№ 302
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000503053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261175/26.09.2023 г., постановено по гр. д. №14123/2017 г.
по описа на Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК по исковете предявени от И. П. В., ЕГН:**********, срещу
„Реликс Вибро" АД, ЕИК *********, М. И. П., ЕГН ********** и И. Л. Б.,
ЕГН **********, че посочените трима ответници не са собственици на имот -
сграда с идентификатор 68134.4337.53.1 по кадастралната карта, с
административен адрес: гр. София, Столична община, район „***", ул. „***”
№ * и която се намира в ПИ с идентификатор 68134.4337.53, и е с
предназначение: Административна, делова сграда, брой етажи: 1, стар
идентификатор 68134.4337.2098.1, номер по предходен план: няма, а съгласно
документ за собственост сградата представлява едноетажна
многофункционална административна сграда, в северозападната част от
имота, изпълнена от метална /стоманена/ носеща конструкция и ограждащи
стенни панели, тип „сандвич“. Със същото решение, но имащо характер на
определение е прекратено производството по отношение на останалите
предявени искове, като в тази част то е влязло в сила, което е видно от
определение № 4112/18.09.2024 г. по ч. гр. д. №3423/2024 г. по описа на ВКС,
II г. о.
Решението е обжалвано от част от ответниците в първоинстанционното
производство - „Реликс Вибро" АД и И. Л. Б., действащи чрез процесуалния
1
си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че за ищеца липсва
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу
ответниците. Във връзка с изложените в тази насока детайли съображения се
оспорва извода на първоинстанционния съд за наличието на правен интерес.
Поддържа се, че първата инстанция неправилно и бланкетно е разпределила
доказателствената тежест в процеса с доклада си по чл. 146 ГПК, което според
въззивниците се дължи на нередовна искова молба и неправилно приложение
на чл. 298, ал. 2 ГПК. Заявява се, че по делото е останало недоказано правото
на собственост на ищеца върху имота, в който е изградена сградата. От друга
страна се сочи, че от приетите по делото документи се установява, че
процесната сграда е построена в съответствие със съществуващите строителни
правила. Посочва се, че по делото изрично са се позовали, на липсата на
знание за извършеното вписване и дори за липсата на вписване, с оглед
представените от тях документи Поддържа се, че „Реликс Вибро" АД е купил
имота през 2012 г. добросъвестно от „БКС Витоша" АД, който не е бил негов
собственик без да знае и да му е известен този факт. Първоначалния купувач
„Реликс Вибро" АД е продължил да владее имота до 2016 г. необезпокоявано,
след което го е прехвърлил на Р. Я., който също е бил добросъвестен, защото
не е имал информация, че продавача му не е собственик. По отношение на тях
следва да бъде съобразена нормата на чл.115, ал. 4 ЗС. По този начин при
условията на чл.79, ал. 2 ЗС вр. с чл. 82 ЗС последният праводател на М. И. П.
- Р. Я., която е придобила имота по наследство, е станала негов собственик на
оригинерно основание. Следователно И. Б. е закупила процесната сграда от
собственик и сключеният от нея нотариален акт има вещно-транслативно
действие. Моли се решението да бъде обезсилено в обжалваната част и
съответно предявените искове бъдат оставени без разглеждане, а евентуално
да бъде отменено и предявените искове да бъде отхвърлени. Претендира се
присъждане на сторените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – И. П. В. не е депозирал отговор на
въззивната жалба. След изтичането на двуседмичния срок от същият,
действащ чрез своя процесуален представител, е депозирано писмено
становище срещу въззивната жалба. С него се излагат подробни съображения
за неоснователност на въззивните жалби, респективно за законосъобразност
на съдебното решението на първата инстанция. Оспорват се
доказателствените искания на въззивниците като преклудирани съгласно чл.
266 ГПК. Моли се в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
2
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е частта от
първоинстанционното съдебно решение, с която е признато за установено на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по исковете предявени от И. П. В. срещу
„РЕЛИКС ВИБРО“ АД, М. И. П. и И. Л. Б., че тримата ответници не са
собственици на сграда с идентификатор 68134.4337.53.1 по кадастралната
карта, с площ от 528 кв. м., с административен адрес: гр. София, Столична
община, район „***", ул. „***” № *, която се намира в ПИ с идентификатор
68134.4337.53 и е с предназначение: административна, делова сграда, брой
етажи: 1, стар идентификатор 68134.4337.2098.1, номер по предходен план:
няма, а съгласно документ за собственост сградата представлява едноетажна
многофункционална административна сграда, в северозападната част от
имота, изпълнена от метална /стоманена/ носеща конструкция и ограждащи
стенни панели, тип „сандвич“. Ответницата в първоинстаницонното
производство М. И. П. не е обжалвала решението на първата инстанция, не е
поискала на основание чл. 265, ал. 1 ГПК да бъде присъединена към
въззивната жалба, поради което същото е влязло в сила по отношение на нея.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е
дал правилна правна квалификация на предявения от ищеца иск - чл. 124, ал. 1
ГПК (отрицателен установителен иск за право на собственост).
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че първата инстанция е
допуснала нарушения при изготвянето на доклада по реда на чл. 146 ГПК.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения относно разпределението на доказателствена тежест
и че не се е налагало да дава на указания на страните по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК.
Също така не е налице и нередовност на исковата молба по смисъла на
чл. 129 ГПК, която да се налага да бъде отстранявана във въззивното
производство. В тази насока са неоснователни и оплакванията на
въззивниците за непълнота и неяснота в твърденията на ищеца, най-вече
относно правния интерес за предявяването на отрицателните установителни
искове, която да представлява нередовност на исковата молба по смисъла на
3
чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, които да водят до нередовност
на исковата молба. Обстоятелството, че твърдените обстоятелства са
неизгодни за ответниците – въззивници, не означава, че те са неясни или
непълни.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
С акт № 391 за частна общинска собственост, съставен на 22.06.1998 г., е
актувана многофункционална сграда за нощни дежурства и контролно
диспечерски пункт с описание на сградата - едноетажна, със застроена площ
от 528 кв.м., стоманена носеща конструкция и ограждащи стенни панели тип
„сандвич“, построена през 1991 г., находяща се в гр. ***, ул. „***“ № *. В акта
е отбелязано, че имотът се стопанисва от ОФ „Екохигия“. Този акт за частна
общинска собственост е анулиран, което е видно от удостоверение №АБ-Ж-
123/21.12.1998 г. на СО - район „***“. От съдържанието на това удостоверение
от 21.12.1998 г. на СО - район „***“ се установява, че същата сграда е
временно строителство, изградена в условията на чл. 120, т. 4 ППЗТСУ /отм./,
а собствеността върху земята е възстановена, което е наложило съставения акт
за частна общинска собственост да бъде анулиран.
Видно е от констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот от 30.06.2000 г., №16, том 49/2000 г. на нотариус peг. № 075 - Д. Ч., с
район на действие - СРС, че „БКС - Витоша“ АД е признато за собственик въз
основа на представени писмени доказателства на административна сграда
/многофункционална сграда за нощни дежурства и контролно диспечерски
пункт/, със застроена площ от 528 кв.м., едноетажна, изпълнена от метална
/стоманена/ носеща конструкция и ограждащи стенни панели, тип „сандвич“,
построена през 1991 г., находяща се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *.
Видно е от влязло в сила на 18.02.2008 г. съдебно решение по гр. д.
№8423/1999 г. по описа на СРС, 45 състав, че по предявен иск от няколко
физически лица, сред които и ищеца И. П. В., е признато за установено по
отношение на „БКС Витоша“ АД, че ищците са собственици на имот 1205,
намиращ се в парцел XIV – за КОО и трафопост в кв. 37, с площ от 1875 кв.м.
като дружеството е осъдено да предаде на ищците владението на имота. Със
същото решение е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ответникът не е собственик на едноетажна
сграда, със застроена площ от 528 кв.м., със стоманена носеща конструкция и
ограждащи панелни стени, находяща се в гореописания имот и е осъден
ответникът на основание чл. 109 ЗС да премахне сградата. По повод
осъществен съдебен контрол на постановеното решение, с решение от
17.05.2006 г. по в. гр. д. № 5754/2002 г. на СГС, II Г състав, е отменено
съдебното решение на СРС в частта на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като е
установено, че вписването на включването на едноетажната сграда с
площ от 528 кв.м. в капитала на „БКС Витоша“ АД е несъществуващо
обстоятелство и на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е признато за
4
установено, че това търговско дружество не е собственик на сградата. В
останалата си част, решението на СРС е оставено в сила. Решението на СГС е
потвърдено с решение №145/18.02.2008 г. по гр. д. №839/2007 г. от ВКС, I г. о.
и същото е влязло в сила в деня на постановяване на последното. Решението
на СРС, респ. актовете, постановени в хода на инстанционния съдебен контрол
са вписани на 15.05.2008 г. по имотна партида 61415, видно от отбелязването,
извършено от АВ - Служба по вписванията, гр. София.
По повод влязлото в сила съдебно решение на СРС, на 11.04.2008 г. е
издаден изпълнителен лист, съгласно който „БКС Витоша“ АД е осъдено да
предаде владението на недвижимия имот, предмет на съдебното производство,
и да премахне едноетажната сграда, находяща се в него.
От нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 111,
дело 271/2014 г. на нотариус c per. № *** - В. М., се установява, че
съделителите, описани в акта, са сключили договор за доброволна делба на
16.09.2014 г., като са поделили помежду си 37 съсобствени имоти. В т.3.1 от
акта е посочено, че И. П. В. получава в дял и става изключителен собственик
на ПИ е идентификатор 68134.4337.53, находящ се в гр. *** ул. „***" № *.
Видно е договор за наем, сключен на 30.04.2015 г. между И. П. В., като
наемодател, и „Реликс Вибро“ АД, като наемател, с предмет поземлен имот с
идентификатор 68134.4337.53 и с площ от 1757 кв. м., находящ се в гр. *** ул.
„***" № * и срок на договора от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. Съгласно т. 5
от част трета на този договор за наем „Реликс Вибро“ АД се задължава в
едномесечен срок от прекратяване на договора за своя сметка да съботи
постройките, намиращи се в наетия поземлен имот, сред които безспорно е й
процесната. С нотариална покана, връчена на 19.01.2017 г. на „Реликс Вибро“
АД, И. П. В. е уведомил наемателя, че счита сключения договор за наем за
прекратен, като го е поканил да изпълни доброволно поетото задължение за
немонтиране на намиращата се в имота незаконна сграда с идентификатор
68134.4337.2098.1. Съответно с нотариална покана, връчена на 27.04.2017 г. на
И. П. В., „Реликс Вибро“ АД е уведомил наемодателя, че до края на действие
на договора за наем – 30.04.2027 г. е освободил имота с идентификатор
68134.4337.53, с което счита всички задължения по този договор за
изпълнение, а имота за обратно предаден.
Видно е от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
42, дело 983/2012 г. на нотариус per. № *** - Р. Д., с район на действие - СРС,
че на 26.11.2012 г. „БКС Витоша“ АД е продала на „Реликс Вибро“ АД
сградата с идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща се в гр. ***, ул. „***“
№ *, след сключен на 11.11.2012 г. предварителен договор между същите
страни.
Видно е от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
102, дело 259/2016 г. на нотариус с per. № *** - К. Б., че на 07.12.2016 г.
„Реликс Вибро" АД е продало на Р. И. Я. едноетажна многофункционална
административна сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща се в
5
гр. ***, ул. „***" № *.
От удостоверение за наследници изх. № 1100-8200/22.08.2017 г. на
община Пловдив се установява, че Р. И. Я. е починал на ******** г. и за свой
наследник по закон е оставил сестра си М. И. П..
Видно е от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
23, дело 206/2017 г. на нотариус с per. № *** - Р. Д., че на 30.03.2017 г. М. П. е
продала на И. Л. Б. сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1, находяща се в
гр. ***, ул. „***" № *.
С договор за наем от 04.04.2017 г., сключен между И. Б., като
наемодател и А. А. Г., като наемател, е отдадена под наем сградата с
идентификатор 68134.4337.53.1, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № * със срок
на действие на договора - 3 години, считано от датата на неговото подписване.
Договорът за наем е вписан на 10.04.2017 г. в АВп- Служба по вписвания,
София, видно от отбелязването върху същия. Видно е от договор за наем от
10.04.2017 г., сключен между А. Г., като наемодател и „Реликс Вибро“ АД,
като наемател, че сградата с идентификатор 68134.4337.53.1 е отдадена под
наем за срок на действие на договора - 1 година, считано от датата на неговото
подписване. С анекс от 01.12.2017 г. е изменен предмета на договора, като от
него е изключена реална част от сградата, съставляващи склад 11 и
канцеларии с №№ 21, 7 и 16. С договор за наем от 05.12.2017 г., вписан на
сочената дата в Авп-Служба по вписванията, И. Б. е отдала под наем на Н. Й.
Н., реална част от гореописаната сграда, представляващи склад 11 и
канцеларии с №№ 21, 7 и 16 като срокът на действие на договора е 9 години.
С молба от 27.06.2017 г. до ЧСИ С. Я. И. П. В. е поискал образуването
на изп. дело срещу „БКС Витоша“ АД за изпълнение на отразеното в
издадения на 11.04.2008 г. изпълнителен лист задължение на това дружество
за премахване на процесната сграда с идентификатор 68134.4337.53.1. По
молбата е образувано изп. дело 2143/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я., което е
видно от жалба от 02.10.2017 г. на И. Б. срещу действията на ЧСИ, насочени
към премахване на процесната сграда. В жалбата се излагат твърдения, че И.
Б. притежава противопоставими на В. права по отношение на сградата, тъй
като влязлото в сила решение по чл. 109 ЗС за премахване й не е било вписано
и тя не е обвързана от субективните предели на изпълнителния лист. От
образуването си изп. дело 2143/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я. многократно е
спирано по жалби и допуснати обезпечения на бъдещи и предявени искове от
И. Л. Б. (л. 525 – л. 602 от гр. д. №14123/2017 г. пред СГС).
От две удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания от
25.10.2017 г. и от 06.11.2017 г. по партида 244821, касаещ сграда с
идентификатор 68134.4337.2098.1, се установяват наличните вписвания по
имотната партидата на сградата за периода 30.06.2000 г. - 01.11.2017 г., като
сред няма вписвания на влязло в сила на 18.02.2008 г. съдебно решение по гр.
д. №8423/1999 г. по описа на СРС, 45 състав, както и постановените във
връзка с неговото обжалване съдебни решение на СГС и ВКС.
6
Видно е от приетата в първоинстанционното производство като
компетентно изготвена първоначална съдебно-техническа експертиза, че
сграда с идентификатор 68134.4337.2098.1 е идентична със сграда с
идентификатор 68134.4337.53.1. Вещото лице е посочило, че площта на
сградата след извършено заснемане с измерване на място възлиза на 492 кв. м.
При изготвяне на експертизата е съобразена наличната по делото техническа
документация по повод изграждане на процесната сграда (разрешение за
строеж, две писма на СОС и ДНСК респ. протокол по чл. 40 от НДПОКС
/отм./). Според заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, процесната в производството сграда е
разположена точно в имота, собственост на ищеца по делото. В останалите
части експертизите не следва да бъде обсъждани, тъй като
градоустройствения статут на сградата и дали същата представлява законен
строеж са обстоятелства, които са ирелевантни за настоящото въззивно
производство. Ето защо в обсъдената част посочените съдебно-технически
експертизи се кредитират от настоящият съдебен състав, тъй като те са
изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства, като е
отговорено и подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели К. П. В., брат на ищеца, Ю. Н. В., служителка на
„Реликс Вибро“ АД и Н. Й. Н. се установява, че от около 2012 г. до момента на
разпита на свидетелите – 13.02.2022г., „Реликс Вибро“ АД, а впоследствие Р.
И. Я. и И. Л. Б. са упражнявали фактическа власт върху процесната сграда
лично или чрез трети лица – наематели, за които обстоятелства и има събрани
и писмени доказателства.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
посочената част, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия на свидетелите са
непосредствени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
По възражението за недопустимост на процесния отрицателен
установителен иск:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, вещно право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
7
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се
защитават и фактически състояния. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес
се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите,
от които те произтичат.
Въззивният съд намира, че поради заявените претенциите на И. Л. Б., че
същата е придобила собствеността върху процесната сграда по сила на
осъществено от нея и нейните праводатели съответно „БКС Витоша“ АД,
„Реликс Вибро“ АД, Р. И. Я. и М. И. П., давностно владение на основание чл.
79, ал. 2 ЗС вр. с чл. 82 ЗС, ищецът И. П. В. категорично има правен интерес
от предявения от него отрицателен установителен иск. Както „Реликс Вибро“
АД, така и И. Л. Б. оспорват правата на ищеца върху сградата и влязлото в
сила решение за нейното премахване на основание чл. 109 ЗС. Това оспорване
се осъществява както извън съдебно, така и по съдебен ред (л. 525 – л. 602 от
делото пред СГС). Ищецът действително разполага с влязло в сила решение
на 18.02.2008 г., с което се установява, че „БКС Витоша“ АД не е собственик
на процесната сграда. Безспорно е, че частните правоприемници на „БКС
Витоша“ АД - „Реликс Вибро“ АД, Р. И. Я., М. И. П. и И. Л. Б. са обвързани
от субективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение
съгласно чл. 299 ал. 1 ГПК вр. с чл. 298, ал. 2 ГПК, но същите оспорват
признатите права на И. П. В. първоначално като съсобственик, а след
доброволната делба от 2014 г. като едноличен собственик. Ответниците в
първоинстанционното производство са заявили последователни твърдения, че
това решение в предходния съдебен спор с оглед невписване на исковата
молба по него, респ. липсата на данни да е вписано и самото решение, е
непротивопоставимо на същите респ. заявили са възражения за изтекла
придобивна давност в тяхна полза, които възражения обуславят допустимост
на настоящото производство като непопадащо в приложното поле на чл. 299,
ал. 2 ГПК. И във въззивното производство И. Л. Б. претендира свое право на
собственост върху сградата възникнало на оригинерно основание (давностно
владение) след 18.02.2008 г. (дата на влизане в сила съдебното решение срещу
„БКС Витоша“ АД), което се поддържа и от друг въззивник „Реликс Вибро“
АД. Изложените съображения водят до извод за наличие на правен интерес от
процесния отрицателен установителен иск за ищеца, като възражения в
обратна насока от въззивниците са несъстоятелни.
По основателността на предявения отрицателен установителен иск:
8
Въззивният съд намира, че последователно „Реликс Вибро“ АД, а
впоследствие наследодателя на М. И. П. - Р. И. Я. и И. Л. Б., не са придобили
правото на собственост върху процесната сграда по силата на сключените от
тях договори за нейната покупко-продажба, тъй като праводателите по тези
договори не са били нейни собственици и те не са породили своя вещно-
траслативен ефект по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Правото на собственост
върху процесния обект по отношение на „БКС Витоша“ АД е отречено с
влязло сила решение на 18.02.2008 г. Ето защо същото дружество като
продавач не е могло да прехвърли собствеността на „Реликс Вибро“ АД чрез
сключения договор за покупко - продажба на 26.11.2012 г., съответно „Реликс
Вибро“ АД не е могло да прехвърли собствеността на Р. И. Я. чрез сключения
договор за покупко - продажба на 07.12.2016 г. Това се отнася и за
наследницата по закон на Р. И. Я. - М. И. П., която не е могла да прехвърли
собствеността на И. Л. Б. чрез сключения договор за покупко - продажба на
30.03.2017 г. Съгласно чл. 299 ал. 1 ГПК вр. с чл. 298, ал. 2 ГПК „Реликс
Вибро“ АД, Р. И. Я., неговата наследница по закон М. И. П. и И. Л. Б., са
обвързани от влязлото в сила решение на 18.02.2008 г., с което е отречено
правото на собственост на техния праводател „БКС Витоша“ АД, като
сключените след 18.02.2008 г. договори за покупко-продажба не са
прехвърлили правото на собственост. За този извод няма значение
обстоятелството, дали исковата молба и влязлото в сила решение на
18.02.2008 г. са били вписани. „Реликс Вибро“ АД, Р. И. Я., неговата
наследница по закон М. И. П. и И. Л. Б., като страни по сключените договори
за покупко-продажба след 18.02.2008 г. не се явяват трети лица по смисъла на
чл. 113 ЗС, а се явяват частни правоприемници на „БКС Витоша“ АД, поради
което са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу
праводателя им съдебно решение. В тази насока е и трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана например в решение №27/24.02.2012 г. по гр.
д. №845/2011 г. II г. о., решение №631/23.11.2009 г. по гр. д. №247/2009 г. на II
г. о., решение №584/23.06.2009 г. по гр. д. № 1663/2008 г. на IV г. о., която се
споделя напълно от настоящия съдебен състав. Поради изложението
съображения е несъстоятелно и възражението на въззивниците, че влязлото в
сила решение на 18.02.2008 г. им е непритивопоставимо.
По възраженията на „Реликс Вибро“ АД, съответно на И. Л. Б., че са
придобили правото на собственост на основание чл. 79, ал. 2 ЗС вр. с чл. 82
ЗС:
Дори да приемем, че „БКС Витоша“ АД е упражнявал владение върху
процесната сграда, то същото владение е прекъснато на 18.02.2008 г. съгласно
чл. 84 ЗС вр. с чл. 116, б. „б“ ЗЗД с влизането в сила на решението, с което
отречено неговото право на собственост. След влизане сила на това решение
също така „БКС Витоша“ АД е могъл да упражнява единствено
недобросъветсно владение върху сградата по отношение на ищеца в
настоящото производство. Ето защо евентуално последващи владелци след
26.11.2012 г. (дата на сключване на договора за продажба с „Реликс Вибро“
9
АД) могат да присъединяват по чл. 82 ЗС единствено недобросъвествно
владение на „БКС Витоша“ АД, това се отнася и за предаване на владение по
сключения на 11.11.2012 г. предварителен договор. Ето защо към 11.11.2012 г.
„Реликс Вибро“ АД би могъл да е присъединил недобросъвестно владение на
„БКС Витоша“ АД, започнало след 18.02.2008 г.
В първоинстанционното и във въззивното производство е спорен
въпросът дали „Реликс Вибро“ АД би могъл да бъде добросъвестен владелец
на сградата. Същият заявява, че след като влязлото в сила решение на
18.02.2008 г. не е било вписано, то същият не е имало от къде да узнае, че
праводателят му „БКС Витоша“ АД не е бил собственик и следователно е
добросъвестен владелец. Въззивният съд намира, че видно от отбелязването на
постановеното решение по гр. д. №8423/1999 г. по описа на СРС, 45 състав,
същото и актовете, постановени в хода на инстанционния съдебен контрол, са
вписани на 15.05.2008 г. по имотна партида 61415. Това отбелязване на
15.05.2008 г. е извършено от АВ - Служба по вписванията, гр. София. В случая
вписването е извършено по персоналната имотна партида на „БКС Витоша“
АД съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 1 ПВп вписването, като за да бъде заблуден съда е
представеното непълно извлечение от персоналната партида на това
дружество (л. 449 – л. 452 от делото пред СГС). Тъй като вписването на
решението е било отразено по персоналната партида на „БКС Витоша“ АД, е
логично то да не фигурира в удостоверенията, издадени от АВ - Служба по
вписванията, касаещи извадка от имотната партида на процесната сграда (с.
351 и с. 362-363 от делото на СГС). Изложените доводи мотивират въззивният
съд да заключи, че влязлото в сила решение на 18.02.2008 г. е надлежно
вписано, поради което по аргумент от чл. 113 ЗС „Реликс Вибро“ АД, Р. И. Я.,
неговата наследница по закон М. И. П. и И. Л. Б. са могли да упражняват
единствено недобросъвестно владение върху процесната сграда, което е
прекъснато с предявяването на исковата молба от настоящия ищец на
31.10.2017 г., преди да е изтекъл изискуемия от чл. 79, ал. 1 ЗС десет годишен
срок на владение (от 18.02.2008 г. до 31.10.2017 г.).
Дори да допуснем, че влязлото в сила решение на 18.02.2008 г. не е било
надлежно вписано, по отношение на „Реликс Вибро“ АД е налице и друго
основание, от което е видна неговата недобросъвестност. От съдържанието на
сключения 30.04.2015 г. договор за наем между това дружество и ищеца в
настоящото производство става ясно, че по отношение на процесната сграда
наемателят „Реликс Вибро“ АД признава правата на наемодателят И. П. В..
Нещо повече дружеството - наемател се задължава в едномесечен срок от
прекратяване на договора за своя сметка да съботи процесната сграда, което
означава че е било запознато с влязлото в сила решение на 18.02.2008 г.,
касаещо и премахване на тази сграда, като се е съгласило да я ползва за две
години, след което да я събори за своя сметка и разчисти поземления имот.
Изложеното е показателно, че през 2015 г. „Реликс Вибро“ АД се е признал за
държател на сградата пред нейния собственик - И. П. В.. Дори и това
дружество да е упражнявало владение на сградата до 30.04.2015 г., същото е
10
прекъснато с подписването на договора за наем съгласно чл. 84 ЗС вр. с чл.
116, б. „а“ ЗЗД. „Реликс Вибро“ АД е заблудил собственика, че ще премахне
сградата за смоя сметка през 2017 г., поради което същият не е образувал
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист от
11.04.2008 г. в частта за премахване на сградата. Такова изпълнително
производство (изп. дело 2143/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я.) е образувано по
молба от 27.06.2017 г. на И. П. В., когато същият се е убедил, че „Реликс
Вибро“ АД е недобросъвестен и няма да изпълни задължението си да
премахне сградата. Тук е мястото да бъде пояснено, че тезата на въззивниците,
че правото на принудително изпълнение на вещни права, включително
правата по осъдителни решения по уважени искове на основание чл. 109 ЗС,
се погА.ват по давност е напълно несъстоятелна. Правото на принудително
изпълнение на тези права не се погА.ва по давност, а се загубва ако друг ги
придобие или носителят им се откаже от тях. Освен това никой няма права да
черпи права или изгодни правни последици от собственото си
недобросъвестно поведение. В случая въззивникът „Реликс Вибро“ АД не
само, че е признал, че сграда следва да бъде премахната, но е поел на
30.04.2015 г. задължение той да стори това през 2017 г. пред ищеца И. П. В..
Междувременно това дружество е продало на 07.12.2016 г. на Р. И. Я. сградата,
която е поело задължение да премахне година по-късно. Впоследствие, след
прекратяване на действието на договора за наем през 2017 г., „Реликс Вибро“
АД не само, че не изпълнява задължението да събори сградата, а започва да
твърди, че е придобило собствеността върху нея на основание чл. 79, ал. 2 ЗС
и че правото за принудителното й премахне на ищеца е погасено по давност.
Това поведение съществено накърнява схващанията за добросъвестно или
добри нрави и няма как да бъде толерирано от съда.
От гореизложеното може да се констатира също така, че на 07.12.2016 г.
Р. И. Я. сключва договор за покупко-продажба на сградата с продавача „Реликс
Вибро“ АД, който към този момент се е признал за държател на същата,
сключвайки договора за наем с ищеца в настоящото производство за срок от
две години. Този договор за наем е бил действащ към 07.12.2016 г. и
следователно купувачът Р. И. Я. не може да присъедини владение по смисъла
на чл. 82 ЗС от „Реликс Вибро“ АД, който към този момент се е бил признал за
държател на сградата към нейния собственик. В тази насока дори да допуснем,
че Р. И. Я., неговата наследница по закон М. И. П. и И. Л. Б., считано от
30.03.2017 г., са добросъвестни владелци на сградата, то тяхното владение е
продължило от 07.12.2016 г. до 31.10.2017 г., когато е прекъснато с
предявяването на разглеждания отрицателен установителен иск. Следователно
невъзможно е въззивницата И. Л. Б. да е придобила собствеността върху
сградата на основание чл. 79, ал. 2 ЗС вр. с чл. 82 ЗС.
За по-голяма ясно следва да бъде изтъкнато и че настоящият съдебен
състав, съобразявай (л. 525 – л. 602 от гр. д. №14123/2017 г. пред СГС), както
и л. 67 от въззивното гр. дело), констатира злоупотреба с процесуални права
от страна на „БКС Витоша“ АД, „Реликс Вибро“ АД и И. Л. Б.. Липсват обаче
11
предвидени в ГПК ефективни средства за защита срещу такива злоупотреби с
процесуални права, поради което и съдът може единствено да я констатира.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е основателен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част от „Реликс Вибро" АД и И. Л. Б. да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Последната обаче не претендира присъждането на такива,
поради което въззивният съд не следва да се произнА. по този въпрос.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261175/26.09.2023 г., постановено по гр.
д. №14123/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната част от
„Реликс Вибро“ АД, ЕИК ********* и И. Л. Б., ЕГН **********, с която е
признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по иска, предявен от
И. П. В., ЕГН:**********, че посочените две лицата не са собственици на
имот - сграда с идентификатор 68134.4337.53.1 по кадастралната карта, с
административен адрес: гр. София, Столична община, район „***", ул. „***”
№ * и която се намира в ПИ с идентификатор 68134.4337.53, и е с
предназначение: Административна, делова сграда, брой етажи: 1, стар
идентификатор 68134.4337.2098.1, номер по предходен план: няма, а съгласно
документ за собственост сградата представлява едноетажна
многофункционална административна сграда, в северозападната част от
имота, изпълнена от метална /стоманена/ носеща конструкция и ограждащи
стенни панели, тип „сандвич“.
В частта по отношение на М. И. П., ЕГН **********, решение №
261175/26.09.2023 г., постановено по гр. д. №14123/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника „Реликс Вибро“ АД - „БКС Витоша“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13