№ 22625
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110124552 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу А. П. М., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2877.41 лева, представляваща
незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот,
находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в
размер на 304.66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 31.01.2025 г.; сумата в
размер на 91.85 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно
изплащане; сумата в размер на 19.71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на лихвата за забава за периода от 16.07.2022 г. до 31.01.2025г върху цената на услугата
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се ответникът
да е потребител на топлинна енергия, като се подчертава, че за доказване притежаването на
правото на собственост или на вещно право на ползване не достатъчно представянето на
молба за вписване на възбрана върху имот, договор за учредяване на ипотека и т.н. Във
връзка с това се поддържа, че вещните ползватели са задължени да заплащат потребената
топлинна енергия. Като аргумент за недължимост на процесните суми е изтъкнато, че с
влязло в сила решение на ВАС е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал.
1 от Наредба № ./12.03.2020г., поради което липсва валидна формула за изчисляване на
потребената топлинна енергия. Оспорва се да е извършван реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия в имота, като по отношение на служебно начисленото
количество е посочено, че същото има характер на неустойка. Твърди се, че ако е извършено
приспадане или прихващане на суми от изравнителни сметки към други фактури, то е
незаконосъобразно при липса на изрично съгласие на потребителя. Оспорва се и
претенцията за лихва с аргумента че не са ангажирани доказателства за датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството ищец или по друг начин да е бил поставен
ответника в забава. Излагат се и съображения относно приложението на чл. 33, ал. 2 Общите
условия на ищеца. Като недължимо е оспорено и задължението за заплащане на цена за
услугата дялово разпределение. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени,
а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД изразява становище по
съществото на спор, като представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 8, находящ се гр.С., ул. „.“ № ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от името на ответника в депозирания от него отговор на
исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответникът А. М.
е бил собственик на топлоснабдения имот, от страна на ищеца е представен договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти и по МПС
№ .г /л.109-110 от делото/, съгласно който ответникът А. М. е закупил апартамент .,
ведомствен на ., находящ се в гр.С., ул. „.“ № ., в жилищен блок .. Не се спори, а и от
представените удостоверение за наследници на . М.а изх. № 1509/27.09.2023г и данъчна
декларация от 25.03.2024г, се установява, че към датата на придобИ.не на правото на
собственост върху топлоснабденото жилище, ответникът е бил в брак с . М.а, починала на
22.09.2023г. Следователно, доколкото имотът е бил придобит от ответника и съпругата му
по време на техния брак, то по аргумент от чл.19 СК /1985г/ същият е станал семейна
имуществена общност, която е била прекратена с настъпването на смъртта на . М.а, в
рамките на исковия период, т.е в периода от 01.05.2022г до 22.09.2023г имота е бил
съсобствен между ответника и съпругата му в условията на СИО.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на . М.а, след смъртта си
на 22.09.2023г същата е оставила за свои законни наследници – съпруга си ответника А. М.
и двете им деца. Предвид това съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН
именно ответникът и двете му деца са придобили по наследство през 2023г. по 1/3 ид.ч от
притежаваното от . М.а имущество, в това число и от притежавания от нея топлоснабден
апартамент. С настъпване на смъртта на . М.а семейната имуществена общност със съпруга
и е била прекратена, поради което следва да се приеме, че М.а към датата на смъртта си е
притежавала 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на
ответника. Следователно ответникът и двете му деца са получили по наследство по 1/3 ид.ч
от нейните 1/2 ид.ч или по 1/6 ид.ч от процесния имот. Ето защо съдът приема, че по делото
е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че ответникът М. към
23.09.2023г е станал собственик на 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, а двете му деца са
3
придобили по 1/6 ид.ч по наследство.
Същевременно съгласно действащата към 1993, когато ответникът и съпругата му са
станали собственици на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена
дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Ето защо и при липса на спор относно това, че съпрузите М.и са живеели заедно,
настоящият състав приема, че през периода от 01.05.2022г до 22.09.2023г за всички разходи
за покрИ.не на семейните нужди ответникът и съпругата му са отговаряли солидарно по
аргумент от чл. 32, ал. 2 СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи и за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за нужди на семейството, те отговарят солидарно. Разходите за топлинна
енергия безспорно представляват такИ. засягащи семейните нужди. Ето защо ответникът М.
отговаря солидарно със съпругата си за задълженията към ищеца за доставена топлинна
енергия в имот, възникнала до прекратяването на брака им със смъртта на М.а. Поради това
ищцовото дружество има право да претендира от ответникът М. заплащане на цената на
доставената до имота по време на брака му с М.а топлинна енергия в пълен размер, защото
той е отговарял солидарно с нея за цялата стойност на задълженията.
За периода след смъртта на . М.а обаче ответникът не може да отговаря за всички
задължения, доколкото по делото е установено, че считано от 23.09.2023г, той притежава
само 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, като липсва основание да отговаря за заплащане на
топлинната енергия солидарно с останалите съсобственици. Същевременно не са
ангажирани доказателства само ответникът М. да е заявил изрично писмено пред ищцовото
дружество, че желае на негово име да бъде открита партидата за целия имот.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът се явява материално легитимиран
да отговаря за заплащането на потребената през период 01.05.2022г до 22.09.2023г. топлинна
енергия в процесния имот в пълен обем, а за периода от 23.09.2023г до 30.04.2024г. само за
4/6 от потребената топлинна енергия, тъй като в качеството си на собственик на
топлоснабден имот е придобил и качеството потребител на топлинна енергия. ПридобИ.йки
качеството потребители на топлинна енергия ответникът е обвързан с общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
4
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и
ответникът М. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за
неоснователни възраженията на ответника, че не съществува облигационна връзка между
него и „.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.
Както посочва и самият ответник в отговора на исковата молба липсват доказателства
да има учредено вещно право на ползване, поради което именно собствениците следва да
отговарят за заплащането на топлинната енрегия.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че спора по делото се концентрира върху
въпроса дали до имота на ответника реално е доставена топлинна енергия в посоченото от
ищеца количество и на претендираната стойност, доколкото това обстоятелство се оспорва
от М. в отговора на исковата молба, в това число и с излагане на аргументи относно отмяна
на методиката, по която се извършва изчисляването на сградната инсталация. Във връзка с
това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач документи, неоспорени от ответника се установява, че в имота на
ответника през исковия период е имало 5 броя отоплителни тела с поставени ИРРО с
дистанционен отчет, т.е ежемесечно е било извършвано отчитане на показателите на
топломерите поставени в имота на ответника. Следователно начислената топлинна енергия
за отопление на имота е била точно и своевременно отчитана.
Същевременно по отношение на начисления за топлинна енергия за БГВ видно от
представените по делото талони за отчет, носещи подписа на потребител и неоспорени от
него , е видно, че е бил извършен и реален отчет на количеството топлинна енергия за БГВ.
Вещото лице обаче е констатирало, че при отчета двата монтирани водомера в жилището на
ответника на 21.05.2023г е констатирано, че за водомерите е изтекла метрологичната им
проверка и следва да бъдат сменени. Въпреки това смяна не е последвала, поради което при
отчета през 2024г за жилището на ответника е била начислена топлинна енергия за БГВ на
база 1 потребител, вместо на 4 потребителя, както е било декларирано при открИ.не на
5
партидата. Следователно за втория исков период дори е начислено по-малко количество
топлинна енергия за БГВ отколкото е нормативното предвиденото при водомери с изтекла
метрологична проверка. С оглед всичко изложено вещото лице е дало заключение, че всички
начислени суми за топлинна енергия и за сградна инсталация са съобразени с нормативните
изисквания.
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, като
експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати техническите разходи в абонатната
станция. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че
до процесния имот реално е доставена топлинна енергия за отопление на имота, за сградна
инсталация и за БГВ.
По отношение на възражението, че методиката, по която се извършва изчисляването на
топлинната енергия е отменена следва да се посочи, че отмяната на методиката не може да
доведе до промяната изводите на съда. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки
дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№
2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия
нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда
на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на посочената
методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно действие.
За пълнота на изложението предвид приетото По отношение на задълженията за
заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация следва да се съобрази, че във връзка с
приложението на . 2005/29/ЕО, е постановено решение от 05.12.2019 г. по съединени дела . и
., с което Съдът изрично е посочил, че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Следователно не е
налице противоречие на уредбата, предвиждаща начисляване на разходи
за сградна инсталация, с европейското законодателство и заплащането на такава е дължимо
от потребителя. С решение на Съда от 23 октомври 2025 година по дело . г. е дадено
разяснения единствено в насока, че самото изчисляване на количеството топлинна енергия,
отделено от сградната инсталация, е неточно, тъй като не включва определени критерии,
които са индивидуални. Това обаче не означава, че не се дължи заплащането на разходите за
отдадена топлинна енергия от сградната инсталация, а касае единствено начина на
изчисляването и. В случаите, в които не е налице ясно правило за определяне на размера на
едно задължение, законодателят е предвидил възможност размерът му да се определи от
съда по реда на чл. 162 ГПК. В конкретната хипотеза приложимата към исковия период
нормативна уредба предвижда определянето на количеството топлинна енергия, отделена
от сградната инсталация въз основа на общи критерии, приложими за всяка една сграда, в
6
това число и по отношение на тази, в която се намира процесния имот. Същевременно от
страна на ответника не се излагат твърдения, че по отношение на притежавания от него
имот са налице допълнителни критерии, които да бъдат включени при изчисляването на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и които могат да
повлияят на количеството отдадена топлинна енергия, като например - изолация. Поради
това в случаите, в които индивидуални параметри не са приложими, топлопреносното
предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши
разпределението на топлинната енергия въз основа на останалите обективни критерии,
заложени в методиката. Ето защо заложените в методиката параметри не подлежат на
изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а
единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна енергия
за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри, а
такова възражение в случая не е налице.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай от при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената за целия имот топлинна
енергия за целия исков период е на стойност 2869.80 лева, каквато е и стойността получена
7
при начисляване на месечни суми, определени по прогнозна консумация за сградата с
фактури, и съобразяване на изравнителна сметка в съответствие с чл. 155, ал.1 ЗЕ. Както
беше посочено обаче по-горе ответникът отговаря за потребеното количество топлинна
енергия изцяло само до 22.09.2023г, след което дължи заплащане само на 4/6 от дължимите
суми. Предвид това по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване на посочените данни от
съдебно-техническата експертиза, настоящият състав приема, че за периода от 01.05.2022г
до 22.09.2023г. стойността на потребеното количество топлинна енергия за целия имот е
1491.63 лева, а за периода от 23.09.2023г до 30.04.2024г. 4/6 от задълженията се равняват на
872 лева. Следователно общият размер на дължимата от ответника сума е 2363.63 лева.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника М.
да са били извършвани каквито и да било плащания. Ето защо дължимата от ответника сума
за потребена топлинна енергия е в размер на 2363.63 лева, до който размер искът следва да
бъде уважен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца
да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение да се посочи, че
съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда
на чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата
клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на
услугата дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да
се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
от 2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово
разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. За целия исков период при съобразяване на приложената справка към
исковата молба се установява, че размерът на цената за услугата дялово разпределение се
равнява на 91.85 лева. Ответникът обаче не може да отговоря за пълния посочен размер с
8
оглед вече описаното по-горе. Ето защо по реда на чл. 162 ГПК съдът определи размерът на
дължимата от ответника сума за периода до 22.09.2023г на 65.55 лева, а за 4/6 за периода от
23.09.2023г до 30.04.2024г – 17.53 лева. Следователно общият размер до който искът се
явява основателен е 83.08 лева.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представените по делото документи общата фактура за
отоплителен сезон 2022-2023г. е издадена на 31.07.2023г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2023г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.09.2023г. до 31.01.2025г. върху стойността на потребената през периода
м.05.2022г.-м.04.2023г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Аналогично по отношение на стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на
31.07.2024г. се дължи обезщетение за забава за периода от 15.09.2024г. до 31.01.2025г.
Размерът на дължимата само от ответника мораторна лихва следва да бъде определен от
съда по реда на чл. 162 от ГПК на 250.26 лева. Предвид това искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважен до така посочения размер, а за разликата над 250.26 лева до пълния
претендиран размер от 304.66 лева искът следва да бъде отхвърлени.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо искът за
сумата от 19.71 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
9
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 94.88 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 65.87 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 465.87 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 381.47 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като в
случая се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, във
връзка с което е представен договор за правна защита и съдействие. Размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи от съда, като той не е обвързан с
посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК или в договора. Съобразявайки материалния интерес
на предявените срещу ответника искове – 3293.63 лева, както и обстоятелството, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, а процесуалният представител
единствено е подал отговор на исковата молба, без да се яви в открито съдебно заседание,
съдът счита, че хонорарът в конкретния случай следва да бъде определен на сума в размер
на 400 лева. С оглед на това в полза на адв. И. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 72.46 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., срещу А. П. М., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ул. „.“ ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. П. М., ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК .,
разделно сума в размер на 2363.63 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 250.26 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 31.01.2025 г.; сумата в размер на 83.08 лева,
10
представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цена на
топлинната енергия за разликата над 2363.63 лева до пълния предявен размер от 2877.41
лева, за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 83.08 лева до пълния
предявен размер от 91.85 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над
250.26 лева до пълния предявен размер от 304.66 лева - мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия и за сумата в размер на 19.71 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2022 г. до 31.01.2025г върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „.“ .,, да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 381.47 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 94.88 лева– разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., да
заплати на адв. И. А. Н., със съдебен адрес в гр.., на основание чл. 38 ЗА сумата от 72.46
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски
районен съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11