Решение по дело №1718/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 187
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 20 май 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20185320101718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 20.05.2019                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                  втори граждански състав

На двадесет и пети април                                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Димитрина Минчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1718  по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Б.П.П.Ф.С.“, клон България, Клон на чуждестранен търговец, ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М. против С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-***, сключен на 07.02.2017 „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е отпуснало на ответницата заем в размер на 3800.00 лв. и закупуването на застраховка от 1276.80 лв. Дружеството изплатило сумата по заема по начина, уговорен в договора, като по този начин изпълнило задължението си по него и фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Вследствие на това за С.Х.М. възникнало задължението да погаси заемана 60 вноски, всяка в размер на 99.97 лв., според уговорен между страните погасителен план. Месечните погасителни вноски, съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, уговорени в договора. С.Х.М. преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-*** на 20.06.2017, като до този момент били платени 3 месечни вноски, Съгласно общите условия по Договора, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 20.07.2017 . От посочената дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което ищецът-кредитор изпратил и изрично уведомление до ответницата-длъжник.

С.Х.М. дължала и обезщетение за забава в размер на 341.75 лв., начислено върху оставащата неизплатена главницата по заема, за периода от 20.07.2017 до 11.06.2018, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

На 26.06.2018 г. ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК, по което в РС Карлово било образувано ч. гр. д. №978/2018 г. по описа на съда. На 29.06.2018 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която било разпоредено на С.Х.М. да плати на ищцовото дружество - кредитор:

- сумата от 3758,87 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща главница на погасяване на задължение по Договор за потребителски заем PLUS- *** от 07.02.2017 г.;

- сумата 854,11 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.02.2022 г.;

- сумата от 341,75 лв. (триста четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 11.06.2018 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.2018 г. до изплащането на вземането;

- сумата от 99,09 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса;

- сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като заповедта била връчена на С.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.

Ищецът моли съда, да признае за установено, че ответникът С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. №978/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 3758,87 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща главница на погасяване на задължение по Договор за потребителски заем PLUS- *** от 07.02.2017 г.;

- сумата 854,11 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.02.2022 г.;

- сумата от 341,75 лв. (триста четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 11.06.2018 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.2018 г. до изплащането на вземането;

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата С.Х.М., редовно призована за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки даденатаѝу възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подала отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С молба с вх. №4883/24.04.2019 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си юрк. П., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.  

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на  вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 144.09 лева, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, а именно – още 251.26 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на дължи на „Б.П.П.Ф.С.“, клон България, Клон на чуждестранен търговец, ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител Д.Д. следните суми, за които по ч. гр. д. №978/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 3758,87 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща главница на погасяване на задължение по Договор за потребителски заем PLUS- *** от 07.02.2017 г.;

- сумата 854,11 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.02.2022 г.;

- сумата от 341,75 лв. (триста четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 11.06.2018 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.2018 г. до изплащането на вземането.

ОСЪЖДА С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.С.“, клон България, Клон на чуждестранен търговец, ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител Д.Д. направените по делото разноски общо в размер на 395.35 лв. (триста деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), от които 144.09 лева в заповедното производство и 251.26 лева в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АГ.