РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Благоевград, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101055 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ****“, представляван от управителя *****, чрез
пълномощник - юрисконсулт С. Р. С. против Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****.
Ищецът твърди, че на 07.05.2024г. между ответника Б. Й. К. като заемател и „Кредисимо“
ЕАД като заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 2970817, по силата
на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на
3000 лв., който заемателят се е задължил да върне на 24 броя вноски в срок до 10.05.2026
година, съгласно Приложение № 1. Заявява, че ответникът кандидатствал онлайн за
отпускане на горепосочения кредит на интернет страницата на „Кредисимо“ ЕАД. В тази
връзка, след като се бил запознал с условията по кредита, ответникът направил и
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 ЗЕДЕУУ за сключване на процесния договор
за кредит. Излага, че на 07.05.2024 г. между ответника Б. Й. К. като потребител и ищеца „Ай
Тръст“ ЕООД като поръчител бил сключен също по реда на ЗЕДЕУУ Договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който потребителят възложил, а поръчителят
се задължил да сключил договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговарял
пред „Кредисимо“ солидарно с ответника Б. Й. К. за всички задължения на длъжника по
договора за кредит с Кредисимо. Подържа, че на 07.05.20243г. между него и „Кредисимо“
ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил
спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по договора за кредит. Сочи, че бил
изпълнил задълженията си към ответника по договора за предоставяне на поръчителство.
Ответникът не бил изпълнил договорното си задължение да върнел заемната сума съгласно
условията на договора за паричен заем, поради което „Кредисимо“ ЕАД било поканило
ищеца да платил всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит.
Ищцовото дружество било погасило дължимите от ответника на „Кредисимо“ ЕАД суми. На
14.01.2025г. ищецът бил уведомил по електронна поща ответника за извършеното плащане и
за встъпване на дружеството - заявител в правата на кредитора.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
1
доводи, че: не било налице валидно облигационно отношение, тъй като не бил страна и не
бил подписвал процесните договори /за потребителски кредит и за поръчителство/.
Поддържа, че не бил получавал сумата, посочена в договора за потребителски кредит.
Заявява, че липсвали доказателства и поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД да е заплатил на
заемодателя "Кредисимо" ЕАД суми, с основание договор за поръчителство от 07.05.2024г.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 3000,00 лв. /три хиляди
лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № 2970817/07.05.2024г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и Б. Й. К., като заемодател, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.01.2025г. до окончателното
погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 713,68 лв. /седемстотин и тринадесет лева
и шестдесет и осем стотинки/ - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата
по договор за кредит за периода от 07.05.2024 г. до 06.01.2025 г.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 39,97 лв. /тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ -
дължима законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 11.06.2024 г. до
06.01.2025г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 102 от 25.01.2025г. по ч. гр. д. №
172/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от
страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Доводите на ответника за недопустимост на
исковете не могат да бъдат споделени, тъй като същите са депозирани в рамките на
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за потребителски
кредит № 2970817 от 07.05.2024г., Приложение № 1 към него, Стандартен европейски
формуляр към него и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен между
„Кредисимо“ ЕАД (като заемодател) и ответника Б. Й. К. (като кредитополучател). По
силата на Приложение № 1 към този договор за заем заемодателят предал на
кредитополучателя сумата от 3000 лв., като последният се задължил с 24 месечни
погасителни вноски, т.е. до 10.05.2026г. да върне заемната сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил заемната сума по процесния договор
за потребителски кредит на 08.05.2024г. чрез получаването й чрез системата за електронни
плащания Изи Пей. Получаването на заемната сума се установява от приетия по делото
оригинал на платежен документ – разписка № 0700021990125394 от 08.05.2024 година,
удостоверяващи изплащането на паричен превод в размер на 3000,00 лева, нареден от
„Кредисимо“ ЕАД в полза на ответника Б. Й. К..
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 3000 лв.; бил е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ от 48,21 %; лихвен процент от 40 %; общата стойност на плащанията,
включваща главницата и договорната лихва – 4441,25 лв.
2
На същата дата /07.05.2024г./ ищецът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил с ответника Б. Й.
К. договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски
кредит № 2970817 от 07.05.2024г. Фактът на сключването на тази сделка се доказва и от
представените по делото преписи от Договор за поръчителство от 07.05.2024г. и
Приложение № 1 към него.
По силата на сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да
поръчителства на потребителя по Договор за потребителски кредит от 07.05.2024г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и Б. Й. К. за сумата от 4441,25 лв. В чл. 2 от договора за
поръчителство е предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за
потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по
Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при
условията на Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 24
месечни погасителни вноски, в размер на общо 3271,24 лв.
Общата дължима сума от кредитополучателя по двата процесни договора била в размер на
7712,49 лв.
На същата дата /07.05.2024г./ е сключен Договор за поръчителство между „Кредисимо“
ЕАД, като заемодател и ищеца „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по силата на който
поръчителят се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за всички негови
задължения, възникнали съгласно процесния договор за кредит.
Настоящият съдебен състав смята, че от съдържанието на договора за потребителски
кредит, се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това
е така, защото в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на
48,21 %. Този годишен процент на разходите е неточен и е валиден само при положение, че
месечната вноска по кредита е в размер на 174,81 лева, оскъпяването на кредита е с размера
на договорната лихва от 1441,25 лева. При положение, че към разходите по кредита се
добави и сумата за поръчителство в размер на 3271,24 лева, общата сума на разходите по
кредита става 4712,49 лева (1441,25 лв. по договора за кредит и 3271,24 лева по договора за
поръчителство). Следователно действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е над
посочения в договора за кредит от 48,21 %.
С оглед изложеното се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,21 %/ е
формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина
процесният договор за потребителски кредит от 07.05.2024 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на
главницата и не дължи други суми за лихви и неустойки. В тази връзка следва да се има
предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4
и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита.
По делото няма данни ответникът да е извършвал плащания по процесния договор за
потребителски кредит.
При това положение ответникът дължи главницата в размер на 3000 лв., поради което
искът за главница се явява основателен.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
3
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер
на адвокатския хонорар е 675,37 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Трябва да се
отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат
Б.. Правата на ответната страна бяха защитени в две открити заседания. Съобразявайки
всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Б. в
наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в
размера, фигуриращ в представения от нея договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 40,66 лв. и в
исковото производство в общ размер на 97,22 лв. На ответника следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 333,33 лв. (съобразно отхвърлената част от
исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Б. Й. К., ЕГН **********,
с адрес гр. ****, дължи на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ****“, представляван от управителя *****, следната сума, която е била
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 102 от 25.01.2025г., издадена по ч. гр.
д. № 172/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 3000,00 лв. /три хиляди лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №
2970817/07.05.2024г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Б. Й. К., като заемодател, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 23.01.2025г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ****“, представляван от управителя ***** против Б. Й. К., ЕГН **********,
с адрес гр. ****, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422
ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 102 от 25.01.2025г., издадена по ч. гр. д. № 172/2025г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 713,68 лв. /седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от
07.05.2024 г. до 06.01.2025 г.
- 39,97 лв. /тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - дължима законна
лихва за забава по договор за кредит за периода от 11.06.2024 г. до 06.01.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. **** да
заплати на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
****“, представляван от управителя *****, разноски, сторени в заповедното производство и
в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 40,66 лв. – представляваща разноските, дължими за заповедното производство
(ч.гр.д. № 172/2025г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 97,22 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 1055/2025г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ****“, представляван от управителя ***** да заплати
на Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата от 333,33 лв., представляваща общ
размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5