РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Перник, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500545 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 119 от 25. 06. 2024г., постановено по гр. д. № 1237/2024г.
по описа на Радомирския районен съд:
Е осъдена община Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир,
пл.“Свобода“ № 20, представлявана от кмета К.Г.С., да заплати на В. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. от АК - ***, с адрес за
призоваване и съобщения: ***, чрез адв. П. Й. от АК - ***, сумата в размер на
3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
увреждането /ухапване от бездомно куче/, ведно със законната лихва, смятано
от деня на увреждането- *** година, до окончателното изплащане на
главницата.
Е осъдена община Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир,
пл.“Свобода“ № 20, представлявана от кмета К.Г.С., да заплати на В. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. от АК - ***, с адрес за
1
призоваване и съобщения: ***, чрез адв. П. Й. от АК - ***, сумата в размер на
1 020 лв. /хиляда и двадесет лева/- направени разноски по делото.
Недоволна от решението е останала община Радомир, която чрез
адвокат П. Д., го е обжалвала изцяло. Моли решението да бъде отменено
изцяло /тъй като няма необжалвана част от него/, като неправилно и
незаконосъобразно и искът да бъде отхвърлен, а евентуално да бъде намален
по размер. Моли да бъдат присъдени разноските направени в настоящето
производство. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат П.
Д..
Насрещната страна В. К. А., чрез адвокат П. Й., в срок е депозирала
писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел
следното:
Квалифицирал е исковете по чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че на
***, около 13:30 часа, в гр. ***, ж.к. „***“ пред блок № ***, ищцата била
захапана от едро куче, с кафява козина, което е виждала много пъти в този
район. Направил е извод, че отговорността на ответника за това ухапване
следва да бъде ангажирана на основание чл.59, ал.3, т.3 и т.4 от ЗЗЖ за
спазване изискванията на защита на животните в приютите на съответната
община, така и за контрола върху кучетата, след връщането им по местата,
откъдето са взети по реда на на чл.47, ал.3 от ЗЗЖ. Като е изходил от
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и от Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума ВС, както и от конкретните увреждания, които са били причинени на
ищцата, Радомирският районен съд е направил извод, че искът от 3000лв.
следва да бъде уважен в пълен размер, веднно със законната лихва от датата
на упреждането.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
2
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена
е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно, както и не се явява
недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от тези
на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
На ***, около 13:30 часа, в ***, в ж.к. „***“ ищцата излязла от блок №
***, в който живеела, за да посрещне внучето си. Районът бил обитаван от две
безстопанствени кучета на които хората били дали имената „Аши“ - едро куче
с кафява козина и „Шушана“, което било с бяло козина. И двете кучета имали
маркировка на ушите си. Ищцата също била виждала многократно тези кучета
и ги познавала. „Аши“ било известно с агресивния си характер и с това, че
напада хора, най – вече възрастни. Излизайки пред блока В. А. била нападната
от двете кучета, без да ги е предизвикала по никакъв начин и без дори да ги
вижда. Едва, когато била захапана по дясната подбедрица от кучето с кафява
козина, тя изпищяла за помощ. Намиращият се в пред денонощен магазин
свидетел Г.Й.Г., чул писъка и се обърнал в посоката от където дошъл вика.
Видял как в този момент ищцата била захапана за дясната подберица от
кучето, с кафява козина. Притичал се на помощ и успял да изгони двете
кучета. След този случай свидетелят чул, че имало и последващи ухапвания на
хора от това куче. Две седмици след инцидента – на 29. 02. 2024г. кучето с
кафявата козина било установено и прибрано от този район в присъствието на
свидетелката д-р А.П.В. /ветеринарен лекар/.
Ищцата се обадила по телефона на дъщеря си – свидетелката Е.О.П..
Била много разстроена и й обяснила, че я е ухапало куче. Дъщеряу й я
посъветвала да отиде на лекар да й бият инжекции против тетанус. А. отишла
в ЦСМП - ***, филиал ***, където била прегледана от д-р К. Д. и раната й
била обработане и превързана /първична хирургична обработка на
3
нараняването ПХО/, както и й била поставена противотетанична ваксина
/ТАП/. Във фиша за медицинска помощ от *** от 14.20ч. , е отбелязано, че й е
оказана първа медицинска помощ, като на две места е отбелязано „ухапана от
улично куче“ и „нападната и ухапана от безстапанствени кучета на десния
крак следи от ухапване.
На другия ден дъщеря й дошла и я отвела отново на преглед при д-р К.
Д. в 09.45ч., като в листа за преглед на пациента В. К. А., има отбелязвания
„ухапана от куче по дясна подбедрица“ и „разкъсно – контузна рана около 3
см. на дясна подбедрица“ , както и „тап направен“. Дъщеря й я отвела в ***,
където била освидетелствана от лекар съдебна медицина, който издал
медицинско удостоверение № *** с изх. № *** от ***. В него е отбелязано че
ищцата има „Разкъсно – контузна рана по предна повърхност на дясна
подбедрица, съставена от долепени едно до друго правоъгълни уврежданияна
целостта на кожата с подлежащо кръвонасядане. Описаните увреждания са в
резултат на действието на твърди /тъпоръбести предмети/ които могат да се
получат и от елементи на кучешко съзъбия с или върху такива и е възможно
да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната“. Те са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза на
вещото лице д-р К.Ч., което съдът приема изцяло като обективно и
компетентно изготвено, там е преповторено увреждането, констатирано с
медицинското свидетелство, като е пояснено, че описаните увреждания в
областта на дясна подбедрица по своя вид, локализация и характеристики е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче - от косото и
пробивно действие на на острохърхи предмети каквито са характеристики
имат и кучешките зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за
които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация.
Нормалният период на възстановяване на такива увреждания е от порядъка на
около три седмици при нормално протичащ възстановителен процес.
В резултат на уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания, както и дискомфорт в ежедневнието си в периода на
възстановяване, като болките са били по интензивни в първите часове и дни
след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
оздравителния период. В резултат от нараняването в областта на дясна
4
подбедрица ще остане белег /ръбец/, който представлява козметичен дефект.
През следващите няколко нощи свидетелката П. останала да спи при
майка си, тъй като последната била силно разстроена, изпитвала болки и
накуцвала с десния крак. Същата приемала обезболяващи, а и към настоящия
момент изпитва страх, когато види куче.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на очевидеца Г.Й.Г., свидетелката Е.О.П. и частично от
свидетелските показания на д-р А.П.В., от писмените доказателства подробно
описани по – горе, както и от заключението на съдебно - медицинската
експертиза, всичките кореспондиращи помежду си.
Представените писмени доказателства от ответната община Радомир,
установяват, че е извършвала дейности, които са й били възложени по силата
на ЗЗЖ, но те не са били извършвани по отношение на конкретното едро куче
с кафява козина - по отношение надзора на същото по реда на чл. 47, ал.3,
изречение второ, предложение първо от ЗЗЖ, след обезпаразитяването му и
маркирането с ушна марка и връщането му на мястото, от което е било взето.
Отговорността на Община Радомир, произтича от разпоредбите на чл.
47, ал.3, изречение второ, предложение първо и чл. 50, т.2 от Закона за защита
на животните, вр. с чл. 49 от ЗЗД, които тя не е изпълнила, т.е. работниците и
служителите на Община Перник, както и другите лица, на които им е била
възложена тази дейност са бездействали, по отношение най – вече на контрола
/надзора/ върху това агресивно куче. Същото е прибрано едва две седмици по
– късно от датата на увреждането - на 29. 02. 2024г.
Цитирана съдебна практика от процесуалния представител на община
Радомир с нищо не променя горните изводи на Пернишкия окръжен съд, както
и изводите до които е достигнал Радомирският районен съд - налице е
бездействие на Община Радомир по отношение на това агресивно бездомно
куче, това бездействие е противоправно, кучето е ухапало ищцата по дясната
подбедрица и й е причинило уврежданията, подробно описани по – горе и по
делото категорично е установено, че кучето е безстопанствено.
Следователно искът се явява доказан по основание, а развитите във
въззивната жалба доводи в противната насока, не се възприемат от Пернишкия
окръжен съд.
5
По отношение оплакванията във въззивната жалба, че искът е уважен в
завишен размер.
Съдът намира, че с оглед конкретното увреждане, подробно описано по -
горе, внезапният начин на причиняването му, броят на кучетата – нападатели
– 2 кучета, от които едното е ухапало ищцата, полът и възрастта на
пострадалата, към датата на увреждането – жена на ***., продължителността
на оздравителния период – три седмици, последиците от увреждането -
физически болки от ухапването, от смяната на превръзките и от петте
инжикции против тетанус, последващите болки и подувания на крака, както
психологическите такива - уплаха, стрес, страх да спи сама в жилището си
няколко нощи и страх и понастоящем при вида на куче, от житейските
неудобства през възстановителния процес, сумата от 3000лв. би обезщетила
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Обезщетението за
неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на увреждането - *** до окончателното изплащане /чл.84, ал.3 от
ЗЗД/.
Следователно доводите във въззивната жалба, че обезщетението е
присъдено в завишен размер, са неоснователни.
Въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното
решение, чиито аргументирани и обстойни мотиви Пернишкият окръжен съд
изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата ответница е направила разноски пред настоящата
инстанция в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с
оглед изхода по делото Община Радомир следва да бъде осъдена да й я
заплати.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 119 от 25. 06. 2024г., постановено по гр. д. №
1237/2024г. по описа на Радомирския районен съд.
Осъжда Община Радомир, с ЕИК *********, с адрес: гр. Радомир, пл.
6
„Свобода“ № 20, да заплати на В. К. А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 600лв. разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7