№ 132
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Гергана П. Цветкова
в присъствието на прокурора Радост Димитрова Нацева (РП-Шумен)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело №
20211100203606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
несъдебен орган на Република Австрия, с което на Я.К.С. е наложена финансова санкция в
размер на 150,00 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата, както са й
възложени и разноски в размер на 5,00 евро във връзка с проведеното производство по
налагане на санкцията. От удостоверението се установява, че производството по налагане на
финансови санкции е било писмено и решението е влязло в сила на 30.01.2021 г.
Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае и да се изпрати
незабавно на съответния изпълнителен орган.
Засегнатото лице С. не се явява в съдебно заседание след редовна процедура по
призоваването й, като съдът е разгледал делото в нейно отсъствие съобразно правилата на
чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът, след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, материалите по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от
компетентен несъдебен орган на Република Австрия и е придружено с превод на български
език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на
1
акта, с който на Я.К.С. е наложена финансова санкция в размер на 150,00 евро за нарушение
на правилата за движение по пътищата - § 52 lit.a Z.10a StVO 1960; § 99 Abs. 2d StVO 1960 от
австрийския Правилник за движение по пътищата. Това нарушение е квалифицирано като
движение с превишена скорост. Доколкото в настоящото производство не се допуска
проверка на постъпилата информация и събиране на доказателства в подкрепа на
изложеното в изпратения за изпълнение акт, с оглед принципа на взаимно доверие, няма
пречка да бъде признат чуждият акт за налагане на финансова санкция. С оглед това, съдът
намира, че от формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателя му нарушение,
което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова санкция. Това деяние
съставлява нарушение и по чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата на
РБългария, с оглед което от формална страна е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата водач,
който превиши разрешената максимална скорост с от 31 до 40 km/h, се наказва с глоба 400
лв. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган – „несъдебен
орган“, чиято компетентност няма основание да бъде поставена под съмнение, за
извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението, наложеното
наказание, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното
нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни,
за нарушението, за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се
откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е
уведомен, че на Я.С. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна
от издаващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или
отнемане. Не е изтекла давност по българското законодателство, липсва имунитет или
привилегия по отношение на засегнатото лице съгласно българското законодателство.
Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението.
Не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава постоянно на територията на
страната. Напротив, видно от данните, съдържащи се в справката, изискана от НБД
Население С. има постоянен и настоящ адрес на територията на гр. София, РБългария.
Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 150,00 евро и
възложените на българския гражданин разноски по водене на производството в размер на
5,00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 21.09.2021 г. е 303,15 лева, поради
което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС Я.К.С. следва да заплати именно тази
сума.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване на
удостоверението, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/ Решение № AMS2-V-20 82478/3 от 10.12.2020г., влязло в сила на
30.01.2021 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на
финансова санкция против Я.К.С., ЕГН **********, с което й е наложена глоба в размер на
150.00 /сто и петдесет/ евро и разноски по водене на производството в размер на 5 /пет/ евро
с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към 21.09.2021г. – 303,15 лева /триста и
три лева и петнадесет стотинки/ за нарушение на правилата за движение по пътищата в
2
издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред САС
от заинтересованите страни.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми Република Австрия за
настоящето решение, а копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2
от същия закон.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Националната
агенция по приходите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3