РЕШЕНИЕ
№ 13351
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110164158 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и за мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото
възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет
процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
213,56 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода ... г. – ... г., сумата 24,90 лв. – главница, представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за период ... г. – ... г., относно топлоснабден имот – ..., находящ се в ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.07.2023 г./ до
окончателното изпълнение на задълженията, сумата 47,75 лв. – мораторно обезщетение за
периода 16.10.2020 г. – 13.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за потребена и
незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,39 лв. – мораторно обезщетение за периода
1
16.07.2020 г. – 13.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово
разпределение. Претендира разноски.
Ответникът С. А. И. оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е
собственик на имота, по който въпрос твърди да има влязло в сила съдебно решение, като
считано от ... г., въз основа на последното, е бил и изведен от жилището принудително. В
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК от назначения адвокат на
ответника по допусната му правна помощ под формата на процесулно представителство по
делото, се релевира евентуално възражение, че вземанията на ищеца, падежирали преди ... г.,
са погасени по давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на правния спор.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Съгласно чл. 153, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят има качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата е и в договорни отношение с
ищцовото дружество (в този смисъл-задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ТР №1/2017 г. на ВКС-ОСГК, т.1).
Във връзка с направеното оспорване по делото не са ангажирани доказателства
/нотариален акт, договор за покупко – продажба, административен акт, съдебно решение и
др./, които да удостоверят, че ответникът е носител на право на собственост или на вещно
право на ползване върху имота, индивидуализиран в исковата молба, през процесния период.
По делото е приобщено писмо от ГИС София, видно от което след извършена
проверка в поддържаната от дружеството информационна система СОФКАР и в данните на
административната информационна система на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, е установено, че липсват данни за съществуването на самостоятелен обект с адрес:
..., съгласно индивидуализацията на ищеца в исковата молба.
По делото е приобщено съдебно решение от 07.01.2009 г. по гр.д. № 1615/2002 г., по
2
описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 23.07.2010 г., с което, на основание чл. 7
ЗВСОНИ, е прогласен за нищожен договор за продажба на недвижим имот от ... г., сключен
между първи зам. председател на ... РНС и ответника и трети за спора лица за ..., ..., находящ
се на ... (сега ...). С прогласяване на нищожността му, следва да се приеме, че договорът не е
породил целеното от страните по него вещно-прехвърлително действие. Въз основа на
решението е издаден изпълнителен лист от 14.09.2011 г. по гр.д. № 718/1993 г. (представен
по делото), по силата на който ответникът и трети за спора лица са осъдени да предадат
владението на ...а. На основание на издадения лист е проведена изпълнителна процедура за
въвод във владение по изпълнително дело № ... на ЧСИ М. Б., като след като е поканен
доброволно да напусне (с покана на л. 162 от делото), ответникът е изведен принудително от
имота през 2012 г.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи дали имотът,
индивидуализиран в исковата молба, е идентичен с имота – предмет на прогласения с
решението от 07.01.2009 г. за нищожен договор от ... г.
На ищеца изрично е указано с определението по чл. 140 ГПК, че не сочи
доказателства за разпределените му в тежест факти.
При съобразяване на гореизложеното, следва да се приеме, че по делото не се
установява ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота през процесния
период, поради което съдът формира извод, че в правната му сфера не са възникнали
задължения по силата на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия.
Поради отсъствието на първия елемент от фактическите състави на релевираните от
ищеца вземания за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, съответно за цена
на услуга за дялово разпределение, се явява ненеобходимо разглеждането и установяването
на съществуването на останалите им елементи.
Предвид изложеното, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради неоснователността на главните претенции, неоснователни са и исковете с
правно основание чл. 86 ЗЗД с предмет акцесорните претенции за лихва за забава.
При този изход на спора разноски се следват на ответника, който е отправил искане и
е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..., ЕИК ..., ..., против С. А.
И., ЕГН **********, с адрес: ..., искове за признаване за установено, че С. А. И. дължи на ...
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.07.2023 г.,
поправена с разпореждане № 49069 от 02.04.2024 г. по чл. 247 ГПК, по ч.гр.д. №
3
39539/2023 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 213,56 лв.,
претендирана като вземане за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода ... г. – ... г., и сумата 24,90 лв., претендирана като вземане за цена на услуга за
дялово разпределение за периода ... г. – ... г., относно топлоснабден имот – ..., находящ се в
..., за който се води партида при ищеца с аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /14.07.2023 г./ до окончателното им изпълнение;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 47,75 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за периода 16.10.2020 г. – 13.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,39 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за периода 16.07.2020 г. – 13.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за
цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., ..., да заплати на С. А. И., ЕГН
**********, с адрес: ..., сумата 400,00 лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на ответника чрез адвокат Т. на адрес, посочен в писмено
изявление на л. 143 от делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4