възможно това да не се случи – обстоятелство, възприето и от самия актосъставител. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 400 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие от 28.09.2025 г. на л. 24, гръб от делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/15.05.2025 г., постановено по АНД № 85/2025 год. по описа на Районен съд - Бяла.

ОСЪЖДА Община Борово, БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Борово, обл. Русе, ул. „Никола Вапцаров“ № 1А, да заплати на Н. Т. Н., [ЕГН] от гр. Борово, обл. Русе, ул. „Петко Р. Славейков“ № 14, сумата в размер на 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението е окончателно.