№ 14441
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110130535 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 23.03.2022 г. ответникът в качестовто си на
кредитополучател е сключил договор за потребителски кредит тип кредитна
линия КЕШИО № ********* с Кеш Кредт Мобайл ЕАД в качеството на
кредитор, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1500 лв.
Кредитополучателят усвоил изцяло кредита срещу задължението да върне
сумата на 24 месечни анюитетни вноски. Аргументира се, че на 17.08.2023 г.
Кеш Кредт Мобайл ЕАД е прехвърлила вземането си на ищеца по настоящото
дело с договор за цесия, за която е уведомен длъжника с писмо. Алтернативно
се претендира същият да е уведомен с исковата молба. При тези твърдения
ищецът иска спрямо ответника да бъде установено, че дължи следните суми:
сумата в размер на 1 404,73 лева (хиляда четиристотин и четири лева и 73
стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 360,18 лева (триста и
шестдесет лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
23.03.2022 г. до 08.01.2024 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично вземане, издадена по ч.гр.д. 12203/2024 г. по описа на
СРС, 174 с-в. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в
размер на 1 404,73 лева (хиляда четиристотин и четири лева и 73 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 360,18 лева (триста и шестдесет лева и 18
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23.03.2022 г. до
08.01.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
вземане, издадена по ч.гр.д. 12203/2024 г. по описа на СРС, 174 с-в.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) ищецът следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване следните факти сключването на договор за потребителски
кредит между посочените страни, потреблението на претендираната главница,
наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР,
оскъпяване и такси, настъпването на условията за начисления по тези клаузи,
изискуемостта на претендираните вземания, прехвърлянето на тези вземания в
полза на ищеца, както и уведомлението на ответника за прехвърлянето.
Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва
да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). За да породи действие спрямо
длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – според
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът
не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно
и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат
да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
2
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е
станало по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. (така и според Решение №
78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото рамковия
договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) Кеш Кредт Мобайл
ЕАД прехвърля на ищеца свои вземания, определени в приложение № 1. В
приетото по делото като доказателство Приложение № 1 фигурира
процесното вземане, поради което настоящият съдебен състав счита, че
същото е прехвърлено и ищецът се легитимира като цкредитор на ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 23.03.2022г. между „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД и А. Ф. К. е сключен Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия – КЕШИО №*********, по силата на който е предоставен на
ответника заем в размер на 1500 лв. и 180 лв. за такса. Видно от договора
ответникът се задължил да погаси заетата сума на 24 месечни вноски, като
падежът на последната вноска е 23.03.2024 г. Установява се, че страните са се
договорили заемополучателят да дължи и възнаградителна лихва.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
кредитът е усвоен от ответника. Вещото лице дава заключение, че
непогасените задължения от А. Ф. К. по процесния кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК - 28.02.2024г. са в размер на 1 764,91 лв. (1404,73+360,18 =1764,91),
както следва:
- Главница 1 404,73 лева
- Договорна лихва 360,18 лева
Поради изложеното исковете за главница и за възнаградителна лихва са
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
3
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищеца в размер
на 405,49 лв. за исковото производство и сумата от 85,30 лв., представляваща
разноски за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД ,вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, че ответникът А. Ф.
К., ЕГН **********, адрес: гр. София, (АДРЕС) дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. (АДРЕС)
сумата в размер на 1 404,73 лева (хиляда четиристотин и четири лева и 73
стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 360,18 лева (триста и
шестдесет лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
23.03.2022 г. до 08.01.2024 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично вземане, издадена по ч.гр.д. 12203/2024 г. по описа на
СРС, 174 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ф. К., ЕГН **********,
адрес: гр. София, (АДРЕС) да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. (АДРЕС) сумата в размер
на 405,49 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ф. К., ЕГН **********,
адрес: гр. София, (АДРЕС) да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. (АДРЕС) сумата в размер
на 85,30 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4