РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Русе, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520106038 по описа за 2023 година
Т. Д. Л. заявява, че е единствен наследник на баща си Д.В. Л., починал на 06.10.2023г.
Въз основа Договор №11333/07.05.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ, наследодателят придобил собствеността на следния недвижим имот:
Апартамент №...., в гр.Р., ул. "Л. Ив."..., ет...., в жилищна сграда – блок "А.В", вх....
комплекс "В - юг", състоящ се от дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена
площ 38.77 кв.м., при съседи на жилището: на североизток – апартамент №5 и стълбище; на
югозапад – комплекса; на югоизток – апартамент №5; на северозапад – апартамент №3,
заедно с принадлежащите: избено помещение №21 с полезна площ 2.99 кв.м., при съседи на
избеното помещение: на североизток – изба №20; на югозапад – изба №22; на югоизток –
изба от вход „В“; на северозапад – коридор и 0.483% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
На 12.09.2023г. с договор, обективиран в нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело
№214/12.09.2023г. по описа на нотариус с рег.№751, И. С. А., действаща като пълномощник
на Д.В. Л. договаряйки сама със себе си, си прехвърлила имота на Д. Л., представляващ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.257.2.39 с площ 38.77 кв.м., находящ
се в гр.Р., кв. "В"., ул."В"№.., вх..., ет..,ап... с предназначение: жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта –
едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 63427.1.257.2.40,
63427.1.257.2.38, под обекта - 63427.1.257.2.36, над обекта – няма; самостоятелният обект се
намира на етаж осем в сграда с идентификатор 63427.1.257.2 с предназначение: жилищна
сграда, многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
1
63427.1.257, заедно с изба №21 с площ 2.99 кв.м. и с 0.483% идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, като прехвърлителят Д. Л. запазил за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, а приобретателя И. А. се
задължила лично или чрез трето лице да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя,
считано от датата на сделката докато последният е жив, като полага за него всички
необходими грижи и внимание, осигурявайки му нормален и спокоен живот, какъвто е водил
досега, ведно със задължение за финансова издръжка, медицинско обслужване, осигуряване
на лекарства и всички други необходими жизненоважни грижи и разходи.
Ищецът поддържа, че договорът е сключен по-малко от месец преди смъртта на Д. Л.,
който бил тежко болен и постоянно пребиваващ в болнични заведения. Счита, че контракта е
нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави; без основание; при липса на воля
от страна на прехвърлителя, който не е разбирал свойството и значението но постъпките си
и не е могъл да ги ръководи; поради значителна нееквивалентност на насрещните престации.
Пояснява, че Д. Л. е пребивавал в лечебни заведения, както следва: от 12.09.2023г.
(датата на която е изповядана сделката) до 20.09.2023г.; от 30.09.2023г. до 03.10.2023г.; от
03.10.2023г. до 04.10.2023г. и от 04.10.2023г. до 06.10.2023г. и е починал на 06.10.2023г. На
практика, от момента на сключване на договора до момента на смъртта, прехвърлителят е
бил на болнично лечение, респективно приобретателят не е полагал грижи за него. Д. Л.
страдал от редица хронични болести – диабет, хипертония, имал поставени 6 стента,
онкологично заболяване, операция на простатата, чернодробна стеатоза и други.
Прехвърлянето на недвижимия имот било неморално, тъй като ответникът злоупотребил с
умиращ човек, който не би могъл свободно да формира воля.
След смъртта на прехвърлителя, И. А. заключила апартамента и ограничила достъпа
на ищеца до имота.
По изложените съображения Т. Л. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим
имот поради нищожност на разпоредителната сделка и да осъди И. С. А. да му предаде
собствеността на имота, като отмени нотариалния акт.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК И. С. А. и И. Х. А. са депозирали отговор на исковата
молба, в който излагат доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорват следните обстоятелства:
Д.В. Л. е страдал от заболяване, за което е било очевидно, че е в терминален стадий;
Прехвърлителят не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е
можел да ги ръководи;
Не е била надлежно учредена представителна власт и пълномощното, използвано при
сключване на договора не е подписано от Д. Л.;
Към момента на оформяне пълномощното прехвърлителят не е имал възможност и не
е бил в състояние да формира и изразява свободно воля и е бил манипулируем;
Договорът е нищожен поради значителна нееквиваленстонст на насрещните
престации; прехвърлянето на имота е неморално и ответникът е злоупотребил с умиращ
2
човек, който не е можел да формира свободно волята си; не са полагани грижи за
прехвърлителя; незабавно след смъртта на прехвърлителя ответникът заключил имота и
ограничил достъпа на ищеца до него.
И. А. пояснява, че Д. Л. е бил съученик на майка й В.Т., неин приятел и съсед и през
последните 50 години двамата поддържали връзка. Пет години преди да почине,
наследодателят на ищеца споделил с В.Т. че има здравословни проблеми, но се лекувал.
Изглеждал добре. Оплаквал се, че е скаран със сина си и последният не желаел да контактува
с него и не откликва на молбите, свързани с лечението му. Т. Л. не отговарял на телефонните
обаждания на баща си, а пред него приятел заявил: „Аз нямам баща.“.
През м.май 2023г. Д. Л. се обадил на В.Т., настоявайки да й прехвърли процесния
имот срещу задължение за издръжка и гледане, за да е спокоен, че ще има кой да се грижи за
него. Майката на ответницата отказала, с мотива, че има син и ще й създаде проблеми, ако
постъпи така.
В началото на м.август 2023г. Д. Л. помолил В.Т. да го откара до гр.Варна за
поредното кръвопрелИ.е, притеснявайки се, че хемоглобина му е много нисък и няма да се
справи сам. На 14.08.2023г. И. А. – съпруг на ответницата закарал Д. Л. до хематологична
клиника в гр.Варна и от този момент, с помощта на В.Т. му помагал в ежедневието – чистел;
пазарувал; купувал му лекарства; водел го до болницата, а когато се налагало да бъде
хоспитализиран, го посещавал и снабдявал с всичко необходимо за болничния престой.
През м.август 2023г. Д. Л. посетил кантората на нотариус Т. К., споделил намерението
си за бъдещата разпоредителна сделка и нотариусът му обяснил с какви документи да се
снабди. Наследодателят на ищеца бил решен да прехвърли имота и съзнателно подготвял
сделката – снабдил се с данъчна оценка; сам извадил скица. През м.септември 2023г. кракът
му се възпалил вследствие ухапване от насекомо и тъй като не можел да пристъпва, помолил
В.Т. да занесе документите на нотариуса, като уговори час, за да подпише изрично
пълномощно. На 06.09.2023г. в 12 часа, нотариус Т. К. посетила дома на Д. Л., заедно с
дъщеря си и провела обстоен разпит на бъдещия прехвърлител относно мотивите, поради
които иска да прехвърли имота на човек извън семейството. Д. Л. обяснил, че синът му не го
поглежда, не отговаря на телефонните му обаждания, въпреки, че се нуждае от грижи.
Заявил, че В.Т. и близките й му помагат много и желае апартаментът да бъде прехвърлен на
ответницата. Нотариусът се убедил, че Д. Л. действа напълно с ясно съзнание и той
подписал пред нея собственоръчно пълномощно, което нотариусът заверил. С документа,
прехвърлителят упълномощил И. А. да договаря сама със себе си и да прехвърли на себе си
процесния имот. Сделката била изповядана на 12.09.2023г. Същият ден, В.Т. придружила Д.
Л. до болницата, където бил приет в увредено общо състояние, но контактен и адекватен. На
следващия ден прехвърлителят претърпял оперативна интервенция, тъй като започнал гноен
процес в областта на дясното ходило. Докато бил в болничното заведение, И. А. го
посещавал, търсил кръводарители, снабдявал го с необходимите вещи, а след изписването го
закарал до жилището му, като продължил да му помага ежедневно. На 28.09.2023г. му
направил подарък за рождения ден.
От съседи, ответницата разбрала, че малко преди да влезе в болницата, Д. Л. помолил
3
съседката си Н. А. да се обади на сина му, защото той не отговарял на неговите обаждания.
Ищецът отишъл с приятелката си при баща си и малко по-късно съседите чули скандал.
Впоследствие Д. Л. споделил, че се скарали със сина си, защото го уведомил, че е
прехвърлил имота на хора, които се грижат за него.
На 30.09.2023г. наследодателят на ищеца отново бил приет в болницата и грижи за
него полагал И. А.. Състоянието на Д. Л. се влошило и на 04.10.2023г. бил преместен в
реанимация. Два дни по-късно от болницата се обадили на И. А. и го уведомили, че Д. Л. е
починал.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 07.05.1990г. Д.В. Л. закупил следния недвижим имот: Апартамент №...., в гр.Русе,
ул. "Л. Ив."..., ет...., в жилищна сграда – блок "А.В", вх.... комплекс "... - юг", състоящ се от
дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ 38.77 кв.м., при съседи на
жилището: на североизток – апартамент №5 и стълбище; на югозапад – комплекса; на
югоизток – апартамент №5; на северозапад – апартамент №3, заедно с принадлежащите:
избено помещение №21 с полезна площ 2.99 кв.м., при съседи на избеното помещение: на
североизток – изба №20; на югозапад – изба №22; на югоизток – изба от вход „В“; на
северозапад – коридор и 0.483% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото (Договор №11333/07.05.1990г. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ).
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело
№214/12.09.2023г. по описа на нотариус с рег.№751, И. С. А., действаща като пълномощник
на Д.В. Л. договаряйки сама със себе си, си прехвърлила имота на Д. Л., представляващ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.257.2.39 с площ 38.77 кв.м., находящ
се в гр.Русе, кв. "В"., ул."В"№.., вх..., ет..,ап... с предназначение: жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта –
едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 63427.1.257.2.40,
63427.1.257.2.38, под обекта - 63427.1.257.2.36, над обекта – няма; самостоятелният обект се
намира на етаж осем в сграда с идентификатор 63427.1.257.2 с предназначение: жилищна
сграда, многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.1.257, заедно с изба №21 с площ 2.99 кв.м. и с 0.483% идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, като прехвърлителят Д. Л. запазил за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, а приобретателя И. А. се
задължила лично или чрез трето лице да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя,
считано от датата на сделката докато последният е жив, като полага за него всички
необходими грижи и внимание, осигурявайки му нормален и спокоен живот, какъвто е водил
досега, ведно със задължение за финансова издръжка, медицинско обслужване, осигуряване
на лекарства и всички други необходими жизненоважни грижи и разходи.
В хода на производството са приети: схема и данъчна оценка на процесния имот;
4
препис на нотариално дело №214/2023г. по описа на нотариус с рег.№751 на НК, с район на
действие – Районен съд – Русе.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че наследодателят на ищеца
е имал сериозни здравословни проблеми.
Д.В. Л., починал на 06.10.2023г. е наследен от Т. Д. Л. – син.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: С. В. П., Т. М.
К., Р. К. Д., В. К. Т., Н. Д. А..
С. П. и Р. Д. – свидетели на ищцовата страна описват Д. Л. като елегантен,
разговорлив и весел човек. Преди години спортувал. Считат, че Д. Л. и синът му са били в
много добри отношения. От епизодични случки /през 2020г./ правят извод, че ищецът
полагал грижи за баща си – подарил му фризер, пазарувал. С. П. видял Д. Л. през м.юли
2023г. Констатирал че е отслабнал, пожълтял, прегърбен, леко провлачвал крака си. Опитал
се да проведе разговор, но първоначално Д. Л. не го познал. Споделил, че умира. Пояснява,
че в периода 2012г. – 2023г. се е срещал с Д. Л. около 10 пъти, а с Т. – 5 – 6 пъти.
Р. Д. срещнал Д. Л. през м.август 2023г. и установил значителна промяна във външния
му вид – отслабнал, треперел леко, не могъл да го познае. Наследодателят на ищеца говорел
несвързано, споделил, че не е добре и си отива. Свидетелят заявява, че в периода 2020г. –
м.август 2023г. не е виждал Д. Л.. В този интервал от време синът му го помолил да дари
кръв за баща му.
Т. К. изнася данни относно атакуваната сделка и нейната подготовка. Твърди, че
посетила Д. Л. в дома му и преди да завери пълномощното провела продължителен разговор
с него, за да се увери във волята за извършване на упълномощителната сделка. Попитала за
мотива, подтикнал наследодателят на ищеца, да прехвърли имота си в полза на чужд човек и
разбрала, че баща и син са в конфликт и не общували помежду си. Д. Л. обяснявал
семейната история бавно и спокойно, бил изключително осъзнат и доста интелигентен.
Споделил, че с В. са в близки отношения и нейния зет полага грижи за него. След като се
уверила във волята и самоличността на лицето, предоставила пълномощното и
декларациите, които Д. Л. подписал лично пред нея. Поддържа, че упълномощителят не е
бил под въздействието на лекарства, бил осъзнат и спокоен. Твърди, че един месец по-рано
Д. Л. посетил нотариалната кантора, за да заяви бъдещата сделка.
В.Т. – майка на ответницата споделя, че познава Д. Л. от детските си години. Преди
години в разговор с ищеца попитала как е баща му, но той отговорил, че не поддържа
отношения с него. Сходна информация получила и от наследодателя на ищеца, който
страдал, затова, че синът му не иска да го вижда.
Около 2021г. Д. Л. поискал да й прехвърли апартамента си, за е сигурен, че при нужда
може да разчита на нея. Свидетелката не приела предложението. Впоследствие я уведомил,
че решил да прехвърли жилището на дъщеря й, защото била сериозен и отговорен човек и
бил сигурен, че ще му окаже помощ и подкрепа. Междувременно зет й – Иво полагал грижи
за възрастния човек – водил го в гр.Варна за прелИ.е на кръв и медицински манипулации;
купувал му лекарства и храна; водил го и го прибирал от болницата. Иво и Д. се разбирали
много добре. Последният нямал усещане, че ще почине толкова скоро. Съобщил на
5
свидетелката, че е ходил при нотариус и започнал да подготвя документите за бъдещата
сделка. Когато набавил необходимата документация помолил В.Т. да я занесе в кантората на
нотариус К. на ул.“П.“, тъй като крака го болял много. В деня на подписване на
пълномощното свидетелката посрещнала нотариус К. в апартамента на Д. Л. и присъствала
на разговора, който двамата провели, както и на нотариалното удостоверяване. Нотариусът
казал, че ще й се обади за деня, в който ще бъде изповядана сделката. След сделката В.Т.
посетила Д. Л.. Той се чувствал зле и поискал да постъпи в болница. Свидетелката
приготвила багажа му и повикала такси. По време на хоспитализацията Иво поел грижите за
него. Когато го изписали от болницата го водел в определени дни на превръзка. На
рождения му ден – 28.09.2023г. му занесъл подарък, храна и торта. В.Т. го посетила.
Разговаряли много. Д. Л. бил спокоен, усмихнат, поискал да му наготви, чувствал се добре
след операцията. На 30.09.2023г. сутринта й се обадил по телефона плачейки. Казал, че се
чувства зле. Иво веднага го закарал в болницата, след което се върнал да подреди и почисти
апартамента, защото имало кръв по пода. Всеки ден го посещавал и му носел домашно
приготвена храна, защото Д. не харесвал храната в болницата. До 04.10.2023г. В.Т.
поддържала по телефона връзка с Д. Л.. На 06.10.2023г. й съобщили, че последният е
починал.
Н. А. – съседка на Д. Л. твърди, че през последните години ищецът и баща му не били
в добри отношения. Разбрала това от Д. Л., който споделил, че след като се разболял имал
нужда от помощ и търсил сина си по телефона, но последният не отговарял или затварял
телефона. По негова молба се свързала с Т. Л. и му казала да се обади на баща си. Ищецът се
обадил и обещал да му окаже помощ, но така и не сторил това. След известно време Д. Л. я
запознал с И. представяйки го като бъдещия й съсед. Обяснил, че прехвърлил апартамента
си на ответника, защото разчитал на него. Николинка Атанасова ги виждала почти всеки ден
заедно. Д. и Иво ходели на разходка, хранели се заедно, ответникът го водел до гр.Варна на
прегледи, а тъща му – В.Т. перяла чаршафите, готвела, носела храна. Ответниците не
оставяли сам наследодателя на ищеца. Свидетелката твърди, че до последно Д. Л. разбирал
постъпките си. Настъпилата промяна била във физическото му състояние – не се чувствал
добре, не можел да се грижи сам за себе си, но до последно се надявал, че здравето му ще се
подобри. През м.август 2023г. разговаряла с Д. на площадката във входа и той изглеждал
нормално за човек на тази възраст.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза е видно, че средната
пазарна цена на процесния имот е 62 930 лева.
С оглед установяване психичното състояние на Д. Л., заболяванията му и фазата на
развитието им към момента на сделката са възложени и приети съдебномедицинска и
задочна съдебно – психиатрична експертизи, чиито заключения съдът цени като ясни,
пълни, всестранни и обективно дадени.
Доц. д-р Н. Б. – специалист по психиатрия, съдебна психиатрия и правно регулиране
в здравеопазването, магистър по психология поддържа, че към м.септември 2023г. Д. Л. е
можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си; да
действа разумно; да ръководи работите си и да защитава интересите си. Експертът не е
6
установил данни за психотично мотивирано болестно поведение на Л., включително и в
периода от м.август 2023г. до смъртта му на 06.10.2023г. Счита, че към м.септември 2023г. не
са нарушени базисните годности на Л. за адекватна оценка на обстоятелствата и адекватни
мотиви, решения и действия, както по отношение характера, същността на документа, така и
по отношение смисъла на действието, което извършва. Констатирано е, че заболяванията на
Д. Л. не са психични по смисъла на МКБ. Обсъдена е медицинската документация, в която
не са установени описания на психични смущения в поведението му или психиатрични
консултации. Вещото лице отхвърля хипотезата за душевно заболяване, довело до
нарушаване годностите на Л. да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си, да действа разумно, да ръководи работите си и да защитава
интересите си.
В заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, д-р М. М. сочи
причината за смъртта на наследодателя на ищеца – остър пиелонефрит с абсцедиране на
десен бъбрек. Обяснява, че миелодиспластичния синдром и захарния диабет, заедно и
поотделно са създали условия за възникване инфекции в отделителната система, поради
което имат отношение към възникване на заболяването, станало причина за смъртта на Д. Л..
Двете състояния, в комбинация със заболяванията на сърдечно – съдовата система оказали
съществено влияние върху болестния процес, който протекъл по-тежко и с по-бърза
прогресия. Експертът пояснява, че терминалното заболяване е прогресиращо необратимо и
неизлечимо състояние, в резултат на което неизменно настъпва смърт в обозримо бъдеще.
Терминалният стадий на заболяване представлявал състояние между живота и биологичната
смърт, характеризиращо се с тежко нарушение функциите на жизненоважните органи и
системи, което не се повлиява от приложеното активно влечение. Изяснено е, че
продължителността на живота в терминален стадий е различна, но в рамките на ограничен
период от време – дни, седмици до няколко месеца. Д-р М. твърди, че предвид всички данни,
съдържащи се в медицинската документация и естеството на заболяванията, при Д. Л. не се
касае за терминален стадий на онкологично заболяване. Експертът не е установил данни, от
които може да направи извод, че Л. е бил в безсъзнание. Подробно са описани всички
заболявания на Д. Л. и е констатирано, че нито едно от тях не е било в терминален стадий.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.108 ЗС.
По допустимостта на иска:
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът държи без основание спорния
имот и за ищецът не е налице друг способ за защита правото на собственост, което
претендират, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е
допустимо.
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване: правото на собственост на ищеца върху процесния имот, упражняваната от
ответника фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа които владее
имуществото. В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, съобразно
7
посочения в исковата молба придобивен способ и упражняваната от ответника фактическа
власт. При наличие на посочените материално – правни предпоставки, установени от ищеца,
ответникът следва да докаже основанието, на което владее вещта.
Не се спори, че ответницата владее имота.
Ищецът – единствен наследник на Д. Л. (негов баща) мотивира претенцията си с
нищожността на договор, обективиран в нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело
№214/12.09.2023г. по описа на нотариус с рег.№751, с който Д. Л. прехвърлил спорния имот
на И. А. срещу поето от нея задължение лично или чрез трето лице да поеме издръжката и
гледането му, считано от 12.09.2023г. докато е жив, като полага за него всички необходими
грижи и внимание, осигурявайки му нормален и спокоен живот, ведно със задължение за
финансова издръжка, медицинско обслужване, осигуряване на лекарства и всички други
необходими жизненоважни грижи и разходи.
Сочи следните основания за нищожност: противоречие с добрите нрави; липса на
основание; липса на воля от страна на прехвърлителя, който не разбирал свойството и
значението на постъпките си и не можел да ги ръководи; ненадлежно учредена
представителна власт; значителна нееквивалентност на престациите.
Съдебната практика приема, че накърняване на добрите нрави е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал договорът се
явява несъвместим с тях. В случая не може да се говори, че договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е несъвместим с установените
морални норми, тъй като нищо от извършената разпоредителна сделка не сочи да са били
накърнени морални ценности. Обстоятелството, че процесният договор е сключен в периода,
когато прехвърлителят се е нуждаел занапред от постоянни грижи, както и фактът на
участие на прехвърлителя чрез пълномощник, не обосновава извод, че сделката е сключена в
момент, изключващ добросъвестното отношение на приобретателя.
Твърдението, че ответницата „е злоупотребила с умиращ човек, който не е можел
свободно да формира воля“ не намира опора в приетия по делото доказателствен материал.
Според показанията на св.А., Д. Л. обяснил, че прехвърлил апартамента, защото разчитал на
ответниците и последните добросъвестно и ежедневно полагали грижи за него. Св.Тонева
твърди, че много преди сключване на договора, респективно преди изготвяне на
пълномощното, Д. Л. нееднократно обсъждал желанието си да прехвърли апартамента
първоначално на нея, а впоследствие – на дъщеря й. Мотивирал намерението си с
увереността, че може да разчита на тях. Нотариус Т. К. е категорична, че преди
упълномощителната сделка провела продължителен разговор с Д. Л. и след като се уверила
не само в самоличността, но и във волята му, заверила пълномощното. С оглед установяване
психичното състояние на прехвърлителя към м.септември 2023г. е приета съдебно
психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че наследодателят на ищеца е
можел да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си, да
действа разумно, да ръководи работите си и да защитава интересите си.
Изложеното води до извод, че прехвърлителят е съзнавал ясно какво е естеството на
сделката и е желаел настъпването на правните й последици. Не може да се отрече интереса
8
му да си осигури грижи, така необходими към този момент, което не е основание да се
приеме, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави. Нещо повече, по делото са
налични данни, че ищецът се е дезинтересирал от моралното си задължение да окаже
помощ, подкрепа и съдействие на баща си, знаейки какво е здравословното му състояние.
Действително прехвърлителят е бил в лошо здравословно състояние, но е живеел със
заболяванията си години наред. Предвид възрастта и здравословните проблеми, които е
имал, дори допускането, че може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка,
скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. В случая не е установено знание от страна на приобретателя, че леталния
край на прехвърлителя ще настъпи толкова скоро. Не е налице и нарушение на добрите
нрави поради нееквивалентност. Еквивалентността, преценена от аспект на морално етични
съображения, данните за взаимно доверие и привързаност между страните по договора и
създадените между тях отношения, решаващата физическа и морална подкрепа, която
приобретателят и неговите близки оказали в труден за прехвърлителя момент не може да
бъде приравнена на липса на престация, респективно на нееквивалентност на престациите.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва основание. Основанието (каузата) на правна сделка, чието наличие законът поставя
като условие за действителност на договора са разбира като най-типичния мотив, който
формира волята на страните да сключат именно този тип договор. Това е основната и
непосредствена цел на сделката, към която са насочени правните последици от сключването
й. Наличието на основание подлежи на преценка, като се отчита моментът на сключване на
договора, доколкото основанието следва да е налице към момента на постигане съгласие да
бъдат поети произтичащите от него задължения, респективно да настъпят типичните правни
последици. В съдебната практика и теория се приема, че фактическите предпоставки за
приложение основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване,
предполагащо настъпване смъртта на прехвърлителя твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. Договорът е алеаторен и отнапред не е известно,
какво ще престира приобретателят. Той може и да не престира нищо. Такъв договор има
основание. Основание няма, ако на приобретателят отнапред е било известно, че няма да се
наложи да престира нищо или почти нищо, предвид тежко заболяване на прехвърлителя.
Такива заболявания са: онкологичните; мозъчносъдовите – инсулти; сърдечносъдовите –
инфаркти; напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар.
терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с
пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния
договор може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна
смърт. В настоящото производство бе установено, че Д. Л. въпреки напредналата възраст и
заболяванията (едно от които – онкологично, установено през 2017г.), не е имал видими
признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край. Безспорно е, че през
9
последните месеци от живота си наследодателят на ищеца е имал нужда от чужда помощ,
осъзнавал това обстоятелство и търсил такава. Именно съзнаваната необходимост от
постоянни грижи занапред е основанието за сключване на такъв договор. Обратното би
означавало по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече
възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна
точка на гражданското право. Следва да се отбележи, че според заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза нито едно от заболяванията на Д. Л. не е било в
терминален стадий. В о.с.з. вещото лице пояснява, че при хоспитализирането му през 2023г.
са извършвани изследвания, при които не е установен процес, който би подсказал
евентуално напреднало възпаление, такова, каквото е установено при аутопсията. При
съпоставка на данните по делото за заболяването на наследодателя на ищеца и неговото
състояние към момента на разпоредителната сделка, с посочените по-горе критерии на
съдебната практика, очевидно към м.септември 2023г. Д. Л. не е бил в състояние,
предполагащо предстояща в най-близко време негова смърт, нито това е било известно на
ответниците.
Като основание за нищожност на договора ищецът сочи, че същият е сключен при
липса на воля от страна на прехвърлителя, който не разбирал свойството и значението на
постъпките си и не можел да ги ръководи. Неспособността на прехвърлителя да разбира и
ръководи действията си към момента на сделката трябва да е установено по несъмнен начин.
От приетите в хода на производството доказателства не следва такъв извод. Както бе
отбелязано по-горе от заключението на съдебно психиатричната експертиза е видно, че не е
била засегната способността на Д. Л. за адекватна оценка на обстоятелства и за адекватни
мотиви, решения и действия. Следва да се отбележи, че ако упълномощаването е извършено
от дееспособно лице, което към момента на подписване на пълномощното не е могло да
разбира или ръководи действията си, то това би било основание за унищожаване на
упълномощителната сделка (чл.31 ЗЗД), но възражения за унищожаемост не са релевирани
от ищцовата страна. Отделно от това ищецът не би могъл да претендира недействителност
на процесния договор на това основание, доколкото не са налице доказателства, че е било
направено искане за поставяне Д. Л. под запрещение преди да почине.
По изложените съображения, съдът счита, че не е доказано нито едно от твърдяните
основания за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело
№214/12.09.2023г. по описа на нотариус с рег.№751.
Договорът е породил съответните правни последици, респ. И. С. А. е придобила
собствеността върху процесния имот. Предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Ищецът моли съда да отмени нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело
№214/12.09.2023г. по описа на нотариус с рег.№751. В ТР №3/2012г. по ТД №3/2012г. на
ВКС, ОСГК е прието, че нотариален акт, обективиращ сключването на сделка, не подлежи
10
на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК. В мотивите на решението се сочи, че отмяна на такъв
нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК е недопустимо.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищеца са направените от ответниците разноски. Съгласно списък по чл.80 ГПК същите са
формирани от: 872.03 лева – възнаграждение на вещи лица и 9000 лева – възнаграждение за
процесуално представителство (по 4500 лева за всеки ответник). Ищецът релевира
възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на спора, извършените от упълномощения адвокат
процесуални действия, проведените по делото съдебни заседания, фактът, че защитата на
двамата ответници е идентична, съдът редуцира възнаграждението до 6000 лева – по 3000
лева за всеки от ответниците.
Съдът констатира, че ищецът не е заплатил изцяло дължимата държавна такса –
192.44 лева (4% върху ¼ от данъчната оценка – 19 243.60 лева) и следва да внесе по сметка
на РРС сумата 41.85 лева (192.44 – 150.59 = 41.85).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Л., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“"...."“№....,
вх....., ет..... ап.....срещу И. С. А., ЕГН ********** и И. Х. А., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.Р., ул.“К.“№.... иск за признаване установено, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.257.2.39 с площ
38.77 кв.м., находящ се в гр.Русе, кв. "В"., ул."В"№.., вх..., ет..,ап... с предназначение:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта – едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 63427.1.257.2.40, 63427.1.257.2.38, под обекта - 63427.1.257.2.36, над обекта
– няма; самостоятелният обект се намира на етаж осем в сграда с идентификатор
63427.1.257.2 с предназначение: жилищна сграда, многофамилна; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.1.257, заедно с изба №21 с площ 2.99 кв.м. и с 0.483%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно
описание на имота в представен титул за собственост: Апартамент №...., в гр.Русе, ул. "Л.
Ив."..., ет...., в жилищна сграда – блок "А.В", вх.... комплекс "В - юг", състоящ се от дневна,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ 38.77 кв.м., при съседи на
жилището: на североизток – апартамент №5 и стълбище; на югозапад – комплекса; на
югоизток – апартамент №5; на северозапад – апартамент №3, заедно с принадлежащите:
избено помещение №21 с полезна площ 2.99 кв.м., при съседи на избеното помещение: на
североизток – изба №20; на югозапад – изба №22; на югоизток – изба от вход „В“; на
северозапад – коридор и 0.483% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото и осъждане ответниците да му предадат владението на имота.
11
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството за отмяна по реда на чл.537, ал.2
ГПК на нотариален акт №59, том ІІ, рег.№5853, дело №214/12.09.2023г. по описа на нотариус
с рег.№751.
ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕГН ********** да заплати на И. С. А., ЕГН ********** и И. Х.
А., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 6872.03 лева.
ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕГН ********** да внесе по сметка на РРС допълнителна
държавна такса в размер на 41.85 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12