РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Смолян, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четИ.десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440100110 по описа
за 2025 година
Делото е образувано по постъпила искова молба от И. С. С. с ЕГН
**********, с адрес: град Смолян, ул. *, срещу „*" *и „*" *. И. С. С. сочи, че е
сключила договор за паричен заем № * с първия ответник на 29.06.2024 г., по
силата на който „*" *като заемодател й е предоставил заем в размер на 600,00
лева. Заемателят се е задължил да върне заемната сума на заемодателя, при
следните условия: Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по
продукт: Pensioner; Размер на месечната погасителна вноска в лева - 73,06 лв.;
срок на заема в месеци: 10; Брой вноски: 10; Датите на плащане на всяка от
погасителните вноски, последователно са: 01.08.2024, 31.08.2024, 30.09.2024,
30.10.2024, 29.11.2024, 29.12.2024, 28.01.2025, 27.02.2025, 29.03.2025,
28.04.2025; Фиксиран годишен дихвен процент по заема - 45.00 %, приложим
на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на
договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима сума,
посочена в т. 7 и заемната сума; Условия за прилагане на годишния лихвен
процент, посочен в т. 6: Лихвеният процент е валиден за целия срок на
договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска
съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и
начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно
1
погасителния план главница за съответния период в зависимост от
периодичността на вноските; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора - 0.13 %; Обща сума, дължима от заемателя като се вземат предвид
допусканията, посочени в т.8 - 730,60 лв. Общата сума се състои от размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване;
Годишен процент на разходите на заема: 55,20 %.
В исковата молба се излага, че по време на изплащане на заема се
оказва, че седмичната погасителна вноска не е в размер на 73,06 лева, както е
записано в чл.2 от договора, а е 120,00 лева, тъй като към всяка погасителна
вноска заемополучателят дължи допълнително сумата от 46,94 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Възнаграждението се дължи въз основа на договор за предоставяне на
гаранция № * от 29.06.2024г. с втория ответник „*" *. Според ищцата този
договор всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за
потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите
(ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
И. С. счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Сочи, че според чд.19, ал.1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция,
което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество според ищцата представлява скрита възнаградителна лихва,
водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя.
2
Предвидените в договора допълнителни плащания заобикалят изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на
разходите. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на
съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може
да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита,
включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат
50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Изтъква, че дори и
годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК. Според ищцата
действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до
недействителност на договора.
В исковата молба се излага, че недействителността по чл. 22 ЗПК е
автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби.
Правна последица от нея според ищцата е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и
задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на
нищожността на правните сделки.
Счита, че сключеният между нея и „*" * договор за предоставяне на
гаранция № */29.06.2024г. е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Сочи, че в разглежданата хипотеза ищецът-
потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е
поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на отпускане на
кредита, с юридическо лице-търговец, което по занятие сключва възмездни
обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност,
запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. Изтъква, че в случая
договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява
скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Намира договора за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави;
че е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни
цели. Според ищцата с него едната страна поема само задължения, срещу
3
които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника
е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на
общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на
длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит
разход по кредита. Според ищцата нищожност поради противоречие с добрите
нрави е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е
налице в случая.
Ищцата излага, че договорът за потребителски кредит и този за
предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни
договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за гаранция е
във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя,
сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия
договор. Затова според нея при необходимост съдът трябва да вземе
отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят да е
трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има
съществено значение и за договора за гаранция. Ищцата твърди, че
възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по
договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита.
Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант според нея
се налага логичният извод, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, като формално бъде посочен ГПР от 55,20%. Твърди, че
той не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по
гаранционната сделка: Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита.
При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално
като последващо договора за кредит, според нея е ясно, че неговата
единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в
немалък размер, съпоставен с главницата по кредита. Счита, че така биват
нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се
стига до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Сочи, че и договор за предоставяне на гаранция № */29.06.2024г. е
4
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което
го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в
нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр
и чл. 26 ЗЗД.
Ищцата излага, че в изпълнение на договор за предоставяне на
гаранция № */29.06.2024г. ищецът е заплатил на „*" * сумата от 259,70 лева.
Доколкото възнаграждението от 259,70 лева според нея е заплатено по
нищожен договор, същото подлежи на връщане.
Моли съда да признае за установено по отношение на „*" *, че договор
за паричен заем № 4477248/04.05.2022г. е недействителен на основание чл.22
ЗПК във вр. чл.26 ЗЗД, и за осъждане на „*" *, да й заплати сумата от 259,70
лева, представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция № */29.06.2024г.
От ответника „*" *е постъпил отговор на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът заявява, че договор за паричен заем № * е действителен и е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
от Закона за потребителския кредит; не страда от визираните исковата молба
пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Твърди, че тези разпоредби установяват
минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит -
информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали
случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на
потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват
непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.
Според ответното дружество от разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 от ЗПК
надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на
разходите, не води до недействителност на договора за кредит. Излага, че
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите,
надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а
платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита
5
Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни случаи да се обяви
целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Според „*" АД разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не въвежда забрана
ГПР по договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не
надвишават 50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил
ищецът. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. „*" АД намира, че договорът за
потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от
Закона за потребителския кредит. Сочи, че в процесния договор са посочени
годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя ,
взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден
за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените
в настоящия договор“). Общата дължима сума и годишният процент на
разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Релевантен за
изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При
изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване
на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за
кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни
разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в
зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в
точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.
„*" *твърди, че общата дължима сума, посочена в договора,
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от ДР към закона. Сочи, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не
е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в т. 1, § 1 ДР ЗПК. Цитира §
1.т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който общ разход по кредита са всички разходи
по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
6
заплати.
„*" *твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за
предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следвало да
предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон
и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на
договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Според
дружеството сключването на договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за
сключването на договора за кредит. Според него в договора за заем разходи за
обезпечаване на вземането са изключени, тъй като те нито са известни на
заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в
определен към този момент размер, нито са неизбежен разход, тъй като може
да бъде предоставено и безвъзмездно поръчителство.
Сочи, че годишният процент на разходите по договора включва всички
разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на
разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК,
и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР е
изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския
кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена
сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска,
обща дължима сума и пр. Според ответника заемодателят няма задължение
при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Сочи,
че заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез гаранция,
издадена от дружество-гарант, договаря с него съответните приложими в
отношенията им условия.
Дружеството излага, че след като ищецът, предварително запознат със
съществените условия на кредита кредита (общ размер на кредита, общата
сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на
разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на
договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото
подписване на договора следва да се приема, като изразяване на становище по
предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза.
Потребителите, преди да са обвързани от договора, имат цялата необходима
информация, за да вземат решение дали да сключат договор за кредит при
7
тези условия или не, съответно дали разполагат с възможност да осигурят
необходимото обезпечение, както и кое обезпечение да предоставят.
Съответно, имат достатъчно време още със сключването на договора да
предоставят обезпечение, а ако преценят, че не могат да осигурят такова,
изобщо да не пристъпват към подписване на договор или да се откажат от
него в законоустановения 14-дневен срок.
От ответника „*" * е постъпил отговор на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК, в който предявения срещу него иск се оспорва като
неоснователен. „*" * счита, че ищецът основава съображенията си за
нищожност на договора за предоставяне на гаранция на погрешното
схващане, че този договор е част от договора за паричен заем, че към
процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които не засягат действителността на договора за предоставяне на
гаранция.
„*" * изтъква, че договорът за паричен заем е сключен с „*“ *, а не с
него. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „*“ * или отделни
негови клаузи не са част от договора за паричен заем, сключен с „*“ *.
Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение от
заемателя да осигури обезпечение не лишава договора за предоставяне на
гаранция от основен предмет със страни поръчителя и длъжника. Според
ответника основният предмет на договора за предоставяне на гаранция не
става част от съдържанието на договора за потребителски кредит.
Излага, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между него
и И. С. С. урежда отношенията между страните по договора - възложител и
гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна -
„*“ * се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „*“ *с наредител
И. С. С., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя,
възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - И. С. С., се
задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.
Сключеният между ищеца и „*“ * договор е с характер на двустранен договор
– „*“ * предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение
за услугата.
Счита, че уговореното между него и ищеца възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото
8
задължение за обезпечаване на задълженията на ищеца по кредит. Сочи, че
сключва гаранционни сделки по занятие; вписано е като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Именно в това си качество - на търговец, твърди, че сключва гаранционни
сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит
срещу възнаграждение.
„*“ * излага, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за
обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Според него твърденията
на ищеца за заобикаляне или противоречие с разпоредби на Закона за
потребителския кредит е напълно неотносимо към този тип договори, поради
факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от
неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски
кредит, каквито договорът за предоставяне на гаранция категорично не е.
Счита, че всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на
Закона за потребителския кредит са напълно ирелевантни.
Ирелевантни според ответника са и хипотетичните твърдения за
евентуални нарушения на Закона за потребителския кредит при сключване на
договор за потребителски заем. Свързаността между „*“ * и „*“ *не променя
приложното поле на Закона за потребителския кредит. Свързаността между
„*“ * и „*“ *не основание възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по
договора за паричен кредит. Определящо за това кои разходи се приемат за
общ разход по кредита е връзката с предмета, а не връзката между субектите.
Дружеството подчертава, че договорът за предоставяне на гаранция е
подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на
заемната сума. В договора за предоставяне на гаранция е уговорено, че той
влиза в сила, ако в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем
потребителят не представи друго обезпечение на кредитора. С оглед на това
обстоятелство, счита, че дружеството-кредитор не би могло, а и няма
основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит. Счита, че
9
заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма
задължение да предвижда и допуска възможни разходи, за да ги включи при
изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на
договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.
Намира твърдението на ищеца за заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК за несъстоятелно що се отнася до ответното дружество и
договора за кредит. Изтъква, че договорът за предоставяне на гаранция е
сключен по инициатива на ищеца. Ако ищецът, сключвайки договор за
предоставяне на гаранция, е целял да заобиколи посочената разпоредба на
Закона за потребителския кредит, то дружеството не е знаело за тези цели и
намерения на ищеца. Заяввява, че сключва гаранционни сделки по занятие.
„*“ * счита твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен, поради нарушаване на добрите нрави за неоснователно. Договорът
за предоставяне на гаранция/поръчителство не нарушава нито изрично
формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за поръчителство е
сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и
справедливостта.
Излага, че като при всеки алеаторен договор, престацията по договора
за предоставяне на гаранция на пръв поглед изглежда нееквивалентна. Но
дължимото му се възнаграждението по Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора.
„*“ * заявява, че при сключване на договора е действало
добросъвестно. Намира и твърдението, че договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД
за неоснователно. Изтъква, че в обстоятелствената част на исковата молба
липсват фактически твърдения във връзка с тезата на ищеца, че договорът за
предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и
противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. Обръща внимание, че както чл. 143
10
ЗЗП, така и чл. 146, ал. 1 ЗЗП визират „клаузи“, а не „договори“.
„*“ * твърди, че съгласно чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи
основния предмет на договора и възнаграждението/цената, както и
съответствието между възнаграждението/цената и доставената стока или
услуга не подлежат на преценка за неравноправност, ако са изразени по ясен и
разбираем начин. Сочи, че разпоредбата е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите, съгласно която „Преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. (чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Преценка за неравноправност на клаузи от
основния предмет на договора се прави само в случай, че те са неясни и
неразбираеми /решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от диспозитива; решение
по дело С-484/08, ЕU:С:2010:309, т.32; решение по дело С-26/13, т.68/
(Решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър.
отделение).
Изтъква, че в договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо
е написано, че „*“ * се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на
„*“ АД с наредител И. С. С., а И. С. С. се задължава да заплати на „*“ *
посоченото в договора възнаграждение. В този смисъл, твърдението, че
договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен
поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите
нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД дпоред
ответника е несъстоятелно.
„*“ * моли в случай, че съдът кредитира несъстоятелните твърдения на
ищеца относно действителността на договора за предоставяне на
поръчителство/гаранция, да не следва да уважава неговите реституционни
претенции. Счита, че съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. В процесния случай, престираната от
дружеството- гарант услуга няма как да бъде „върната“ от ищеца, поради
11
което дружеството следва да получи/задържи нейната равностойност в пари.
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. От нейно име исковете
поддържа пълномощникът й адв.О..
Ответниците, редовно призовани, не изпращат представители в с.з.
Ангажират писмени становища за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Срещу „*" *е предявен отрицателен иск установителен с правно
осн.чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Срещу „*“ * е предявен осъдителен иск с правно осн. чл.55, ал.1
предл.първо ЗЗД. По искане на ищеца съдът допусна в с.з. по реда на чл.214
ГПК изменение на размера на иска срещу втория ответник, съгласно което той
се счита предявен за сумата 328,58лв.
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че между ищеца и „*“ *е подписан договор за паричен заем №
*/29.06.2024 г., въз основа на който на ищеца е предоставена в заем сумата от
600 лева, при годишен лихвен процент от 45% и ГПР в размер на 55,20 за срок
от 10 месеца, платим на 10 вноски в размер на 73,06 лева всяка и общо
дължима сума в размер на 730,60 лева. На същата дата между ищеца и „*“ * е
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 51602115/29.06.2024г, по
който е уговорено възнаграждение от 469,40 лева дължимо разсрочено, ведно
с всяка погасителна вноска по договора за заем, към които се прибавя сумата
от 46,94 лева.
Съдът приема тези факти за доказани, въз основа на представените по
делото договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.
В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да
предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически
лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата е сключен и договор за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ с ответника „*“ *, с който
12
дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу
възнаграждение от 469,40 лева.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
13
същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.
14
Съдът не споделя становището на ответниците, че дължимостта на
сумата не била част от договора за заем и не била известна към момента на
сключване на договора. В договора за заем изрично е предвидено задължение
за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с
избрано от ответника „*“ *дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от
тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща
дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е
уговорено плащане само в полза на „*“ *. Освен това, заемодателят и
поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „*“ * е „*“ *. При тези данни, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключване на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения
в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо,
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 55,20 % не
отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП,
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която
се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на
уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната,
15
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да издаде гаранция за
плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „*“ АД с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
от договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението. Този
договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е
договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и
основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителната му
самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки
не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от
осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема.
От представеното извлечение за извършени и предстоящи плащания по
договора, издадено от „*“ * е видно, че изплатената сума от С. е в размер на
328,58 лв. Предвид съображенията, изложени по-горе, то плащането от
ищцата по договора за предоставяне на поръчителство е осъществено по
договор, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 328,58 лв,
респ. предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането. Така посочената сума като платена при начална
липса на основание подлежи на връщане.
Ответниците следва да заплатят на осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца
направените от него разноски по делото за ДТ, а именно по 50лв.
Предвид направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв.О. сумата от 200лв.
16
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат О., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе
предвид вида и цената на исковете, обстоятелството, че по делото е проведено
едно единствено открито с.з., действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 200 лева по
исковете срещу „*“*и „*“ *. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че
последният не е направил този разход.
Ответникът „*“ * твърди, че не са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Заявява, че ищецът не е в материално затруднение. Съдът счита, че не е
необходимо да изследва отношенията между ищеца и неговия процесуален
представител. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И. С.
С. ЕГН **********, с адрес: град Смолян, ул. *, и ответника „*“ АД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „*, представлявано от *
и * *, че сключеният помежду им договор за паричен заем № */29.06.2024 г., е
недействителен, на основание чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „*“ * ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „*“ № *, представлявано от * *-
управител, да заплати на И. С. С., сумата 328,58 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за предоставяне на гаранция № * от
29.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2025 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*“ АД да заплати на на И. С. С. сумата 50 лева разноски
по делото за държавна такса.
17
ОСЪЖДА „*“ * да заплати на на И. С. С. сумата 50 лева разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „*“
АД да заплати на адв. М. М. О. Адвокатска колегия Смолян, с личен №* със
служебен адрес гр.*, бул.*, сумата 200лв - възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на И. С. С. по предявения срещу него иск с
правно осн. чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „*“
* да заплати на адв. М. М. О. Адвокатска колегия Смолян, с личен №* със
служебен адрес гр.*, бул.* сумата 200лв - възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на И. С. С. по предявения срещу него иск с
правно осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
18