РЕШЕНИЕ
№ 4435
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110137090 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Л.
С. И. и П. С. А..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците му дължат по ½ от следните суми: сумата от 2614.46 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., сумата
от 359.11 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 24.03.2022г.,
сумата от 22.78 лв. главница за дялово разпределение и сумата от 8.19 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в
настоящето производство.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявения иск по основание и по
размер. Оспорват количеството доставяна ТЕ, твърдят, че посочените суми са завишени.
Поддържат, че редовно са погасявали задълженията си към ищцовото дружество. Оспорват
да са налице предпоставките за начисляване на служебна енергия. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Твърдят, че не следва да се начисляват лихви за периода
13.03.2020г. до 14.07.2020г. – чл. 6 от ЗМДВИП.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ЕООД,
което не изразява становище по предявените искове.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № **/****г., видно от който ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, при квоти по ½ всеки от тях. Като доказателство по
делото е прието заявление декларация от П. С. А. за откриване на партида на нейно име.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
2
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Видно от представения по делото нотариален акт № **/****г., двамата ответници са
собственици на топлоснабдения имот, при равни квоти.
В случая обаче молба декларация за откриване на партида е подадена единствено от
ответника П. А.. Видно от молбата декларация П. С. А. е заявила откриване на партида на
нейно име. В декларацията е посочено, че апартаментът ще се обитава само от нея. Ето
защо, съдът намира, че облигационно отношение е възникнало единствено между ищеца и
П. А., но не и с другия ответник Л. И..
От събраните по делото доказателства е видно, че съсобствеността между двамата
ответника не е прекратена, което ги прави потребители на топлинна енергия, като съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно от основанията за възникване на облигационно отношение с
ищеца. Видно обаче от представената молба – декларация до ищеца е направено искане от
ответника П. А. за откриване на партида за топлоснабдения имот съгласно чл. 12, т. 12 от
Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на П. А. за процесния имот с
абонатен номер 398272, до която се отнасят индивидуалните изравнителни сметки, както и
фактурите за исковия период, видно от представените от „фирма” ЕООД с молба от
28.11.2022г. документи. Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна
енергия с единия съсобственик на имота е преустановено действието на предходното
презюмирано облигационно правоотношение между страните по спора за същия имот и
дори другият ответник Л. И. да е съсобственик на имота, същият няма качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./.
Съгласно Общите условия на ищеца, договорът възниква в лицето на всички
съсобственици, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по
договора, какъвто е и настоящият случай. Достатъчно е, че е налице волеизявление на друго
лице да бъде страна по договора. Така напр. чл. 61 от Общите условия, предвиждаща страна
по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а
не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия само между ищеца и
ответника П. А.. Искът срещу другия ответник Л. И. следва да бъде отхвърлен поради липса
на облигационна връзка между страните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
3
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между ищеца и А. е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между ищеца и А. в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение
„съответства“, макар и проверката да е извън законоустановения срок, е дало основание на
вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за техническо
измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
4
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице по СТЕ, дължимата от абоната сума възлиза
на 3317.30 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ, сумата, която ищецът е изчислил за плащане,
възлиза общо на 3158.73 лв. /2265.72 лв. по прогнозни сметки + 893.01 лв. – сума за
доплащане след изравнителните сметки/, тоест ищецът е претендирал за плащане по – малко
от установеното от вещото лице по СТЕ.
Видно от приложеното извлечение – л. 63 от делото и от приетата по делото ССЕ, се
установява, че ответникът е извършил плащания по абонатния номер. По делото не са
представени платежните нареждания. Установява се от приложеното извлечение, че като
основание за плащане е посочен единствено абонатният номер. След като ответникът не е
посочил какви точно задължения погасява, то съдът приема, че се погасяват най – старите. С
оглед на изложеното, съдът приема, че остатъкът за плащане за процесния период възлиза на
посочената от вещото лице по ССЕ сума от 2614.46 лв.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2021г. Заявлението е
подадено на 07.04.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 02.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 14.04.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 07.04.2022г.
Сумата за м. 01.2019г. е станала изискуема на 17.03.2019г., съобразно изложеното по
– горе, поради което сумите преди м. 01.202019г., включително, са погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 02.2019г. до м. 04.2021г. главницата възлиза
на 2593.98 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ, до който размер следва де
бъде уважен предявения иск, за която следва да отговаря изцяло ответникът П. А.. Ищецът е
претендирал от нея 1307.23 лв., поради което искът следва да бъде уважен до посочения
размер, с оглед диспозитивното начало.
5
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за из-вършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между пот-ребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, непогасената по давност главница за дялово разпределение възлиза на 45.57
лв., като искът следва да бъде уважен до предявения от ищеца размер от 22.79 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за процесния период за лихва и която не е
погасена по давност, възлиза на 352.94 лв., съгласно приетата ССЕ, като е изключен
периодът 13.03.2020г. до 16.04.2020г., във връзка са направените от ответника възражения.
За сумата от 352.94 лв. отговаря единствено ответникът А., поради изложеното по – горе, но
с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до 179.56 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо, акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски в размер на 470.74 лв. в
настоящето производство и 55.13 лв. в заповедното производство, съразмерно на уважената
част на исковете, по отношение на ответника П. А..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски, както следва: 550
лв. на Л. В. и 1.48 лв. на П. А., съразмерно на отхвърлената част на исковете.
6
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. А., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1307.23 лв. за периода м. 02.2019г. до
м. 04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 22.79 лв.
за периода м. 03.2019г. до м. 04.2021г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 07.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 179.55 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2019г. до 24.03.2022г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18804/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 4.09 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) срещу Л. С. В., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1307.23 лв. за периода м. 05.2018г. до м. 04.2021г., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, сумата от 22.78 лв. за периода м. 03.2019г. до м. 04.2021г.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главниците от 07.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД, за сумата от 179.55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, както
и за сумата от 4.10 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18804/2022г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от на 470.74 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, както и сумата от 55.13 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
18804/2022г. на СРС, 35 с-в, разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на П. С. А., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1.48 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Л. С. В., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
7
ал. 3 ГПК, сумата от 550 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8