№ 321
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Т. С“ ЕООД твърди, че поради спиране на търговската си дейност
изпаднал в невъзможност да погаси свои изискуеми публичноправни и частноправни
задължения. Сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно, в
резултат от което към настоящия момент е в състояние на неплатежоспособност. Ето защо
търговецът моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на това
основание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Молителят е търговско дружество, което съгласно вписания в търговския регистър
предмет е осъществявало дейност, свързана с производство и продажба на облекло и тестил
(с код на икономическа дейност 1413).
Според заключението на СИЕ към 31.01.2022 г. са налице непогасени изискуеми
задължения на молителя към държавата в размер от 4 524,20 лв., а към 31.12.2021 г. са
налице задължения към частноправни субекти, както следва: в размер от 39 182,14 лв. към
доставчици, 129 050,87 лв. – за предоставени аванси и 4 855,06 лв. – задължения, за чието
събиране е образувано изпълнително дело № 20217410400280.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2
ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
1
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че дружеството не
притежава право на собственост върху недвижими имоти, както и че паричните средства по
банкови сметки са в незначителен спрямо задълженията му размер (около 250 лв.).
Коефициентите му за ликвидност за изследвания период (от 2018 г. до настоящия момент) са
под референтните стойности, като коефициентът за обща ликвидност за 2020 г. и 2021 г.
спада до стойности, близки до нула (съответно 0,0485 и 0,0305).
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало
и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към 31.12.2018 г.
молителят е имал непогасени задължения както към държавата, така и към частноправни
субекти. Размерът на задълженията нараства през 2019 г., като към края на тази отчетна
година публичноправните задължения са били в размер от 27 хил. лв., а тези към
частноправни субекти – 99 хил.лв.
Съвременно вещото лице е установило, че през 2018 г. молителят е имал близки до
2
референтните коефициенти за ликвидност (тези за незабавна и абсолютна ликвидност са над
препоръчителните стойности) и положителен финансов резултат (печалба). Рязко
влошаване се наблюдава през 2019 г., от когато се поставя и началото на тенденцията за
трайност на влошаването. Ето защо съдът счита, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде свързана със спирането на плащанията през 2019 г.,
като поради липса на данни за конкретните падежи на задълженията през тази година датата
на неплатежоспособността следва да бъде отнесена към 31.12.2019 г., когато се обобщава
финансовото състояние за съответната отчетна година.
Наличието на междувременно извършени частични погашения не е основание за
определяне на по-късна дата на неплатежоспособността, тъй като по аргумент от
разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ неплатежоспособността може да настъпи и при
извършени погасявания на отделни вземания или на вземания към отделни кредитори.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване
е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага
такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справката за открити банкови сметки. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ,
но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т. С“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т. С“ ЕООД , ЕИК
****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Т. С“ ЕООД ,
ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т. С“ ЕООД, ЕИК ****.
3
СПИРА производството по т.д. № 2168/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Т. С“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв.
държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4