Определение по адм. дело №772/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 99, ал. 8 от ЗООС.

Образувано е по жалба на СНЦОП Ти решаваш гр. Павликени, [улица] против Решение ОВОС № ВТ -2-4/2025/29.8.2025г. на Директор РИОСВ В Търново, с което е одобрено инвестиционно предложение на КАМИКО ООД- за ИП“Добив и преработка на полезни изкопаеми – строителни материали от находище Сухиндол.

С жалбата се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорвания индивидуален административен акт, тъй като от него могат да възникнат значителни и трудно- поправими вреди за здравето на населението и околната среда.

Съдът като взе предвид писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и становището на жалбоподателя намира следното :

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение по реда на чл. 166 , ал.2 от АПК , следва да се установи, че подадената жалба е допустима, тъй като не може да бъде допуснато обезпечение по недопустима такава. В този смисъл следва да се преценят следните обстоятелства:

1. Че се касае за индивидуален административен акт и то окончателен, а не за такъв, който се явява част от самото производство.
2. Да е подадена жалбата от лице, което има правен интерес, т.е. спрямо него ИАА има неблагоприятно въздействие
3. Да е подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, като за тази цел ответник жалба следва да установи по какъв начин и кога е уведомил жалбоподателя за издаването на акта.

След като установи, че жалбата е процесуално допустима и отговаря на горните три изисквания, съдът следва да провери дали на ИАА е предадено предварително изпълнение: по силата на закона или въз основа на Разпореждане на АО.

С оглед на така очертаната правна рамка, настоящата инстанция намира, че подадената жалба следва да се остави без движение, като на жалбоподателя се дадат задължителни указания по прилагането на закона.

Касае се за Решение по чл. 99 от ЗООС, което се явява окончателен административен акт, след като е постановено Решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, с което ответникът Директор РИОСВ е приел, че следва да се извърши ОВОС. Следователно актът, подлежащ на оспорване от заинтересованите лица е окончателният административен акт по чл. 99 от ЗООС, с който се взема решение по ОВОС и който има характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Съгласно чл. 99, ал.8 от ЗООС е дадена възможност за неговото оспорване пред компетентния за това Административен съд в срока по чл. 149, ал.2 от АПК.

По отношение на втората предпоставка за допустимост на жалбата, жалбоподателят следва да установи, че има пряк правен интерес от оспорването на акта, доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за започване на производството по оспорването му. Следователно жалбоподателят следва да посочи по какъв начин конкретно инвестиционното предложение засяга правната му сфера, като правният интерес на оспорващия трябва да бъде пряк и непосредствен. Разпоредбата на чл. 99, ал. 8 от ЗООС ограничава кръга от субекти, имащи право да оспорят посочените в нея актове, до тези, чиято правна сфера е непосредствено негативно засегната от конкретния акт, без това право да е предоставено на по-широк кръг лица, съгласно посочената специална разпоредба на ЗООС. Съдът установи, че жалбоподателят не е конституиран като заинтересована страна в хода на административното производство. Понятието "засегната общественост" по смисъла на §1, т. 25 от ДР на ЗООС е различно от понятието "заинтересовани лица" по чл. 99, ал.8 от ЗООС и чл. 147, ал.1 от АПК, чл.9,т.2 във вр. с чл.2, т. 5 от Орхудската конвенция, нямат непосредствено действие, съгласно правото на Съюза. Посочените разпоредби предоставят правна възможност, но не изключват доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал.2 от КРБ и чл. 147, ал.1 от АПК , която преценка е оставена на националния съд напр. Определение № 11012/14.11.2023г. по адм.д. 9992/2023г.

Касателно третата предпоставка, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, жалбоподателят следва да установи на коя дата е узнал за оспорвания административен акт.

При това положение и на основание чл. 158, ал.1 от АПК следва да се даде възможност на жалбоподателя да отстрани описаната нередовност в 7-дневен срок от съобщението за това, като им бъде указано, че в противен случай, съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК- производството ще бъде прекратено.

За процесуална икономия следва от ответник жалба-Директор РИОСВ следва да се изиска информация дали е налице Разпореждане за предварително изпълнение на Решението.

Водим от горното и на основание чл. 158 от АПК осми състав на Административен съд – Велико Търново

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на СНЦОП Ти решаваш гр. Павликени, [улица] против Решение ОВОС № ВТ -2-4/2025/29.8.2025г. на Директор РИОСВ В Търново, с което е одобрено инвестиционно предложение на КАМИКО ООД- за ИП“Добив и преработка на полезни изкопаеми – строителни материали от находище Сухиндол.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва в 7 дневен срок от получаване на съобщението за това следва да депозира по номера на делото писмена молба, с която да обоснове правния си интерес, който да е пряк и непосредствен, както и да посочи на коя дата е бил уведомен или е узнал за постановения акт.

УКАЗВА на жалбоподателя, че ако в указания срок нередовността не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 158, ал.3 от АПК производството ще бъде прекратено.

ИЗИСКВА от ответник жалба Директор РИОСВ следва да се изиска информация дали е налице Разпореждане за предварително изпълнение на Решението.

След отстраняване на нередовността делото да се докладва за произнасяне по искането за спиране предварителното изпълнение на Решението на Директор на РИОСВ В. Търново.

Препис от разпореждането да се изпрати на жалбоподателя и ответник жалба.