О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 859 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по претенция на ползващо се от застраховка
„гражданска отговорност“ пострадало трето лице за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смърт на родител,
причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава от
дата на уведомяване на застрахователя.
Между страните са
разменени книжата по делото: Исковата молба
вх. №16444 от 29.05.2019г, предявена от О.Р.Г.,***, чрез
адв. Г. от ВАК е редовна в частта за претендираното обезщетение, съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В
допълнително становище по отговора вх.№24390/13.8.19г пълномощникът на ищеца е
оспорил възраженията на ответника.
Исковата молба и допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок
са депозирани отговори вх.№ 22992/26.07.2019г и 27121/10.9.2019г. Ответникът ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, чрез адв. Р.,
възразява по размера на отговорността си, като е заявил възраженията си
и е направил доказателствени искания.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
причиняване на неимуществени вреди от смърт на лице, пострадало при ПТП,
причинено от застрахован водач с полица „гражданска отговорност”. Служебната
справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се
води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се
реално изпълнение по застраховка, сключена след 01.1.2016г за обезщетяване на
отговорност възникнала на 09.02.2017г., съответно за това правоотношение намира
приложение нововъведеното с чл. 498, ал.3 КЗ изискване за предварително
извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице. С
оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано от застрахователя обезщетение
и заявено несъгласие на
пострадалия с предложен размер, съдът преценява предявения иск за допустим.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е
компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По предварителните
въпроси:
Ищците са освободени от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1
т.4 ГПК).
Доколкото увреденото лице търси правата си като бенефициер по
застрахователно правоотношение претенцията му
следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски
спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.
Представителната власт на пълномощниците на насрещните страни е
надлежно учредена (л.11 и л.57). Ищецът е посочил банковата си
сметка в Райфайзенбанк(България)
ЕАД като начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума ( л. 44).
Съдът констатира,
че е пропуснал да изиска уточнение на размера на претенция, съединена с иска за
обезщетението. Доколкото за разлика от акцесорно искане за натрупани лихви след
завеждане на иска, претенцията за забава преди този момент е самостоятелен иск,
нередовността на тази част от сезирането следва да се укаже на ищеца.
Предприемането на уточнение преди окончателния доклад на съда би заличило
нередовността с обратна сила, поради което съдът следва да подготви и
производството в тази част.
По доказателствените
искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, приложени в копия. Същите установяват съдържание на акт,
подлежащ на зачитане в гражданското производство, родството между ищеца и починалата пешеходка и
сключената задължителна застраховка, поради което следва да се допуснат. Експертизите,
възприети в хода на наказателното производство не могат да се приемат като
доказателство в настоящия процес, доколкото не са събрани по реда на ГПК.
Поисканите гласни показания на свидетели за понесени страдания съдът
възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства
относно съществувала между починалата майка и син емоционална връзка и
последиците от прекъсването й. Доколкото страната не е конкретизирала кои от
твърденията, изложени в исковата молба относно неимуществените вреди ще
установява с разпит на всеки един от двамата поискани свидетели, съдът намира
възражението на ответника за прекомерна
интензивност на доказването за принципно основателно. На ищеца следва да се
дадат указания за конкретизира двете лица, от чийто показания ще се ползва и
възприетите от тях факти, с оглед конкретната преценка на съда за
необходимостта от разпита на всеки от тях.
Съдът констатира, че твърденията на ищеца относно състоянието му след
изживяната загуба не съответстват на психическо заболяване, а на емоционални и
поведенчески реакции. За преценката им като психически страдания не се налага
съобразяване на специални знания, поради което и назначаване на експертиза не е
необходимо.
Ответникът е поискал допускане на автотехническа експертиза за
установяване на факти по възражение за съпричиняване на вредите. Оспорването на
това искане е отчасти неоснователно. Присъдата на наказателния съд има значение
само за поведението на виновното лице и въпросът за причиняване с това виновно поведение смърт (чл. 343 ал.1
б. в НК) не може да бъде пререшаван, но не изключва установяването на фактите извън
състава на престъплението, каквито са поведението на другия участник в ПТП
(починалия участник). Само въпросите,
които касаят поведението на водача- признат за виновен с присъда, не могат да
бъдат установявани отново, съответно не следва да се допуска ново установяване
на фактите относно местопроизшествието и движението на участниците по пътното
платно. Доказателствените искания на
ответника следва да се уважат доколкото се отнасят до възражението за
съпричиняване, но изследванията на експертите следва да се ограничат до
установените с присъдата факти. Ето защо не следва да се допуска въпрос относно
механизма на ПТП, опасна зона и скоростта на автомобила и пешеходеца различни
от установените от наказателния съд(60 км.ч. на автомобила на водача Ж и 3.8 -6.8 км.ч. на пешеходеца).
Доколкото в отговора си, застрахователят е поискал възможност да се
запознае с книжата по наказателното производство, съдът е изискал цялото дело,
включително и досъдебното разследване. Позоваването на документи от тези дела
обаче е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в
гражданското производство или писмени изявления на страните, които да могат да
се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи, които да
се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни
доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. Доколкото делото вече е било изискано по друг
граждански спор, съдът е снел служебно копия от противопоставимите официални
документи, допълващи вече представена от ищеца присъда и протокол за ПТП (мотиви, протокол за оглед с фотоалбум,
медицинска документация, аутопсия по оглед на трупа).
С оглед спора относно забавата на застрахователя следва да се изиска
цялата преписка по уреждане на щетата.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на
осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 129 ал. 4 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
с писмена молба, с препис за насрещна страна да отстрани неяснотата в съединената
претенция за обезщетяване на забавеното изплащане на обезщетението(предвидена в
чл. 493 ал.1 т. 5 вр. чл. 429 ал.3 КЗ като самостоятелно основание за
отговорност на застрахователя) като уточни
размера на съединена претенция за лихви, начислени до предявяване на иска на
29.05.2019г.
При неизпълнение
исковата молба ще бъде разгледана само в редовната си част за претендирана главница и
акцесорно искане, съобразно ограничението по чл. 214 ал.2 ГПК, допускащо
начисляване на лихви само след предявяване на иска, а в останалата част
производството по това искане ще бъде прекратено.
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявени обективно съединени искове на син, увреден от виновно причинена смърт
на майка от осъден с присъда водач на автомобил, застрахован за риск „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди в размер на 160 000лв, ведно с обезщетение за забава от 14.2.2017(дата
на уведомяване на застрахователя) до предявяване на иска и законна лихва до окончателно
изплащане на обезщетението по банкова сметка ***.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи: приложени към искова молба заверени по реда на ЗАдв.:
отговор по извънсъдебна претенция, регистрирани при застрахователя с вх.№ 10191
на 19.07.18г.(л. 14), удостоверение
за наследници(л.43), справка зая банкова сметка ( ***. 44).
ДОПУСКА позоваване на служебни копия и
сравнени с налични документи от НОХД
1525/16 на ОС – Варна съответно досъдебно производство №348/16 на
ОД МВР –Варна, представляващи: присъда
за признаване на обвиняемия за
виновен в извършено престъпление по чл. 343 ал.3 вр. ал.1 б. В НК (л. 40) и
мотивите към нея (л.72-6); протокол за ПТП (л.12-13) и за оглед на
местопроизшествие и оглед на МПС с фото албум и скица (л. 77-118); заключение за
аутопсия с оглед на труп (л.18-81); медицинска документация( л. 120,123-4).
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на допускане на заключения на медицинска и автотехническа
експертизи по НОХД 1525/16 на ОС – Варна.
На осн. чл.
190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответното застрахователно дружество за представи преписи от всички
книжа по извънсъдебното уреждане на претенцията, по искането на О.Р.Г. за
заплащане на обезщетение за смъртта на Гинка Ганчева по щета
0000-1000-01-18-7555, вкл. първоначално уведомяване на застрахователно събитие,
представените допълнително доказателства
и предложението за определяне на обезщетение от застрахователя.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищеца, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на емоционалната връзка между майка и син приживе, поведението на
ищеца след загубата на сина им, проявената мъка и болка при узнаване на
обстоятелствата, довели до смъртта и настъпването й, промени в ежедневното му поведение и
характера му), възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като
свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще
води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до
разпит (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от двама свидетели различни факти) при довеждане от ищцовата страна
на общо двама свидетели, за установяване
на твърденията за отношенията на пълнолетния син с майка му преди ПТП и
конкретно проявление на вредоносния резултат чрез поведението на скърбящия.
ДОПУСКА на основание чл.195
ал.2 ГПК съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице автоексперт Л И М ( №
347 от списъка), който след запознаване с книжата от досъдебно производство за
които е допуснато позоваване, установените от наказателния съд факти по
механизма на причиняването на смъртта на пострадалата при ПТП( вкл. скоростта и
посоката на движението на участниците, условията на пътя и мястото на удара и
допуснатите нарушения на правилата за движение от осъдения водач, както са
възприети в мотивите на съда) да даде заключение:
1.
Имала ли е възможност пешеходката да възприеме
приближаващия се автомобил с рег. № В9057 РК като опасност и могла ли е да спре и преустанови пресичането
преди или след като е започнала движението си по платното. Можела ли е да прецени
скоростта на МПС от разстоянието на което се е намирала преди пресичането и да не предприема навлизане на
платното, въпреки наличието на пешеходна пътека.
2.
Имала ли е възможност пешеходката да избегне удара и да
предотврати произшествието с оглед момента в който е забелязала автомобил с
рег. № В9057 РК.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещото лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението преписката по
настоящото дело. В случай на необходимост,
да се издаде на вещото лице удостоверение, с което да се легитимира пред друг
състав на ВОС, разглеждащ т.д. 915/19г, за да се запознае в цялост с приложено НОХД 1525/16 на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300лв, вносими
от ответника, в 3 дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след внасяне на депозита, като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание
чл.199 ГПК да представи заключението си
най-малко една седмица преди съдебно заседание.
ОСТАВЯ без
уважение искане за допускане като задача на експертизата въпросите относно
обстоятелствата по сблъсъка на МПС и пешеходката, поведението на водача,
механизма на ПТП, опасната зона, пътна обстановка, скорост и обозначителни
знаци.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 16.01.2020г от 10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните, а
вещите лица и свидетелите - след внасяне на депозит.
Проект за устен доклад, представляващ приложение
към настоящото определение да се съобщи
на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните,
чрез пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищците допълнително да се приложи
копие от допълнителния отговор вх. № 27121/16.9.19г.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ
за устен ДОКЛАД
по
търговско дело номер N859 по описа за 2019 год,
Производството
е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда
на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени преки
искове, предявени от О.Р.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ж. Г. *** срещу
ЗК„ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр.
София бул. Черни връх Витоша № 51 Д,
чрез адв. С.Р. (САК) със служ. адрес ***,
за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от смърт на майка му, причинена от водач-
застрахован собственик на МПС, признат
за виновен извършител на престъпление, в размер на 160 000 лв, ведно със
законна лихва до окончателно плащане на обезщетението, както и за присъждане на обезщетение за
забава ( в размер подлежащ на уточнение), начислено от уведомяване на
застрахователя на 14.02.2017г от застраховани водач до предявяване на иска на
29.05.2019г.
Страните претендират насрещно за определяне и присъждане на разноски по
делото, като ответникът е възразил за прекомерност на хонорар на адвоката на
ищеца.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в сила акт на
наказателния съд по отношение на установените обстоятелства от фактическия
състав на престъплението по чл. 343 ал.3 вр. ал.1 б. В НК (противоправност и
причинен престъпен резултат смърт, вкл. вина на водача): на 09.02.2017 год. на кръстовище на ул. Народни
будители в кв. Аспарухово, срещу Медицинския ценър при управляване на МПС( л.а. Ровър 25 с рег. № В9057 РК),
водачът Даниел Димчев Ж нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2, чл. 21
ал. 2 и чл.119 ЗДвП като се движил
със скорост над разрешената не се е съобразил с пътна обстановка и не осигурил безопасно
преминаване на пешеходец по обозначена пешеходна пътека и по непредпазливост
причинил смъртта на Гинка Петкова Ганчева, настъпила в следствие на тежка
комбинирана травма (глава, гърди, таз, крайници, контузия на мозък и мозъчен ствол,
контузия на бял дроб и масивни кръвоизливи) довела до анемия и остра дихателна недостатъчност, поради удара
в МПС в посока отдясно наляво и отзад
напред с последващо падане на пътна настилка.
Няма спор относно удостоверената родствена
връзка на ищеца и починалата пострадала – негова майка.
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени от
контролните органи данни за регистрирана
полица №BG/22/11700180500, издадена от ответното дружество за периода
на покритие 07/01/2017 -06/01/2018, съпоставени
с общодостъпна информация на интернет сайт на Гаранционен фонд
За тези обстоятелства не се налага
допълнително доказване.
Спорни са твърденията по понесените вреди,
съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по
справедливост и съпричиняването му с
поведението на пострадалата.
Ищецът твърди,
че като син на починалата трудно понася загубата, тъй като емоционалната връзка на разбирателство приживе с майката е
била силна и е останала незаменима. Твърди, че е живял с майка си и баща си в
общо домакинство като сплотено и задружно семейство, обединено изключително от
личността на починалата. Сочи че близостта и доверието им са били изградени в годините на пълно
споделяне на служебни и лични успехи и проблеми, търсене на съвети и грижи,
давани от майката и получавани от щастливия син с благодарност. Твърди, че
преждевременната смърт и особено травматичните обстоятелства по причиняването
й, и болезненото очакване на кончината й в лечебното заведение, рязко променили
както отношенията в семейството, така и характера и поведението на ищеца.
Излага, че след първоначалния шок при узнаването на пътния инцидент и тежкото
състояние на майка му, синът изживял значителни притеснения докато очаквал
резултата от реанимацията и психически срив след смъртта й. Изживява липсата на
майката като непреодолима празнота в семейната общност, която е сложила край на
получаваната от нея опора, грижа и обич.
Твърди, че изживяването е променило характера му - затворил се в себе си,
станал тъжен и самотен, раздразнителен, нарушил се съня му. Споменът за майка
му го разплаква, а ежедневното преминаване през мястото на произшествието
провокира неотшумяваща болезнена мъка.
Ответникът
оспорва твърденията за изживяната мъка и страдания на опечаления син с
посочената продължителност и интензитет. Счита определения от ищеца паричен
еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер.
Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на вредите с поведението на починалата.
Твърди, че като пешеходец, тя е започнала пресичане внезапно, без да се огледа
и съобрази като опасност приближаващ се автомобил. Счита, че при съобразяване
на разстоянието и скоростта на МПС, пешеходката е била длъжна да се въздържи от
навлизане на платното, но вместо това сама е създала в значителна степен възможността за настъпване на вредоносното
ПТП. Тези твърденията са оспорени от ищеца.
Ответникът
оспорва и периода, за които се претендира акцесорното вземане за лихви за
забава. Сочи, че пострадалият е в забава, тъй като след осъждането на
застрахования водач на 12.06.2018г е
поискал определяне на обезщетение, но
въпреки че е разполагал с всички необходими документи за установяване на
събитието и вината, ползващия се от застраховката не ги е представил на
застрахователя и така е осуетил своевременното уреждане на претенцията.
Насрещно,
ищецът се позовава на първоначално уведомяване на застрахователя за събитието
от застрахования водач и надлежно
изпълнение на всички указания на застрахователя по доказване на обстоятелствата
от значение за обезщетяването на вредите, като сочи, че като е предложил обезщетение
от 60 000лв., недостатъчно за покриване на справедливия размер, застрахователят е останал в
забава.
По правната квалификация (чл.
148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основните искове като пряка претенция на пострадал – ползващо се лице по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото
правоотношение представлява нормата на чл.432 КЗ, съответно диспозитивните
норми, определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента
на твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и ползващите се по нея лица(гл. 47 от КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като
противоправно вредоносно поведение на водач, покриващо фактически състав на
престъпление или деликт ( чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално
отношение намират и правилата за зачитане на присъда от граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно
деяние (чл. 300 ГПК). Тези преюдициални отношения съставляват и
основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на
причинителя на вредите към увредените лица. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат се уреждат от правилата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. В настоящото производство
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на
виновния водач, но и на други участници
в ПТП, за които установените в присъдата факти не са обвързващи, доколкото не
изключват вината на осъдените. Затова и съдът може да изследва само влиянието
на поведението на пострадалия, което не се покрива от участието му като
пешеходец в механизма на причиняването на самото ПТП. В случая с присъдата е
установено вредоносното събитие, като са изяснени фактите по движението на
автомобила и на пострадалата. Съответно и възражението за съпричиняване на
резултата поради допринасяне с поведението на пешеходеца преди удара не е преклудирано
от задължителна сила на присъдата и следва да бъде разгледано от настоящия съд
като значимо за размера на отговорността на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които
застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл.
52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на
мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено
увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). Покриването на това вземане с отговорността на
застрахователя обаче е лимитирано според
чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на
застрахования, следващ уведомяването на застрахователя. Приложение намират правилата на чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ и препращаща норма на чл. 409, вр. чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като
в тази връзка значение има и специфичното рекламационно производство като
предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията, уредено в чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на чл. 106
и 108 КЗ, които уреждат реда и сроковете
за произнасяне на застрахователя. Липсата на съдействие поп
представяне на необходима документация представлява позоваване на кредиторова
забава, доколкото се свързва с осуетена възможност за изпълнение от страна на
длъжника.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като
накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни
негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на преюдициалното за първия иск претендирано
вземане, ищецът носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. В случая се твърдят
отношения на привързаност в обща семейна среда и негативните последици от
загубата, които подлежат на
самостоятелно доказване. Ищецът е посочил допустими гласни доказателства.
Ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката критерии
(ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т.
о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т.
д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи конкретни
обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът носи
тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на телесното
увреждане. Ангажирани са гласни доказателства, както и заключение на
авто-експерт.
Ответникът носи тежестта за установяване на
възражението за съпричиняване на смъртта с противоправно поведение на пешеходката,с което обективно е създала
предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само на
неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирано е заключение на експерт и писмени доказателства, официално
съставени в хода на разследването като предмет на изследване на вещото лице.
Възражението за забава на кредитора следва да
се докаже от застрахователя, който носи тежестта да установи, че поискани от
него документи са били необходими за определяна на отговорността на
застрахования и че е предложил адекватно
обезщетение.
Евентуално, за да установи добросъвестността
си като ползващо се лице ищецът трябва да установи момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие и своевременно изпълнение на необходимите указания,
за което се е позовал на намиращи се при насрещната страна писмени
доказателства.
Размер на законната лихва не следва да се
доказва, с оглед нормативното му определяне и възможността да бъде изчислен
служебно от съда чрез аритметичен калкулатор ( изчислителна система на „Апис“
или https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена тежест
за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Доколкото
наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и като има
предвид предявената извънсъдебна застрахователна претенция и последвалите
предложения за изплащане на обезщетение, съдът намира спора за особено подходящ
за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази
възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на
страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните
при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните
контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение
на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на
Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.