№ 41
гр. Девин, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200058 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателно постановление
№ 64/29.04.2020г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР-
Смолян като незаконосъобразно и порочно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е извършил посоченото
нарушение, че не е носел защитна маска за лице на 22.04.2020г. в с. 3м., на
улица П.. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и на
друго основание: В закона за здравето има правна норма – чл. 209а, която
предвижда налагане на санкция, но същата не определя вида на нарушенията,
а препраща към заповеди на министъра на здравеопазването. Законът за
административни нарушения и наказания /ЗАНН/ не допуска налагане на
санкции, ако видът на нарушението не е определен със закон или подзаконов
нормативен акт, тъй като заповедите на здравния министър не са такива, то и
налаганите санкции са в нарушение на ЗАНН като излага подробни
съображения. Претендира за разноски.
В о.с.з. жалбоподателят лично и с адв. Ж.Ч. поддържа жалбата с
1
изложените доводи и съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно и порочно
поради нарушения на материалния закон. Претендира за разноски. Изцяло
поддържа изложените доводи и съображения в самата жалба. Относно
разпитаните свидетели, счита, че има две категории свидетели- едната
полицаите, които са съставили акта, другата категория - майката и кмета.
Свидетеля С., който е началник на двамата полицаи, в лоши отношения с
доверителят му преди този случай по повод друга проверка по подадена
жалба от доверителят му срещу него. Няма безпристрастност и обективност
на тези двама свидетели, които са подчинени на него. На следващо място,
моли съда да обърне внимание на въпросната заповед на министъра на
здравеопазването, има съдебна практика на РС- София, на Русе многобройна
относно тази заповед на министъра дали представлява нормативен
административен акт и следвало ли е да бъде обнородвана в
ДВ. В тази насока е многобройната съдебна практика, че необнародването на
тази заповед в ДВ не поражда никакви правни последици. Има решения на
София и Русе. Относно това дали е извършил нарушение или не доверителят
му, полицаите твърдят, единия, че имал маска, другия не, после майка му е
донесла. Както те твърдят това е маловажен случай, по закон ако са го
предупредили и той веднага е сложил маска по техните твърдения, тогава
счита, че е маловажен случай, веднага са взели отношение. По втората
хипотеза, както се твърди от доверителят му, майката и кмета, доверителят му
е бил с маска, което доказва, че няма извършено нарушение. Кмета е
безпристрастен, той казва, че когато е отишъл е имало маска, което доказва,
че нарушението трябва да бъде доказано по един несъмнен и категоричен
начин.
За въззиваемият главен ю. к. В., оспорва подадената жалба, счита
същата за неоснователна. Моли съда от името на наказващия орган -
директора на ОД на МВР да постанови съдебен акт, с който да приеме
изцяло изложените в жалбата съображения за неоснователни и да потвърди
НП като правилно и законосъобразно. В случаят не могат да бъдат споделени
възраженията, изложени в жалбата. Счита, че по категоричен начин по делото
се установява, че жалбоподателя е бил без такава защитна маска, поради
2
което е допуснато нарушението на Закона за здравето, посочено в АУАН и
НП. Моли съда да не кредитира по делото свидетелските показания на
разпитаната свидетелка, водена от страна на жалбоподателя, тъй като същите
показания остават извън съвкупния доказателствен материал по делото, още
повече, че същата е заинтересована предвид родствените отношения с
жалбоподателя. По отношение на цитираната практика от проц. представител
на жалбоподателя моли съда да има впредвид константната такава на
касационната инстанция-Административен съд- Смолян - решения КАНД №
185, 168, 177- всички от 2020г. като излага подробни съображения в писмени
бележки. Претендира за разноски по делото, представляващи възнаграждение
за юрисконсулт.
РП- Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 25.05.2021 г., а
жалбата е депозирана на 01.06.2021г. видно от пощенско клеймо/, за това е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН да бъде потвърдено по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.М., Д.Ч., Р.
С. – служители на РУ на МВР-Девин, участък Д., А.Д.- кмет на с.Зм. и
отчасти на свидетелката Д. Е.- майка на жалбоподателя се установява, че на
22.04.2020г. в с. Зм., след обяд, свидетелите В.М., Дж. Ч. и началника на
участъка Р. С., извършили обход в с. Зм. във връзка със заповед на
министъра на здравеопазването за противоепидемичните мерки. Свидетелите
били със служебния автомобил, на ул. П. в с. Зм. и видели лицето М.Е.,
който се движел по улицата без маска за еднократка или многократна
употреба. Свидетелите спряли при него, попитали го защо е без маска във
връзка с епидемичната обстановка. Обяснили му, че ще му бъде съставен
3
акт. След това свидетелката Д. Е.- майка на жалбоподателя, която била на
близо – в двора на къщата на дядо й отишла при тях. Според свидетелите
В.М., Д.Ч. и Р. С. свидетелката Д. Е. предоставила маска на сина си-
жалбоподателя, докато свидетелката Д. Е. отрича да е дала маска на сина си,
което обаче твърдение се разколебава от показанията на всички останали
свидетели и в тази част от показанията на свидетелката Д. Е., съдът не ги
приема за обективни. При тях отишъл и кмета на селото - А.Д., който живеел
наблизо до мястото, където били свидетелите и жалбоподателя. Според
свидетелите В.М., Д.Ч. и Р. С., след като свидетелката Д. Е. дала маска на
жалбоподателя, той си я сложил на лицето и почнал да си прави снимки пред
служебния автомобил. Когато кмета пристигнал М. след това сложил
маската и започнал да си прави снимки и казвал, че са нямали право да му
пишат акт, след като той има вече поставена маска.
За констатираното нарушение свид. В.М. – младши полицейски
инспектор в РУ на МВР- Девин в присъствие на Д.Ч. и А.Д. съставил на
жалбоподателят Акт за установяване на административно нарушение №
64/22.04.2020г., който жалбоподателя подписал и записал в графа
обяснения/възражения: „Имам възражение. Аз съм с маска.“
За случая е изготвена докладна записка от В.М. – младши
полицейски инспектор до Началника на РУ- Девин.
Издадено е Наказателно постановление № 64/29.04.2020г. от
Старши Комисар Н. М. Д. - Директор на Областна дирекция на МВР- Смолян
въз основа на издадения Акт за установяване на административно нарушение
№ 64/22.04.2020г., с което е вменил на жалбоподателят нарушение, за това,
че на 22.04.2020 г. около 15.00 часа в с. Зм., лицето М. АЛ. ЕМ. е
установено на ул. П., находяща се в с. Зм., без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със
заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно:
„Всички лица, когато се намират на открити или закрити обществени места
са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
4
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата по време
на извънредната епидемична обстановка“, с което виновно е нарушил чл.
209а ал.1 във връзка с чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, във връзка с
въведената в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от
Закона за здравето. С оглед горното, на основание чл. 209а ал.4 пр. 2-ро от
Закона за здравето, във връзка с чл. 209а ал.1 от Закона за здравето и чл. 53
ал.1 от ЗАНН, след като преценил, че осъщественото деяние не притежава
качеството „маловажност“ по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид
усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните мерки за недопускане разпространението на COVID -
19 в страната, му е наложил глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а
ал.1 от Закона за здравето.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона.
Наказателното постановление, както и акта за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и
описание на нарушението от фактическа страна, АУАН и НП съответстват на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По категоричен начин се установи в настоящото производство, че
жалбоподателя е извършил вмененото нарушение като на 22.04.2020 г. около
15.00 часа в с. Зм., лицето М. АЛ. ЕМ. е установено на ул. П., находяща се
в с. Зм., без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушил въведената в т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
5
на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и
изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от Закона за
здравето, поради което от негова страна има неизпълнение на цитираната
заповед на министъра на здравеопазването, с която задължава носенето на
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, при
наличие на заразата на COVID -19.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
противоправно бездействие, тъй като процесната заповед на министъра на
здравеопазването изрично е регламентирала задължението на лицата,
намиращи се на обществени места, да носят предпазни маски. Като не е
изпълнил това, жалбоподателя е извършил административно нарушение по т.
9 от Заповед № РД-01 - 124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,
допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
От субективна страна административното нарушение е извършено
умишлено.
Съгласно чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лева.
Наложеното административно наказание "глоба" в минимален
размер от 300 лева, съдът приема за правилно определен към извършеното от
жалбоподателя административно нарушение, изцяло е съобразено с
разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички
релевантни за отговорността обстоятелства. Наложеното наказание е
законосъобразно и в най – пълна степен постигащо целите на наказанията
по чл. 12 от ЗАНН
Не се констатира и наличие на предпоставки за приложението на чл.
28 от ЗАНН предвид обстоятелството, че посредством неизпълнение на
заповедта на министъра на здравеопазването за поставяне на маска се явява
6
административно нарушение с особена висока опасност. Административно
наказващият орган е изложил в мотивите си, защо не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено.
Разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН
(нова, ДВ бр.94 от 29.11.2019г.) в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. При този изход на делото, искането на
въззиваемия за присъждане на разноски следва да бъде уважено, въззиваемия
е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и
направеното искане, следва в полза на ОД на МВР- Смолян да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и
правна сложност на спора, в размер на 100 лева.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 64/ 29.04.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на МВР- Смолян - Старши
Комисар Н. М. Д., с коeто на М. АЛ. ЕМ., с ЕГН **********, с адрес: с. Зм.,
община Д., обл. См., ул. Сн. № *, за нарушение на чл. 209а ал.1 във връзка с
чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, във връзка с въведената в т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл. 209а ал.4 пр. 2-ро от Закона за здравето, във връзка с чл. 209а ал.1 от
Закона за здравето и чл. 53 ал.1 от ЗАНН му е наложил глоба в размер на 300
лева, на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето КАТО
7
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. АЛ. ЕМ., с ЕГН **********, с адрес: с. Зм., община
Д., обл. См., ул. Сн. № * ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР- Смолян ,
представлявано от Старши Комисар Н. М. Д. сумата от 100.00 лева /сто
лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8