РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. Разград, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор М К, чрез
пълномощника му ст. юрк. И Ю, против А. А. К. с ЕГН: ********** от гр. Р,
общ. Р, бул. „Б“ № **, вх. *, ап. **, с която се моли съдът да приеме за
установено, че същият дължи на „Топлофикация - Разград" АД следните суми
по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2164/2021 г.: сумата от 1447,75
лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до
12.07.2021 г. ведно със законната лихва от 21.10.2021 г. до окончателното и
изплащане; сумата в размер на 40,21 лв., представляваща обезщетение по чл.
86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 13.07.2021 г. до
20.10.2021 г., както и сумата от 29,76 лв. разноски по делото. Моли се да им
бъдат присъдени сторените разноски по настоящото производство.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни
Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди
(ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище -
1
етажна собственост с централно топлоснабдяване. Съгласно чл. 32, ал. 6 от
ОУ на ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия
следвало да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като
при неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден
забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното
плащане. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в
определените срокове цената на потребената топлинна енергия в имот,
намиращ се в сграда – етажна собственост. Твърди се, че за времето от
30.11.2020 г. до 12.07.2021 г. ответникът потребил топлинна енергия на
стойност 1447,75 лв. за адрес: гр. Разград, бул. „България “ № 48, вх. 3, ап. 22.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 и сл. от ГПК, по което било образувано ЧГД № 2164/2021 г. по описа на
Районен съд - Разград. По него съдът издал заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, с
която разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от
1447,75 лв. главница за времето от 30.11.2020 г. до 12.07.2021 г. и мораторна
лихва в размер на 40,21 лв. за периода от 13.07.2021 г. до 20.10.2021 г. ведно
със законната лихва върху главницата от 21.10.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 29,76 лв. разноски по делото.
Поради неоткриване на длъжника на посочените адреси, заявлението по 410 и
сл. от ГПК било връчено по ред на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което наложило
депозиране на искова молба.
Ответникът чрез назначения му особен представител счита предявените
обективно съединени искове за допустими, но неоснователни. Моли за
отхвърлянето им. Изтъква, че липсват доказателства кога и в какво качество
е открита партидата и дали ответника е бил абонат към процесния период, а
именно от 30.11.2020 г. до 12.07.2021 г., както и че не са представени
доказателства дали е отправена покана за доброволно плащане до ответника.
Добавя още, че липсват доказателства как е извършено измерването и
отчитането на доставената и потребена топлоенергия, както и че формуляра
за отчет за отоплителния сезон е подписан от ответника или пълнолетен член
от семейството му. Отделно твърди липсата на доказателство, че ищцовото
дружество е регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, както и общото събрание
на ЕС са избрали този топлинен счетоводител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представената искане за промяна на партида, на 18.08.2015 г.
ответникът А. А. К. е поискал промяна на откритата партида. Към искането е
приложил доказателства (нотариален акт), че чрез покупко-продажба е станал
собственик на жилище - апартамент **, находящо се в гр. Р, общ. Р, бул. „Б“
№ **, вх. *. Фактът, че ответника е собственик и към настоящия момент на
имота се доказват и от приложената справка от АВ (л. 41 и следващи).
Между ищеца и „Бруната България” ООД е сключен договор на
основание ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребители в сграда – етажна собственост.
Не е предмет на спор по делото, че ищецът е дружество, лицензирано за
дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите условия на
дружеството е налице положително становище от страна на Комисията за
защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното решение на
2
ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност
по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите на
дружеството.
Видно от приложената по делото справка на ищеца, ответникът е клиент
на дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес гр.
Разград, общ. Разград, бул. „България“ № 48, вх. 3, ап. 22, абонатен номер
200525.
За времето от 30.11.2020 г. до 12.07.2021 г. са начислени суми за
отопление в общ размер на 1447,75 лв., както и 40,21 лв., представляваща
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода
от 13.07.2021 г. до 20.10.2021 г.
Видно от заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза,
към имота на ответника А. А. К. през отоплителния сезон 2020/2021 година е
подадена топлинна енергия от ищца по делото „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
РАЗГРАД” ЕАД с ЕИК *********, същата е 13,32684 мВч. на стойност от 1
371,01 (хиляда триста седемдесет и един 0,01) лева, която не е заплатена, а за
несвоевременното заплащане на същата по месеци ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва – 40,21 (четиридесет 0,21) лева
съобразена с договорения по Общите условия 30-дневен гратисен период на
плащания. Ответникът дължи също така и включените пв. изравнителната
сметка: такса партида - 13,20 лева; такса разпределители - 14,40 лева и такса
смяна ампули - 7,20 лева, т.е общо 1405,81 лв. Според приложената справка
на л. 102, вещото лице посочва, че стойността с ДДС след изравняване за
абоната и приспадане на платено е в размер на 1447,75 лв., както и законна
лихва за периода от 30.12.2020 г. до 21.10.2021 в размер на 40,21 лв.
От приложените писмени доказателства се установява, че сградните
инсталации са обща етажна собственост.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Съгласно § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ
за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в
сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
3
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответникът е собственик на имота. Видно от
заключението на вещото лице абонатната станция е работила, снабдявала е с
топлинна енергия етажната собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по
т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното
право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за
енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между
всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда
продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на
купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия,
одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в
сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно
от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, водеща се
на ответника, който е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на
влезлите в сила и сега актуални общи условия, като по делото не са налице
доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на
търговските отношения с ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице, че в сградата и имота на
ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение. Собственикът на имота и ответник е ползвал топлинна
енергия. В сградата на блока, където се намира имота на ответника са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер
са отчислявани в съответствие с нормативната уредба количества топлинна
енергия за технологични разходи на абонатната станция.
Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил
надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3
от Общите условия в 30-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Няма данни ответника да е заплатил исковите суми.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава, поради което
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл.
32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на
процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му
отговорност.
Предвид основателността на иска, ищецът има право на разноски в
пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните
4
представители на двете страни и на вещото лице), като представя списък.
Претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер,
съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото и следва да бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответника А. А.
К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. С в, общ. Л, обл. Р, ул. "С К" №
**, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от М Н К, следните суми във връзка с
издадената срещу ответника Заповед № 1283 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 20213330102164
по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: 1447,75 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева и 75 стотинки), представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
30.11.2020 г. до 12.07.2021 г. за жилище, находящо се в гр. Р, общ. Р, бул. „Б“
№ **, вх. *, ап. **, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената сума, считано от 21.10.2021 г. до окончателното и плащане,
както и сумата от 40,21 лв. (четиридесет лева и 21 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.07.2021 г.
до 20.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника А. А. К. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. С в, общ. Л, обл. Р, ул. "С К" № **, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Ч“,
представлявано от М НК:
- сумата от 29,76 (двадесет и девет лева и 76 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело №
20213330102164 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 678,15 (шестстотин седемдесет и осем лева и 15 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи по Частно гражданско дело № 20213330102164 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5