Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3925
18.10.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17216 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
против Т.Р.Р., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Твърди, че е снабдявал с ел. енергия обект на ответника находящ се в *****.
Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца, се е задължил да заплаща
всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода
24.01.2016г.-24.03.2016г. била доставена ел. енергия на обща стойност 135.52
лева, които не били заплатени. Поради забавата се дължало и обезщетение за
забава в размер на 29.41 лева за периода от 26.03.2016г. до 29.05.2018г.
Предвид
неизпълнението на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът
подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното частно гр. дело № 8672/2018 г. на ПРС била издадена заповед по чл.
410 ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в
срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и
настоящото производство.
Исковата
молба е връчена на ответника при отказ, съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК на 26.01.2018г., като в срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за
установено следното:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу Т.Р.Р., по
което е образувано ч. гр. дело № 8672/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на
Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД- чл.2
ал.1, чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на
чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на клиенти
се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на
оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
От
представените от община П. документи се установява, че имотът е частна общинска
собственост и е бил отдаван под наем на ответника с договор от 2008г. до
10.02.2016г. На тази дата жилището е освободено от ответника и наемното
правоотношение е прекратено. Предвид горното се установява, че ответникът е бил
клиент на ищеца само за част от процесния период, а именно от 21.01.2016г. до
10.02.2016г. След тази дата няма данни ответникът да е ползвал имота и
правоотношението с ищеца се е прекратило. Отново от представените от общината
документи се установява, че на 19.02.2019г. в жилището е било заварено друго
лице- *****, което се е самонастанило, а след това именно с него е бил сключен
нов договор за наем.
Ползваното
количество ел. енергия се установява от приложените към ИМ справки за данните от
измервателното устройство. Документите не са оспорени от ответника и следва да
бъдат взети предвид при определяне на задълженията. За точния обем електрическа
енергия доставена за периода от 21.01.2016г. до 10.02.2016г. не са ангажирани
доказателства. Няма и данни за уведомяването на ищеца за смяната на наемателите,
за да е могъл да извърши контролно отчитане на монтираното измервателно
устройство, като неговите показания не са били записани и в протокола за
предаването на вещта. Поради това количеството ел. енергия следва да се
определи съобразно представените от ищеца подробни сметки за периода
21.01.2016г.-23.02.2019г. Потребената ел. енергия следва да бъде разделена
поравно съобразно дните от периода и умножена по дните, за които имотът е
ползван от ответника. Така определена дължимата сума се равняван на 43.43 лева. За разликата претенцията е неоснователна, защото имотът не е
бил ползван от ответника, а от трето лице, с което е възникнало правоотношение.
Според чл.
7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си.
Ответникът като клиент има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да
заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл.
27, ал. 1 ОУ.
Падежът на
задължението е настъпил на 25.03.202016г., като за сумата от 43.43 лева се
дължи обезщетение за забава в размер на 9.59 лева за процесния период,
изчислена на основание чл. 162 ГПК чрез електронен калкулатор. За разликата
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им,
съобразно издадената заповед за изпълнение. Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
исково производство. Съразмерно на уважената част от иска разноските, които се
дължат на ищеца са в размер на 80.37 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Т.Р.Р., ЕГН **********, дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
43.43 лева- главница, представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се
в ***** за периода 24.01.2016 г. – 10.02.2016 г.; 9.59 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
26.03.2016 г.– 29.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в
съда –30.05.2018 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата НАД 43.43 лева ДО 135.52 лева- главница за периода от 11.02.2016г.
до 24.03.2016г., както и за
разликата НАД 9.59 лева ДО 29.41 лева-
обезщетение за забава, за които суми, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****
г. по ч.гр.д. № 8672/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Т.Р.Р., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 80.37 лева /осемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ – разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 8672/2018 г. по описа на ПРС и
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.