Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 09.06.2020 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№1313/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-002208/
14.10.2019г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора,
РУ-Казанлък.
Жалбоподателят Й.А.Х. е останал недоволен от наложеното му наказание и моли
съда да отмени цитираното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. В с.з. негов процесуален
представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на
констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на АУАН серия АA №142426/ 03.05.2019г., приел
за установено, че на 03.05.2019г. в 08.10 часа в община К., на път първи клас №5,
км.171+300, на прохода „Ш.“, като водач на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“
с рег.№****, в посока север-юг, Й.А.Х. е управлявал горепосочения автомобил,
като при движение с несъобразена скорост с пътните условия на ляв завой е
изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно по посоката си на
движение извън пътното платно и се блъснал в предпазна еластична
ограда-мантинела, като реализирал ПТП.
ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък счел, че
нарушителя е водач, който не избира скоростта на движение,съобразно
атмосферните условия,релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението и не контролира ППС, което управлява.
АНО приел, че Й.А.Х. виновно
е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 и чл.179,ал.2 от ЗДвП му наложил административно
наказание- глоба общо в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство, не бе доказано, по безспорен и
категоричен начин, Й.А.Х.
да е осъществил вменените му с АУАН и с издаденото, въз основа на него,
наказателно постановление, нарушения на ЗДвП. Не бяха представени нито едно
доказателство или аргумент в подкрепа на
обжалваното наказателно постановление, с изключение на изявлението на
актосъставителя, че поддържа съставения от него акт.
Съобразно чл.20,ал.1 от ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната
обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното
му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното
средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява
дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство или дори на
разлята смазочна течност върху пътната настилка, както е в настоящия случай.
Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не
е налице нарушение на режима на скоростта. Предвид това и с оглед
несъобразяването на скоростта на движение неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителя по отношение на
разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват…“. От
текста както на АУАН, така и на НП не става ясно с кои свои действия
жалбоподателя е дал повод на актосъставителя и наказващия орган да заключат, че
той не е контролирал непрекъснато превозното средство. Подобни негови действия
не са описани в АУАН и НП, а е ноторно, че както законовата разпоредба, която е
нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат
да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните
процесуални нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от
категорията на съществените- те опорочават наказателното постановление изцяло и
водят до неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето,
на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е
деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено, че е виновно
нарушило.
Правоприлагането не може
да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това
само е достатъчно, за да се отмени НП.
Разпоредбата
на чл.20,ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
АНО е приел,
че жалбоподателя е допуснал самостоятелно ПТП вследствие на движение с несъобразена
с пътните условия скорост. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП обаче е
посочено каква е максимално допустимата за този участък скорост на движение и колко
бързо се е движил автомобила, управляван от нарушителя.
Същевременно, за
преценка съставомерността на деянието, формалната констатация за осъществявяане
на състава/при дословно възпроизвеждане на текста му/, не е достатъчна, тъй
като е необходимо да бъдат изложени ясно фактическите данни относно това какви
са били конкретните условия на движение- състоянието на пътя, атмосферните
условия и видимостта, интензивността на движение, с които нарушителя не се е
съобразил, избирайки скоростта си на движение, които е пренебрегнал, повлияли
на способността му да спре, за да избегне всяко предвидимо препятствие и
създадена опасност за движението. В случая няма посочване на конкретните
условия на движение- време, релеф и участък на пътя. Нещо повече- по никакъв
начин не е установено от АНО каква е била интензивността на движението на
мястото на настъпване на ПТП. Липсва констатация и относно приетата скорост на
движение на управляваното от въззивника МПС, за да се направи преценка
обоснован ли е формирания от актосъставителя и наказващия орган извод, че тази
скорост е била несъобразена с конкретната пътна обстановка. Управлението с
несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е
предмет на изясняване и доказване. Именно изясняването на този въпрос
предпоставя изводите от правна страна, тъй като обратното би означавало и при
минимална скорост на движение, само защото е възникнало ПТП, автоматично да се
приема, че скоростта е била несъобразена- т.е. презюмиране на вина, без да е
установено безспорно съзнаването на признаците на нарушение. Това е
недопустимо, защото настъпването на общественоопасните последици е възможно да
е резултат и от причини, изключващи виновно поведение на жалбоподателя като
водач на МПС. В случая изобщо няма данни да е изследван въпроса за скоростта от
органите на МВР, установили нарушението- не са снемали обяснения от водача, от
спътниците му, или от други лица- очевидци на произшествието. При това
положение констатацията за несъобразена скорост е абсолютно необоснована. В
заключение съдът счита, че непълното описание на нарушението и неизлагането на
конкретните обстоятелства, при които то е извършено, освен че нарушават
императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, съгласно
нормите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, са довели и до невъзможност за
изясняване на причините за настъпването на ПТП, както и за даване на обоснован
отговор на въпросите: извършено ли е административно нарушение и има ли въззивника
вина за него?
За
пълнота на изложението следва да се спомене, че при съставяне на АУАН са били
нарушени правото на защита на жалбоподателя и разпоредбата на чл.44,ал.1,пр.1 от ЗАНН, тъй като на нарушителя не е била дадена възможност да възрази на място по
акта, тъй като препис от последния му е бил връчен с готов напечатан текст
„НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Поради
изложените съображения,настоящият съдебен състав счита наказателно
постановление №19-0284-002208/ 14.10.2019г. на ВПД
началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно и
издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения,
поради което същото следва да бъде отменено на посочените основания.
В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от
страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя разноски в размер на 300/триста/ лева за
упълномощаване на процесуален представител.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №19-0284-002208/ 14.10.2019г., издадено от ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Й.А.Х. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание- глоба общо в размер на 220/двеста и двадесет/
лева.
ОСЪЖДА
В. Х. Г.- ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати на
Й.А.Х. ***, ЕГН **********, сумата 300/триста/ лева, заплатена от него за
упълномощаване на процесуален представител- адвокат Г.И.Н. *** по АН дело №1313/
2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите
към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: