№ 46010
гр. ., 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110122123 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя
Р.И.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.Х., АК – ., със съдебен адрес в
(АДРЕС). Процесуалният представител на заявителя искат да бъде издадена заповед за
изпълнение против Г. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ., (АДРЕС), за сумата от 643,89
лв. (шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), от която а) 500 лв.
(петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 143,89 лв.
(сто четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) – лихва за забава за периода от
25.04.2019 г. до 25.04.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25
лв. (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. (сто и осемдесет
лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта .., сключен на 29.03.2017 г.
между (ФИРМА) и Г. ИВ. П.. С договор от 15.12.2021 г. заемодателят (ФИРМА) е цедирал
вземането си на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – . попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
1
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на
длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. ., т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Г.Х.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) – .
против Г.П.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Г. ИВ.
П., ЕГН **********, с адрес в гр. ., (АДРЕС), за сумата от 643,89 лв. (шестстотин
четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), дължима по договор за издаване на
кредитна карта .., сключен на 29.03.2017 г. между (ФИРМА) и Г. ИВ. П. и договор за цесия
от 15.12.2021 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.04.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 143,89 лв. (сто четиридесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки) – лихва за забава за периода от 25.04.2019 г. до 25.04.2022 г., в който не е включен
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за сумата от 205 лв. (двеста и пет лева) –
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3