№ 118
гр. Плевен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500106 по описа за 2022 година
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Г.Х.Т., срещу Решение №
1119/13.10.2021 г. постановено по гр. д. № 1418/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно. Навежда твърдения, че сумата, посочена от „Топлофикация-
Плевен“ АД, като задължение на въззивника не била безспорно доказана.
Изтъква се, че приетата от първоинстанционния съд СТЕ, установила липса
на връзка за топлата вода към имота на въззивника, което не било взето под
внимание. Изтъква се, че Т. живее сам в имота, като ползвал само радиатора в
кухнята. На тези основание се твърди, че решението на първата инстанция
било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззивникът се явява лично. Поддържа въззвината жалба, като
моли първоинстанционното решение да бъде отменено.
Въззиваемата страна Топлофикация- Плевен“ АД, представлявано от
юрк. В., изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
1
потвърдено. Поддържа се становище, че липсата на връзка за топлата вода
към имота на въззивника и премахването на водомера не било доказано към
кой момент било извършено. Навеждат се твърдения, че за процесния период
въззивника не осигурявал достъп до имота си, поради което и правилно му
били начислявани прогнозни стойности съгласно т.6.5 от Приложение към чл.
61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334. С оглед изложеното се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски във въззивното производство. В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, вззивникът се представлява от
юрк. С., която поддържа отговора на въззивна жалба. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение, районният съд признал за установено на осн. чл.
415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
ГПК, че Г.Х.Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация-Плевен” АД с
ЕИК **********, сумата от : 3782,61 лева за главница – ползвана ТЕ в гр.
Плевен, **********, за периода 01.10.2018 г.– 31.10.2020 г., лихва върху
главницата в размер на 378,68 лева за периода 04.12.2018 г. до 07.12.2020 г., и
законната лихва върху главницата от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261195/15.12.2020г. по
ч.гр.д. № 6736/2020г. на ПлРС.
Осъдил Г.Х.Т., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Плевен”
АД с ЕИК **********, разноски в исковото производство в размер на
518.08лв.
Осъдил Г.Х.Т., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Плевен”
Ад, с ЕИК **********, разноски по ч.гр.д. № 6736/2020г. на ПлРС в размер
2
на 133.22 лв.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – гр. Плевен приел,
че предявените искове са доказани по основание и размер. Подробни
съображения са изложени, след извършен внимателен анализ на приложените
по делото доказателства. Първоинстанционният съд приел, че ищецът е
депозирал на 14.12.2020г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми:
3782,61 лева за главница за периода 01.10.2018 г.– 31.10.2020 г. и лихва върху
главницата в размер на 378,68 лева за периода 04.12.2018 г. до 07.12.2020г. и
законната лихва върху главницата от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски. За претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 261195/15.12.2020г., възразена в срок от
длъжника. От представените от ищеца доказателства, а именно – молба от
03.12.1999г. за откриване на партида на жилището при ищеца, от името на
неговата майка и наследодател Я.А. Т.а, удостоверение за наследници на
същата, поч. на 09.05.2005г. и удостоверение за отказ от наследство от брата
на ответника А. Т. от наследството на родителите им, се установявало, че
ответникът е единствения наследник на топлофицирания имот в гр. Плевен,
**********. Било установено, че ответникът ползва процесният имот.
От изготвената по делото СТЕ се установило, че имотът бил
топлофициран, като била налице абонатна станция, на която е монтиран
топломер, измерващ количеството топлинна енергия, доставяно в етажната
собственост. От същата се установявало, че начислените сумите, били
коректно отразени в индивидуалния мейлинг за всеки месец за процесния
период и в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването от 2007г.
Посочено било, че разпределението е извършено правилно, в имота на
ответника няма монтирана щранг-лира. Посочено е, че за имота на ответника
е разпределена топлинна енергия за отопление, за подгряване на топла вода и
дял от сградната инсталация. В допълнително заключение, и след
осигуряване на достъп от ответника до имота, през м. юни 2021г. вещо лице
установило, че водомерът за топла вода в имота на ответника е демонтиран и
е затапен изхода за топла вода, като тази услуга не била извършена от
дружеството за дялово разпределение и то не било уведомено за извършения
демонтаж на водомера за топла вода. Поради неосигуряване на достъп до
3
жилището и отчитане на водомера, индивидуалната сметка на абоната се е
извършвала съгласно т.6.5 от приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредбата.
От заключението на неоспорената от страните и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установило, че през периода от
01.10.2018г.– 31.10.2020г. била начислена сума в общ размер на 3782.61 лв.,
която е за отопление с ИРУ – 2489.01лв., за топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация – 265.10лв., сума за БГВодоснабдяване – 962.00лв.,
корекция – 4.96лв. и за дялово разпределение – 61.54лв., лихва за забава в
размер на 378.68 лв. – за периода от 04.12.2018 г. до 07.12.2020г. Въз основа
на анализа на тези доказателства, съдът приел предявените искове за
основателни по основание и размер, поради което уважил същите.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
От доказателствата по делото се установява, че майката на въззивника –
Я. Т.а приживе, на 03.12.1999г. подала молба за откриване на партида за
отопление и топла вода на жилището. Съгласно споразумителен протокол №
3/852 от 01.10.2002г. „Топлофикация Плевен“ ЕАД започнала да извършва
разпределение на топлинна енергия, считано от 01.11.2002 г. Съгласно
списък на собствениците, приложен на л.49 по гр.д. №1418/2021 г., по описа
на РС-Плевен е видно, че наследодателката Я. Т.а посочила, че в жилището са
налични три броя радиатори.
От приложените по делото доказателства, а именно удостоверение за
наследници изх.№ 14-1375/06.04.2016г. и удостоверение за отказ от
наследство от брата на ответника А. Т. се установява, че въззивникът Г.Т.
единствен собственик на топлофицирания имот. От показанията му,
депозирани в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд се
установява, че последният живее в процесното жилище.
Въззивникът твърди, че ползва ограничено услугите на „Топлофикация“
ЕАД, доколкото живеел сам в жилището, съответно потреблението му
неотговаряло на установеното от топлинния счетоводител.
Настоящата инстанция установява от данните по делото, че в
производството пред първа инстанция са били назначени две експертизи-
съдебно-техническа и съдебно-икономическа.
4
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
до имота на въззивника е доставяна топлинна енергия за отопление,
подгряване на БГВ и сградна инсталация. В имота на ответника няма
монтирана щранг лира, като разпределението е извършвано правилно, а
начислените суми от 01.10.2018 г.-01.04.2020г. са отразени коректно в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване. Количеството топлинна енергия
се измервало с топломер, преминал през първоначална и последваща
проверка, който бил монтиран съгласно техническите изисквания на
производителя. В заключение се констатира, че не се установява разминаване
в изчисленията на фирмата за дялово разпределение.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че размерът на главницата, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г.-01.04.2020г. е в
размер на 3782.61 лв., като лихвата за същия период възлиза в размер на
378.68 лв. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за
неоснователно направеното възражение, че потреблението на топлинна
енергия не е отговаряло на установеното от топлинния счетоводител.
Ето защо, преценявайки данните по делото, Окръжен съд Плевен
приема за доказано, че въззивникът Г.Т. е ползвал топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация-Плевен” АД, в претендираните от
въззиваемата страна стойности, поради което и претенцията на топлинното
дружество се явява доказана по основание и размер.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски в настоящата инстанция в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 1119/13.10.2021 г. постановено по гр. д. № 1418/2021 г. по
описа на Районен съд – гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Г.Х.Т. с
ЕГН **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК
**********, направените по делото разноски във въззивната инстанция в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6