Решение по в. гр. дело №7228/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,……………..2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                     ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 7228 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Н.Л.Н. срещу постановление от 27.03.2018г.  по  изп.дело № 20158410405396  на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

            Ответникът по жалбата „У.Ф.Х.“АД/взискател по изпълнителното дело/, оспорва жалбата като неоснователна.

            В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е посочено, че през периода 22.05.2015г.-12.12.2017г. са извършвани изпълнители действия по делото, поради което преклузивният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл към датата на постановяване на обжалваното постановление, озаглавено “разпореждане“, от 27.03.2018г.                                          Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:                                                       Жалбата е подадена в срок и е допустима.                                                                                  Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:              Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.                                                  В настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от взискателя на 22.05.2015 г.                                                                                                                     С молби от 07.01.2016г. и от 24.11.2017г. взискателят е искал предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника – опис на движими вещи в дома на Н.  и опис на всички притежавани от него движими вещи, поради което към датата на издаване на процесното разпореждане от 27.03.2018г. не е изтекъл преклузивният срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

            Наличието на основание за прекратяване на предходно образувано изпълнително производство, както и възможното погасяване на вземането по давност са ирелевантни за предмета на настоящия спор. В случай, че се поддържа възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, то може  се релевира по пътя на исковата защита.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 71888/03.06.2019г. по описа на СГС /вх.№ 032291/05.04.2018г. по описа на ЧСИ/, подадена от Н.Л.Н., ЕГН **********, срещу постановление, озаглавено “разпореждане“, от 27.03.2018г.  по  изп.дело № 20158410405396  на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.