Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 13.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 245/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-37/29.04.2020 г. на ДАМТН, с което на О. Д. Б., представлявана от кмета В. Н. Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, че нарушението не е извършено, че констатациите в констативния протокол са неправилни, че НП е издадено извън 6- месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, като допълва, че нарушението не е извършено, както и че нивомерна рейка е била налична. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена следното:

Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 03.06.2020г. видно от известие за доставяне на л. 21 от делото, а жалбата е депозирана в съда на 10.06.2020г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С констативен протокол № 02-02-43/04.06.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ и с участието на представител на общината, бил извършен оглед на язовир „Курт  дере“, находящ се в землището на гр. Долна баня и собственост на О. Д. Б... След извършване на проверката е дадено задължително предписание, а именно: да се монтира нивомерна рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро и да се занули към кота преливен ръб. Определен е срок до 31.08.2019г.

С констативен протокол 02-02-79/26.09.2019г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ е констатирано, че няма монтирана рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро, което представлява неизпълнение  на предписанието да се монтира нивомерна рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро и да се занули към кота преливен ръб с указан срок на изпълнение до 31.08.2019г..

Впоследствие е съставен АУАН № 02-046/11.11.2019г., в който е посочено, че О. Д. Б. на 01.09.2019г. не е изпълнила даденото с КП № 02-02-43/04.06.2019 г. предписание, с което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателствени средства.

От показанията на св. А. (актосъставител) се установява, че към момента на проверката не е имало монтирана рейка за измерване на водното ниво, както и че наличието на нивомерна рейка може да се възприеме визуално, тъй като същата се монтира на достъпно място и видимостта й не зависи от котата на водното ниво и растителността в язовира. Установява се също така, че при обход на язовира е констатирано, че нивомерна рейка няма, както и че водното ниво е било около 1 метър под кота преливен ръб.

От показанията на св. С. (свидетел по акта) се установява, че нивомерна рейка не е била монтирана, че ДАМТН не е уведомяване за изпълнение на предписанието, че водното ниво е било около 1 метър под кота преливен ръб, както и че растителността не е възпрепятствала огледа на язовира за наличието на нивомерна рейка.

От показанията на св. Попов (служител на О. Д. Б.) се установява, че на 25.09.2019г. свидетелят е направил обход на язовира. Съдът не кредитира показанията на св. Попов в частта, в която заявява, че е имало монтирана рейка за измерване на водното ниво, тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите А. и С. и констативните протоколи, от които се установява, че  нивомерна рейка липсва. Следва да бъде посочено, че няма данни служителите на ДАМТН да са заинтересовани или да не са изпълнявали добросъвестно задълженията си, като същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че св. Попов е служител на О. Д. Б.. На следващо място показанията на св. Попов сочат на липса на достатъчно конкретен спомен, което поставя под съмнение тяхната достоверност- свидетелят заявява, че срокът за изпълнение на предписанията е бил до 30.09.2019г., а в действителност видно от КП същият е до 31.08.2019г., както и че на следващия месец- октомври 2019г., отново е посетил язовира, но няма спомен дали е нивомерна рейка е била налична, както и че към 25.09.2019г. язовирът е бил изпразнен (същевременно от констативен протокол 02-02-79/26.09.2019г. се установява, че водното ниво е било около 1м под кота преливен ръб). На последно място в подкрепа на извода за липса на нивомерна рейка е и това, че съгласно чл. 190а, ал. 4 от Закона за водите собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. В конкретния случай не се твърди и липсват доказателства за подобно уведомяване на ДАМТН, че предписанието е изпълнено.

Съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на  чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението, осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 01.09.2019 г. От този момент до съставяне на АУАН на 11.11.2019 г. не е изтекъл едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е извършена на 26.09.2019 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение № 1001 от 22.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 714/2019 г. Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено на 29.04.2020г., т.е. в шестмесечния срок от съставяне на АУАН (11.11.2019г.).

От събраните писмени доказателства по делото е установено, че О. Д. Б. е собственик на язовир „Курт дере“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ са били дадени на О. Д. Б. задължителни предписания с констативен протокол № 02-02-43/04.06.2019 г.  от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“. Едно от задължителните предписания било: да се монтира нивомерна рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро и да се занули към кота преливен ръб. Констативният протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на представител на О. Д. Б.. Впоследствие на 26.09.2019г. е извършена проверка от длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е изпълнено от О. Д. Б., тъй като няма монтирана рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро. Следователно е установено неизпълнение от страна на О. Д. Б. на даденото задължително предписание.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.

При проверка на 26.09.2019г.  е установено, че  няма монтирана рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро. Следователно не е било изпълнено задължителното предписание да се монтира нивомерна рейка за измерване на водното ниво в язовирното езеро и да се занули към кота преливен ръб с указан срок на изпълнение до 31.08.2019г..

От момента на първоначалната проверка, когато е дадено предписанието, до момента, когато е констатирано неговото неизпълнение, са изтекли повече от 3 месеца, който период е напълно достатъчен за монтиране на нивомерна рейка.

Във връзка с останалите възражения в жалбата следва да бъде посочено следното. Начините и средствата за изпълнение на задължителните предписания са изцяло в преценката на собственика и на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея, поради което АНО не е бил длъжен да ги посочва. На последно място по отношение на възраженията, свързани със самото съдържание на дадените задължителни предписания и дали изпълнението на същите е било необходимо съдът намира, че действително задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, но в конкретния случай липсват данни и не се твърди О. Д. Б. да е оспорила задължителните предписания по предвидения от закона ред.

Не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай, доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид- липсата на нивомерна рейка води до невъзможност за отчитане на водното ниво на язовира.

Според чл. 200, ал. 1, т. 39  ЗВ имуществената санкция  при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер  от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли вреди, съдът приема, че справедливата имуществена санкция би била сумата от 1000 лева

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, а като на О. Д. Б. бъде наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски (видно от договор за правна защита и съдействие на л. 56 от делото е заплатено адвокатско възнаграждение от 350лв.), съдът намира, че съразмерно с уважената част от жалбата ДАМТН следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 175 лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № НЯСС-37/29.04.2020 г. на ДАМТН, с което на О. Д. Б., представлявана от кмета В. Н. Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева., като НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите имуществена санкция от 2000 лева на 1000 лева.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на О. Д. Б. с адрес гр. Долна баня, ул. „Т.“ №***,  сумата от 175лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: