№ 46439
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110162211 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 302094/16.09.2025г. за изменение на постановеното по
делото решение от 26.08.2025г. в частта за разноските, с искане съдът да измени решението в
посочената част като намали възнаграждението за адвокатска защита, претендирано за
присъждане от ищеца, с доводи, че по делото не е представен договор за правна защита,
както и че присъденото възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и с материалния интерес. Позовава се и най-новата практика
на СЕС, като се цитира Решение от 24.01.2024г. по дело № 438/22 на СЕС, където се приема,
че съдът не е обвързан от праговете в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Навежда и съображения за „злоупотреба с право“ от ищеца при подаване на
множество искови молби с предмет установяване нищожността на сключени с ответника
договори за кредит.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по молбата, като счита същата за неоснователна. Счита, че по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, навежда доводи, че ответникът не е
релевирал в срок възражение за прекомерност. Моли за отхвърляне на молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
1
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
03.09.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 16.09.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е уважил
така предявените от В. С. С. искове и е присъдил разноски, съобразно изхода на спора. В
решението освен това се е произнесъл по възражението за прекомерност на ответника.
Правилото е, че отговорността за разноски произтича от крайния изход на делото, когато то е
решено по същество и в зависимост от неговия резултат. Съдът установи че касателно
разноските претендирани за адвокатско възнаграждение е намалил същите към минимума по
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да се посочи, че за да
намали възнаграждението като прекомерно, съдът следва да съобрази искането от една
страна с материалния интерес, който е минимален в случая, фактическата и правна сложност
на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита
на представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо
двете страни в производството. Действително съдът е запознат с практиката, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес, който действително е
минимален по отношение на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на
делото, намира, че няма основание за промяна на присъденото вече адвокатско
възнаграждение. Недопустимо е при тези икономически ориентири в страната да се иска от
съда да присъди възнаграждение за представителство в исково производството под
минимума, определен в Наредбата. Неоснователно е и посоченото в молбата, че по делото
липсва договор за правна защита и съдействие, такъв е наличен на л.24 от досието по
делото. Следва и да се посочи, че възнаграждението не е присъдено по реда на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, а е реално заплатено.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран съдът:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 302094/16.09.2025г., подадена от „..“ АД
за изменение на постановеното по делото решение от 26.08.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3