№ 361
гр. Габрово, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210101381 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 6121/11.09.2023 г. на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, за установяване съществуването на
задължения на Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************” №
4, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1808272405461835 от
03.09.2018 г. в размер на общо 12121.97 лева, за които по частно гр. дело № 156/2023 г.
на ГРС, е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №
1808272405461835 от 03.09.2018 г., „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД /преобразувано
чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********/
предоставило на кредитополучателя Б. В. А. парична сума в размер 15472.50 лева, при
задължение за връщането , заедно с дължимата за ползването възнаградителна
лихва при условия и срок уговорени в договора. Поради неизпълнението на
задълженията на ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно
изискуем на 29.11.2022 г., като кредитополучателят дължал и съответното обезщетение
за забава.
Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит се снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение
от счетоводните си книги за сумите: 3460.91 лева - редовно падежирала главница за
периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г., 7305.35 лв. - предсрочно изискуема главница
с дата на настъпване на изискуемостта - 29.11.2022 г., законна лихва, считано от
29.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, 756.46 лева -
възнаградителна лихва за периода 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г., 456.33 лева -
обезщетение за забава върху падежиралата главница за периода от 10.04.2021 г. до
1
28.11.2022 г., 48.70 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г., 94.22 лева -
отсрочени възнаградителни лихви за периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г., но тъй като
заповедта за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява искове за установяване
съществуването на вземанията по договора за кредит, които и към предявяването на
исковата молба оставали неизпълнени.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е
постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. В съдебно заседание счита предявените искове за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски кредит № 1808272405461835, се
установява, че на 03.09.2018 г., между частен праводател на ищеца, в качеството му на
кредитна институция и ответника Б. В. А., в качеството му на кредитополучател, е
постигнато съгласие на последният да бъде предоставен краткосрочен банков кредит в
размер на 15472.50 лева, срещу заплащане на възнаградителна лихва – 4. 90 % за
първите 12 месеца, съответно променлив референтен лихвен процент плюс надбавка
5.060 % за оставащия срок на договора. При забава в плащането на главницата, върху
падежиралата просрочена главница се начислявала, освен възнаградителната лихва и
мораторна лихва от 10 пункта годишно.
Страните сключили на 02.02.2021 г. анекс № 1 към договора, в който
кредитополучателят признал съществуването на задължение за връщане на главница в
размер на 11079.61 лева и 94.22 лева – отложена лихва за периода от 10.12.2020 г. до
10.02.2021 г., която главница било постигнато съгласие да бъде върната на 57 месечни
вноски, всяка с размер от 219.39 лева заедно с приложимата съгласно договора
годишна лихва в срок до 10.11.2025 г..
С уведомление, адресирано до ответника, за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземане, изх. № ИЗХ -001-48305/19.09.2022 г, поради забавено
изпълнение на задълженията по сключения договор, банката отправила изявление за
обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор.
Връчването на уведомлението, изпратено до ответника, е осъществено по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, като връчителят е констатирал, че при три посещения на адреса
(26.09.2022 г., 12.10.2022 г., 28.10.22 г.), адресатът не е открит и не е намерено лице,
което да получи съобщението, затова на 13.11.2022 г. на входната врата е залепено и в
пощенската кутия е пуснато уведомление за получаване на книжата от кантората на
ЧСИ в 2-седмичен срок. Страните не спорят и от извършената справка по Наредба №
14, се установява, че адресът, на който е търсен ответника от служителя на ЧСИ В.а, е
регистрираният му постоянен адрес, който е посочен от страната като адрес за
кореспонденция в сключения договор (чл. 11.8). В случая нито се твърди, нито се
установява ответникът да е уведомил кредитора за промяна на адреса. Отделно от
горното уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ е залепено и
пуснато в пощенската кутия и на регистрирания настоящия адрес на ответника.
Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е
адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да
получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с
неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
2
Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал
адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не изисква
посещенията да са извършени в рамките на точно един календарен месец, а
ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един
месец.
Следователно, уведомлението е редовно връчено на А.Ф.Х. на 29.11.2022 г. – с
изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят е усвоил целия размер
на отпуснатия кредит в размер на 15472.50 лева, като е извършил погасителни
плащания в общ размер на 4706.25 лв., с които са погасени част от главницата,
възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Последното погасително плащане
по процесния кредит е извършено на 25.08.2021 г., след което няма данни за
постъпили и осчетоводени плащания. Общо непогасената главница към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (29.11.2022 г.) и към предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2022 г. е в размер на
10766.26 лева (разлика между усвоена главница и погасена такава), от която 3460.91
лева - редовно падежирала главница за периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г.,
7305.35 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта -
29.11.2022 г.. Общо падежиралата и непогасена договорна лихва към датата на
предсрочна изискуемост 29.11.2022 г. и към предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.12.2022 г. за периода от 10.06.2020 г. до 28.11.2022 г.
възлиза на сума в общ размер от 850.68 лева, от която 756.46 лева - възнаградителна
лихва за периода от 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и 94.22 лева - отсрочена
възнаградителна лихва за периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г..
Общо падежиралата и непогасена мораторна лихва за периода от 10.04.2021 г.
до 22.12.2022 г. е в размер на 505.03 лева, от която 456.33 лева - обезщетение за забава
върху падежиралата главница за периода 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и 48.70 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г..
От приложеното за послужване частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, се
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със
сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ
размер от 12121.97 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението – 29.12.2022 г. до окончателното й погасяване и направените за
производството разноски в размер на общо 292.44 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС,
ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД се е снабдил със заповед за
3
изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което
разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си,
който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 03.09.2018 г. договор
за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на
предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора,
изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно
ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника,
които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на
задължение за заплащане на мораторна лихва.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства
в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и кредитополучателя Б. В. А., е сключен
договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв,
включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване
на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я
върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт,
породил търговско правоотношение между страните - Б. В. А. е обективирал воля да
получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора,
като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната
сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза.
В анекса към договора е обективирано изрично извънсъдебно признание от
страна на кредитополучателя на факта, че дължи връщане на главница в размер на
11079.61 лева, падежът на което задължение кредиторът се съгласил да бъде отсрочен.
Така със сключения между страните анекс № 1/03.09.2018 г. кредитополучателят
признал да дължи главница в размер на 11079.61 лева, която следвало да върне на 57
месечни вноски с падеж всяко 10-то число на месеца. Неизпълнението на
задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото
на банката-кредитор с едностранно волеизявление да уведоми задълженото по
договора лице, че губят преимуществото на срока и дължат изпълнение на цялото
задължение.
Волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано
в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по материалното правоотношение, следователно кредиторът не е
4
ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая, кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез съдебен изпълнител, за което действие
са приложими правилата за връчването по ГПК. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е
редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК – след залепване на уведомление на
адрес, посочен от самия кредитополучател, което означава, че задълженията по
договора станали предсрочно изискуеми на 29.11.2022 г..
За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжника да е
достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради
което непогасената към твърдяната от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД дата
главница в размер на 10766.26 лева е била изискуема и не се установява да е погасена
чрез плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на
изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата 10766.26 лева,
представляваща падежирала главница за периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г. в
размер на 3460.91 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 7305.35 лева по
договор за потребителски кредит № 1808272405461835 от 03.09.2018 г. и предявеният
иск за установяването съществуването на това задължение в отношенията му с
ответника, е основателен и следва да бъде уважен.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на
предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на
възнаграждение – лихва във фиксиран размер от 4.90 % за първите дванадесет месеца,
съответно в променлив лихвен процент, който представлява сбора от референтния
лихвен процент плюс фиксирана надбавка е размер на 5.060 %. Така за периода
10.06.2020 г. до 28.11.2022 г. уговорената и незаплатена възнаградителна лихва,
съгласно заключението на счетоводната експертиза възлиза на сумата 850.68 лева, от
която 756.46 лева - възнаградителна лихва за периода 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и
94.22 лева - отсрочена възнаградителна лихва за периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г.. В
случая нито се твърди, нито се установява банката едностранно да е изменяла размера
на приложимата възнаградителна лихва. Така иска за дължимост на възнаградителна
лихва следва да се уважи до предявения размер.
Независимо от това съдът дължи служебна проверка на валидността на клаузите
на договора, тъй като същият е сключен с кредитополучателя в качеството му на
потребител и се ползва от особена закрила.
Съобразно правната природа на договора за банков кредит,
безспорна е необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, тъй като договорът няма как да е безвъзмезден.
Предоставянето на парична сума за временно ползване от
кредитополучателя изисква същият да заплати цена за ползването
на предоставения му финансов ресурс. В получаването на тази
цена се състои икономическият интерес на банката да предоставя
средства на трети лица като тази цена съставлява уговорената
възнаградителна лихва, която е съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки – чл. 430, ал. 2 ТЗ.
В случая, в сключения договор за банков кредит
възнаградителната лихва (годишен лихвен процент) страните
5
уговорили да се формира от фиксиран лихвен процент в размер на
4.90 % за първите дванадесет месеца, съответно референтен
лихвен процент, който има променлив характер и надбавка, която
в договора е определена в абсолютно число – 5.060 %. Тази
клауза от договора не се установява да е неравноправна.
В решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е разяснено, че според формираната
константна практика на ВКС, една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/.
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/. да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3/. да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/. да е сключена във
вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за
приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП клауза
да не бъде третирана като неравноправна по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги, е изменението на цената
(възнаградителната лихва) да се дължи на външни причини, които
не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а
да са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща
се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията,
макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи
отговарят на този критерий за изключване на общия принцип,
въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може свободно да формира воля да встъпи или не в
правоотношението при тези условия.
Съгласно решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на І т.о.
ВКС, клауза, която се отнася до определяне на основния предмет
на договора, който за кредитодателя безспорно обхваща цената
на предоставянето на кредита, може да е индивидуално, но и
неиндивидуално уговорена. Когато е неиндивидуално уговорена,
такава клауза подлежи на преценка от гледище на неравноправния
6
си характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145, ал. 2
ЗЗП/. Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка,
но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на
правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици.
При съобразяване на цитираните разрешения в съдебната
практика на ВКС, е ясно, че клаузите на сключения процесен
договор макар да не е установено да са индивидуално уговорени,
са ясни и разбираеми – годишният лихвен процент се състои от
променлив референтен лихвен процент и надбавка, която е
фиксирана, като тези две величини се сборуват. Референтният
лихвен процент от своя страна има променлив характер и
надбавка, която в договора е с фиксиран размер от 5.060 %,
като няма никакви данни банката да е изменяла едностранно
някой от елементите на възнаградителната лихва. Приложим е
лихвен процент, който страните изрично са договорили и същият
е бил с ясно определени параметри.
Така искът за дължимост на възнаградителна лихва следва да се уважи до
предявения размер.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на сумите по
кредита е юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да заплаща
законна лихва за забава върху просрочената сума – чл. 4.5 от договора. Размерът на
законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
/Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./. Така за периода от
10.04.2021 г. до 22.12.2022 г. обезщетението за забава, съгласно заключението на
вещото лице, възлиза на сумата 505.03 лева, от която 456.33 лева - обезщетение за
забава върху падежиралата главница за периода от 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и 48.70
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г., което означава, че и
този иск следва да бъде уважен изцяло.
В обобщение: елементите, обосноваващи основателността на предявените
обективно, кумулативно съединени искове са налице, което обуславя извод за
уважаването им.
Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело №
156/2023 г. на ГРС – 29.12.2022 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.
422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
7
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 1542.44 лева – разноски за исковото производство, формирана
от заплатена държавна такса в размер на 242.44 лева, възнаграждение за вещо лице по
изготвената ССчЕ в размер на 400 лева, депозит за особен представител в размер на
800 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, която сума, следва
да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В заповедното производство ищецът доказва извършени разноски в общ размер
на 292.44 лева, формирана от заплатена държавна такса в размер на 242.44 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, която сума, следва да му се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, обективно, кумулативно субективно съединени
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „*************” № 4, в качеството на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № 1808272405461835 от 03.09.2018 г. дължи на ищеца, сумата
3460.91 лева - падежирала главница за периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г., сумата
7305.35 лева - предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта -
29.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата 756.46 лева - възнаградителна лихва за периода от
10.04.2021 г. до 28.11.2022 г., сумата 94.22 лева - отсрочена възнаградителна лихва за
периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г., сумата 456.33 лева - обезщетение за забава върху
падежиралата главница за периода от 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г., сумата 48.70 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г., за които суми в производството
по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************”
№ 4, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1542.44 лева (хиляда петстотин четиридесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски за исковото производство и сумата
292.44 лева (двеста деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски
за производството по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, представляващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8