Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.01.2023 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
08.12 |
Година |
2022 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
460 |
по
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана
е жалба от Д. Н. В.
от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-427/30.09.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане №
2113-08-686#8/22.08.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Кърджали.
Счита,
че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби.
Излага
съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката
доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68,
ал. 3 от КСО, времето на наборната военна служба. Сочи, че трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се
признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО
във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това
счита, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 04.10.1974 г. до
14.10.1976 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като
действителен осигурителен стаж при пенсиониране.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-427/30.09.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане №
2113-08-686#8/22.08.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за
ново произнасяне.
В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
пълномощника адв. Д.К. е постъпила молба, в която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.
Ответникът по жалбата
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от
пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба и излага
съображения в подкрепа на въведените в процесното
решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да
отхвърли жалбата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
11.05.2022 г. Д.М.В.
от ***, с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на
пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-686 – л.
35/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
От опис на
осигурителен стаж на Д.М.В. от ***, с ЕГН **********/л. 32/ и ВОК № 064058/л. 17 –
л. 19/, се установява, че за периода от 04.10.1974 г. до 14.10.1976 г.,
жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.
С Разпореждане № 2113-08-686#8/22.08.2022
г./л. 13/, издадено от ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на Д.М.В. от ***, с ЕГН **********,
както следва: 00 г.
00 м. 00 дни – I категория; 00 г. 00
м. 00 дни – II категория; 15 г. 01 м. 02 дни – III категория.
Приет е за действителен осигурителен стаж 13 г. 01 м. 04 дни. В
административния акт са изложени мотиви, че право на пенсия по реда на чл. 68,
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ придобиват лицата,/които не отговарят
на условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за 2022 г. - навършена възраст 64
години и 5 месеца и наличие на 39 години и 2 месеца осигурителен стаж.
Въведени са
доводи, че само с българския стаж лицето не
придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, при спазване на чл. 37,
ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 13, ал. 1 от
Спогодбата за социална сигурност между Република България и *** от 05.10.2012
г. за сумиране на осигурителни периоди, придобити по законодателствата на двете
държави, когато лицето не отговаря на условията за придобиване право на пенсия
по законодателството на едната държава , поради недостатъчни периоди на
осигуряване, са предприети действия от страна на пенсионния орган за изясняване
на осигурителните периоди, придобити в ***. С писмо изх. №
113-08-686#6/19.05.2022 г. съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС, са били уведомени заявителя
и упълномощеното лице за необходимостта да бъдат представени документи за
положен стаж в *** и *** осигурителен номер. Посочено
е, че в указания срок не са не са постъпили исканите документи, поради което разпореждането с се
издавало въз основа на наличните редовни такива.
Отразено е, че лицата,
които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години
и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години
действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана.
Посочено, че периода на наборна военна служба с продължителност от 02 г. 00 м.
и 11 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, същият не следва да се
зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С
оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на заявителя Д. Н. В.
Жалбоподателят е
обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в
настоящето производство Решение №
2153-08-427/30.09.2022 г./л. 7 – л. 8,
издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отменено Разпореждане №
2113-08-686#8/22.08.2022 г./л. 13/,
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на
пенсионния орган с указания да изиска информация на основание чл. 20, ал. 1 от
Спогодбата за социална сигурност между Република България и *** относно
положения от В. стаж в ***, след което да се прецени възможността за отпускане
на социална пенсия за старост, по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КСО. В акта са изложени доводи, че не е следвало
пенсионният орган да извършва преценка относно правото на лицето по чл. 68, ал.
3 от КСО. По съществото на спора за въведени доводи, че жалбоподателят нямал
изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, положен в Република
България. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен
стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието
не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж периода на наборна военна
служба на Д.В.. Издателят на оспореното решение е изложил мотиви, че съгласно чл. 68, ал. 4 от КСО, при преценяване
на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по
българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на
пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до
удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се
отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето
не получава друг вид пенсия. Следователно на тези лица била дадена възможност
до получаване на информация за положения от тях осигурителен стаж от
съответната държава членка на ЕС или държава, с която Република България има
сключен международен договор, да им бъде отпусната социална пенсия за старост,
ако имат 15 години действителен осигурителен стаж и имат навършени през 2022 г.
66 години и 10 месеца.
Посочените са
нормите на чл. 13 и чл. 20 от Спогодбата
за социална сигурност между Република България и ***.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
При извършване на проверката
по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.
117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на
допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по
същество оспореният акт, с който по същество е не е уважено искането на
жалбоподателя да му бъде признат действителен осигурителен стаж в Република
България в размер на 15 години и му бъде отпусната пенсия по реда на чл. 68,
ал. 3 от КСО, се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да
бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Във връзка с горното съдът
намира за необходимо да посочи на първо място, че директорът на ТП на НОИ –
Кърджали изцяло превратно се е позовал на
нормите на Спогодбата за социална сигурност между Република България и ***,
като същевременно с това имплицитно се е произнесъл относно доводите на Д.М.В.,
че притежава изискуемия по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО действителен
осигурител стаж в Република България, потвърждавайки мотивите на пенсионния
орган, че периода на наборна военна служба на жалбоподателя с продължителност
от 02 г. 00 м. и 11 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно цитираната в
оспореното решение норма на чл. 13, ал.
1 от Спогодбата, когато лице не отговаря на условията за придобиване право на
пенсия поради недостатъчни периоди на осигуряване съгласно законодателството на
една от Страните, преценяване правото на пенсия за това лице се извършва въз
основа на сумиране на тези осигурителни периоди и периодите, посочени в алинеи
2 до 5 от този член при условие, че тези периоди не съвпадат. Тези периоди се
зачитат в степента, необходима да се допълнят недостатъчните периоди. С други
думи приложението на посочената разпоредба изисква по отношение на Д.В. да не
са налице условията за получаване на пенсия по някоя от хипотезите на чл. 68 от КСО, поради недостатъчен осигурителен стаж в Република България. При положение,
че при подаване на заявлението и впоследствие, при обжалване на разпореждането
за отказ за отпускане на пенсия, жалбоподателят изрично е заявил, че желае да
му се отпусне пенсия за ОСВ, като се вземат предвид периодите на осигуряване
единствено в Република България, то спорният въпрос по делото е притежава ли
изискуемия по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителен стаж В.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на подаване на заявлението/11.05.2022 г./, следва по отношение на Д.М.В.
да са налични при условията на кумулативност две
предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 10 месеца и 2. да има
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Към датата на подаване на заявлението Д.М.В./роден
на *** г./ е на възраст 67 г. 11 м. и 24 дни. В процесното
Разпореждане № 2113-08-686#8/05.09.2022
г., е посочено, че лицата, които към 2022 г. нямат изискуемия стаж осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършени 66 години и 10 месеца. На жалбоподателя е отказано право
на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж.
Предвид горе приетото от
административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по
делото е, следва ли да бъдe зачетен за действителен осигурителен стаж на
жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и
11 дни.
В конкретния случай от приетите по
делото опис на осигурителен стаж на Д.М.В. от
***, с ЕГН **********/л. 32/ и ВОК №
064058/л. 17 – л. 19/, се установява,
че за периода от 04.10.1974 г. до 14.10.1976 г., жалбоподателят е бил на
наборна военна служба в частите на армията.
По силата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж по нормата на чл. 44 от НПОС се определя от трета категория относно
времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ/(отм.) в изм. на
нормата с ДВ, бр. 58 от 1959 г/. срокът на редовната военна служба за релевантния
период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три
години. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде зачетен за осигурителен
стаж трета категория пълния размер от 1 г. 11 м и 29 дни на наборната военна
служба. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 1.01.2015 г./, въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от
този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Периодът на наборна военна служба на
жалбоподателя е бил от 04.10.1974 г. до 14.10.1976 г. и зачитането на
осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като
стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за
признаването е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от
2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Времето на изслужена наборна служба до
31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово
или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – Решение
№ 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022
г.; Решение № 4900 от 20.05.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 1392/2022 г.; Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6255/2020 г.; Решение по адм. д. № 1961/2016 г.;
решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм. д. №
10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм.
д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС №
15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение
№ 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018
г.; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм.
д. № 1300/2019 г.
По изложените съображения настоящият
състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че времето на наборна военна служба на
жалбоподателя не може да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни,
респ. противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачете за
действителен осигурителен стаж периодът от 04.10.1974 г. до 14.10.1976 г., през
който Д.М.В. е бил на наборна военна служба в частите на армията, то прибавен
към признатия за установен от административния орган действителен осигурителен
стаж от 13 г. 01 м. и 15 дни, се получава действителен осигурителен стаж от 15
г. 01 м. и 04 дни, т.е. към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е
имал повече от изискуемия 15 г. действителен осигурителен стаж и предвид това,
че същият притежава и изискуемата от закона възраст, то по отношение на него са
налице условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. При това обстоятелство изцяло необосновани са
доводите на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че в конкретния случай следва да
намерят приложение нормите на Спогодбата за социална сигурност между Република
България и ***. Отново следва да се отбележи, че Д.В. притежава изискуемия
осигурителен стаж, положен в Република България, за да му бъде отпусната
исканата пенсия, поради което изискването на информация от компетентните служби
в ***, относно положен там стаж от жалбоподателя не е необходимо, т.е.
посочените в оспореното решение разпоредби от Спогодбата са неотносими
за случая.
Предвид по-горе
изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-/13.10.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 2113-08-686#8/22.08.2022
г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали,
материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни. В тази връзка следва да се отбележи, че
независимо, че е отменил оспореното разпореждане, административният орган на
практика е потвърдил изводите на пенсионния орган, че на жалбоподателя не се
следва да се зачита за осигурителен стаж периодът на наборна военна служба,
поради което оспореното решение и релевантното разпореждане следва да бъдат
отменение изцяло, тъй като жалбоподателят притежава изискуемите по смисъла на
чл. 68, ал. 3 от КСО възраст и осигурителен стаж.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на
делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на
разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Д.М.В. следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от
заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., което
възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие № **/*** г./л. 5, стр. 2/ е
заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за
платената сума. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в
действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция
на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която норма за дела по КСО минималния
размер на възнаграждението е 500 лв. Предвид това в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-427/30.09.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 2113-08-686#8/05.09.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление
на Д.М.В. от ***, с ЕГН **********, като
незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП
на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх.
№ 2113-08-686/11.05.2022 г., подадено от Д.М.В. от ***, с ЕГН **********, в
30-дневен срок от получаване на преписката, при спазване на въведените в
мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***,
да заплати на Д.М.В. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 350
лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.
Председател: