РЕШЕНИЕ
Номер 967, 16 , юли, Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 20.06.2017 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Карамфила Шопова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 324 по описа за 2017
година
намери за
установено следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, единият от които евентуално съединен
с иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът
- Г.А.Н., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. В.Г.Т. твърди, че на
21.03.2008г. между него, в качеството на купувач и ответника „Заводски строежи
– ПС – Пловдив“ АД, в качеството на изпълнител и продавач е сключен
предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти,
съгласно който дружеството се задължило да построи и предаде в завършен вид на
ищеца в срок до 31.12.2008 г. обекти от новостроящия се бизнес център „С.“,
представляващ многофункционална сграда на ***етажа, изградена в дворно място,
представляващо УПИ I -
обществено застрояване, кв. 654 по плана на пета градска част – ***, находяща
се на административен адрес: ***, ***, целият с площ от 958.50 кв.м., при
граници УПИ II –
училище; УПИ IV –
комплексно жилищно строителство и зеленина и улица ***(сграда с идентификатор
56784.506.389.1 по КККР на ***), а именно:
- ОФИС № *, находящ се на * нежилищен
етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект), със
застроена площ от 27.99 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 30.82 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 37.76 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 38.93 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 45.70 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 37.76 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 38.73 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 38.73 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 29.70 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 25.68 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +12,10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 35.28 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 17.10 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 25.83 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 38.36 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 29.69 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 29.13 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 38.36 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 25.76 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 23.30 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 29.70 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 25.68 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 35.28 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 49.16 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 43.65 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 43.11 кв.м. и тераса с площ от 9.66 кв.м., ведно
със съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на *
нежилищен етаж (кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект), със застроена площ от 20.67 кв.м. и тераса с площ от 14.82 кв.м.,
ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, върху което е построена същата;
- ОФИС № *, находящ се на * нежилищен
етаж (кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен проект), със
застроена площ от 35.28 кв.м. и тераса с площ от 14.82 кв.м., ведно със
съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена същата.
Ищецът
твърди, че общата цена на вещните права и строително-монтажните работи, предмет
на сключения на 21.03.2008г. договор, възлиза на сумата от 1 669 000
лв., от които: 901 200 лв. е стойността на правото на собственост на
обектите – завършени в груб вид, а 767 800 лв. е стойността на
строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида, уговорен в
договора. Сочи, че към 03.10.2013 г. е заплатил на ответното дружество общо
сумата от 1 584 000 лв., с която погасил следните свои задължения и
конкретно: сумата от 821 200 лв., представлява частично плащане на
задължението от 901 200 лв., представляващо цена на вещните права и на
строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор за обектите със
степен на завършеност „груб вид“. Остатъка от това задължение в размер на
80 000 лв., сочи да представлява част от продажната цена на СОС с
идентификатор 56784.506.389.1.69, находящ се в ***, ***по нотариален акт № 24,
том 95, дело 17723/ 2009 г. на СВ – ***, изповядан на 30.12.2009 г. – акт №
139, том III,
рег. № 5906, дело № 539/2009 г. на нотариус Н.Б.. Със сумата от 762 800
лв. твърди, че е погасил част от задължението си в общ размер на 767 800
лв. за заплащане на стойността на строително-монтажните работи за довършване на
обектите във вида, уговорен в договора, след което дължимия остатък от това
задължение възлизал на 5 000 лв. Сочи още, че макар със закъснение към
същата дата с четири броя сделки, за които са съставени нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 43, том 3, рег. № 5410, дело № 443 от
25.11.2009 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том 3,
рег. № 5411, дело № 444 от 25.11.2009 г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 138, том 3, рег. № 5893, дело 538 от 30.12.2010 г. и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том 3, рег. № 5906, дело 539 от
30.12.2010 г., всичките на нотариус Н.Б., рег. № *** в НК – ответникът е
изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имотите – предмет на
предварителния договор, но не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 5 и 6 от
същия да ги построи и предаде на ищеца в завършен вид, с разрешение за
ползване, в уговорения за това срок, а именно до 31.12.2008 г. С цел да
избегнат бъдещи съдебни спорове и за да запазят съществуващото облигационно
отношение по подписания предварителен договор, ищецът твърди, че на 03.10.2013
г. страните сключили споразумение, с което приели за установена изложената
фактическа обстановка, като предоговорили отношенията си за в бъдеще с
оглед неизпълнение от страна на
ответното дружество. Така ищецът сочи, че в т. 1.5, изр. 2 от споразумението
страните се съгласили, че за периода от 31.12.2008 г. до 03.10.2013 г.
продавачът-изпълнител дължи на купувача сумата от 216 000 лв. неустойка за вредите, претърпени от него
поради забавеното изпълнение на задължението на „Заводски строежи – ПС –
Пловдив“ АД, поето с предварителния договор. Твърди, че съгласно т. 2.1 от
същото споразумение страните са извършили извънсъдебно прихващане на
задължението на Н. в общ размер от 85 000 лв. срещу задължението за
неустойка на ответното дружество в размер на 216 000 лв., след което задълженията на ищеца към ответника били
напълно погасени, а „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД останало задължено за
заплащане на сумата от *000 лв. Срокът за довършване на обектите, предмет на
предварителния договор, бил удължен до 30.12.2015 г. като страните се
уговорили, че сумата от *000 лв. следва да бъде платена от ответника след тази
дата като в случай, че дружеството не изпълни задължението си да завърши
строителството на сградата и предаде обектите в срок до 30.12.2015г., то същото
дължи на Н. неустойка за забава в размер на по 150 лв. за всеки просрочен ден,
считано от 01.01.2016 г. За периода от 03.10.2013 г. до 30.12.2015 г. страните
също уговорили неустойка в размер на 5 000 лв. за всеки месец, което
вземане не е предмет на настоящото производство, а за същото е приключило
образуваното производство по гр. дело № 9208 по описа на Районен съд – Пловдив
за 2015 г. Най-сетне ищецът, твърди, че от
03.10.2013 г. и понастоящем ответното дружество – изпълнител и продавач
бездейства, като липсват данни за предприети действия по изпълнение на
задължението му за довършване на обектите – предмет на предварителния договор и
допълнителното споразумение, като уточнява, че към момента същите са изградени
до степен „груб вид“, каквито били още към 2009 г., когато била прехвърлена
собствеността, т.е. твърди се наличието на неизпълнение от страна на ответника.
Затова и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
в общ размер на 191 300 лв., дължима съгласно споразумение, сключено между
страните от 03.10.2013 г., формирана както следва:
сумата
от 60 300 лв., представляваща сбор от по 150 лв. неустойка за 402 дни
забава, дължима за периода 01.01.2016 г. – 06.02.2017 г. и представляваща
неустойка за забавено изпълнение на задължението на строителя за завършване на
обектите в срока, уговорен с допълнителното споразумение, ведно със законната
лихва, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й
изплащане и
сумата
от ***000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението,
поето с предварителен договор от 21.03.2008 г. за довършване на строителството
на обектите – предмет на договора за периода от 31.12.2008 г. до 03.10.2013 г.,
евентуално дължима и като обезщетение за пропуснати ползи от нереализираната
възможност на ищеца да отдава под наем 27-те обекта – предмет на предварителния
договор, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът - „Заводски строежи – ПС – Пловдив“
АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** чрез упълномощения
процесуален представител адв. К.М. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, необосновани и
незаконосъобразни и настоява съда да ги отхвърли. Ответникът оспорва датата на
подписване на споразумението от 03.10.2013 г. Твърди, че реалната дата на
подписване е 22.06.2015 г., което било видно от нотариалната заверка рег. №
1619 / 24.06.2015 г., извършена от нотариус С.Й., рег. № ***в НК на гърба на
споразумението. Навежда възражение за нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона и по-точно разпоредбите на чл. 103 и чл. 111 от ЗЗД, а
алтернативно твърди нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради
заобикаляне на закона във връзка със същите текстове от ЗЗД. Счита, че клаузата
в споразумението относно прихващането е нищожна, тъй като за да е налице
прихващане, е необходимо двете вземания да са насрещни, изискуеми и ликвидни, а
в конкретният случая към 03.10.2013 г. не е съществувало конкретно изискуемо
задължение на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД към Н.. Напротив, към датата
на споразумението единствено Н. имал изискуемо задължение към ответника в общ
размер на 85 000 лв., съгласно уговореното с предварителния договор. По
този начин било направено „прихващане“ с неизискуемо задължение, в резултат на
което се формирала едната от процесните суми – неустойката в размер на
*** 000 лв. На следващо място твърди, че дори в предварителния договор и
споразумението да е била предвидена подобна неустойка, то същата се погасява с
тригодишна давност и този срок бил изтекъл на 31.12.2011 г. – 3 години след
изтичане срока за изграждане на обектите. Освен това поддържа, че не може да се
уговаря дължима неустойка в полза на неизправната страна в правоотношението,
каквато се явявал ищецът Н., който единствен имал неизпълнено задължение за
заплащане на сумата от 85 000 лв. към ответното дружество. По отношение на
претендираната неустойка в размер на 60 300 лв. (по 150 лв. за 402 дни за
периода от 01.01.2016 г. до 06.02.2017 г.) заявява, че няма предвидена такава
неустойка в споразумението, на което се позовава ищеца и не било ясно на каква
база е изчислена, поради което счита същата за недоказана по основание и
размер. Алтернативно на поддържаните становища за нищожност на споразумението,
ответникът твърди, че същото е унищожаемо на основание чл. 27 във вр. чл. 29 от ЗЗД, тъй като при изготвяне на последния вариант на споразумението от страна на
ищеца, Н. въвел в заблуждение ***на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД като
умишлено поставил много по-ранна дата - 03.10.2013 г. от действителната -
22.06.2015 г. с цел „да черпи правомощия от това“. Твърди, че ищецът се опитал
да завери споразумението при нотариус Н.Б., рег. № ***, но след като тя му
отказала поради неявяването лично на ***на ответното дружество, заверката била
извършена от нотариус С.Й., рег. № ***. Освен това ищецът бил подготвил
множество проекти на въпросното споразумение, един от които ответното дружество
представя с отговора по чл. 131 от ГПК. Счита, че представеното от ищеца влязло
в сила Решение № 3937 / 24.11.2015 г. на РС – Пловдив по гр. дело № 9208 / 2015
г., III-ти
гр. състав било неотносимо към настоящия спор и настоява съда да постанови решение,
с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
Няма спор, а последното се установява и от представеният препис от
предварителен договор за строителство и покупко – продажба на недвижими имоти,
че на 21.03.2008г. между ответника, в качеството му на продавач и ищеца, в
качеството му на купувач – възложител е учредено облигационно правоотношение,
по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли, след като изгради на
купувача – възложител недвижими имоти, обекти от новострояща се сграда –
Бизнесцентър «С.», подробно индивидуализирани в договора срещу задължението на
купувача – възложител да заплати цена в размер на общо 1 669 000 лв. с
ДДС в срок до 31.12.2008г. и във вид изцяло завършен. Между страните е
постигнато съгласие – чл. 5, ал.2 цената по договора да бъде платена на седем
вноски с определени падежи и размери за всяка една от тях. В изпълнение на
поетото задължение ищеца, в качеството си на купувач е заплатил общо сумата от
1584 000 лв., видно от приложените квитанции и преводни нареждания /л.24-31/,
която сума представлява пълната стойност на уговорените шест вноски и частично
плащане по последната седма вноска, въпреки липсата на издаден Акт, обр. 15 на
сградата, доколкото такъв не се твърди да е съставен, нито се установява да е
наличен.
Не се спори, а и се установява от приложените на л.32-44 НА № 43, том 3,
рег. № 5410, н.д. № 443 от 2009г.; НА № 44, том 3, рег. № 5411, н.д. № 444 от
2009г.; НА № 138, том 3, рег. № 5893
н.д. № 538 от 2009г. и НА № 139, том 3, рег. № 5906, н.д. № 539 от 2009г.,
всички на Нотариус Н.Б., че на 25.11.2009г. и на 30.12.2009г. страните са
финализирали проектираните отношения по прехвърляне на обещаните права.
На 03.10.2013г. между страните е постигнато споразумение във връзка със
сключения на 21.03.2008г. предварителен договор, по силата на което е признато
извършеното от ищеца плащане на сумата от 1 584 000 лв. и налично
задължение на същия в размер на 85 000 лв., формирано като сбор от сумата
от 80 000 лв., представляваща част от цената на единия от прехвърлените
имоти в «груб вид» и 5000 лв., представляваща част от цената на СМР за
довършване на обектите. Със същото споразумение – чл.1.5 страните са признали
неизпъленние на задължението на ответника да изгради и прехвърли обещаните
права в срока, предвиден в предварителния договор, а именно до 31.12.2008г., за
което са определили обезщетение в размер на сумата от 216 000 лв., което
ответника дължи на ищеца за ползата, от която е бил лишен, вследствие
навъзможността да ползва и отдава под наем обектите за периода от 31.12.2008г.
до момента на сключване на споразумението. С т.2.1 от сключеното споразумение
страните са извършили извънсъдебно прихващане на задължението на ищеца в размер
на 85 000 лв. с вземането, което същия има към ответника в размер на
216 000 лв. и така са постигнали съгласие за това, че задължението на Г.Н.
е погасено изцяло, а задължението на ответника за неустойка е останало непогасено
за размера от 131 000 лв. Между страните е постигнато и друго съгласие –
при неизпълнение на ответника на поетото от него задължение по завършване на
уговореното строителство до 30.12.2015г. същия да дължи на ищеца неустойка в
размер на 150 лв. за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г..
Доказателства за това, че стоителството е реализирано във вида, уговорен в
договора от 21.03.2008г. и в срок до 30.12.2015г. не са ангажирани при
доказателствена тежест за това на ответника, а всъщност липсват и подобни
твърдения.
От ответника са заявени няколко възражения, които последния свързва с
недължимост на претендираните неустойки, първото от които същия свързва с
факта, че споразумението между страните е подписано не на посочената дата
03.10.2013г., а на 22.06.2015г. Твърдението е, че споразумението е заверено по
смисъла на чл. 181 ГПК и именно от тази дата, същото има достоверна дата за
третите лица. От една страна ответника не е трето лице, а страна по същото, а
от друга извършената нотариална заверка на приложеното към отговора копие от
споразумението от 24.06.2015г. с рег. № 1619 на Нотариус С.Й. удостоверява
единствено верността на преписа от оригинала, представен молителя в
производството по чл. 591, ал.1 ГПК и не изисква присъствието на другата страна.
Всъщност, споразумението от 03.10.2013г. е частен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление и посочената дата на подписването, като и доколкото не се оспорва
автентичността на подписа на представляващия ответника, съдът счита, че същия е
съставен и подписан на посочената в него дата. Този извод не се опровергава и
от събраните гласни доказателства, а именно показанията на св. Н.К., които
съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК, предвид наличната родствена
връзка с представляващия дружеството ответник, а и служебна ангажираност при
ответника. Така св. К. сочи, че познава ищеца от 2009г., както и че знае да е
подписано споразумение, което ищеца искал за своя сигурност, но твърди, че това
е станало преди лятото на 2015г. Коментираните свидетелски показания в частта,
установяващи момента на сключване на споразумението са недопустими, предвид
изричната забрана на чл. 164, ал.1, т.6 ГПК. Дори и в аванс за ответника да се
приемат за допустими същите не са подкрепени от никакви други доказателства и
затова няма как да се приемат за достоверни, особено и предвид констатираната
зависимост на свидетеля от ответника, а по отношение на датата на сключване на
споразумението са повече от неясни и неточни, за да опровергаят изходящия от
страната частен документ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самия
ответник е депозирал молба до СВ при АВ за заличаване на законна ипотека на
11.10.2013г. и в изпълнение на уговореното в чл.2.3 от споразумението, което
представлява индиция, че същото е сключено на посочената дата 03.10.2013г.
Неоснователни са и наведените и подържани от ответника правоизключващи
възражения за нищожност на сключеното на 03.10.2013г. споразумение, първото от
които същия свързва с противоречие на закона и конкретно с чл.103 ЗЗД и чл. 111
от ЗЗД. От една страна с влязлото в законна сила решение от 24.11.2015г.,
постановено по гр.д. № 9208/2015г. по описа на ПРС – III гр.с. са преклудирани всички
възражения на ответника, касаещи действителността на споразумението от
03.10.2013г., а от друга дори и изложеното да не се сподели, съдът счита, че
същото нито противоречи, нито заобикаля посочения закон - чл. 103 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД. Това е така, тъй като няма спор, че пълно и точно изпълнение на
задължението на ответника към момента, в който е сключено споразумението от
03.10.2013г. липсва, въпреки уговорения срок за това до 31.12.2008г., което
дава възможност на страните с цел запазване на съществуващата между тях
облигационна връзка да уговорят изрично обезщетение за забавата – чл. 92 ЗЗД, в
който случай няма да доказват вредите и техния размер. Именно това е сторено
със сключеното на 03.10.2013г. споразумение, като страните са постигнали
съгласие Н. да бъде обезщетен за времето, през което не е могъл да ползва
имотите със сумата от 216 000 лв., а за в бъдеще да му се дължи неустойка
в размер на по 5000 лв. месечно за периода до 31.12.2015г. и от 01.01.2016г. по
150 лв. за всеки просрочен ден. Затова и следва да се приеме, че вземането за
неустойка за ищеца за периода от 31.12.2008г. до 03.10.2013г. е възникнало и
съществувало, поради което и за страните не е имало пречка да компенсират
същото със задължението на ищеца по заплащане на част от цената по договора от
21.03.2008г.
Не е налице нито
противоречие, нито заобикаляне и на чл. 111 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 118 ЗЗД
изпълнение след изтичане на давността не е недължимо, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 103, ал.2 ЗЗД, която изключва основателността на наведеното
възражение и държи сметка за основания принцип, че давност не се прилага
служебно – чл.120 ЗЗД, а следва да се зачете при възражение. В случая, не само,
че липсва възражение, но и е налице признание за дължимост, посредством
извършената компенсация.
Няма никакви доказателства в
подкрепя на наденото и подържано от ответника възражение, което същия свързва с
унищожаемост на сключеното на 03.10.2013г. споразумение, поради въвеждане в
заблуждение на представляващия ответника, поради което и съдът счита същото за
неоснователно.
След като не се установиха пороци, които да отречат материалната
доказателствена сила на сключеното споразумение, съдът приема, че с извършеното
между страните прихващане ищецът е изправна страна по сключения договор, а
ответникът е останал задължен за сумата от 131 000 лв., която дължи като
неустойка за забавено изпълнение на задължението му за строителство на обектите
във вида уговорен в договора от 21.03.2008г. и за периода от 31.12.2008г. до
03.10.2013г. Предвид основателността на главния иск, съдът счита, че не е
настъпило условието за разглеждане на евентуалния такъв.
Основателен е и следващия иск за заплащане на сумата от 60 300 лв.,
представляваща неустойка за забава от 01.01.2016г. до 06.02.2017г. за 402 дни
забава в размер на по 150 лв. дневно, поради неизпълнение задължението на
ответника да завърши строителството на обектите до 30.12.2015г. Каза се вече
доказателства за надлежно изпълнение на ответника липсват, поради което и при
съобразяване на уговорената в чл.3.2 от споразумението неустойка и за
обезщетяване вредите на ищеца от акумулираната забава, съдът счита, че на същия
е дължима сумата от 60 300 лв., формирана от 402 дни забава по 150 лв. на
ден за периода от 01.01.2016г. до 06.02.2017г.
При този изход на спораи на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът констатира да са в размер на 13 028 лв., съгласно
представения списък на разноските и включваща платени държавни такси и
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД
с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Г.А.Н.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 131 000 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на поетото от ответника задължение да завърши и предаде
обектите, предмет на договор от 21.03.2008г. във вида и срока, съгласно този
договор, уговорена в 1.5 от споразумение, сключено между страните на
03.10.2013г. за периода от 31.12.2008г. до 03.10.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.02.2017г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“
АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** да заплати на
Г.А.Н., ЕГН ********** *** сума в размер
на 60 300 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на поетото от
ответника задължение да завърши и предаде обектите, предмет на договор от
21.03.2008г. във вида и срока, съгласно този договор и споразумение от 03.10.2013г.,
уговорена в 3.2 от споразумение, сключено между страните на 03.10.2013г. за
периода от 01.01.2016г. до 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.02.2017г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Заводски
строежи – ПС – Пловдив“ АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление
*** да заплати на Г.А.Н., ЕГН ********** ***
сума в размер на 13 028 лв.,
представляваща направени по делото разноски по заплащане на държавни такси и
възнаграждение за адвокат, съгласно представен списък.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС.
Съдия: