О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
20.11.2020 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На 20 ноември Година две хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело
номер 3001 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, гр. София против С.Н.А.. На ответника е изпратен
препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент
срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от
ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат
уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата,
които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат
като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се
уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите в исковата молба, както и да се приложи ч.гр.д.№2069/2020
г. по описа на Старозагорския районен съд. На основание чл.183 ГПК следва да бъде задължен ищецът да представи по делото
в оригинал Заявление
за издаване на кредитна карта от 19.04.2003г.; Общи условия на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, подписани от С.А.; Договор за издаване и ползване на
кредитна карта „EUROLINE“ от 26.05.2003 г.; Споразумение
от 23.11.2012г.
Делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде
съобщен изготвеният от съда проект за
доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването
на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането
на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: Заявление за
издаване на кредитна карта и Общи условия към него; Договор за прехвърляне на
вземания № 001/15.11.2007г., извлечение от Приложение № 1 и 3 бр. извлечения от
сметка, удостоверяващи заплащането на цената по чл.4 от договора; Банково
извлечение от сметка №9502327542098000 по договор за
кредитна карта Euroline към 15.11.2007г.,
Уведомление за прехвърляне на вземания; Споразумение от 23.11.2012г.;
Преводно нареждане, удостоверяващо заплащането на дължимата държавна такса за
подаване на заявление по чл.410 от ТПК; Съобщение на PC -
Стара Загора, ГК, VIII състав от 16.07.2020 г.
по ч. гр. д. № 2069/2020 г., връчено на „ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ на 31.07.2020 г., възражение от С.Н.А.;
НАЗНАЧАВА
съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина
Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100
лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната
сметка на Старозагорския районен съд.
ПРИЛАГА
към делото ч.гр.д.№2069/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА
ИЩЕЦА да представи по делото в оригинал Заявление за
издаване на кредитна карта от 19.04.2003г.; Общи условия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, подписани от С.А.; Договор за издаване и ползване на кредитна
карта „EUROLINE“
от
26.05.2003 г.; Споразумение от 23.11.2012г., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставяне на исканите оригинали, ще
ги изключи от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 05.01.2021 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват
страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението
му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ДЕЛТА
КРЕДИТ” АДСИЦ, гр. София против С.Н.А.. Ищецът твърди
в исковата си молба, че на 18.05.2020 г. в Районен съд - гр. София било
подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза
на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ,,
АДСИЦ/ срещу С.Н.А.. Въз основа на подаденото заявление било
образувано ч. гр. д. № 17921/2020 г. по описа на PC - гр. София като
след направена справка по делото е установено, че постоянният
адрес на длъжника е в гр. Стара Загора, поради
което делото било изпратено по компетентност на Районен съд- гр. Стара Загора,
образувано ч. гр. д. № 2069/2020г., и издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която А. подала
възражение съгласно чл.414, ал.1 от ГПК . Съгласно договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE” от 26.05.2003
г., сключен при Общи условия, при действието на Наредба № 16 от 02.03.1995г. за
плащанията с банкови карти/ издадена от Управителя на БНБ, обн. ДВ, бр. 28 от
28.03.1995г., отм. ДВ, бр.81 от 11.10.2005г./, обективиран
в двустранно подписаното заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от дата 19.04.2003г. на С.Н.А. била издадена кредитна карта и отпусната определена парична
сума, а А. се задължила да върне усвоената част от него заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер. С
договор за прехвърляне на вземания № 001/15.11.2007г. "Юробанк И Еф Джи
България" АД ЕИК ********* „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, ЕИК *********
прехвърлили на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, с ново
наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, вземания по договори за кредит, изброени в
Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост
на цедента. В срока на действие на договора, С.Н.А. не
изпълнявала коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради
което към 15.11.2007г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от същата сума
възлизала на 863,92 лв. В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът С.Н.А. била уведомена за извършената цесия и за новия
кредитор, като със споразумение от 23.11.2012г., сключено с „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, А. признала
съществуването на дълга си, чийто размер към момента на подписване на
споразумението възлизал на 863,00 лв. и се задължила
за периода от 01.12.2012 г. до 01.06.2016 г. вкл. да го изплати на 43
/четиридесет и три/ ежемесечни вноски, първата от които в размер на 23.00 лв.,
всяка следваща в размер на 20.00 лв. и последна изравнителна, при падеж 1 -во
число на месеца, за който се отнасят. Последната вноска била с падеж
01.06.2016г. За погасяване на своето задължение С.Н.А. внесла
по банкова сметка ***.00 лв., като извършила следните преводи: 23.00 лв. на
04.12.2012 г. , 10.00 лв. на 04.01.2013г., 10.00 лв. на 05.03.2013г., 10.00 лв.
на 10.04.2013г., 10.00 лв. на 31.05.2013г. и 5.00 на 08.07.2013г. Твърди, че С.Н.А.
не спазвала сроковете и размера
на уговорените вноски и не е правила вноски след 08.07.2013 г.,
поради което е останала задължена за сумата от 795,00лв.,
след като първоначално дължимата сума по т.3 от
споразумението била намалена с направените плащания след сключване на същото.
До настоящия момент не били извършвани други плащания за погасяване на остатъка
от признатото със споразумението задължение на С.Н.А., поради
което за „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ бил налице правен интерес за
депозиране на настоящото заявление за сумата от 300,00 лв., получена
след като неизплатеното задължение е намалено с уговорените вноски за периода
от 01.12.2012г. до 01.03.2015г., като били взети предвид направените плащания
след споразумението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника за сумите дължими на основание сключеното
споразумение от 23.11.2012г. Задължението към настоящия момент било
в размер на 385,90 лева, от които 300,00 лева
главница и 85,90 лв. мораторни лихви. Възражението, подадено от С.Н.А. по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК, обосновавало правният интерес на „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ за предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. С оглед на
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че С.Н.А. му дължи сумите, заявени по реда на заповедното
производство и предмет на за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. № 2069/2020 г. по описа на PC - Стара Загора
както следва: - 300,00 лв. /триста лева / - главница, представляваща
сбор от 15 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 01 април 2015 г. - 01
юни 2016 г., неплатената от С.Н.А. сума е дължима на основание сключено с
цесионера „Делта Кредит“ АДСИЦ, споразумение от дата 23.11.2012г. за признаване
и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна
карта „EUROLINE”
от
26.05.2003 г. сключен при Общи условия, при действието на Наредба № 16 от
02.03.1995г. за плащанията с банкови карти /
издадена от Управителя на БНБ, обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.1995г., отм. ДВ, бр.81
от 11.10.2005г./, обективиран в двустранно подписаното заявление за издаване и използване
на кредитна карта „EUROLINE” от дата 19.04.2003г. цедирано на Алфа Кредит АДСИЦ (ново наименование Делта Кредит
АДСИЦ), ЕИК *********, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
15.11.2007 г. и Приложение № 1 към него, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.05.20120 г. - датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането. Задължението било признато от С.Н.А. със споразумение от 23.11.2012
г., сключено с цесионера „Делта Кредит“ АДСИЦ; - 85,90лв./ осемдесет и пет лева
и деветдесет ст./ - мораторна лихва върху главницата,
считано от 17.05.2017 г. до 12.03.2020г. Моли съда да се произнесе и по
отговорността на ответника за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Моли съда да присъди в негова полза и разноските, извършени по настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен съгласно Наредба за
заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006 г.
По
делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в
който счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Оспорва изрично
наличието на сключен на 26.05.2003г.
договор
за кредитна карта. Както в исковата молба било посочено, така и в споразумението
от 23.11.2012г. бил цитиран договор от 26.05.2003г., но такъв не бил представен
от ищеца. Оспорва
изрично и че била признала съществуването на дълга с подписване на
споразумението от 23.11.2012г. На две места в исковата молба, вкл. в петитума й
ищецът наименовал документа от 23.11.2012г. като споразумение за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“
от
26.05.2003 г. При внимателен преглед на споразумението се установявало, че в
него изобщо липсвало признание на такова задължение. Липсвало
валидно учредено и съществуващо към датата на прехвърляне на вземането
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта от 19.04.2003 г.
сключен между праводателя на ищеца и ответника - „Делта
Кредит“ АДСИЦ, ЕИК: ********* твърдял, че съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 15.11.2007 г. и Приложение № 1 към него
е
придобило вземането, предмет на настоящото дело от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД, ведно с привилегиите към него. Считано от 15.11.2007г. титуляр на вземането
следвало да се счита „Делта Кредит“ АДСИЦ, и от който момент най-късно
вземането станало изискуемо и от който започвал да тече петгодишният давностен
срок по чл. 114 от ЗЗД. Представеното по делото заявление за издаване на
кредитна карта, с оглед на съдържащите се в него волеизявления, не обуславяли
извод за постигнато между нея, от
една страна, и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГ АРИЯ“ АД, от друга, съгласие за сключване
на договор за издаване на кредитна карта, доколкото от него не се установявало
приемане на отправеното чрез него предложение за встъпване в договорни
отношения от неговия адресат. Нито „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, нито
посоченото в споразумението ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ имали намерение да
встъпят в договорни отношения със заявителя, тъй като кредитна карта не била
издадена. Кредитната карта представлявала електронен платежен инструмент -
средство за извършване на безкасово плащане или за теглене на пари в брой -
чрез която на оправомощения държател на картата се осигурявал достъп до
средства по предварително уговорен кредит, предоставяни от нейния издател. В
този смисъл без доказателства за издаването й от адресата на заявлението за
издаване на кредитна карта действително свидетелствало за липсата на намерение
за встъпване в договорни отношения със заявителя, но дори и да било издадена
кредитна карта, не можел да се направи извод за постигнато
договорно съгласие. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД договорът се смятал сключен в
момента, в който приемането достигнело у страната, отправила предложението, т.
е. приемането представлява едностранно волеизявление, което произвеждало правни
последици било достигането му до предложителя. От изложеното следвало, че
издаването на кредитната карта позволявало да се възприеме като приемане на
съдържащото се в заявлението предложение за встъпване в договорни отношения
единствено в случай, че карта е издадена и същата е била предадена на
заявителя, с което на последния е осигурена възможността за извършване на безкасови
плащания и за теглене на пари в брой. Липсвало предаване на кредитната карта
във фактическата власт на заявителя. Категорично не се установявало, че е било
постигнато съгласие за сключването на твърдяния в исковата молба договор за
издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE".
От
представеното от ищеца заявление не се констатирало, че ответникът и „Юробанк И
Еф Джи България“ АД са сключили договор за заем за сочената в исковата молба
сума и че са постигнали съгласие относно съществените елементи на един договор
за заем с твърдяното в исковата молба съдържание. От съдържанието на заявление
за издаване на кредитна карта от 19.04.2003г. със заявител ответника не се
установявало до кое юридическо лице е адресирано това заявление и дали същото е
било прието именно от „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Заявлението не било
подписано нито от представител на „Бългериън ритейл сървисиз" АД, нито от
представител на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, а носело
подпис на лице с име Татяна Райчева, но изрично било отбелязано, че това е лице
сверило и приело документите, без да е посочено дали действа като представител
на „Бългериън ритейл сървисиз" АД. В споразумението от 23.11.2012 година
отново като първоначално вземане било посочено това от 26.05.2003 г. на „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ (а не "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД), за чието
съществуване в настоящото производство не били представени никакви
доказателства. Това заявление не можело да се приеме
като договор, сключен между страните защото самият ищец и в подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, и в исковата молба се позовавал на
сключен на 26.05.2003 г. Договор за издаване и ползване на кредитна карта „EUROLINE“
между
"Българска пощенска банка" АД, с ново наименование "Юробанк
България" АД и ответницата, а както вече било посочено по делото нямала
представен договор от 26.05.2003 г., сключен между страните. Независимо от това
дори и по делото да бъде установено постигнато съгласие за сключване на договор
за кредитна карта, то същият не отговарял на изискванията на чл. 7, т. 4 - 8 ЗПК /2006 г./, поради което бил нищожен поради противоречие със
закона. А съгласно правилото на чл. 14, ал. 2 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е нищожен, потребителят следвало да върне чистата стойност
на кредита, което било сторено от нея. Счита, че
представеното с ИМ заявление за издаване на кредитна карта не удостоверява
реално сключен договор за издаване на кредитна карта, тъй като противоречи на
императивни разпоредби на Наредба № 16 от 2.03.1995 г. за плащанията с банкови карти
(обн. ДВ, бр. 79 от 16.08.2002 г., в сила от 30.09.2002 г., отм., ДВ, бр. 81 от
11.10.2005 г.). Въпреки че не бил представен с ИМ цитирания в същата договор от
26.05.2003г., дори и такъв да съществувал в правния мир, той би бил нищожен,
тъй като съгласно чл. 4 от Наредба № 16 от 2.03.1995 г. издател на банкови
карти можел да бъде само банка, получила лиценз от БНБ, а категорично
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД никога не е било банка и не е притежавало лиценз
за такава дейност. Не били спазени и императивните изисквания на чл. 10, ал.1
от Наредба № 16 от 2.03.1995 г. - липсвал писмен договор. Липсвала и
информация, че издателят е предоставил преддоговорната информация по чл.10,
ал.2 от същата наредба. Имало липса на доказателства за реално предадена парична сума. По своята същност при договор
за издаване на кредитна карта се касаело за даване на пари в заем, а договорът
за заем бил реален договор. Той се считал за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума, а не от момента на
писмения договор или постигане на съгласието за сделката, независимо от формата
на волеизявлението. Безспорно следвало да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но само по себе си то не било достатъчно
- фактическият състав се завършвал след като бъде предадена договорената сума
пари. За да се установи действително сключен
между две лица договор за заем следвало да е постигнато съгласие и за да е
завършен фактическия състав - договорената сума пари реално да е предадена на
заемателя. На първо място от представеното заявление не можело да се извлече
извод размера на договорената заемна сума, още по-малко за реалното й
предаване. Проди липсата на правопораждащ ефект на
процесното споразумение от 23.11.2012 г. между нея и „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД не бил сключен договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“
и
за отпускане на парична сума, която да се е задължила да върне. Предвид факта,
че не съществувало вземане в полза на цедента, основано на твърдения договор,
то и с извършената цесия такова вземане не било прехвърлено в полза на ищеца по
делото, тъй като сключеното споразумение между ищеца и ответника относно това
вземане било безпредметно. Споразумението
по своя характер не представлявало правопораждащ факт за ищцовото вземане, то
не представлявало новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като не съдържало
нов договор, макар и сключен с нов кредитор, а с него се изменяли параметрите
на цедираното задължение, чието съществуване се твърдяло от ищеца. Споразумението
от 23.11.2012г. не било подписано от
лице с представителна власт. В него било посочено, че кредиторът е
представляван от изп. директор Ивайло Иванов Стоянов, а същото носело
подписа на лице на име Хари Иванов, за което не можело да се направи извод дали
има представителна власт. Липсвал на индивидуализация на вземането, предмет на договора за цесия от
15.11.2007г. - ищецът
не бил носител на претендираните с ИМ права вземания. Липсвали доказателства,
че действително именно процесните вземания са му били цедирани, респ. че се
касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор за издаване на
кредитна карта. Представеното с исковата молба Приложение № 1 към договора за
цесия нямало необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на
претендираните вземания, доколкото очевидно не съвпадали с претенцията на ищеца
- по основание и по размер. Липсвала информация за авторството на Приложение №1
към договора за цесия, така че в случая била налице липса на съгласие между
страните да прехвърлят именно процесното задължение на ответницата. От 26.05.2003г.
до датата на сключване на споразумението на 23.11.2012г. бил изтекъл по-дълъг
от посочения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок. За да имало правно
значение и последиците по чл.116 б."а" ЗЗД признанието трябвало да
бъде направено до изтичането на давностния срок, а в случая първо не било
налице признание, но дори да се приемело противното, то това било
станало след изтичането на давностния срок и такова признание нямало правните
последици по чл.116 б."а" от ЗЗД. Счита, че дори и да съществувала
подобна клауза в споразумението от 23.11.2012 г., то същата не би могла да
доведе до прекъсване на теченето на
давностния срок, който вече е бил изтекъл. Веднъж изтекла, давността не можела
да бъде нито спирана, нито прекъсвана. Дори
и да не се приемело,
че към 23.11.2012г. е изтекла погасителната давност, то след този момент отново
бил налице срок, по-дълъг от 5 години, в който давността не била спирана и
прекъсвана и е изтекла. В т.6 на споразумението от 23.11.2012г. страните се
съгласили, че при неизпълнение на условията за плащане на дълга кредиторът имал
право да обяви за изискуема без предизвестие цялата неизплатена сума. Ищецът
направил изявление за изискуемост на целия размер на вземането посредством
няколко телефонни обаждания до нея в периода м. февруари 2013г. - м. октомври
2013 г., което било ясна индиция, че е
приел, че предсрочната изискуемост за цялата сума е настъпила през м. февруари
201Зг., като мнимият кредитор поискал изпълнението му веднага. До ответницата
достигнало волеизявлението на кредитора за предсрочна изискуемост поради
настъпване последиците на чл. 6 от споразумението. В конкретния случай срокът
на изпълнението бил договорен между страните, като първата вноска била с падеж
01.12.2012г., а последната - 01.06.2016. Това означавало, че най-късно до
01.02.2013 г. клаузата за разсрочено плащане е била в сила, защото е можела да
отпадне най-рано при неплащане на някоя месечна вноска от разсроченото
задължение. Ответницата не платила
месечната вноска през м. февруари и м. юни 2013г., а платените в периода не
били в пълен размер, а били на стойност
10 лв. След спиране на плащанията от нейна страна към 01.08.2013 г. задължението
било трансформирано в безсрочно, което означавало, че е било дължимо веднага.
Нямало спор, че последното плащане по това споразумение е извършено от длъжника
на 08.07.2013г.,
поради
което следвало да се приеме, че целият остатък от задължението е станал
изискуем най-късно на 01.08.2013 г., считано от когато е започнала да тече 5-годишната
погасителна давност, която е изтекла на 01.08.2018 г. Тъй като заявлението по
чл. 410 от ГПК е подадено в СРС на 18.05.2020 г., следвало да се приеме, че към
тази дата вземането е било погасено по давност. Искът бил неоснователен и поради разминаване на основанието,
посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК и в петитума на исковата молба.
Трябвало да е налице пълен идентитет между заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и петитума на исковата молба, а процесният случай не бил такъв.
Претендирали се 15 месечни вноски като глобална сума без да е посочен единичния
размер на вноската, но периодът посочен в заявлението по чл. 410 ГПК и
в петитума на ИМ обхващал само 14 месеца - от април 2015г. до
м. юни 2016г. Това било още едно основание за отхвърляне на иска. С оглед
заявената нищожност и след установяването
й от съда следвало, че длъжникът дължи връщане само на главницата, не и на
други такси и наказателни и други лихви, като това било сторено още в периода
2003-2004г. Относно иска за мораторна лихва сочи, че щом главният иск е неоснователен, това влече
неоснователност и на акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава, поради
което следвало да бъде отхвърлен. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователен установителния иск и да й присъди разноските,
както в настоящото производство, така и в производството по ч. гр. д. №.
2069/2020г. по описа на PC - Стара Загора. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2069/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
твърди, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение,
произтичащо от 15 бр. неплатени ежемесечни вноски за периода 01.04.2015 г. –
01.06.2016 г. на основание сключено с цесионера „Делта Кредит“ АДСИЦ,
споразумение от дата 23.11.2012 г. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 26.05.2003 г.
сключен при Общи условия, при действието на Наредба № 16 от 02.03.1995 г. за
плащанията с банкови карти /издадена от Управителя на БНБ, обн. ДВ, бр. 28 от
28.03.1995 г., отм. ДВ, бр.81 от 11.10.2005г./, обективиран в двустранно
подписаното заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от
дата 19.04.2003 г., цедирано на Алфа Кредит АДСИЦ (ново наименование Делта
Кредит АДСИЦ), съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и
Приложение № 1 към него. Тежестта да се
докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на
праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно
правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да
докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит. В
тежест на ищеца е да с докаже, че клаузите, оспорени като неравноправни от
ответника, са индивидуално уговорени. В
тежест на ответницата е да докаже възраженията си за нищожност на правни
сделки, както и възражението си за погасяване на вземането по давност.
УКАЗВА на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: