№ 285
гр. Шумен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Х.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20253600500189 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивни
жалби, депозирани от 1. З. И. Х., Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х., действащи чрез
пълномощника си – адв. М. Д. от ШАК срещу решение № 790/25.10.2024 г. по гр.д. №
1103/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частите му: 1. с която недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. ...., обл. Шумен, съставляващо УПИ I-166 в
кв. 35 по плана на населеното място с площ 840 кв.м, ведно с построените в него двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м, разгъната застроена площ 202 кв.м, жилищна
сграда със застроена площ 87 кв.м, гараж 28 кв.м и стопанска постройка със застроена площ
76 кв.м, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е възложен на К. А. Х. и 2. С която
жалбоподателите са осъдени на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплатят на К. Х. суми,
предявени от последния като претенции по сметките във втората фаза на делбата и от 2. Е.
А. /неправилно посочен като А. Х., чрез пълномощника – адв. М. Д. от ШАК против
решение № 31/16.01.2025 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, с
което молбата му за допълване на решение № 790/25.10.2024 г. е отхвърлена.
С определение № 389/20.03.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивната
жалба по пункт 1, подадена от З. И. Х. е оставена без разглеждане като недопустима и
въззивното производство в тази част е прекратено. Определението е влязло в сила.
Жалбоподателите по първата жалба считат, че обсъжданият недвижим имот,
1
съдържащ жилищна сграда следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като не са
налице предпоставките за възлагането му в дял на К. Х.. Макар последният да живял в
жилището, общият наследодател на страните А. А.ов не живеел там, а в Република Турция,
поради което не можело да се приеме, че двамата живели съвместно. По отношения на
присъдените подобрения, претендирани от ищеца, излагат, че по делото е доказано, че те са
извършени приживе на наследодателя, а и от заключенията на изготвените по делото
експертизи, не се установявало дали те са необходими, полезни или луксозни. Оспорват
заключението на вещите лица. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да имот, представляващ УПИ I-
166 в кв. 35 по плана на населеното място с площ 840 кв.м, ведно с построените в него
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м, разгъната застроена площ 202 кв.м,
жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м, гараж 28 кв.м и стопанска постройка със
застроена площ 76 кв.м да бъде изнесен на публична продан, както и да отхвърли
предявените претенции по сметките, като им бъдат присъдени направените разноски във
въззивната инстанция. Жалбоподателят по втората жалба намира, че ШРС неправилно
отхвърлил молбата му за допълване на решението. Счита, че след като е направил искане за
възлагане на процесния имот по реда на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а съдът решил да го възложи
на друг съделител, то следва да се произнесе с отхвърлителен диспозитив касателно
неговото искане. Моли това решение да бъде отменено, като съдът допълни решението с
отхвърлителен диспозитив, а при условията на евентуалност, ако намери, че се касае за
очевидна фактическа грешка в решението, да я поправи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – К. А. Х., чрез
пълномощниците си – адв. В. К. от ШАК и адв. Т. М. от ШАК, е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Намира, че правилно съдът е
уважил искането му за възлагане на жилищния имот, както и претенциите му по сметките.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и му бъдат присъдени
извършените във въззивното производство разноски.
След проведено от въззивния съд производство по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от
ГПК, ищецът К. Х. уточнява претенциите си по сметките относно точният момент на
извършването им съобразно датата на смъртта на общия наследодател, както и
претендираният им размер срещу всеки от ответниците. Моли, същите да бъдат осъдени,
както следва: 1. Б. Ю. да му заплати сума в размер на 46960,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума
в размер на 46960,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 11740,00 лв., като сумите
представляват съответна на наследствените им дялове, пресметнато в пари увеличение на
наследството на А. А.ов, за което увеличение ищецът е спомогнал. 2. Б. Ю. да му заплати
сума в размер на 10760,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 10760,00 лв.; Е. Х. да му
заплати сума в размер на 2690,00 лв., като сумите представляват стойността на участието на
всеки от ответниците в тежести на общия имот, стойността на материали и труд за
необходими и полезни разноски в допуснатия до делба недвижим имот за извършените от
2020 г. – 2022 г. подобрения в имота, направени лично от съделителя К. Х. със знанието и
2
съгласието на останалите съсобственици. 3. Е. Х. да му заплати сума в размер на 13500,00
лв., представляваща съответна на наследствения му дял, пресметнато в пари увеличение на
наследството на А. А.ов за имота по пункт втори от исковата молба, за което увеличение
ищецът е спомогнал.
Жалбите са подадени в срок, след проведено производство по чл. 267, ал. 1 от ГПК,
от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради
което са процесуално допустими.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
С решение № 82/02.02.2023 г., влязло в сила на 03.03.2023 г., Районен съд – Шумен е
допуснал до делба следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ 840 кв.м,
съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на с. ...., общ.Венец, обл. Шумен, ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв. м, с РЗП 202 кв. м, жилищна
сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, при квоти
на участието в съсобствеността: 1/10 ид. част за К. А. Х. с ЕГН **********, 4/10 ид. части за
Б. А. Ю. с ЕГН **********; 1/10 ид. част за Е. А. Х. с ЕГН ********** и 4/10 ид. части за Е.
А. Х. с ЕГН **********. 2. Дворно място с площ 1540 кв.м, съставляващо УПИ VII-121, в
квартал 31 по плана на с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, при квоти на участието в
съсобствеността: 1/10 ид. част за К. А. Х. и 9/10 ид. части за Е. А. Х.; 3. Поземлен имот с
идентификатор № 36155.18.4, находящ се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1954/11.12.2018 г., с адрес на
поземления имот: с. ...., местност „СЪРТ“, с площ 16401 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, при квоти
на участието в съсобствеността: 1/5 ид. част за К. А. Х.; 1/5 ид. част за З. И. Х. с ЕГН
**********, 1/5 ид. част за Б. А. Ю.; 1/5 ид. част за Е. А. Х. и 1/5 ид. част за Е. А. Х..
В първото по делото заседание след допускане на делбата, К. Х. отправил искане за
възлагане на трите недвижими имота, допуснати до делба, на основание чл. 349, ал. 2 от
ГПК.
В първото по делото заседание след допускане на делбата, Е. Х. също отправил
искане за възлагане на трите недвижими имота, допуснати до делба, на основание чл. 349,
ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционният съд открил производство по възлагане въз основа на тези
искания. С определение, постановено в публично съдебно заседание на 01.11.2023 г.,
Районен съд – Шумен, на основание чл. 253 от ГПК отменил постановените от него
определения за откриване на производство по възлагане по предявените искания от К. Х. и
Е. Х., на имотите по пунктове две и три от решението по допускане на делбата, поради
обстоятелството, че същите не са жилищни такива.
В писмената си защита, пълномощникът на ищеца заявява, че имотът по пункт втори
от решението, като неподеляем, следва да бъдат изнесен на публична продан, на осн. чл.
3
348 от ГПК. По отношение на имота, представляващ земеделска земя, счита, че делбата
следва да бъде извършена чрез теглене на жребий.
Ответниците не вземат становище относно способа, по който следва да се извърши
делбата на имотите по пункт втори и трети от решението.
Първоинстанционният съд, по искане на ищеца К. Х. и след редица уточнения на
молбата му, открил производство по сметките в негова полза срещу ответниците Б. А. Ю.,
Е.А.Х.. и Е.А.Х.. за заплащане на сумата 129870,00 лв., представляваща подобрения с
правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в недвижимия имот, представляващ
дворно място с площ 840 кв.м, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на с. ...., обл.
Шумен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв. м, с РЗП 202
кв. м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76
кв.м, извършени през периода 1990 г. – 2022 г. Също така, по искане на ищеца открил
производство по сметките срещу Е. Х. за сумата 13500,00 лв., представляваща подобрения с
правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в недвижимия имот, представляващ
дворно място с площ 1540 кв.м, съставляващо УПИ VII-121, в квартал 31 по плана на с. ....,
общ. Венец, обл. Шумен, извършени през 2018 г.
Всяка от страните оспорила насрещните искания като неоснователни.
Първоинстанционният съд приел по отношение на първият недвижим имот, допуснат
до делба, че съсобствеността върху същия не е смесена, тъй като чрез извършените между
наследниците сделки, не е променен наследствения характер на съсобствеността. Обсъдил е
наличието на предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагането му относно всеки от
конкуриращите се съсобственици. Заключил, че ищецът К. Х. е наследник, който е живял в
процесното жилище към датата на смъртта на общия наследодател, не притежава друго
жилище и поради това възложил имота в негов дял, като го осъдил да заплати на другите
съделители суми за уравнение на дяловете им. ШРС, намирайки, че вторият, допуснат до
делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от
съделителите, го изнесъл на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК. Касателно
третият, допуснат до делба недвижим имот, представляващ земеделска земя, чрез
заключението на изготвената по делото СТЕ приел, че е поделяем, съобразно квотите на
страните и на основание чл. 350 от ГПК, обявил за окончателен съставения и предявен на
страните проект за разделителен протокол по заключението на вещото лице.
Досежно приетите за съвместно разглеждане искания по сметките,
първоинстанционният съд намерил за доказано извършването на подобрения в двата
недвижими имота от страна на К. Х. за претендирания период, както и че това е сторено със
знанието и съгласието на останалите съделители. Квалифицирайки исканията като такива с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и позовавайки се на заключението по изготвената СТЕ
заключил, че общата стойност на подобренията в първия недвижим имот възлиза на
32508,00 лв., а във втория – на 7475,00 лв. Поради това, с решението си ШРС осъдил всеки
от ответниците да заплати на ищеца суми, представляващи стойността на участието им в
тежести на общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в
4
допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2021 г. подобрения в
имота, направени лично от съделителя К. Х., със съгласието на останалите съсобственици,
както следва: за първия имот: Б. Ю. – сума в размер на 13 003,20 лв.; Е. Х. – сума в размер
на 3 250,80 лв.; Е. Х. – сума в размер на 13 003,20 лв.; за втория имот: Е. Х. – сума в размер
на 6 727,50 лв. Предявените искове, в останалата им част, до пълните предявени размери,
били отхвърлени, а върху цитираните суми била присъдена и законната лихва върху тях,
считано от влизане в сила на решението.
С молба от 23.12.2024 г., пълномощникът на ответниците отправил искане по реда на
чл. 250 от ГПК, съдът да допълни решението си, тъй като не се е произнесъл по искането на
Е. Х. за възлагане на първия допуснат до делба недвижим имот. С решение № 31/16.01.2025
г. Районен съд – Шумен оставил без уважение молбата за допълване на решението. Посочил
е, че в мотивите си е обсъдил всяко от предявените искания за възлагане, като не е налице
необходимост от постановяване на изричен диспозитив за отхвърляне на едно от тях, тъй
като се касае за способ за извършване на делбата.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложената справка №
428289/31.03.2023 г., изд. от Служба по вписванията – Шумен, е че Е. А. Х. не притежава
друг жилищен имот, освен участието си в съсобствеността върху имот по пункт едно от
решението за допускане на делбата. По делото е представена и справка от 12.04.2023 г., изд.
от Служба по вписванията – Шумен по партида № 139607, от която се установява, че К. А.
Х. не е придобивал жилищен недвижим имот през периода 1994 г. до датата на издаване на
справката. Съдът констатира от справка рег. № 372000-17520/23.06.2023 г., изд. от ОД на
МВР – Шумен, че в периода 2017 г. – 2019 г. Е. Х. пътувал многократно по маршрут
Република Турция – Република България и обратно.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ответницата З. Х. излага,
че жилищната сграда била изградена от нея и съпругът й. В момента, в нея живеел синът й
К.. Тъй като това продължавало много години, тя искала той да напусне жилището.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза от 16.05.2023
г., пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти е, както следва: по пункт
първи – 55942,00 лв.; по пункт втори – 6263,00 лв., като и двата имота са неподеляеми. По
делото е представено и заключение по назначена СТЕ от 05.06.2023 г., според което
поземлен имот с идентификатор 36155.18.4. /пункт трети от решението/ е поделяем
съобразно квотите на страните, като бил представен проект за разделянето му.
По делото е изготвено и заключение по назначена от ШРС допълнителна съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице по същата заключава, че пазарната стойност на
извършените подобрения възлиза, както следва: за застроения недвижим имот – 32508,00
5
лв.; за незастроения имот – 7475,00 лв. Излага, че пазарната стойност на двата допуснати до
делба имоти, след извършените в тях подобрения се равнява, както следва: за първия имот –
53525,00 лв.; за втория имот – 13738,00 лв.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели К.А., Н.Х., С.С., Х.К. и С.Х.
излагат, че познавата семейството на страните по делото, включително общият им
наследодател А. А.ов. К. живеел в процесния имот, съдържащ къща, от раждането си. През
периода 1989 г. – 1990 г. цялото семейство, без него, се изселило в Република Турция.
Бащата на К. изразил съгласието си К. да поддържа къщата и да прави ремонти, като тя
щяла да остане за него и семейството му. Той живеел постоянно в чуждата държава, като
посещавал родината си един-два пъти годишно. След 2007 г. майката, сестрата и братята на
К. започнали по-често да се прибират в с. ...., като постепенно предявили претенции за
имота. От години всички ремонтни дейности в този имот се извършвали от ищеца. През
периода 2018 г. – 2021 г. К. извършил основен ремонт на първия етаж на къщата – вътрешна
изолация с фибран, вътрешна мазилка, смяна на дограмата /прозорци и врати/ на първия
етаж на къщата чрез поставяне на ПВЦ такава, шпакловка и боядисване на стените,
поставяне на ламинат като подова настилка и фазер на тавана, както и ремонт на покрива на
къщата, като последния бил цялостен, тъй като покрива на къщата течал. Построил пред
къщата железен навес с бетонни отливки и остъкляване, направил две бани и тоалетни с
подова настилка от теракот и фаянсови плочки, както и изградил канализация и три
септични ями /шахти/. В посочения имот изградил млекопункт, сайванти за животни,
постройка за дърва и три септични ями, асмалъци, както и излял бетонови пътеки. През 2018
г. – 2019 г. ищецът възложил на майстори изграждането на гараж. Свидетелят Н.Х. описва,
че в незастроения имот през 2018 г. или през 2020 г. К. построил краварник.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Относно способа за извършване на делбата на недвижимия имот, представляващ
дворно място с площ 840 кв.м, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на с. ...., обл.
Шумен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв. м, с РЗП 202
кв. м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76
кв.м, предмет на настоящото въззивно производство:
В хода на първоинстанционното производство са депозирани искания за възлагане на
процесния недвижим имот от двама от съделителите – К. Х. и Е. Х.. Съгласно разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който е
живял в него при откриване на наследството и не притежава друго такова, може да поиска
то да бъде поставено в негов дял. Установи се по делото, чрез заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, по своето предназначение служи за
задоволяване на жилищни нужди, както и че същият е неподеляем. Тоест, имотът
представлява жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а именно – съвкупност от
помещения, покрити и открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
6
Според приетото в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, изискването на
закона „при откриване на наследството” съделителят да е живял в жилището, изключва от
обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази,
която е възникнала в резултат на наследяване. Не е налице смесена съсобственост и в
случаите като процесния, в които наследниците извършват помежду си разпоредителни
сделки, тъй като те не променят наследствения характер на съсобствеността, а само
уголемяват квотата в съсобствеността на единия от тях.
На следващо място, за да бъде уважена възлагателната претенция, следва
предявилият я, да докаже, че е живял в жилището постоянно, продължително, като
фактическо съжителство, при което отношенията между наследник и наследодател са правно
ирелевантни. Законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота заедно с
наследодателя, в едно домакинство. В конкретния случай бе установено, че К. Х., като син
на общия наследодател на страните, живял заедно със семейството си в процесния имот от
раждането си, до смъртта на наследодателя си и понастоящем. Не се установи подобно
обстоятелство за съделителя Е. Х.. Изхождайки от тези факти, съдът намира, че е налице
изискваната от закона предпоставка за обитаване на жилището от наследника в имота –
предмет на претенцията по отношение на ищеца. Доказа се по делото, че К. Х. не притежава
друго жилище.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК и процесният недвижим
правилно е бил възложен в дял на К. А. Х..
Във въззивната жалба се развиват доводи, че дори да се приеме, че ищецът живял в
процесния имот, то това обстоятелство не било налице по отношение на наследодателя на
страните, тъй като се установило, че същият живял постоянно в Република Турция, където и
починал. Поради това, по делото не било доказано наличието на съвместно съжителство на
наследник и наследодател. В мотивите на ТР № 1/19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че посоченото изискване предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения имот с цел
ползването му по предназначение. Действително, в настоящия случай, чрез свидетелските
показания се установи, че общият наследодател на страните трайно пребивавал в Република
Турция, но при завръщанията си в страната, обитавал процесното жилище. Разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 от ГПК поставя изискване „съделител, който при откриване на наследството е
живял в него“, а не същият да е живял с наследодателя. Ето защо, дори да се приеме трайно
отсъствие на А. А.ов от Република България, изискването К. Х. да е живял в наследственото
жилище е налице и възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователна е и жалбата срещу решение № 31/16.01.2025 г. по гр.д. № 1103/2022 г.
по описа на Районен съд – Шумен, с което молбата на ответника Е. Х. за допълване на
решение № 790/25.10.2024 г. е отхвърлена. Делбеният съд не дължи изричен отхвърлителен
диспозитив по отношение на искането за възлагане на имота, предявено по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК. На първо място, съдът обсъжда конкуриращите се претенции в тази насока в
7
мотивите си и обсъжда в съвкупност всички претенции и при наличие на предпоставките,
уважава тази, която покрива хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Възлагането на недвижим
имот представлява способ за извършване на делбата и обосновавайки прилагането му по
отношение на един от съделителите, съдът не дължи произнасяне по претенцията на друг
съделител. Поради това, жалбата срещу решението, с което е оставено без уважение
искането за допълване на решението, следва да бъде оставена без уважение.
Касателно претенциите по сметки, предмет на въззивното обжалване:
В хода на първоинстанционното производство, в първото заседание след допускане
на делбата, съделителят К. Х. депозирал искове срещу ответниците Б. Ю., Е. Х. и Е. Х. за
заплащане на сумата 129870,00 лв., представляваща подобрения в недвижимия имот,
представляващ дворно място с площ 840 кв.м, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на
с. ...., както и срещу Е. Х. за сумата 13500,00 лв., представляваща подобрения в недвижимия
имот, представляващ дворно място с площ 1540 кв.м, съставляващо УПИ VII-121, в квартал
31 по плана на с. ..... В молбата на ищеца е посочено, че същите са извършени през периода
1990 г. – 2022 г. за първия имот и през 2018 г. за втория имот.
Въззивният съд констатира, че ШРС е дал неправилна квалификация на част от
претендираните суми, като ги е подвел под нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а освен това е
допуснал общо предявена претенция срещу няколко ответника /по отношение на първия
имот/, несъобразена с участието на всеки от тях в съсобствеността, макар и с решението си
да е извършил такова разграничение. Поради това, ШОС указа на ищеца да конкретизира
исканията си и същият, с молба от 07.07.2025 г. депозира редовни претенции.
По отношение на исканията, касаещи извършени подобрения до .....2020 г.:
Претендира се плащане на суми, представляващи увеличение на стойността на двата
имота чрез извършени от наследника подобрения, подробно описани, през периода 1990 г. –
.....2020 г., приживе на наследодателя.
При така направеното уточнение, претенцията на К. Х. следва да бъде
квалифицирана като такава по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Искането по чл. 12, ал. 2 от ЗН е конкретно, особено приложение на принципа на
неоснователното обогатяване, във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за
което е спомогнал предявяващият го наследник. Когато този наследник има материален
принос в уголемяването и при предпоставка – да не е възнаграден за това по друг начин
(чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен период от време), той може
да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Същественият елемент от
фактическия състав, който отличава този иск от други претенции за извършени подобрения,
е именно моментът на извършването и принадлежността на правото на собственост върху
имота към патримониума на наследодателя към този момент. Т. е., при наличието на всички,
визирани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН предпоставки, наследникът може да
претендира присъждане на увеличението на наследството, за което е допринесъл с факта на
извършване на подобренията приживе на наследодателя, в имот, който към момента на
8
извършване на подобренията е принадлежал на наследодателя, а не на извършилия
подобренията. Именно такъв е настоящият случай – ищецът твърди, че извършил
подобрения през 1990-2020 г., тоест приживе и на наследодателя.
Съдът намира за доказано наличието на първата предпоставка, а именно, че
наследникът К. Х. спомогнал за увеличение на наследството на А. А.ов. В тази насока
изводите на първоинстанционният съд, обосновани със събраните по делото гласни
доказателства и заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза са правилни.
По делото следва да бъде установено и наличието на отрицателната предпоставка по
чл. 12, ал. 2 от ЗН, а именно, че наследникът да не бил възнаграден по друг начин.
Трайна е практиката на ВКС /решение № 161/29.02.2016 г. по гр.д. № 2272/2015 г. на
II г.о. на ВКС, определение № 42/24.01.2015 г. по гр.д. № 4653/2014 г. на I г.о. на ВКС,
определение № 391/18.07.2019 г. по гр.д. № 601/2019 г. на I г.о. на ВКС, определение №
679/15.12.2014 г. по гр.д. № 6110/2014 г. на I г.о. на ВКС/, че за да е налице възнаграждаване
по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН,е необходимо, наследникът, който има принос за
увеличаване на имуществото, да е получил от наследодателя облага, съизмерима с неговия
принос, без да е налице пълен икономически еквивалент, като това възнаграждение може да
се получи под формата на плащане, завещание, ползване на имота за определено време.
Именно такъв е настоящия случай, тъй като по делото е безспорно установено, че К. Х. и
семейството му са били възнаградени за увеличение на наследството на А. А.ов, чрез
предоставянето им за безвъзмездно ползване на първия процесен имот за дълъг период – от
1990 г. до датата на смъртта на последния – .....2020 г.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице втората
предпоставка на чл. 12., ал. 2 от ЗН – наследникът да не е бил възнаграден, поради което
претенциите с това правно основание се явяват неоснователни. Решението на
първоинстанционният съд, в частта, с която били уважени искания по сметките досежно
двата имота, депозирани от К. Х., следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено такова, с което исканията с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН по отношение
на двата имота следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Депозирана е и претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за извършени
подобрения в първия имот през периода .....2020 г. – 2022 г., изразяващи се в поставяне на
пластмасова дограма на първия етаж на къщата; изкопаване и изграждане на септична яма;
изграждане на втора вътрешна тоалетна; изграждане на нова баня, преграждане на стая,
вътрешна изолация, изграден килер и поставен прозорец; изцяло подменена дограма на
първия етаж; вътрешна изолация, шпакловка и боядисване. Според цитираната правна
норма, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общатС.С. С.С. и Х.К. се
доказва извършването на описаните строително-ремонтни дейности от страна на съделителя
К. Х.. Нито един от тях, обаче, не посочва с категоричност точната година и месец на
осъществяването им, което в случая е релевантно с оглед разграничаване на исканията на
ищеца с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН и чл. 30, ал. 3 от ЗС. Поради това, не може да
9
се приеме за доказано, че ищецът извършил претендираните подобрения след смъртта на
наследодателя си и претенциите му срещу останалите съделители следва да се считат за
неоснователни. Поради това, първоинстанционното решение, в частта и за претенциите по
чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъде отменено, като същите бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която
ответниците са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС, държавна такса върху уважената част от претенциите по сметките, предявени от К. Х..
К. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС, държавна такса върху отхвърлената с настоящото решение част от
претенциите по сметките в общ размер 1059,32 лева.
Относно направените разноски по делото:
В хода на производството пред Районен съд – Шумен разноски не са присъждани,
поради което не се налага произнасяне от въззивния съд.
По отношение на направените разноски пред въззивната инстанция: и двете страни
претендират такива, като представят списъци по чл. 80 от ГПК.
Жалбоподателите правят възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи
заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер
на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения
за адвокатска работа, размерът на възнаграждението /само касателно способа за извършване
на делбата/ в случая възлиза на 4932,00 лв. Уговореният и платен от въззиваемия на
пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 2000,00 лева. Действително, след
постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за
всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да
прилага посочената Наредба № 1 от 09.07.2014 г., респективно предвидените в нея размери
на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на
възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда,
като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора,
материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за изготвяне на отговор на
въззивна жалба с предмет – обжалване на решение, постановено във втората фаза на
делбата, като пълномощникът се явил в две съдебни заседания. Съдът, след преценка на
правната и фактическа сложност на настоящия спор и извършените процесуални действия,
намира, че заплатеното от въззиваемия възнаграждение за един адвокат за изготвяне на
10
отговор на въззивна жалба и явяване в съдебно заседание не е прекомерно съобразно
сложността на делото. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на
искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за
възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от въззиваемия
възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 2000,00 лв.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите направените
разноски пред ШОС, съразмерно с уважената част от жалбата, както следва: на Б. Ю. – в
размер на 260,07 лв.; на Е. Х. – в размер на 260,07 лв. и на Е. Х. – в размер на 1407,86 лева.
При направеното искане от въззиваемия, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на К. Х. направените разноски по въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата, в размер на 1000,00 лева.
В останалите, необжалвани части, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 790/25.10.2024 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА му, с която на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, В ДЯЛ
на К. А. Х. с ЕГН ********** Е ВЪЗЛОЖЕН, следния недвижим имот: дворно място,
находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо УПИ 1-166 /първи за сто
шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м,
гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, при граници: от две страни-
улици, УПИ VIII-166, УПИ VII-162, УПИ II-165, като К. А. Х. е осъден да заплати в
шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила, за уравнение на дяловете: на Б.
А. Ю. с ЕГН ********** сума в размер на 21410,00 лв.; на Е. А. Х. с ЕГН ********** сума в
размер на 5 352,50 лв.; на Е. А. Х. с ЕГН ********** сума в размер на 21410,00 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила на настоящото решение до
датата на изплащането им.
ОТМЕНЯ решение № 790/25.10.2024 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на Районен
съд – Шумен, в частта му: 1. с която Б. А. Ю. е осъдена да заплати, на основание чл. 30, ал.
3 от ЗС, на К. А. Х. сумата 13003,20 лв., представляваща стойността на участието й в
тежести на общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в
допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2021 г. подобрения в
имота, направени лично от съделителят К. Х. със съгласието на останалите съсобственици,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане; 2. Е. А. Х. е осъден да заплати, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
на К. А. Х. сумата 3250,80 лв., представляваща стойността на участието му в тежести на
общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в
допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2021 г. подобрения в
11
имота, направени лично от съделителят К. Х. със съгласието на останалите съсобственици,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане; 3. Е. А. Х. е осъден да заплати, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
на К. А. Х. сумата 13003,20 лв., представляваща стойността на участието му в тежести на
общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в
допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2021 г. подобрения в
имота, направени лично от съделителят К. Х. със съгласието на останалите съсобственици,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане; 4. Е. А. Х. е осъден да заплати, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
на К. А. Х. сумата 6727,50 лв., представляваща стойността на участието му в тежести на
общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в
допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2020 г. подобрения в
имота по пункт втори, направени лично от съделителят К. Х. със съгласието на другия
съсобственик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на
решението до окончателното й изплащане; 5. Б. А. Ю. е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху
цената на уважения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер 520,13 лв.; 6. Е. А.
Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен държавна такса върху цената на уважения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
в размер 130,03 лв.; 7. Е. А. Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цените на уважените искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, в общ размер 1015,71 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Б. А. Ю. иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от ЗН, за сума в размер на 46960,00 лв. (четиридесет и шест хиляди деветстотин и
шестдесет лева), представляваща увеличение на наследството на А. Х. А.ов, в резултат на
извършване от К. Х. на строително-ремонтни дейности в имот, представляващ дворно
място, находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо УПИ 1-166 /първи за сто
шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м,
гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м през периода 1990 г. – .....2020 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Е. А. Х. иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от ЗН, за сума в размер на 11740,00 лв. (единадесет хиляди седемстотин и четиридесет
лева), представляваща увеличение на наследството на А. Х. А.ов, в резултат на извършване
от К. Х. на строително-ремонтни дейности в имот, представляващ дворно място, находящо
се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо УПИ 1-166 /първи за сто шестдесет и
шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с
площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м през периода 1990 г. – .....2020 г., КАТО
12
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Е. А. Х. иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от ЗН, за сума в размер на 46960,00 лв. (четиридесет и шест хиляди деветстотин и
шестдесет лева), представляваща увеличение на наследството на А. Х. А.ов, в резултат на
извършване от К. Х. на строително-ремонтни дейности в имот, представляващ дворно
място, находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо УПИ 1-166 /първи за сто
шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м,
гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м през периода 1990 г. – .....2020 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Е. А. Х. иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от ЗН, за сума в размер на 13500,00 лв. (тринадесет хиляди и петстотин лева),
представляваща увеличение на наследството на А. Х. А.ов, в резултат на извършване от К.
Х. на строително-ремонтни дейности в имот, представляващ дворно място с площ 1540 кв.м,
съставляващо УПИ VII-121, в квартал 31 по плана на с. ...., общ. Венец, обл. Шумен през
2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Б. А. Ю. иск с правно основание чл. 30, ал.
3 от ЗС, за сума в размер на 10760,00 лв. (десет хиляди седемстотин и шестдесет лева),
представляваща стойността на участието на Б. Ю. в тежести на общите вещи, стойността на
материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо
УПИ 1-166 /първи за сто шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна
сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, за
извършените през периода от .....2020 г. – 2022 г. подобрения в имота, направени лично от
съделителя К. Х. със съгласието на останалите съсобственици, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Е. А. Х. иск с правно основание чл. 30, ал.
3 от ЗС, за сума в размер на 2690,00 лв. (две хиляди шестстотин и деветдесет лева),
представляваща стойността на участието на Е. Х. в тежести на общите вещи, стойността на
материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо
УПИ 1-166 /първи за сто шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна
сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, за
извършените през периода от .....2020 г. – 2022 г. подобрения в имота, направени лично от
съделителя К. Х. със съгласието на останалите съсобственици, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х. против Е. А. Х. иск с правно основание чл. 30, ал.
3 от ЗС, за сума в размер на 10760,00 лв. (десет хиляди седемстотин и шестдесет лева),
представляваща стойността на участието на Е. Х. в тежести на общите вещи, стойността на
материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатия до делба недвижим имот,
13
представляващ дворно място, находящо се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, съставляващо
УПИ 1-166 /първи за сто шестдесет и шест/ в кв. 35 /тридесет и пет/ с площ 840 кв.м, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв.м, РЗП 202 кв.м, жилищна
сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, за
извършените през периода от .....2020 г. – 2022 г. подобрения в имота, направени лично от
съделителя К. Х. със съгласието на останалите съсобственици, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. А. Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Шумен държавна такса върху цената на отхвърлените искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 12, ал. 2 от ЗН, в размер на 1059,32 лева.
В останалите, необжалвани части първоинстанционното решение е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/16.01.2025 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА К. А. Х. да заплати на Б. А. Ю. направените деловодни разноски във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 260,07 лева.
ОСЪЖДА К. А. Х. да заплати на Е. А. Х. направените деловодни разноски във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 260,07 лева.
ОСЪЖДА К. А. Х. да заплати на Е. А. Х. направените деловодни разноски във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 1407,86 лева.
ОСЪЖДА Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х. да заплати на К. А. Х. направените деловодни
разноски във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от жалбата, в размер
на 1000,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14