ПЛОВДИВ, 11.10.2017г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември 2017г. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4511/ 2017г. по описа
на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по чл.235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.
Ищецът „Агромакс
груп „ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. Дружба бл. 21 вх. В ет. 5 ап.
15 , представлявано от *************,
е предявил против П.И.К., ЕГН
**********,*** , ******************, иск да се признае за установено , че ищеца
има вземане против ответника за сумата от 8800 лева платена по договор цена, за
която сума ищецът разполага и със заповед за изпълнение на парично задължение.
Според изложеното в исковата молба, на дата 03.07.2015г между страните бил
сключен в обикновена писмена форма договор за покупко-продажба на лек
автомобил: пикап „Мицубиши“ *********,
лична собственост на продавача – ответник , за продажна цена в размер на
8800 лв. Цената била платена изцяло на две вноски, едната вноска в размер на
1500 лв. с издаден РКО от дата 03.07.2015 г. и още за сумата от 7300 лв. с
издаден РКО от 06.09.2016 год. Уговорено било нотариалното удостоверяване на
прехвърлянето да бъде извършено в срок от десет дни след окончателното плащане,
тоест до 16.09.2015г, но това не станало по вина на продавача, който не се явил
на уговорената дата пред нотариус. Затова купувачът развалил договора и поканил ответника да върне цената , но и
това не било сторено. Ищецът се снабдил за тази цена със заповед за изпълнение
на парично задължение, против която обаче ответникът възразил в срока по чл.
414 от ГПК. Затова се иска вземането да бъде установено със сила на пресъдено
нещо , като се присъдят и сторените в производството разноски .
Ответникът е
депозирал своевременен, с оглед сроковете по чл. 131 от ГПК отговор. Искът се
оспорва като недопустим и неоснователен, тъй като между страните договор
отсъства, липсва и плащане на цената. Оспорва се доказателствената годност на
част от представените от ищеца писмени документи -
разходни касови ордери , за които се твърди от ищеца, че са съставени за
плащането на цената по договора.
Според вещото лице по
проведената съдебно – графологична експертиза, подписът в графа „ получил
сумата” в разходния касов ордер от дата
06.09.2016г е изпълнен със сигурност от П.И.К. , ЕГН **********, не може да се
каже , дали подписа от в РКО от дата 03.07.2015г е изпълнен от същото лице.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е
допустим. Сроковете по чл. 414 и 422 от процесуалния закон са спазени .
Съдът съобрази следното:
В хипотеза на
чл. 55 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите , трябва да се установи
следното: разместване на блага между страните, довело до обедняване на кредитора
и обогатяване на длъжника , и общ правопораждащ обедняването и обогатяването
факт. Тоест, най- напред съдът е длъжен да
изследва наличието на разместване на имущество между страните. Твърди се , че от ответника е получена сума
от 8800 лева, като за получаването й са съставени два частни документа:
разходни касови ордери от дати 03.07.2015г. ( за сумата от 1500 лева) и от 06.09.2016г.,
за сумата от 7300 лева. Ответника оспорва да има разместване на блага ,
твърди , че не е получавал такава сума , като спори ,че подписите под разходните ордери не са
положени от него. Вещото лице е дало
обаче заключение, че със сигурност подписа под РКО от дата 06.09.2016г. е
положен от К. , тоест, в тази си част , доказаха се твърденията в исковата
молба за разместване на суми между страните. Не може да се каже чий е подписа
под разходния касов ордер от дата 03.07.2015г, но след като ответника оспорва
да е положил подпис, който ( презумптативно ) изхожда от него , то той носи
тежестта да докаже , че подписа не е негов – чл. 193 ал. 3 изр. последно от ГПК. Предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че оспорването остана
недоказано и че подписа е на ответника. Оттам, двата ордера се ценят като годни доказателства за получаването
на сумата от страна на К.. Имущественото разместване е налице.
Тъй като чл. 144
ал. 2 от Закона за движението по пътищата императивно предвижда специална форма
( писмена, нотариална заверка на подписите на страните) като условия за
действителност на договора за покупко- продажба на регистрирано за движение на
територията на РБългария моторно превозно средство, а такъв писмен отсъства, то
няма как да се приеме , че между страните има договор за покупко – продажба на
лекия автомобил; по отношение на същия
още в исковата молба е изложено, че е регистриран за движение на територията на
България , а това се потвърждава и от дадената от МВР, ПП и КАТ Пловдив,
справка за регистрацията на автомобила. Такъв договор е нищожен, при което
изправени сме пред хипотеза на липса на основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите.
Обогатяването и
обедняването произхождат от общ правопораждащ факт – твърдяно договорно или
преддоговорно правоотношение между същите страни , при което съдът приема , че
хипотезата на чл. 55 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е осъществена . Искът е
основателен.
Разноските по
делото се понасят от ответника в пълен размер ,вкли тези по частното дело за
издаването на заповедта за плащане.
Воден от
изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено спрямо П.И.К., ЕГН
**********,*** , *************, че в отношенията между страните , дължи на
ищеца „Агромакс груп „ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. Дружба бл. 21 вх. В
ет. 5 ап. 15, получена без основание
сума от 8800 лева по РКО от дати 06.09.2016г
и 03.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.02.2017г до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1582/
28.02.2017г по частното гр. дело № 2690 по описа на ПРС за 2017г.
Осъжда П.И.К.,
ЕГН **********,*** , *************, да заплати на „Агромакс груп „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ж.к. Дружба бл. 21 вх. В ет. 5 ап. 15, сумата от 714 лева разноски по иска , и 714 лева по
частното дело .
Решението подлежи
на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ