№ 18372
гр. София, 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110109982 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. К. Ч. срещу Д. К. С..
Ищецът твърди, че на 17.02.2023г. е публикувана статия в интернет страница с
домейн https://bird.bg със заглавие: “Справка в МВР: Р. И. била убита по поръчка на Т..
Шефът на отдел „Убийства“ работел за него“, която била достъпна чрез
https://bird.bg/ruja-ignatova-taki. В нея било изнесено следното твърдение: „Р. К. Ч. –
Ами се прочу (https://bird.bg/evrolab-taki-borisov/) като собственик на „златната“
лаборатория и „златните“ паркинги на Капитан Андреево, ключови доходоносни
точки, свързани с интересите на Т.“. Статията била с автори А. Ч. и ответника Д. С..
Ищецът посочва, че в статията се съдържа клеветническа информация,
поставяща под съмнение честта, почтеността, коректността и моралните му качества.
Същата засягала конституционно признатото основно право на всеки гражданин на
неприкосновен личен живот. Сочи, че същата е манипулативна и не отговаря на
истината, а единствено цели да формира негативна обществена оценка за личността му,
без да е скрепена с достоверен източник на информация. Посочва, че цитираното
твърдение е обидно и позори доброто му име, като представлява клевета за
съществуването на определени факти и накърнява формираното в обществото мнение
за него. Поддържа, че се цели единствено въвеждане в заблуждение и предизвикване на
широк читателски интерес. Счита, че дружеството „фирма“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е ищецът, не е свързано по никакъв начин с другите два
субекта, посочени в статията.
Предвид изложеното, счита, че с процесната статия се изнася непотвърдена и
клеветническа информация, съответно се нарушават основни конституционни
принципи, залегнали в чл. 32, чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. второ от Конституцията
на Република България. Отделно, същата не била съобразена с Етичния кодекс на
българските медии, и по-конкретно чл. 1.1.1 и чл. 1.3.1. Твърди, че материалът му е
донесъл негативни емоции като раздразнение, гняв, неудобство от свързаните с името
му обидни и клеветнически твърдения и квалификации, дълбоко притеснение от
неоснователното публично засягане на неговия личностен и професионален авторитет,
чест, достойнство и добро име. Сочи, че изявленията влияят негативно и на близкия му
семеен кръг. Твърдяната негативна обществена оценка му причинявала затруднения и
неудобства при общуването с околните, като се налагало да дава устни обяснения на
1
широк кръг от хора, в това число и бизнес партньори.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат от горното твърдение неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага твърдения за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска.
Моли за съединяване на настоящото производство с това по гр. д. № 2379/2023г. по
описа на СРС, 46-ти състав, което било между същите страни и със сходен предмет.
Посочва, че не е автор на статията, поради което предявеният спрямо него иск бил
недопустим. Оспорва изнесените в статията факти да са неверни, с обидно или
клеветническо съдържание, като посочва, че материалът е резултат от задълбочена
проверка от различни източници. Излага допълнителни съображения, поради които
счита исковата претенция за неоснователна. Отрича ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с
изнесеното твърдение в цитираната статия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като се запозна с твърденията, доводите и възраженията на страните
и материалите по делото, намира следното:
Доводите на ответника за недопустимост на претенцията са неоснователни, тъй
като авторството на статията е свързано с нейната основателност, а не допустимост.
Предявеният иск е допустим, като не са налице положителни или отрицателни
процесуални предпоставки/пречки, които да водят до неговата недопустимост, като
исковата молба отговаря на изискванията за редовност.
Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с гр. д. № 2379/2023г.
по описа на СРС, 46-ти състав, не може да бъде уважено, тъй като подобно искане
следва да бъде отправено по първото по ред производството, което не е настоящото.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл.
52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
чрез пълно и главно доказване, че на сочената дата на описания ел. адрес (домейн) е
публикувана статия с възпроизведеното в исковата молба заглавие, съдържаща
посочения цитат, която е с автор ответникът; че с това изявление в статията се
разгласяват позорни обстоятелства за ищеца или му се приписва извършване на
престъпление по НК; че в резултат от тези изявления за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личния и професионалния му
авторитет, уронване на честта и достойнството му, дискредитирането му пред
обществото, публичното му злепоставяне и т. н.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, от които произтичат възражения
му, включително, че цитираното изявление няма обиден или клеветнически характер и
че изнесените факти са достоверни.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че на
сочената дата на описания ел. адрес (домейн) е публикувана статия с възпроизведеното
в исковата молба заглавие, съдържаща посочения цитат.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел за установяване на претърпените неимуществени вреди е допустимо и
2
относимо, поради което следва да бъде уважено. На ответника също следва да бъде
допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на релевантните
факти, свързани с връзката на ищеца с посочените в статията физическо лице и обекти.
Всички останали искания нямат пряко отношение към процесния спор и като
ирелевантни следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023г.
от 15:00ч., за която дата и час да се призоват страните на посочените съдебни адреси.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, от които един при режим на довеждане от страна на ищеца и един при
режим на довеждане от страна на ответника в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че не го сторят, без наличие на обективна и уважителна
причина за това, доказана по надлежния ред, определението, с което са допуснати, ще
бъде отменено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3