Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 11.06.2019г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 241 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 15497 от 05.02.2019г. на „Е.Е.и.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

В молбата се сочи, че дружеството е осъществявало търговска дейност в сектора на текстилната промишленост – изработка и продажба на текстилни изделия, включително по поръчка от клиенти. В процеса на одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за 2018г. управителят и едноличният собственик на капитала „Ф.Б.“ ООД установяват влошено финансово-икономическо състояние  поради това, че поръчките от клиенти са значително намалели, а от средата на 2018г. дружеството не е получавало нови заявки. Към края на 2018г. дружеството е изпитвало сериозни затруднения да покрива текущите си задължения към доставчици, кредитори и публични такива. Към настоящия момент предприятието на „Е.Е.и.“ ЕООД не извършва дейност и няма назначен персонал. Съгласно годишния финансов отчет, към 31.12.2018г. дружеството има натрупана загуба в общ размер на 1 159 хил. лева, краткосрочните задължения възлизат на 916 хил. лева, а текущите (краткотрайни) активи, състоящи се само и единствено от вземания на дружеството от клиенти и доставчици, са 11 хил. лева. Дружеството не притежава нетекущи (дълготрайни активи), няма материални запаси, нито парични средства. Дружеството не е финансово независимо от своите кредитори. Затрудненията не са временни, а следва да се разглеждат като съществени и трайни. За начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата 31.12.2018г, към която дружеството е преустановило плащанията на текущите си задължения към кредитори. До тогава дружеството е намалило задълженията към доставчици и клиенти два пъти и половина, без да са предприемани изпълнителни действия от кредитори на дружеството. Или към 31.12.2018г. затрудненията са придобили траен характер. Не са налице предпоставките да се предприеме процедура  по оздравяване на предприятието на молителя.      

Обстоятелствата и исканията се поддържат и в хода на делото, когато не е възразено, а е направено искане съдът да се произнесе с решение по чл. 632 от ТЗ. От молителя е представена и писмена защита.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза (основно и коригирано),  и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи и заявените за обявяване такива,  намира за установено от фактическа страна следното:

„Е.Е.и.“ ЕООД е търговско дружество, понастоящем с формата на  еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Дружеството е било учредено през април 2016г. с предмет на дейност покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, хотелиерство и ресторантьорство, рекламни, информационни, програмни, консултантски и маркетингови услуги и всякакви други дейности, разрешени от българското законодателство.

Също понастоящем  дружеството  има задължения към доставчици и клиенти, данъчни задължения и задължения към осигурителни предприятия (краткосрочни), както и други заеми и дългове (дългосрочни).

Публичните парични задължения са в размер поне на 900 384. 82  лева, от които 773 188. 07 лева главница и 127 196. 75  лева лихви – ДДС, данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и др. В този смисъл е постъпила по делото справка вх. № 58207/02.05.2018г., издадена от Национална агенция за приходите. Публичните задължания, съгласно справката, са с настъпили падежи включително от 25.07.2016г. 

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С 170022-022-0061975/26.10.2017г. и Постановление изх. № С 170022-022-0031138/31.05.2017г.  Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 20-00-683/26.02.2019г. на НАП).

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, задълженията на молителя са  осчетоводени.

Вещото лице по делото е работило въз основа на обявените в търговския регистър годишни финансови отчети за 2016г. и 2017г., съответно коригираните такива за същите години, заявени за обявяване със заявление вх. № 20190508123504, както и въз основа на годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2018г., състоящ се от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствен капитал и отчет за паричния поток към 31.12.2018г. Последните документи са били изпратени за обявяване  пред Националния статистически институт. Няма данни да са заявени за обявяване в търговския регистър.  От молителя за съответните години са били   представяни годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети пред съответното ТД на НАП, обстоятелство също съобразено от вещото лице.

Съгласно основното и коригирано заключението на вещото лице по съдебната експертиза, към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил  0.0666,  както и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 0.0666, 0.0000 и 0.0000.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2018г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна величина. Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен финансов резултат и е било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

 Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил значително под норма  и  към 31.12.2017г. – 0. 6812. Това е било и за коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност, както и за коефициентите на  финансова автономност и на финансова задлъжнялост, които също са били отрицателни величини. Също към 31.12.2017г. дружеството е било с отрицателен нетен оборотен капитал и с финансов резултат загуба.

Това е било и към 31.12.2016г., освен че коефициентът на обща ликвидност е бил 0.9604.       

От 31.12.2016г.  общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи.

Съгласно данните по делото, последните извършени от молителя плащания са били към „П.И.Б.“ АД – 10 000 лева, платени на 16.02.2018г., към ТД на НАП - 500 лева, платени на 23.08.2018г. и към доставчик („Т.Т.“ ООД) – 804 лева, на 05.12.2018г.

Дружеството е осъществявало търговска дейност до края на 2018г.

Не се установяват частни държавни вземания към молителя.  

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с  имущество, освен отчетените по баланса краткосрочни вземания от 61 хил. лева.  Към 31.12.2018г., дружеството не е  отчело наличие на парични средства. Последно такива средства са били отчетени по баланса към 31.12.2016г. В този смисъл също са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза (за наличие единствено на краткосрочни вземания). Същевременно липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 1111 от 05.03.2019г.). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-18092/15.02.2019г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 30.05.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 31.05.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност и няма  съществено ликвидно имущество (активи). 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2017г.

След тази дата молителят   не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2017г.,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал,  финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2017г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено – оттогава всички относими към финансово-икономическото му състояние показатели са били под норма, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2017г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания, че между 2017г. и 2018г. задълженията на дружеството са били намалени и че не са били предприемани изпълнителни действия от кредитори на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В случая има плащания и след 31.12.2017г. (последното, съгласно възприетото от фактическа страна, на 05.12.2018г.), но и изискуеми  задължения на други кредитори, включително НАП, също съгласно възприетото от фактическа страна относно характера, размера и падежите на публичните задължения на дружеството. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г., не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2017г., съответно към 31.12.2016г., първата година от съществуване на дружеството, независимо, че коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост не са били в норма, съответно дружеството е било декапитализирано и на загуба и към 31.12.2016г.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2016г. 0. 9604. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни  за свръхзадълженост на дружеството от 31.12.2016г., както и към 31.12.2017г. и 31.12.2018г.,  но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Установяват се единствено вземания без данни за тяхната събираемост. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 30.05.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2017г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 241/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Е.Е.и.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: