Решение по дело №2244/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1619
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040702244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1619                    от 28.10.2021 г.                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател: Лилия Александрова

                                                          Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                    2. Галя Русева

 

при секретаря И. Г.

и прокурора Дарин Христов,

като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2244 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).      

         Образувано е по касационна жалба от К.К.Г. ***, чрез адв. А., против Решение № 421/30.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 2265/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4372123 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 във вр.ал.1 от с.з. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

         С касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че не е била налице хипотезата на чл. 189, ал.4 ЗДвП, даваща възможност на органа да наложи наказание за нарушението с ел.фиш, тъй като в случая нарушението е било заснето не със стационарно техническо средство, което функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган, а с мобилна система за видеоконтрол, в присъствието на контролен орган. Според касатора, в този случай органът е следвало да състави АУАН и НП по общия ред, а не ел.фиш по реда на чл.189, ал.4 ЗДвП. На следващо място се посочва, че не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, доколкото няма доказателства АТСС да е от одобрен тип, да е преминало проверка /първоначална или последваща/ от Българския институт по метрология, липсва надлежно описание на извършеното нарушение, и защото при връчването на фиша на касатора не му е връчена и снимката от нарушението. Сочи се, че мястото за видеоконтрол не е било обозначено със съответен пътен знак Е24 съгласно Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, а това изискване е следвало да бъде спазено, въпреки отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди се също, че в издадения електронен фиш липсват задължителни реквизити. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата, не сочи доказателства и претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

         С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 4372123 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 във вр.ал.1 от с.з. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

Видно от описаната в ел.фиш фактическата обстановка, на 16.01.2021 г. в 17:12 часа в гр. Бургас, ПП І-9 км238+819 до гробищен парк към ул. „Транспортна“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч, с отчетен толеранс минус 3 км/ч на измерената скорост, е установено със СПУКС ARH CAM S1 МПС Мерцедес Ц250 с рег.№ А6410КТ със собственик К.К.Г., управлявано със скорост 91 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лв. на осн.чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.

За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението и неговото авторство са безспорно установени и заснети с мобилна система за видеоконтрол, като използването й е станало при спазване на нормативните изисквания за техническа изправност на измервателния уред. Намерено е за неоснователно възражението на наказаното лице, че електронният фиш е съставен в нарушение на чл. 189, ал.4 ЗДвП, изискващ установяването на нарушението да е станало с автоматизирано техническо средство и в отсъствието на контролен орган, като е посочено, че нарушението се установява от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил само преглежда визуално качеството на заснетия видеоматериал. Съдът е приел също за неоснователно възражението, че електронният фиш не съдържа всички необходими реквизити, като се е позовал на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП и на тази на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, приемайки, че електронният фиш е валиден и е издаден от компетентен орган. Обсъдено е и възражението на жалбоподателя относно това, че не му е била връчена снимката от заснетото нарушение, като е прието, че законът не поставя такова изискване. Посочено е също, че мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак Е24, с оглед настъпилата законодателна промяна с ДВ бр.6/2018 г. и отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписващ подобно задължение за контролните органи. Прието е също, че правилно е бил определен и субектът на административнонаказателна отговорност, доколкото собственикът на автомобила не е процедирал съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП и не е посочил в декларация в законовия срок друго лице, което е управлявало автомобила. На последно място, по въпроса за наложената глоба, съдът е изложил съображения, че доколкото нарушението е безспорно установено, а размерът на глобата е фиксиран в закона, то наложеното наказание е съответно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП и не може да бъде променено от съда.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените в него мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция, която счита за ненужно да ги преповтаря и препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.

Неоснователно е възражението на касатора относно неспазването на изискването за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е24, тъй като такова задължение за контролните органи произтичало от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Според чл.1 от така посочената наредба, с нея се определят видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата, както и условията, редът и правилата за тяхното използване за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, т.е. тази наредба е изцяло неприложима по отношение процедурата по установяване на нарушения по ЗДвП с автоматизирани технически средства и системи, за която процедура е приложима Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а чл.7 от същата, предписващ задължение за сигнализация на мястото на контрол с пътен знак Е24, към правнорелевантния момент е бил отменен с ДВ бр.6/2018 г.

Изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП в приложимата му към релевантния момент редакция /ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е налице хипотезата на чл. 189, ал.4 ЗДвП и че процесното нарушение не следва да се санкционира с ел.фиш, а с наказателно постановление, тъй като не е спазено изискването за отсъствие на контролен орган при установяването му. В случая функцията на контролния орган се изчерпва със задействането на автоматизираната система за контрол, като самият процес на установяване на нарушението е лишен от човешка намеса. В тази връзка, Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС е изгубило значение, тъй като същото е прието при по-старата редакция на чл.189, ал.4 ЗДвП /ДВ бр.10/2011 г./,, преди приложимата такава за процесното нарушение /ДВ бр.101/2016 г./, като тълкувателното решение е тълкувало именно волята на законодателя преди изменението на ЗДвП с ДВ бр.101/2016 г., след което изменение и с оглед законодателната промяна, мобилното автоматизирано техническо средство се явява годно такова за установяване на нарушение по реда на чл.189, ал.4 ЗДвП с ел.фиш.

           В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесният ел.фиш, е свързано с превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място, която е до 50 км/ч и която е установена с пътен знак В-26, с който е се забранява движение със скорост, по-висока от означената, в случая - по-висока от 50 км/ч, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на  чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Установената от автоматизираното техническо средство скорост е 91 км/ч, т.е с 41 км/ч повече от максимално разрешената, и попада в стойностите, определени в нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата за превишаване на скоростта над 40 км/ч е 600 лв. Обстоятелствата, при които е осъществен съставът на нарушението, са описани пълно, точно и ясно. Няма спор, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е именно санкционираното лице К.К.Г., за който няма каквито и да е данни или твърдения, че се е възползвал от възможността, предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Това не е сторено в случая, тъй като в установения 14-дневен срок от връчването на ел.фиш касаторът не е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП с данни на друго лице, управлявало автомобила на посочената дата и в посочения час, което обстоятелство е безспорно.

  Неоснователни са и останалите възражения на касатора, относно неспазване изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при заснемане на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че в случая процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП за техническо средство и че в съответствие със законовите разпоредби е издаден процесният електронен фиш. Изправността на АТСС се установява от представения Протокол за последваща проверка № 25-С-ИСИС/11.05.2020 г., от който е видно, че мобилната система, чрез която е извършено заснемането, съответства на одобрения тип. Изпълнено е и изискването установяването на нарушението и неговото заснемане да е автоматично, без човешка намеса. Валидността на резултатите от проверката, документирана с протокола, е 1 г. и е определена със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, издадена на осн.чл.43, ал.4 от Закона за измерванията  и обн. в ДВ бр.82/05.10.2018 г. /факт, служебно известен на съда/. Несъмнено е, че проверката, за която е приложен протокола от 11.05.2021 г., е последваща, а не първоначална, тъй като за процесната мобилна система за контрол е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от дата 07.09.2017 г., а видно от писмо от 11.12.2017 г. на л.13 от анд № 2265/21 г. на БРС, процесната АТСС е преминала още през 2017 г. първоначална проверка.

Постановявайки решение, с което потвърждава електронния фиш, Районен съд – Бургас е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 421/30.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 2265/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

       Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

                         2.