Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10021
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №158349
от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №42225/2019г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, ответникът Столична
община е осъден да заплати на ищеца Г.Д.И. с ЕГН********** сумата от 5000лв.- обезщетение
за неимуществени вреди, съставляващи разликата над присъденото по
гр.д.№41972/2016г. на СРС, 28 с-в, обезщетение, частично до сумата от пълния
размер от 20000лв., ведно със законната лихва от 22.07.2016г. до окончателното
изплащане, от деликт на 18.03.2016г. в с.Негован, обл.София, при който ищецът докато
управлявал велосипед, бил нападнат от бездомно куче, вследствие на което
получил счупване на лъчевата кост на левия горен крайник в дисталната й част,
счупване на ладиевата кост в областта на лявата китка и счупване на шийката на
лявата бедрена кост, наложило подмяна на лявата тазобедрена става. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца 600лв. разноски по делото, както и на адв.Р.Ш.
сумата от 450лв.- възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл.38,
ал.1 от ЗА.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел
че със закон му е възложено осъществяването на надзор и полагане на грижи за
безстопанствените кучета, както и че самото съществуване на безстопанствени
кучета не е противоправно. Не било доказано бездействието на ответника, тъй
като била приета общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета за периода от 2012 до 2016г., а нейната ефективност била
ирелевантна за спора. Твърди, че с присъдената по гр.д.№41972/2016г. на СРС, 28
с-в сума били обезщетени всички претърпени от ищеца вреди. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира
разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и
моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни
съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Не претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е
отбелязал и първостепенният съд, предвид влязлото в сила решение по гр.д.№41972/2016г.
на СРС, 28 с-в, с което е уважен предявен от ищеца срещу ответника частичен иск
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия инцидент, между
страните със сила на пресъдено нещо е установено наличието на всички елементи
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, както
и тези по чл.49 от ЗЗД. При това положение единственият въпрос, подлежащ на
преценка от съда в настоящото производство е размерът на дължимото обезщетение
при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Изготвянето и
изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета само по себе си не освобождава от отговорност ответника,
тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в програмата мерки са
ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване
нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са
прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие
на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за
недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане.
При определяне
размера на обезщетението съдът е съобразил стриктно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид посочените от вещите лица периоди на възстановяване (различни
при всяко от трите увреждания)- счупването на лъчевата кост на левия горен
крайник в дисталната й част е причинило трайно затрудняване на движенията на
този крайник за период 3-4 месеца, счупването на ладиевата кост в областта на
лявата китка също е причинило трайно затрудняване на движенията на този крайник
за период 2-3 месеца, а счупването на шийката на лявата бедрена кост, довело до
поставяне на изкуствена става е довело до затруднение на движението за срок
около една година. Съобразен е и високия интензитет на болки и страдания на
ищеца, установени както от експертизата, така и от свидетелските показания. Ищецът
ходи с накуцване, което е възможно да продължи до края на живота и страда от посттравматичен
стрес, непреодолян и към момента на постановяване на обжалваното решение. Предвид
изложеното размерът на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди
правилно е определен и искът уважен в пълния му размер от 5000 лева,
представляващи разлика между присъденото по гр.д.№41972/2016г. на СРС
обезщетение от 15000лв. до пълния заявен размер от 20000лв.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено
изцяло като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата и ищец в
производството има право на разноски, но не претендира такива.
По така
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№158349 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №42225/2019г. по описа на СРС,
ГО, 33 с-в.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/