Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 04.01.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2448 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Х. К.Л. е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.П., ул. „***” № **, ет.*, ап.** /а по документ за собственост на бул. „***” № **, вх.*, ет.*, ап.**/ има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 169.19 лв., от която 143.75 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. – 30.04.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2015г. до 25.11.2018г., в размер на 25.44 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за **г. срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на Х. Л., че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 143.75 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. – 30.04.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2015г. до 25.11.2018г., в размер на 25.44 лв., законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***, както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Х. К.Л., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява се срещу твърдението на ищеца, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, както и че има качеството на абонат на топлинна енергия. Сочи се, че действително ответницата е собственик на имота, но никога не била сключвала договор с ищеца, не била участвала в събрание на етажната собственост, на което да е взето решение за сключване на договор с ищеца, както и етажната собственост не била сключвала договор за топлоснабдяване с ищеца. Поради това е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Във връзка с направените доказателствени искания за назначаване на СТЕ и ССчЕ се заявява, че не се оспорват твърденията, които ищецът желае да докаже чрез изслушване на посочените експертизи.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено Х. К.Л. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 143.75 лв. главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2015г. до 25.11.2018г., в размер на 25.44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на Х.К.Л., за обект на потребление ИТН: ***, гр.П., ул. „***“ № *, ап.**, за дължима главница в размер на 143.75 лв. за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., както и за лихва от 25.44 лв. за периода от 02.12.2015г. до 25.11.2018г. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент Х.К.Л., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представен е Договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на потребители на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост от ***г., сключен между „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и представител на етажните собственици „***-*“ ООД, за жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул. „***“ № **, по силата на който е постигнато съгласие за присъединяване на сградата на посочения адрес към топлопреносната мрежа, чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.10.2015г. – 30.04.2018г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В ап.** всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, отопляемият обем е 161 куб.м. През имота на ответника не преминава щранг-лира. За имота на ответника не се начислява ТЕ за отопление. През процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства. Не е начислявана ТЕ за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисляваното от ищцовото дружество, което било установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от ищеца за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства според вещото лице на специалната методика от нормативните актове.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Не се спори, че ответницата е собственик на недвижимия имот, видно от подадения отговор на исковата молба, поради което съдът намира за установено, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия. От страна на ищцовото дружество бе представен Договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на потребители на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост от ***г., сключен между „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и представител на етажните собственици „***-*“ ООД, за жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул. „***“ № **, по силата на който е постигнато съгласие за присъединяване на сградата на посочения адрес към топлопреносната мрежа, чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция. Недоказано остана наведеното с отговора на исковата молба възражение, че ответницата не е участвала в събрание на етажната собственост, като въпреки неколкократно предоставяната на ответната страна възможност за ангажиране на доказателства в тази насока, такива не бяха представени. С оглед на това съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.10.2015г. – 30.04.2018г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В ап.** всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, отопляемият обем е 161 куб.м. През имота на ответника не преминава щранг-лира. За имота на ответника не се начислява ТЕ за отопление. През процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства. Не е начислявана ТЕ за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисляваното от ищцовото дружество, което било установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от ищеца за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства според вещото лице на специалната методика от нормативните актове. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията не е оспорен. В тежест на ответницата е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по
чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и 300 лв. по исковото
производство, в която сума се включва определеното за исковото производство възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв., определено по чл.37 от Закона за правната
помощ и 200 лв. възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.
К.Л., ЕГН ********** *** дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 143.75 лв.
/сто четиридесет и три лева и 75 ст./ главница – стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр.П., ул. „***“
№ **, ет.*, ап.** за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. и сумата от
25.44 лв. /двадесет и пет лева и 44 ст./ обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.12.2015г. до 25.11.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от *** г. – дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА Христинка К.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. и сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.