Решение по дело №29/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 21
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700029
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№21

гр.Враца 17.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

 

ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав, в публичното заседание на 16.12.2021г.,  шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,  като разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА  адм. д.№29 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс  вр.чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на определение №19/10.05.2021г., постановено по адм.д. №9/2021г. на смесен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд, произнесли се по препирня за подсъдност между Окръжен съд Враца и Административен съд Враца. В определението е посочено, че  претенцията на  ищеца „Ц.***“ ЕООД ***, е за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие  административна дейност на Кмета на Община Враца, която следва да осъществи съобразно правомощията си по чл.55 ал.4 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни  документи за извършване на превозите /Наредбата/. За прецизност  съдът отбелязва, че цитираната разпоредба касае дейността на  Кмета на съответната община по отношение на предоставяне на субсидии на превозвачите, какъвто не е настоящият случай, тъй като спорът е за изплащане на компенсации от намалени цени на превозни документи за учащи се, пътуващи по линията ***-***-***, но е длъжен да се съобрази с приетото от горната инстанция и дадените от нея указания.

  Със Заявление за издаване на Заповед  за изпълнение по чл.410 от ГПК, настоящият ищец „Ц.***“ ЕООД *** е поискал да  бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение против Община Враца за сумата 7 153.77лв.,  от които главница в размер на 6889.95лв и законна лихва за забава, считано от датата на връчване на искане за плащане до длъжника до 10.09.2019г. в размер на 263.82лв. Приложени са писмени доказателства и Нотариална покана от 04.07.2019г., депозирана чрез * С.Б., връчена на адресата на 05.07.2019г. Районен съд Враца е приел, че са налице предпоставките за  реализиране на вземането по реда на заповедното производство, вследствие на което е издал Заповед №2313 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 11.09.2019г., по ч.гр.д. 3726/2019г., като е разпоредил длъжникът Община  Враца  да заплати на  кредитора „Ц.***“  ЕООД *** сумата 6 889.95лв. – главница, представляваща дължими компенсации за изпълнени транспортни услуги, 263.82лв. – мораторна лихва от 13.03.2019г. до 10.09.2019г., законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.09.2019г. до изплащане на вземането. Длъжникът е направил възражение по чл.414 от ГПК, вследствие на което настоящият ищец е предявил в Районен съд Враца искова молба против Община Враца  с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.410 от ГПК вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Образувано е гр.д. №4389/2019г. на Районен съд Враца, по което съдът се е произнесъл с Решение №148/28.02.2020г.  и е отхвърлил иска. Ищецът е предявил въззивна жалба против решението, въз основа на което е образувано гр.д. №267/2020г. на Окръжен съд Враца, производството по което е прекратено и  делото е изпратено за разглеждане от АдмС Враца. С посоченото по-горе определение Смесеният съдебен състав е определил като компетентен да разгледа спора АдмС Враца.

С молба вх.№1419/16.06.2021г. ищецът е уточнил, че предявява осъдителен иск против Община Враца за присъждане на сумата 7153.77лв., от които 6889.95лв. главница, представляваща обезщетение за неизплатени суми по цитираната по-горе Наредба за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. като компенсации за продажба на абонаментни карти на учащи с намалена стойност, лихва за забава  от предявяване на искането до длъжника до 10.09.2019г. и лихва за забава от 263.82лв. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Заявено е, че претърпените и търсени вреди произлизат от незаконосъобразно бездействие на ответника да изплати дължимите суми.

          Ответникът, Община Враца в писмено становище с вх.№2150/03.09.2021г. оспорва исковата молба, като прави възражение, че  при тях не са постъпвали суми от държавния бюджет, предназначени за компенсации на този превозвач, той никога преди това не е заявявал желание за заплащане на такива, за да бъдат те предвидени и изискани от държавния бюджет, както и че транспортната схема, осъществявана от ищеца, не е предмет на възлагане от Община Враца. Идентични съображения се поддържат в с.з. от * Р.В. Направено е искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

         Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност  на исковата претенция, тъй като заплащането на компенсации на транспортните фирми  е обвързано с  предоставени средства от държавния бюджет, които следва да бъдат предвидени предварително, а няма  данни ищецът да е заявявал такива средства пред Община Враца, за да може тя да ги изиска от държавния бюджет. Освен това смята, че   изплащането на такива суми е  свързано с издаването на абонаментните карти, за което няма данни, че е ставало със знанието и участието на Община Враца.

 По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и изслушана  съдебно-икономическа експертиза.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Ищецът е  търговско дружество, в чийто предмет на дейност се включва осъществяване на превозна дейност, като в настоящия случай предмет на разглеждане е дейността му за превоз на пътници  по  автобусна линия ***-***-***. За извършване на превоз по този маршрут  ищецът е сключил договор с Община ***, със срок от четири години, считано от 19.02.2018г. За периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. той е превозвал учащи, на които е издавал абонаментни карти по редуцирани цени. Съгласно представените справки за м.януари 2019г. е издал 134 карти, за м.февруари е издал 136 карти, за м.март 2019г. е издал 141 карти, за м.април е издал 136 карти, за м.май е издал 113 карти и за м.юни е издал 93 карти. Справки за издадените карти заедно с тяхната стойност по училища и копия от дневника за съответния месец с имената и подписите на  ползващите ги,  ищецът е депозирал пред Община ***, като върху всяка от  справките има резолюция на  Кмета на Общината „За разплащане“.  Такива справки  се представени  пред Община *** и за  месеците септември, октомври, ноември и декември  2019г. С фактура от 30.01.2020г. Община *** е заплатила на ищеца компенсация за пътувания по намалени цени за учащи за учебната 2019г.  по направление *** ***, в размер на 7333.84лв., като е вписано, че това са компенсациите за цялата година. Справки за издадените карти за този период, с посочване на учебните заведения, намиращи се на територията на Община Враца,  са депозирани и пред Община  Враца, като справката за м.януари  няма входящ регистрационен номер. С писма  рег.№2600-1858/1/ от 13.06.2019г. и рег.№2600-2184/1/ от 10.07.2019г.  административни органи на ответника са  отказали изплащането на  търсените суми за м.май  и м.юни 2019г. с аргумента, че нямат сключен договор  и че  обслужваната от настоящия ищец автобусна линия не подлежи на субсидиране. Представено е и решение №457 от протокол №32/25.04.2017г.  на ОбС Враца за утвърждаване на транспортни схеми на Община Враца с приложени маршрутни разписания / стр.45-49 от гр.д. 4389/2019г. на РС Враца/.  Ищецът е отправил и нотариална покана на 04.07.2019г. до ответника с искане да му бъде заплатена сумата за компенсации за издадените от него абонаментни карти на учащи  в учебни заведения на територията на Община Враца, за шестмесечния период. Поради неплащане на търсената сума, ищецът е потърсил правата си по съдебен ред.

От заключението на  съдебно-икономическата експертиза се установява, че търсената като обезщетение сума е правилно определена като размер, като се вземе предвид, че компенсацията за всяка абонаментна карта за всеки месец е 9.15 лв. за пробег над 10км., съобразно чл.40 ал.1 от Наредбата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. В случая се претендира обезщетение от незаконосъобразно бездействие на административен орган – Кметът на Община Враца, да разпореди изплащането на компенсации във връзка с издаването на абонаментни карти на учащи в учебни заведения на територията на Община Враца, пътуващи  по маршрут *** –*** -***, превозът по който се осъществява от  ищеца. Съгласно чл.204 ал.4  незаконосъобразното бездействие следва да се установява в производството  за обезщетение за вреди, т.е. настоящият съдебен състав следва да се произнесе и по допустимостта на исковата претенция. Съдът намира, че  противоречащо на закона бездействие на Кмета на Община Враца в настоящия случай не беше доказано. От една страна, отправените до ищеца писма, с които се отказва изплащането на компенсации, имат характера на административен акт, тъй като съдържат волеизявление на административен орган, засягащо права и законни интереси на адресата си. Непроизнасянето по искането за заплащане на сумите за компенсации за останалите месеци представлява мълчалив отказ на административния орган, който също се приравнява на административен акт. Тези актове са подлежали на оспорване в съответния законов срок, което не е сторено от настоящия ищец и тъй като срокът за оспорване е преклузивен, са влезли в сила и са произвели своите правни последици. Дори да се приеме, че  не са налице властнически волеизявления на  Кмета на Община Враца, същият не е бездействал незаконосъобразно. Съгласно посочената по-горе Наредба компенсациите за  издаваните по намалени цени абонаментни карти и билети на учащи , се осигуряват от държавния бюджет  чрез съответните общини, а не се касае до  заплащане от общинския бюджет. За да могат тези компенсации да се предоставят на правоимащите  транспортни фирми, съответната община следва да ги получи от централния държавен бюджет, което става по реда и условията, разписани в част втора глава първа от Наредбата. Няма доказателства , че такива суми за  изплащане на компенсации  на ищеца са получени от Община Враца  за  описания период от шест месеца. Действително, чл.46 ал.2 от Наредбата дава възможност на кмета на общината  да  предоставя средства за компенсации на правоимащата транспортна фирма, дори когато няма сключен договор с нея, но това може да стане само  когато тази  община е  получила  тези суми от централния бюджет, а за да ги получи в настоящия случай, е следвало да бъде уведомена  за претенциите на  ищеца в тази насока. От всичко изложено по-горе следва да се направи извода, че Кметът на Община Враца не е осъществил незаконосъобразно бездействие, което да е основание за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството –превозвач  вреди.

Освен това, за  периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. ищецът е  предоставял справки за дължимите му компенсации и пред Община *** и видно от представения разплащателен документ, такива са изплатени за цялата 2019г. именно за абонаментни карти за учащи, пътуващи по линията ***– ***. В настоящето производство не е предмет на обсъждане дали това е точната сума, която следва да се заплати и дали Община *** е следвало да я заплати, след като  сумите  за компенсациите са изплатени, те не се дължат повторно. Независимо дали е отчетен пробегът само в една посока или и в двете посоки,  сумата за компенсация е една и съща – 9.15лв. при пробег над  10км при междуселищни линии, каквато е линията, обслужвана от дружеството-ищец. При така установеното  не може да се  приеме, че  ищецът търпи  вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на административен орган от структурата на ответника,  която следва да му бъде възмездена.

След като не е доказано наличие на правно основание  за предявяване на иска,  настъпил вредоносен резултат и  причинно-следствената връзка между тях,  то  претенцията на  ищеца се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и при своевременно направено  искане на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лв. На ищеца не се дължат разноски.

         Воден от горното и на основание чл.172 АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ Ц. ***“ ЕООД ***  против  ОБЩИНА  ВРАЦА иск за присъждане на сумата 7153.77 / седем хиляди сто петдесет и три 0.77/ лв., от които 6889.95 / шест хиляди осемстотин осемдесет и девет 0.95/ лв. главница, представляваща обезщетение за неизплатени суми по  Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни  документи за извършване на превозите  за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. като компенсации за продажба на абонаментни карти на учащи с намалена стойност, лихва за забава  от предявяване на искането до длъжника до 10.09.2019г. и лихва за забава от 263.82 / двеста шестдесет и три 0.82/лв. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Ц. ***“ ЕООД  ***   ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВРАЦА  сумата от 200/двеста/лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд  в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                   АДМ.СЪДИЯ: