Присъда по дело №705/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	72
Дата:	20 февруари 2024 г.
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20241110200705
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 72
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниЕВА Т. ТОМОВА-ГРЕКОВА

заседатели:Таня Цв. Златанова
при участието на секретаря М. М. В.
и прокурора Й. В. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110200705 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ В. Й. Т. роден на ...........г. в гр.П.,
българин, с българско гражданство, със средно образование, женен,
осъждан, с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ на 16.09.2023г.,
около 20:40 часа, в гр.София, на Централна автогара-София, находяща се на
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 100, без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, е държал
високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 3.44
грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки), включен в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък
І “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотребата с тях са забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР по състава на чл.354а, ал.5 вр.
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл.354а, ал.5 вр.
1

ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на 500.00 лева, която да
заплати в полза на Държавата, като на основание чл.304 НПК
ОПРАВАДАВА ПОДСЪДИМИЯТ В. Й. Т. с ЕГН:********** (и със снета
по делото самоличност) по първоначалната квалификация на повдигнатото
му обвинение за престъплението по състава на чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от
НК.

ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
предмета на престъплението – коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама с
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки), включен в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
ПОСТАНОВЯВА да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ В. Й.
Т. с ЕГН:********** (и със снета по делото самоличност), да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 76.83 лева за сторените в
производството разноски за експертиза, както и сумата от 5.00 лева в полза на
СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по НОХД № 705/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС на 16.01.2024г. на
основание чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт против подсъдимия В. Й.
Т., ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с което е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава чл. 354,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1, за това, че на 16.09.2023г., около 20:40 часа, в гр.София,
на Централна автогара-София, находяща се на бул. „Княгиня Мария Луиза“
№ 100, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично
вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки), включен в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък
І “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотребата с тях са забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Извършва се
аргументативен анализ на доказателствата. Инвокират се доводи за преценка
касателно наличието и липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината
обстоятелства. Поддържа се, че обществената опасност на личността на
подсъдимия е висока, предвид съдебното му минало. Излага се, че съдът
следвало да определи по чл.58а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“,
което да намали с една трета. Заявява се, че съдът може да приложи
института на условното осъждане. Релевира се, че не са налице
предпоставките на материалния закон, случаят да се квалифицира като
маловажен.
Подсъдимият В. Й. Т., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично и лично участва в наказателното
производство. Представлява се от служебния му защитник в качеството на
процесуален представил адвокат Н. П..
Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат П. инвокира подробни доводи и
съображения, при което се прави искане съдът да извърши доказателствена
преценка дали са налице основания да се ангажира наказателната отговорност
на подзащитния му, доколкото се приема, че случая е маловажен. Прави се
искане съдът да постанови съдебен акт при отчитането на правилното
приложение на материалния закон.
Подсъдимият В. Й. Т. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
1

постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си
на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави искане от
подсъдимия Т. съдът да приложи закона и да съобрази изложеното от
защитника му.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът касае единствено изясняването на правилното приложение
на материалния закон и по кой наказателно-правен състав съдът следва
да квалифицира извършеното престъпление.
Подсъдимият В. Й. Т. е роден на *********г. в гр.П., българин, с
българско гражданство, със средно образование, женен, осъждан, с
ЕГН:**********.
На 16.09.2023г., около 20:40 часа подсъдимият Т. се намирал на
Централна автогара гр.София, находяща се на бул. „Кн.Мария Луиза“ № 100.
По същото време и на същото място свидетелите А. Н. С. и Б. И. Б., като
полицейски служители на МВР (изпълнявали служебните си задължения),
решили да се насочат към подсъдимия Т. и да му извършат проверка.
Поискали му лична карта, която той им предоставил. Свидетелите С. и Б.
извършили справки чрез ОДЧ и установили, че подсъдимия Т. не е издирвано
лице. Свидетелите С. и Б. поставили въпрос на подсъдимия Т. дали държи в
себе си забранени от закона вещества, на който въпрос той отговорил
положително. Установило се, че подсъдимият Т. държал в себе си за лична
употреба високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нето
тегло 3.44 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и
осем лева и осемдесет стотинки). Подсъдимият Т. предал с протокол за
доброволно предаване държаното у него наркотично вещество, което било
запечатано по надлежния ред с картон серия А с № 6054525 и СП 205 НЕКД –
СДВР. Била издадена заповед за задържане за срок от 24 часа срещу
подсъдимия Т.. Последният бил отведен в 02 РУ-СДВР, като след изтичането
на 24 часовия срок на задържането му по ЗМВР, бил пуснат на свобода.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия В. Й. Т. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – протокол за
2

доброволно предаване, заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, експертна
справка; протокол за оценка на наркотично вещество в ДП; справка за
съдимост с бюлетин и справки; 2.). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели; 3.). веществени доказателства –
инкриминираното наркотично вещество; 4). гласни доказателствени
средства. 5.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на свидетели
и съдебна физико-химична експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства
в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване
на доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия В. Й. Т. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите А. Н. С. и Б. И. Б. и от
изготвената по делото СФХЕ и с оглед събраните писмени експертни
справки, се установяват извършеното престъпление и неговия извършител.
Тези факти се изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен и
хармоничен начин от възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка. Съдът
отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите А. Н.
С. и Б. И. Б., както и изготвената по делото експертиза, тъй като те изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия Т. за извършеното от него
престъпление. От показанията на тези свидетели, както и от самопризнанието
на подсъдимия и изготвената СФХЕ, поставени в основата на установената
фактическа обстановка, ясно се установяват механизма на извършване на
престъплението, неговият автор, датата и часът на извършването на
престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при
тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно
събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния
свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с
3

тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени
всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В
НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на
доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
писмени доказателства, и гласни доказателствени средства с приетата по
делото от ДП съдебна физико-химична експертиза. Налице е редовност и
законосъобразност във формата и съдържанието на извършените чрез
процесуалния инструментариум на НПК процесуално-следствено действия с
приложените способи на доказване за събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Съдът намира, че свидетелските показания на
свидетелите А. Н. С. и Б. И. Б. и цялата доказателствена съвкупност не
съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се
кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на
доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените
източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и
логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на
престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по делото
изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не
е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени и
веществени, гласни доказателствени средства, способи на доказване и други,
по силата на “per argumentum a contrario” от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен
начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е
обвинен от представителя на държавното обвинение по надлежния законов
ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства. Самопризнанията на подсъдимия за признатите от него от
обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и
съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК,
изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП
доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда
на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или
да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият В. Й. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т.
4

1, пр.1 от НК, за това че на 16.09.2023г., около 20:40 часа, в гр.София, на
Централна автогара-София, находяща се на бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
100, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество –
коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама с процентно съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8% на
стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки), включен в
Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – Списък І “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект
от злоупотребата с тях са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“.
Следва да се отбележи, че безпротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Законът в чл. 354а НК забранява не само
държането на наркотични вещества, но и на техните аналози. Съгласно § 1, т.
17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично
вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
В случая, настоящият състав е приема, че изискванията на закона за
квалифициране на държаното вещество коноп (марихуана) с нето тегло 3.44
грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева, като високо рисково
наркотично вещество са налице. Това е така, защото процесното вещество има
химичен строеж на високо рисковото наркотично вещество „коноп“ в
порядъка от 8%. Т.е. чистото количество наркотик от установеното вещество
„коноп“ е 8%. Останалото вещество до 100% не е наркотик.
Т.е. първото изискване за квалифицирането на държаното наркотично
вещество „коноп“ като високорисково наркотично вещество е реализирано.
Настъпило е и второто изискване на закона, а именно – наркотичното
вещество да предизвиква химическо въздействие върху човешкия организъм,
характерен за употребата на наркотичното вещество „коноп“. В противен
случай, подсъдимият Т. не би имал интерес да държи такова вещество в себе
си, ако то няма ефекта на наркотичните вещества.
Високорисковото вещество „коноп“ е вещество с висока степен на риск,
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
С оглед горното съдът счита, че правилно СРП е приела, че държането на
инкриминираното високо рисково вещество е престъпно по смисъла на чл.
354а НК.
Подсъдимият Т. не е имал разрешително за държането на въпросното
5

високорисково наркотични вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В
текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
„маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма.
По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен
случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е
маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните
последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието, като по-ниската степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи, може да даде основание за
разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за маловажен
случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и ППВС №
6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, (личността на извършителя, подбудите,
начина на извършване на деянието) преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното - (Решение № 19/2008 г. на II н.о.,
Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни
критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно,
поради това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога,
съобразно конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички
тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
Съдът извърши с присъдата си от 20.02.2024г. правна преценка и правни
изводи, основавайки се на доказателствата по делото и закона, чрез които
„преоцени“ ценени и определени от законодателя наказания по състава на
чл.354а, ал.3 от НК със заложените от него абстрактни и формални за тях
6

законови предели и извърши суверенно друга оценка, неприсъща на
законодателна идея за криминализирания престъпен състав, като модел на
дефинирани определени видове наказателна дейност на държавната политика
в частта на предвидените законови санкции. Съдът, именно, чрез тази
правораздавателна преоценка на обществените отношения, свързани с
регулирането на принципа на Държавата всеки деец да бъде наказан с
наказание в конкретен вид и размер за извършено престъпление, то по повод
на всеки конкретен случай при отчитане на конкретните факти и
доказателствата по делото, ръководно-решаващият орган на наказателния
процес може да снижи интензитета на наказателната репресия чрез прилагане
на индивидуален подход към случая, като определи съразмерно,
пропорционално, справедливо и законосъобразно наказание с оглед
обществената опасност на деянието и личността на дееца.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен
случай) - налице е държане на наркотично вещество без надлежно
разрешително за това.
Съдът намира процесният случай за маловажен (по изложените критерии
от т.1 до т.5), тъй като се касае за 1.). държане на едно малозначително
количество наркотично вещество само от един вид (от най-общо
разпространеният вид) – коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама с
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки).
Налице е 2.). изключително ниска стойност (в съотношение 1 към 11
от МРЗ в размер на 780.00 лева към 16.09.2023г.) на стойността на
наркотичното вещество, която съответства, обаче за деянията от същия вид
по състава на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай
на държане на високорисково наркотично вещество). Съгласно
Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (в сила към
момента на извършване на деянието) стойността на инкриминираното
вещество коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама възлиза на сумата от
68.80 лева.
Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично вещество –
коноп е било 3.). само и единствено за лично ползване (за лични нужди)
на подсъдимия Т. (предопределено от затрудненото му положение във
връзка с възникнало неизлечимо заболяване на неговата жена, с която живее
на семейни начала), с което същият доброволно е приел да накърни осъзнато
своя личен здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите членове
на обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени (дори
липсват в случая) и се ограничават изключително до засягането на здравето
на самия подсъдим Т. – по негов личен и целен (искан) избор. (Това е
основният критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл.93, т.9
НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
1014/2022г.).
7

Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично
вещество, установено като държано у подсъдимия Т. не е било реално
споделено с друго лице при преценката за неприложимост на състава на
чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият Т. е 4.). съдействал на органите на разследването,
самопризнал е за държаното от него наркотично вещество, и не е
противостоял на извършваните в ДП процесуално следствени действия.
Същият има добросъвестно процесуално поведение и в съдебната фаза на
наказателния процес.
Решаващата инстанция на СРС отчита и 5.). възрастта на подсъдимия
към датата на престъплението – на около 27 навършени години, а съгласно
международното право млад човек, респективно младеж е всяко лице, което
не е навършило 33 години. Подсъдимият Т. се ползва с положителни
характеристични данни – има трайно установена работа и семейство, за което
да се грижи.
Тези критерии са важни за отчитането на степента на обществената
опасност на извършеното престъпление при преценката до каква насоченост
са били засегнати и/или застрашени обществените отношения, които са
предмет на закрила от отделните състави на чл.354а от НК – в случая по ал.3 и
по ал.5. Именно степента на засегнатост на закриляните обществени
отношения предопределя дали един случай следва да се квалифицира по
чл.354а, ал.3 от НК или кога същият е маловажен по чл.354а, ал.5 от НК, или
още повече - малозначителен по чл.9, ал.2 от НК.
Съдът, обаче, намира, че деянието на подсъдимия Т. не представлява
малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради количеството от
3.44 грама на установено в неговото владение наркотично вещество и че
същото е вида на високорисковите наркотични вещества, каквото е конопът
(марихуаната. Деянието на подсъдимия Т. не е малозначително по чл.9, ал.2
от НК и поради това, че той е бил осъждан с влезли в сила присъди за две
престъпления от същия вид по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК и че
установеното у него на 16.09.2023г. наркотично вещество коноп от 3.44 грама
формира повече от две-три дози (цигари) за лична употреба (липсва
еднократна доза или дозите да са най-много до две от установения в
подсъдимия Т. коноп, за да се прецени следва ли да намери приложение чл.9,
ал.2 от НК). Т.е. престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК на
подсъдимия Т. е осъществено в обективната действителност (то не се явява
формално реализирана), тъй като притежава своята изявеност като
обществена опасност за престъпленията от същия вид. Подсъдимият Т. (с
оглед осъжданията му по чл.354а, ал.5 от НК) и намереното у него
наркотично вещество от 3.44 грама марихуана показва пред обществото, че
има една трайна нагласа да употребява високо рисково наркотично вещество
(от посочения вид), дори и да няма изградена зависимост от нея (фактите по
делото не отчитат такъв извод). Тези съображения мотивират съдът да
приеме, че наказателната репресия спрямо подсъдимия Т. и предвид данните
за личността му (с оглед осъжданията му за същия вид престъпление) на
основание чл.9, ал.2 от НК не следва да се изключат напълно, при което е
8

налице извършен от него състав по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият Т. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от
НК по НОХД № 3215/2016г. по описа на РС-Плевен, считано от 30.12.2019г.
Реабилитацията заличава всички правни последици на осъждането на
подсъдимия Т., включително и възможността осъждането му да се счита за
лоши характеристични данни. По НАХД № 808/2022г. по описа на РС –
Плевен подсъдимият Т. е освободен от наказателната отговорност по чл.78а
от НК с наложено му административно наказание. Липсва осъждане по
смисъла на НК, при което наложеното му наказание по чл.78а от НК се счита
единствено само за административно по правните си последици, респективно
е недопустимо да се отчита и то като лоши характеристични данни. Тези
юридически факти сами по себе си не изключват правораздавателната
преценка на съда за точното приложение на материалния закон, което се
обуславя от установените факти. Т.е. не е изключена възможността
настоящия случай да се квалифицира като маловажен случай с оглед анализа
на всички факти и обстоятелства по делото. Същите изводи са относими и
към последвалите две осъждания на подсъдимия Т. по НОХД № 2442/2022г.
по описа на РС Плевен и по НОХД № 1644/2023г. по описа на РС Плевен. По
силата на тези осъждания на подсъдимия Т. са му били наложени две парични
глоби от 200.00 лева и 500.00 лева за две престъпления по състава чл.354а,
ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Според решаващата инстанция на СРС и тези две
осъждания не изключват квалифицирането на настоящия случай като
маловажен случай, а те ще имат правно значение само при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Т..
Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество,
държан от подсъдимия Т., сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК , макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока е Решение №
297/27.04.2023г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав по ВНОХД №
2557/2022г., според което преценката за квалифицирането на престъплението
по чл.354а от НК по ал.3 или по ал.5 на същия състава се основава на
преценката на обществената опасност на деянието, изведена само от предмета
на посегателството и личността на неговия извършител, не и с оглед
вредоносния резултат на деянието.
Следва да се отчете, че дори да е бил осъждан за две престъпления по чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, евентуалната минала съдимост на
подсъдимия Т. не предпоставя извода, че е извършен състав на чл. 354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК за деянието от 16.09.2023г.. Миналата съдимост на
подсъдимия не изключва квалифицирането на едно престъпление като
„маловажен случай“, ако са налице законовите предпоставки за това. В
случая те са налице. Съдебната практика познава деяния и простъпки,
извършени от лица с чисто съдебно минало, които са по-укорими от
обществото и притежават по-висока степен на обществена опасност, за
разлика от деянията и простъпките на лицата, имащи обременено съдебно
9

минало, чиято обществена укоримост и обществена опасност са значително с
по-ниски по интензитет. Именно по тези съображения, съдът намира, че
наказателната репресия спрямо подсъдимия Т. следва да бъде снижена чрез
преквалифицирането на престъплението, за което е обвинен в маловажен
случай. Престъплението е извършено от подсъдимия Т. при условията на
маловажен случай по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Моралната
му укоримост, по мнението на настоящия състав сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид, поради което и съдът счита, че престъплението следва да се квалифицира
като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. В тази насока решаващата инстанция на
СРС се позова на Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД
№ 1014/2022г.
Според това Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД
№ 1014/2022г, дори и да е изолиран случай в практиката на върховната
инстанция, от ВКС е приложена не правната норма на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК (въпреки миналата съдимост на подсъдимия), а разпоредбата на
чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за държане на около 30.00 грама
марихуана като високо рисково наркотично вещество (и в съответствие със
същите обстоятелства - критерии, съобразени от съда в правната страна на
мотивите на присъдата от т.1 до т.5 – малко по-горе), като престъплението е
било извършено в изпитателен срок на предходно наложено с влязла в сила
присъда наказание „лишаване от свобода“.
Преценката дали е налице маловажен случай на държане на високо
рискови наркотични вещества е комплексна и се преценява винаги конкретно,
индивидуално, обективно и всеобхватно – преценяват се личността на
извършителя, механизма на престъплението и обстоятелствата при които е
извършено то; какъв е предмета и средството на престъплението; до какво
измерение в качествено и количествено отношение са засегнати и/или
застрашени обществените отношения, които са предмет на закрила от
съответния престъпен състав; какви мотиви и подбуди е имал дееца; какви са
били целите му и какви са вредните последици от деянието, респективно
спрямо кого са били насочени, в каква степен и по какъв начин.
Тези изложени съображения обуславят извода на съда, че спрямо
подсъдимия Т. е приложим материалния закон на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК, съгласно доказателствата по делото, ниската степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на подсъдимия, като на основание
чл.304 от НПК съдът постанови частичен оправдателен диспозитив да е
извършил престъплението по първоначалната квалификация на обвинението
по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК
От субективна страна съдът намира, че деянието на подсъдимия Т. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
10

Съдът намира, че на подсъдимия Т. за престъплението по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК следва да бъде определено наказание вр. чл.54
от НК. Съдът намира, че на подсъдимия Т. за престъплението по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК вр. чл.54 от НК следва да бъде наложено
наказание „парична глоба“ в максимален размер на 500.00 лева, фиксирано в
средния предел на предвиденото наказание. За престъплението законодателят
е предвидил глоба в размер до 1000.00 лева. Максимално наказание в размер
на глоба от 1000.00 лева е неприложимо. Съдът счита, че с оглед миналата
съдимост на подсъдимия и отчетените от съда множество смекчаващи вината
му обстоятелства, отразени по-горе в настоящите мотиви (в т.1 до т.5), че
наказанието глоба до 500.00 лева следва да бъде в балансиран и
законосъобразен размер съгласно чл.36, ал.1 от НК размер, като сумата от
500.00 лева се явява според съда справедливото и законосъобразно наказание
спрямо подсъдимия Т. в корелация с целите на личната и генералната
превенции. Съдът приема, че само по този начин и чрез размера на
индивидуализираното за подсъдимия наказание глоба в размер на 500.00 лева
биха непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото. По
отношение на подсъдимия Т. този съд приема, че наложеното му наказание за
извършеното престъпление е определено в хипотезата на по чл. 354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай) вр. чл.54 от НК вр.чл.36 НК.
Решаващата инстанция на СРС приема, че наложеното на подсъдимия Т.
наказание „парична глоба“ в размер на 500.00 лева е отговарящо на
конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и
неговата личност, при отчитане на изразеното от него искрено съжаление за
случилото се и предвид тъжната участ на подсъдимия Т., чийто семеен
партньор се е разболял от неизлечима болест към датата на престъплението
(употребата на марихуаната е била мотивирана от това събитие). Чрез
наложеното наказание ще се отчете, че за такъв подобен тип престъпления е
недопустимо наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло
за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива
деяния по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай) .
Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на
престъпленията и непредотвратимостта на наказанието, дори това наказание
да е по правната си природа парична глоба в определен размер. Така
индивидуализирано, наложеното на подсъдимия Т. наказание „глоба“ в
размер на 500.00 лева ще доведе до постигане на целите на личната и
генерална превенция и с оглед конкретиката на казуса, ще спомогнат за
изпълването им по смисъла на чл.36 от НК. Паричната глоба е определена в
пропорционален и справедлив финансов размер и същата не следва да създава
значителни финансови затруднения за подсъдимия Т., с оглед това, че същия
полага грижи за своето семейство, включително заплаща и здравните грижи
за своя партньор (съдът отдава превес и на тази ценност, свързана с
охраняването на живота и здравето на болна човешка личност – негов
партньо, за която подсъдимият Т. се грижи). „Съдът следва да съобрази
11

целите на наказанието, които са свързани, както с личната, така и с
генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират в
диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разгледа като средство за осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000
г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
С присъдата си съдът отне на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на
Държавата предмета на престъплението – високорисково наркотично
вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 3.44 грама с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8% на стойност 68.80 лева (шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки).
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР по сметка на СРС сумата от 76.83 лева за разноски за
експертизи по делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден
изпълнителен лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

12