Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
3.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 4517 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 70559/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 142 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу „И.Т.“
ЕООД- *** /ЕИК ********/ установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено, че „И.Т.“
ЕООД- *** /ЕИК ********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК********/ сумата 119.86 лв., „включваща
главница за топлинна енергия за имот с аб.№ Т429281 и
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2014
г. до
м.04.2016 г.“, като исковете са отхвърлени за горницата над сумата 119.86 лв.
до пълния предявен размер от 564.63 лв., „поради плащане в хода на процеса“, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2017 г. по
ч.гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС. С решението са отхвърлени изцяло като
неоснователни предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу „И.Т.“ ЕООД- *** /ЕИК
********/ установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 132.60 лв., представляваща лихва
върху главницата за топлинна енергия и лихва върху главницата за дялово разпределение,
считано за периода 30.07.2014 г.- 27.06.2017 г., за която сума е издадена цитираната
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК ответникът „И.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата
141.75 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 60.75 лв.- разноски за заповедното
производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати на ответника „И.Т.“ ЕООД сумата 57 лв.- разноски за исковото
производство /за адв. възнаграждение/, и сумата 57
лв.- разноски за заповедното производство /за адв.
възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от „И.Т.“ ЕООД- *** /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочената главница- стойност на
топлинна енергия и такса за дялово разпределение, с искане да бъде постановена
отмяната му в тази обжалвана част и да бъде постановено решение за отхвърляне
на иска за сумата 119.86 лв. /главница/, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- ***
/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.Б.“ ЕООД- *** не изразява
становище по повод подадената от ответника въззивна
жалба.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По
същество решението на СРС е неправилно в обжалваната част, в която на основание
чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е призната дължимост на сумата 119.86 лв. /главница/- стойност на
топлинна енергия и такса за дялово разпределение, и следва да бъде отменено.
Неправилно
е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде
призната дължимостта на вземания на ищеца за стойност
на топлинна енергия и такса за дялово разпределение за периода от м.06.2014
г. до
м.04.2016 г. в общ размер от 119.86 лв., тъй като въз основа на събраните в
процеса доказателства се налага приемането на извод, че цялото задължение за
заплащане стойността на потребена в процесния имот с аб.№ 429281 през
исковия период топлинна енергия е погасено чрез плащане.
Предвид
релевираните във въззивната
жалба на ответника „Имоти Тръст“ ЕАД доводи, поддържани и в подадения в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК, при постановяване на въззивното
решение следва да бъде извършена преценка относно погасителния ефект на
извършените от дружеството преди завеждане на делото и след издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК плащания.
С
издадената на 13.07.2017 г. по гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС, 155 състав заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е разпоредено
длъжникът „И.Т.“ ЕООД /ответник по настоящото дело/ да заплати на кредитора „Т.С.“
ЕАД сумата 567.63 лева- главница, представляваща стойност на доставена през
периода 1.06.2014 г.-30.04.2016 г. топлинна енергия /508.89 лв./ и такса за
дялово разпределение
Л.2 на Реш.
по гр.д.№ 4517/ 2020 г.- СГС,ГК, ІV- Е с-в
/58.74 лв./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 5.07.2017 г., до
изплащане на вземането; сумата 132.60 лева- лихва за забава за периода 30.07.2014
г.- 27.06.2017 г. /вкл. лихва за забава върху таксата за дялово разпределение-
в размер на 14.57 лв./, а също и сумата 75 лв.- разноски по делото /25 лв.- д.т.,
и 50 лв.- юриск. възнаграждение/.
В
срока по чл.414 ГПК длъжникът „И.Т.“ ЕООД е депозирал възражение срещу
заповедта, с което е оспорил дължимостта на горните
суми, като е приложил електронна справка от интернет- страницата на кредитора „Т.С.“
ЕАД, в която е посочено, че към 10.07.2017 г. абонат № 429281 няма неплатени
задължения за топлинна енергия и за дялово разпределение.
По
твърдение на ответника задълженията за процесния имот:
апартамент № ********“ в гр. София, с аб.№ 429281,
предмет на издадената от СРС заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, са погасени
чрез извършени в полза на ищеца с вносни бележки от 3.04.2017 г., 12.05.2017
г., 7.07.2017 г., 10.07.2017 г., 12.07.2017 г. и 13.07. 2017 г. плащания
/писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, приложени като доказателства
в първоинстанционното производство.
Според
представените за установяване на горните релевантни обстоятелства доказателства-
7 бр. разписки за извършени от „И.Т.“ ЕООД през периода 3.04.2017 г.-
13.07.2017 г. по сметка на „Т.С.“ ЕАД плащания, същите са на обща стойност 6
446.68 лв. /650 лв.+ 650 лв. + 586 лв.+ 2 283.53 лв. + 886.15 лв. + 1 100 лв. +
286 лв. = 6 446.68 лв./, като в платежните документи е посочено, че плащанията
са по фактури от м.06.2014 г. до м.04.2017 г. относно код на платеца П006768. Плащането
на сумата 2 283.53 лв. е „по фактури от 2015 г.“, т.е. касае изцяло процесния период, а останалите плащания са „по фактури от
2016 г.“, „по фактури от 1.06.2014 г. до 30.04.2017 г.“ и „по фактури от
1.01.2015 г. до 30.04.2017 г.“, т.е. касаят и период, следващ процесния.
Видно
от писмо от 4.04.2013 г., адресирано от ищеца до ответника /л.46 от делото на
СРС/, задълженията към топлопреносното предприятие за
притежавани от „И.Т.“ ЕООД общо 7 апартамента в бл.********в жк „Младост- 4“ в
гр. София, включая процесния апартамент № 18 във вх.В- с аб.№
429281, следвало да бъдат заплащани „по код на платеца П 006768“. По този
именно код на платеца е заплатена и общо сумата 6446.68 лв. през периода
м.04.2017 г.- м.07.2017 г. от ответника „И.Т.“ ЕООД по сметка на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Според приложена от ответника справка за
дължими суми по фактури /л.85 от делото на СРС/, за процесния
период за имотите на дружеството са издадени фактури на обща стойност 4 660.05
лв., от които за процесния имот- ап.№18 с аб.№ 429281, дължимата главница е определена на 490.23 лв. /без
сумата за м.05.2013 г., която е извън процесния
период/, която сума- според молба- уведомление на подпомагащата страна „Бруната“ ООД до СРС от 19.09.2018 г. /л.107 от делото на
СРС/, е начислена въз основа на реалното потребление на топлинна енергия в
имота, тъй като същият е на ежемесечен дистанционен радиоотчет
на уредите за дялово разпределение. Цитираната справка не е оспорена от ищеца,
като по повод твърденията за извършени от ответника плащания в о.с.з. на
18.04.2019 г. е направено изявление от процесуалния представител на ищцовото дружество, че от платените от ответното дружество
суми за погасяване на задължения за процесния имот са
отнесени сумата 321.77 лв., заплатена на 11.07.2017 г., и сумата 126 лв.,
заплатена на 13.07.2017 г., или общо сумата 447.77 лв.
При
така установените по делото факти и обстоятелства се налага приемането на
извод, че процесните вземания на ищеца към ответника са
погасени от последния чрез плащания, извършени преди и след образуване на заповедното
производство /5.07.2017 г./ и преди образуване на исковото производство по
чл.422 ГПК на 4.10.2017 г. Според доказателствата ответникът е получил препис
от издадената по ч.гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС, 155 състав, заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 9.08.2017 г., като преди тази е дата, а именно до
13.07.2017 г. и извършил горепосочените плащания в общ размер на 6 446.68 лв.,
за което именно е подал и възражение по чл.414 ГПК, към което е приложил и
цитираната по- горе електронна справка, според която за процесния
абонатен номер няма неплатени задължения както за топлинна енергия, така и за
дялово разпределение.
Предвид
горното, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в
частност- доказателствата за извършени от ответника плащания, и при
съобразяване разпоредбите на чл.76, ал.1 ЗЗД, се налага приемането на извод, че
с извършените през периода 3.04.2017 г.- 13.07.2017 г. плащания на сума в общ
размер от 6 446.68 лв. относно имоти с код на платеца П 006768, включая процесния имот, е бил
погасен целият главничен дълг за стойност на потребена през периода м.06.2014 г.- м.04. 2016 г. в процесния имот:
апартамент № ********“ в гр. София, с аб.№ 429281,
топлинна енергия в размер на 490.23 лв., за които е издадена цитираната по-
горе заповед за изпълнение по гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС, ГО, 155 състав. Извършените
от ответника плащания имат погасителен ефект за целия дълг от 490.23 лв., като
счетоводното им отнасяне от ищеца по посочения в о.с.з. на 18.04.2019 г. начин-
за погасяване на задължения на обща стойност 447.77 лв., формирани за процесния период, е ирелевантно
за приемане окончателните изводи по съществото на настоящия съдебен спор.
Доколкото
предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск за сумата 58.74 лв.- такса за дялово
разпределение, е с правна квалификация чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД, доказване съществуването на такова ликвидно и изискуемо вземане на
ищеца към ответното дружество, произтичащо от извъндоговорен
източник- неоснователно обогатяване, по делото не е проведено, поради което и
искът за тази сума, както и за горницата над сумата 490.23 лв.- стойност на
топлинна енергия /12.12 лв.- задължение за м.05.2013 г., който е извън процесния период/, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на иска /исковете/ по чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която
Л.3 на Реш. по
гр.д.№ 4517/ 2020 г.- СГС,ГК, ІV- Е с-в
е призната дължимостта
на сумата 119.86 лв., включваща главница за топлинна енергия за имот с аб.№ 429281 и главница за дялово разпределение за периода
от м.06.2014 г. до м.04.2016 г., и
вместо това да бъде постановено решение, с което искът /исковете/ на „Т.С.“ ЕАД
за тези суми да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на спора, предвид уважаването на въззивната
жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивника
сумата 325 лв.- разноски за въззивното производство
/за държ. такса и платено адв.
възнаграждение, което е в минималния размер по Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
20.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 70559/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 142 състав, в обжалваната част,
в която по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено, че „И.Т.“ ЕООД- ***
/ЕИК ********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 119.86 лв., „включваща
главница за топлинна енергия за имот с аб.№ Т429281 и
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2014
г. до
м.04.2016 г.“, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 13.07.2017 г.
по ч.гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС, 155 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу „И.Т.“ ЕООД- *** /ЕИК ********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 119.86 лв. /главница/, включваща стойност
на потребена в имот с аб.№ 429281
/ап.№ ********“ в гр. София/ топлинна енергия и такса за дялово разпределение
за периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2017 г. по
ч.гр.д.№ 44820/ 2017 г. на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ да
заплати на
„И.Т.“
ЕООД- *** /ЕИК ********/ сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/- разноски
за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 70559/ 2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата /отхвърлителна/ част.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.“ ЕООД- ***- като
трето лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.