№ 99
гр. гр. Лом, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200221 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Г. С. В. от с. Сталийска махала, ***, обл. Монтана, с
ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ - Лом
Наказателно постановление № 23-0294-000224 от 15.03.2023 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 23-0294-000224 от 15.03.2023 г. на
жалбоподателя Г. В. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и
1
„лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, собственост на ***, като при
извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от
05.01.2023 г. и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 14.02.2023 г. служителите на РУ - Лом – Б. В. и И. И. били дежурен
автопатрул, като осъществявали служебните си задължения по осигуряване
безопасност на движението в гр. Лом. На ул. „Белоградчишко шосе“ спрели
за проверка лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, управляван от
Г. В., тъй като бил с неработещ фар. При проверката установили, че
автомобилът бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а оттам – и че автоматично му е прекратена регистрацията на
05.01.2023 г. На В. е съставен АУАН от полицейския служител Б. В. за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите
са изпратени на РП – Монтана, като на 14.03.2023 г. с Постановление на
прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а
преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на
административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 23-0294-
000224 от 15.03.2023 г., с което наложил съответните административни
наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Г. В. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
2
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че
лекият автомобил е бил управляван от В., като видно от събраните по делото
писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че
процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като
такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че
жалбоподателят е знаел за това. Установено е, че лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с рег. № *** не е негова собственост, а на друго лице – Кр*** Вярно,
според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. Тази разпоредба намира приложение и в случаите, когато по друга
причина (например както е в случая – неплащане на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“) се прекратява регистрацията на
дадено МПС. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче
контролните органи имат задължение да уведомят собственика на
автомобила, а това не е сторено. При това положение собственикът няма как
да знае за прекратената регистрация на автомобила си. Още по-малко пък
може да е запознат с това жалбоподателят, който не е собственик. Няма как
същият да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена преди около 1
месец, при положение, че регистрационните номера са били на мястото си.
Затова и същият не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии
на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил
длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно
отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява
3
състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният
елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но
също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги
предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно
приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от
чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за което
управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е
възприето и в съдебната практика – Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС
– Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС –
Видин и др.).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от В. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0294-000224
от 15.03.2023 г. на Началника на РУ - Лом, с което на Г. С. В. от с. Сталийска
махала, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
4
ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на
200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/
месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5