Определение по дело №353/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 113/09.12.2013г., постановено по гр.д. № 2942/2013г., К. районен съд признал за установено на основание чл.53,ал.2 от ЗКИР по отношение на “С.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., Д. Г. П., С. Г. П. и Ж. Т. П., и тримата от гр. К., че “К.– П. С., със седалище и адрес на управление в гр. К., е собственик на 3.88 кв.м от поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и представляващ УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., които са разположени на границата между поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК, както и че е налице грешка в Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в това, че към момента на изготвянето и одобряването й част от имот УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем с поземлен имот идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., собственост на “К.– П. С., Г., с площ 3.88 кв.м е неправилно заснета и включена в площта наУПИ /парцел/-ІІ-934 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по КК на Г., като отхвърлил иска в останалата му част и за разликата от 3.88 кв.м до 5.00 кв.м, като неоснователен. С решението са присъдени разноски по компенсация в полза на “К.– П. С., Г..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Г. П. чрез представител по пълномощие, с която същото се обжалва като неправилно. Твърди се в жалбата, че от представената скица на процесните имоти било видно и с просто око, че границата между тях е начупена, а не права линия. Жалбодателят не е доволен от обстоятелството, че първоинстанционният съд назначил тройна СТЕ, но не изпълнил същата, нито я отменил, а неоснователно приел, че жалбодателят създава пречки за извършването й. Оспорва заключението на единичната СТЕ, приета по делото. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните норми, неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез пълномощник поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното решение като неправилно да се отмени и предявеният иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „К.П. С., гр. К. чрез представителя му по пълномощие, с който същата се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът поддържа отговора и моли първоинстанционното решение като правилно, да се потвърди.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от ответниците С. Г. П. и Ж. Т. П. чрез назначения им особен представител, с който въззивната жалба се счита за основателна. В съдебно заседание осъбеният представител поддържа отговора и моли обжалваното решение да се отмени и предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /изм. – ДВ, бр. 49/13.06.2014г./ за поправка на кадастралната карта на гр. К. поради допусната грешка при заснемане имотната граница между два съседни поземлени имота, собственост на страните по делото.

Не е спорно по делото, че ищецът – ответник по въззивната жалба “К.– П. С., Г., е собственик на поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес гр. К., ул. „С. С.” №4 с площ по кадастрална карта и регистри 568 кв.м, по предходен план: УПИ /парцел/ ІІІ, пл.сн. № 933 в кв. 63 и с площ по документ за собственост –Нотариален акт № 94, том V , дело № 1310/1996 год. на нотариус при К.йския районен съд, от 570 кв.м, при съседи : 40909.108.168, 40909.108.169, 40909.108.170, 40909.108.165, 40909.108.164 и 40909.108.167. Ответниците по иска “С. ” Е. Г. и Д. Г. П., С. Г. П. и Ж. Т. П. са съсобственици на по 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 с административен адрес гр. К., ул. „С. С." № 2 с площ по документ за собственост 540 кв.м, по предходен план : УПИ /парцел/ ІІ, пл.сн. № 934, кв.63, парцел ІІ и с площ по кадастрална карта 545 кв.м, при съседи на поземления имот 40909.108.170, 40909.108.164, 40909.108.166 и 40909.108.161.

С разрешение за строеж № 25/ 07.02.2008 год., изд. от Община К., в собствения си поземлен имот, ищецът построил нова сграда съгласно предвижданията в ПУП и застроителния план от 1993 г. и скица с виза, издадена на 28.03.2007г. от главния архитект на Община К.. Подал заявление рег. № 99-3801/10.10.2011г. до СГКК-К., за отразяване на новопостроената сграда в поземлен имот 40909.108.165. След извършен оглед и измервания, бил съставен акт № 113/21.10.2011г. за непълноти и грешки в поземлени имоти 40909.108.166 и 40909.108.165 по кадастралната карта на Г., в който била направена констатацията, че новоизградената сграда в поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 навлиза в съседния поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 при отразяване на геодезическото заснемане на сградата в кадастралната карта; същата сграда не е съществувала към момента на одобряване на кадастралната карта и не е била изобразена в нея. Бил даден проектен идентификатор на новата сграда - 40909.108.166.4, която следвало да бъде записана на името на ищеца и изготвена скица-проект №4095/21.10.2011год. Така съставеният акт не бил подписан от ответниците, вследствие на което бил постановен отказ за изменение на кадастралната карта peг. №09-10-80/20.01.2012 год. на началника на СГКК – К., влязъл в сила като необжалван.

Във въззивното производство, на основание чл. 201, предл. второ във вр. с чл. 195, предл. второ ГПК, е назначена повторна единична СТЕ, заключението по която съдът възприема изцяло като правилно, обосновано и компетентно изготвено. От същото ведно с приложенията, съдържащи скици, геодезическа снимка, схема, координатен регистър и др., представляващи неразделна част от заключението, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: застрояването в п.и. с идн. 108.166 по КК на гр. К. е извършено съгласно предвижданията в ПУП и застроителния план от 1993 г. и скица с виза, издадена на 28.03.2007г. от главния архитект на Община К.. Съпоставяйки заснетата граница между п.и. с идн. 108.166 и идн. 108.165 по КК на гр. К., при лицата на имотите, и заснетата в дъната им с цел попълване на КК, ВЛ сочи, че няма навлизане на сградата в ПИ идн. 108.165, както и че при съпоставянето на границата от кадастралната карта и геодезическото заснемане, най-отдалечените точки между двете граници са в рамките на допустимото, съгласно чл. 18 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – по-малко от 30 см. При съпоставяне на границата от прецизното дегитализирани граници от оригиналния кадастрален план и геодезическото заснемане, ВЛ установило, че най-отдалечените точки между двете граници са в рамките на допустимото, съгласно чл. 18 от Наредба № 3/2005г. – по-малко от 20 см. Въз основа на това и съгласно чл. 54, ал.3 ЗКИР дал заключение, че не са налице непълноти и грешки в кадастралната карта. В заключението си ВЛ сочи още, че: от сканираните планови листове /приложения 2 и 3 от експертизата/, векторизирал п.и. 933 и п.и. 934 и с така създадения цифров модел изготвил комбинирана скица № 3, от която било видно, че има незначителни разлики от 6 см и 8 см между оцифряването, направено от изготвилите кадастралната карта и оцифряването, изготвено от ВЛ, с по-съществена разлика при точки 1 – 1 прим, от 23 см. Според заданията за изготвяне на КК и чл. 44 от Наредба № 3/2005г. следвало с преки геодезически измервания да бъдат заснети лицата на поземлените имоти и сградите, които имат лице на улицата. Въз основа на това приел, че точка 1прим не е грешна, а отговаря на действителната граница между имоти с идн. 108.165 и идн. 108.166 и при свързването й с т.6 се препокрива със заснетата граница и сграда за попълване на КК. От комбинирана скица № 5, в която имотите са нанесени по геодезическото заснемане и цифровия модел, създаден от оригиналния кадастрален план /плановите листове/, се вижда, че границите и по заснемането и по оригиналния план са прави линии. Изчисленията на отстоянията в най-отдалечената част между двете граници показват, че са средно под 20 см. Изготвена е комбинирана скица № 1, като в цифровия модел на оригиналния кадастрален план по трансформирани координати е нанесена осова точка 412 и осовата линия. По осовата линия са нанесени лицата на парцелите. От скицата се вижда, че границата между двата имота следва да се премести с 15 см към имот 934 /идн.108.165/, показана в скица № 2, увеличено копие на скица № 1. Това се вижда и на скица №3, като границата по кадастралния план и тази, получена при преки геодезически измервания, отстоят на 23 см една от друга, което се обяснява с факта, че границата е била материализирана с масивна ограда и както е нанесения условен знак, тя следва да е в п.и. 933 /идн. 108.166/, но както е видно от изчертаването, е заснета по оста, а не от страната на п.и. 934/идн.108.165/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за неснователен. Съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР /изм. – ДВ, бр. 49/13.06.2014г./, непълнотите или грешките на основните даÝни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на даден имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на притежаваното право на собственост. /Решение № 194 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г., I г. о., ГК/. Настоящото исково производство е инициирано по повод издаден акт № 113/21.10.2011г. за непълноти и грешки в поземлени имоти 40909.108.166 и 40909.108.165 по кадастралната карта на Г., изд. от СГКК-К., в който, след извършените оглед на място и геодезически измервания, е направена констатацията, че новоизградената сграда с проектен идн. 40909.108.166.4 в поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 навлиза в съседния поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 при отразяване на геодезическото заснемане на сградата в кадастралната карта, като така съставеният акт не е подписан от заинтересованите лица - ответници по предявения иск, поради което е постановен отказ за изменение на кадастралната карта рег. № 09-10.-80/20.01.2012г. на Началника на СГКК-К., влязъл в сила като необжалван. Това обусловило предявяването на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР /изм./, с който ищецът претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че към датата на влизане в сила на кадастралната карта на гр. К. – 18.10.2006г., е допусната грешка в кадастралния план на гр. К. от 2006г. при заснемане на имотната граница между УПИ /парцел/ ІІІ – 933, кв. 63 по плана на гр. К. от 1993г., идн. 40909.108.166 и УПИ /парцел/ ІІ – 94, кв. 63 по същия план, идн. 40909.108.165, като част от имот УПИ /парцел/ ІІІ – 933, кв. 63 по плана на гр. К. от 1993г. , идн. 40909.108.166 с площ от 5 кв.м неправилно е заснета и попада в имот УПИ /парцел/ ІІ – 94, кв. 63 по същия план, идн. 40909.108.165. Така, от приетото и обсъдено заключение на СТЕ, назначена във въззивното производство, се установява, че съпоставяйки заснетата граница между п.и. с идн. 108.166 и идн. 108.165 по КК на гр. К., при лицата на имотите, и заснетата в дъната им с цел попълване на КК, няма навлизане на сградата в п.и. идн. 108.165; както и че при съпоставянето на границата от кадастралната карта и геодезическото заснемане, най-отдалечените точки между двете граници са по-малко от 30 см. При съпоставяне на границата от прецизно дегитализираните граници от оригиналния кадастрален план и геодезическото заснемане, най-отдалечените точки между двете граници са по-малко от 20 см. Съгласно чл. 54, ал.3 ЗКИР, не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена в чл. 18, ал.4, т.1, б. „а” от Наредба № 3/2005г. - <= 30 см, - за урбанизирани територии. Тъй като установената грешка е в рамките на допустимата такава по посочената разпоредба, няма основание за изменение в кадастралната карта и издаване на заповед по чл. 54, ал.1 ЗКИР /изм./. Съгласно чл. 59, ал.1, т.2, б. „б” от Наредба № 3/2005г., при разлики, по-малки от допустимите по чл.18, данните от геодезическите измервания и изчисления се отразяват в кадастралната карта, без да се издава заповед по чл. 54, ал.1 ЗКИР, какъвто е настоящият случай.

Като е достигнал до изводи, различни от направените и е уважил частично предявения иск, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част, а предявеният иск в уважената му част, като неоснователен, следва да се отхвърли. В останалата му отхвърлителна част, решението като правилно, следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззиваемият следва да се осъди да заплати на жалбодателя направените по делото разноски в общ размер на 1503 лв., от които: 700 лв.- адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции; 53 лв. – внесена държавна такса за въззивното обжалване и 750 лв. – внесен депозит във въззивното производство за изплащане на възнаграждение на вещо лице. Внесеният депозит от въззивника в размер на 360 лв. в първоинстанционния съд по назначена, но неизпълнена тройна СТЕ, не се дължи от въззиваемия като разноски, тъй като не е използван, а подлежи на възстановяване по друг ред.

Водим от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 113/09.12.2013г., постановено по гр.д. № 2942/2012г. по описа на РС-К. в частта му, с която е признато за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР /изм./ по отношение на “С.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., Д. Г. П., С. Г. П. и Ж. Т. П., и тримата от гр. К., че “К.– П. С., със седалище и адрес на управление в гр. К., ЕИК******* е собственик на 3,88 кв.м от поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и представляващ УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., които са разположени на границата между поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК, както и че е налице грешка в Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в това, че към момента на изготвянето и одобряването й, част от имот УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем с поземлен имот идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., собственост на “К.– П. С., Г., с площ 3.88 кв.м е неправилно заснета и включена в площта на УПИ /парцел/-ІІ-934 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по КК на Г.; в частта му, с която е осъден Д. Г. П. от гр. К. да заплати на “К.– П. С., гр. К. направените по делото разноски в размер на 219.39 лв.; както и в частта му, с която са осъдени С.” Е., ЕИК ********, гр. К., С. Г. П. с ЕГН * и Ж. Т. П. с ЕГН *, и двете от гр. К., да заплатят на “К.– П. С., гр. К., ЕИК******** направените по делото разноски всеки от тях в размер на 297.79 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.– П. С., ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „К. № 5 със съдебен адрес: гр. К., ул. „В. Л.” № *, А. кантора, А. Н.П. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /изм./ за признаване за установено по отношение на “С.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., Д. Г. П., С. Г. П. и Ж. Т. П., и тримата от гр. К., ул. „С. С.” № 2-а, че е собственик на 3.88 кв.м от поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и представляващ УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., които са разположени на границата между поземлен имот с идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп.директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК; както и че е налице грешка в Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/ 18.11.2006г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в това, че към момента на изготвянето и одобряването й част от имот УПИ /парцел/-ІІІ-933 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем с поземлен имот идентификатор 40909.108.166 по Кадастралната карта на Г., собственост на “К.– П. С., Г., с площ 3,88 кв.м е неправилно заснета и включена в площта на УПИ /парцел/-ІІ-934 в кв.63 по ПУП на Г. от 1993г., понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.108.165 по КК на Г., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “К.– П. С., ЕИК**********, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „К. № 5 със съдебен адрес: гр. К., ул. „В. Л.” № *, А. кантора, А. Н.П. да заплати на Д. Г. П., ЕГН *, от гр. К., ул. „С. С.” 2-а, направените по делото разноски в размер на 1503 лв.

Решението подлежи на Ûасационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.