№ 10461
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110127565 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „............” ЕАД срещу И. В. М., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.......... ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден
имот с абонатен номер .............. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след датата на публикуване на месечните сметки. С оглед изложеното, претендира
съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи
следните суми: 5 8883,26 лв – главница, представляваща стойност на неизплатената
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 880,89 лв. за периода 16.10.2020 г. – 23.09.2022 г., както и 23,52 лв. –
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.09.2019 г. –м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 4.96 лв., начислена върху претендираната главница за
услуга „дялово разпределение“ за периода 31.10.2019 г. – 23.09.2022 г. Претендира и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е депозирал
1
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като допустими, но
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не
става ясно за кой топлоснабден имот са приложените към исковата молба съобщения
към фактури. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - ........“ ООД, заявява, че дяловото
разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със
законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово
разпределение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на
извършена услуга „дялово разпределение”:
За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за
процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е
да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата
претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
2
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се
установява от част от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт
за собственост на жилище и кабинет, строени върху място от ЖСК № 172, том XXX,
дело № 5446/22.04.1975 г., удостоверение за идентичност на имот /л. 19/, справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., удостоверение за
наследници от 02.04.2009 г. /л. 22/. От посочените документи съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, като е придобил същия въз
основа на наследствено правоприемство от своята майка Анелия Палазова, която го е
придобила също по силата на наследствено правоприемство от починалите си
родители – И. Палазов и Радка Палазова.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което
ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия.
Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и
размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото. С оглед становището
на ответника на страница № 4 от исковата молба, че не оспорва никой от поставените
към съдебно-техническата експертиза върпоси, съдът с протоколно определение от
28.03.2024 г. е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
цената на доставеното количество топлинна енергия в процесния имот за процесния
период е в размера, посочен в исковата молба, както и че сумите за топлинна енергия,
които се претендират, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.
По делото не се твърди и не се установява от неоспореното и прието по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза плащане на претендираната от ищеца
сума. Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал.
1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота
3
топлинна енергия:
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В случая за процесния период са
приложими Oбщите условия, в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това /45
дни след това/.
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 31.10.2022 г. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е
изтекла. Предвид приложимостта на специалната 3-годишна давност, в случая се
обуславя извода, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е
настъпила преди 31.10.2022 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е
настъпила след тази дата.
По-конкретно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2019 г. –
31.08.2019 г. /вземането е станало изискуемо на 15.10.2022 г./. Не са погасени по
давност вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 31.10.2022 г., т.е. тези за
периода 01.09.2019 г. /изискуемостта на вземането е настъпила през месец ноември,
2019 г/. – 30.04.2021 г. По реда на чл. 162 ГПК и с оглед данните в неоспореното и
прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът установи, че
цената на доставената топлинна енергия за процесния период, за който вземането не е
погасено по давност, възлиза на сума в общ размер на 5 581,31 лева.
В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за
неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена срещу ответника за сума в размер
на 5 581,31 лв. и за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., като следва да бъде
отхвърлена за горницата над уважения до пълния предявен размер, както и за периода
01.05.2019 г. – 31.08.2019 г.
По предявения положителен установителен иск за главницата за неплатена цена
за услугата „дялово разпределение”:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата „дялово разпределение“ в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
4
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, представените от третото лице помагач документи, касаещи дяловото
разпределение за процесните период и имот, че през процесния период е бил сключен
договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че
тази услуга е реално извършвана от него. За това свидетелстват и представените от
третото лице-помагач документи за извършено дялово разпределение. Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дължимата цена за извършената
услуга за дялово разпределение за процеснияте период и имот е в размер на
претендирания от 23,52 лв.
Вземането за плащането й не е погасено по давност, тъй като няма характера на
периодично плащане. Предвид изложеното, исковата претенция срещу ответника за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение, следва да бъде уважено изцяло.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „............“ ЕАД на битови клиенти в град София, в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираните главници за част от
периода са погасени по давност, съответно погасени по давност са и претендираните
вземания за обезщетение за забава във връзка с тях. Предвид изложеното и след
извършени изчисления с помощта на лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира, че предявеният иск за мораторна лихва, начислена върху претендираната
главница за топлинна енергия, при отчитане на погасения по давност размер на
главницата, е основателен за сумата от 821,81 лв., и следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.
Искът за сумата в размер на 4,96 лв., начислена върху претендираната главница
за услуга „дялово разпределение“ в горепосочения недвижим имот с ............ за периода
31.10.2019 г. – 23.09.2022 г., следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, по
5
следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответника е изпаднал в забава за
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговорения срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат както ищеца, така и ответника.
Ищецът претендира разноски за исковото в размер на общо ,от които 135,85 лв. –
държавна такса, и 250 лв. – депозит за вещо лице. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски за исковото производство в общ размер на 365,05 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 94,61 лв., както и разноски за заповедното производство в
размер на 175,83 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
От ответника по делото не е доказано извършването на разноски, поради което
искането му за присъждане на такива е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. В. М., ЕГН **********, с адрес: ............, дължи на „............“
ЕАД, ЕИК: ........, със седалище в град София и адрес на управление: ......., следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 5 581,31 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., доставена в топлоснабден имот с .............. – ..............,
находящ се в ............., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
претендирания от 5883,26 лв., и за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г., като
неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 821,81 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху присъдената главница за топлинна енергия
за периода 16.10.2020 г. – 23.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 880,98 лв.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 23,52 лв. –
главница за цена на услугата „дялово разпределение” за периода от м.09.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за горепосочения недвижим имот с абонатен № 24411,
6
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59106/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „............“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище в град
София и адрес на управление: ......., срещу И. В. М., ЕГН **********, с адрес: ............,
по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сума в размер на 4.96 лв., начислена върху претендираната главница за услуга
„дялово разпределение“ в горепосочения недвижим имот с ............ за периода
31.10.2019 г. – 23.09.2022 г., за която е сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59106/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. В. М., ЕГН **********, с
адрес: ............, да плати на „............“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище в град София и
адрес на управление: ......., разноски за исковото производство в общ размер на 365,05
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 94,61 лв., както и разноски за
заповедното производство в размер на 175,83 лв., съразмерно с размера на уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ........“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7