Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.11.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 493 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от А.Н.А., ЕГН  ********** ***, против решение № 394/10.04.2019 г. по гр.д. № 54/2019 г. на Сливенския районен съд , в частта, с която признава за установено по отношение на въззивника, че дължи на „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ул. „К.“ № 1, сумата от 224.33 лв. незаплатени сметки и такси и 275.50 лв. вноски за продажби на изплащане, както и 121.99 лв. законна лихва за забава върху главниците за периода от 07.03.2016 г. до 26.10.2018 г., за които е била издадена заповед за изпълнение № 3260/29.10.2018 г. по  ч.гр.д. № 5787/2018 г. на Сливенския районен съд. Решението не е обжалвано в частта на разноските. Посочва се, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. В хода на делото страната била направила искане по реда на чл. 183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригинали на документи. Ищецът не бил представил тези документи на хартиен носител, а единствено на диск, съдържащ снимки на документи. Неправилен бил извод на съда, че не следва да се изпълни процедурата по чл. 183 от ГПК, тъй като ответникът не се бил явил в последното съдебно заседание. Съдът бил допуснал процесуално нарушение считайки, че представеното на диск на снимки на документи е равносилно на представяне на оригинални документи. Представеният диск не бил годно доказателствено средство. Моли обжалваното решение в обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Ц., пълномощник на въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ул. „К.“ № 1, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият е представил пред съда „снимки“ на договорите и приложенията. Процесните договори, сключени между страните, както и приложенията към тях били дигитално подписани чрез пад за електронно разписване на документи и електронно салдо. По този начин документите физически не съществували на хартиен носител, а единствено на дигитален. Във връзка с това по делото е бил представен оригинал на доказателствата на електронен носител – оптичен диск. Страната посочва, че заключителните разпоредби на договорите за електронни съобщителни услуги и договорите за продажба на изплащане изрично било посочено, че в случай на подписване на договорите и приложенията към тях с дигитален подпис, страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положен. Освен това, съгласно изискванията на чл. 193 ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая след представянето на диска такова оспорване не е било извършено в първоинстанционното производство. Моли се обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Страната не е претендирала деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се представлява. Процесуалният и представител адв.Ц. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.05.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.05.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Основното твърдение на ответника по иска обосноваваща неговата неоснователност е, че той не е подписвал договорите представени с исковата молба и Общите условия. Освен това договорената неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Било е направено искане ищецът да представи в оригинал всички документи приложени към исковата молба. В хода на производството ищецът е бил задължена да представи исканите от ответника документи. В изпълнение на указаното той е представил диск и е посочил, че всички споразумения между страните са били дигитално подписани. Съдът е приел представения от ищеца диск в последното си съдебно заседание, на което ответникът не е присъствал. Същият не е оспорил приетото доказателство по надлежния ред – до приключване на съдебното заседание, поради което следва да се приеме, че съдът следва да вземе предвид при постановяване на съдебния си акт представеното и прието по надлежен ред доказателство. Като взима предвид представените доказателства за сключени договори между страните и изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира че исковата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 224.33лв. незаплатени сметки и такси, 275.50лв. вноски за продажби на изплащане и 121.99 лв.законна лихва за забава върху главницата за периода 07.03.2016 г. до 26.10.2018 г.

Първоинстанционният съд е приел, че договорената между страните неустойка представлява неравноправна клауза, поради което е отхвърлил в тази част исковата претенция. Решението не е обжалвано от ищеца ( който има правен интерес) в отхвърлителната част, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса с неустоката.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за тази фаза на производството, поради което такива не и се следват.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 394/10.04.2019 г. по гр.д. № 54/2019 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.