Решение по дело №629/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 522
Дата: 27 май 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20205300500629
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    522

 

гр. Пловдив, 27.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на  двадесети май, през  две хиляди и  двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                     НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря  Елена Димова,  като разгледа  докладваното от председателя  гр.д.№629  по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе  предвид следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№8598/12.03.2020г. депозирана от Б.В.С. ЕГН-**********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка, и законен представител  Д.С.Ж. ЕГН-********** против Решение №214/19.01.2020г. постановено по гр.д.№12291/2019г. по описа на ПРС, трети бр.с., в частта с която  е отхвърлена претенцията на  жалбоподателката  за  увеличаване  размера на издръжката, която бащата - В.С.С. ЕГН **********, следва да заплаща на дъщеря си - Б.В.С. ЕГН **********-лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Д.С.Ж. ЕГН ********** за  разликата над уважения размер от  210.00 лв / двеста и десет лева/  месечно до пълният претендиран такъв от 290.00лв / двеста и деветдесет лева/,  считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –24 07 2019г.,  до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска. Развиват се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният съдебен акт, както и за  неправилна преценка  на  събраните по  делото  доказателства, по съображения подробно изложени в  жалбата. Моли се  решението  на  първата  инстанция  да  бъде  отменено  в  обжалваната  част,  като  вместо  него   да  се   постанови  ново, с  да бъде увеличен размера на месечната издръжка в пълния претендиран размер от 290.00лв. Претендират се  разноски в производството, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият В.С.С., чрез процесуалния му представител адв. В.И., със съдебен адрес:***-6 оспорва  жалбата и наведените в нея твърдения, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Претендираните разноски се оспорени като прекомерни от страна на  жалбоподателката.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  преценка  на  събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира  за  установено следното:

Жалбата е  депозирана  в   законния срок,  от  страна  имаща правен интерес да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява  процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана  по същество. 

Доколкото фактическата обстановка е пълно, точно и подробно изложена от районния съд и няма спор по отношение на същата, то  настоящият съдебен състав не намира за необходимо повторно да я излага, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Безспорно  е  по  делото, че В.С.С.  е баща на Б.В.С. родена на ***г., а Д.С.Ж. е нейна майка, както и че родителите на детето са  бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през  2009г.

С влязло в  сила Решение №256 от  22.01.2018Г. постановено по гр.д.№5799/2017г. по описа на ПРС, първи гр.с., бащата  В.С. е осъден да заплаща издръжка  на дъщеря си  Б.В.С. в  размер на 190.00лв  месечно

Няма спор, че Д.С.Ж.  е тази, която  полага  непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на Б., както и че и двамата родители на детето нямат безусловно задължение за издръжка по отношение на други ненавършили пълнолетие деца.

Спорът по делото касае размера на претендираната издръжка.

 При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а  при иск за  изменение на определена от съда издръжка по  чл. 150 СК,  следва да  е налице  трайно  съществено изменение на  нуждите на издържания или  трайна съществена промяна във  възможностите на задълженото лице.

В конкретният случай както правилно е отбелязал първоинстанционният съд от предходното изменение на издръжката, е изминал период по-малка от година и половина, през която не се установява да е настъпило съществено изменение на нуждите на издържания. Свидетелят М.  В., чийто показания съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия, сочи че Б. не посещава извънкласни форми,  изключая  уроците по английски,  четири  пъти месечно,  по 30лв  на урок.  Действително нуждите и потребностите  на детето през изминалата година и половина са се увеличили, безспорно са налице разходи за  учебни помагала, книги, транспорт, храна, дрехи, но те по своето естество не могат да бъдат квалифицирани като трайно и съществено изменение на нуждите на издържания, доколкото още при предходното определяне на издръжка, Б. е посещавала уроци по английски и този разход е взет предвид, а нови такива, извън обичайните за дете на нейната възраст не са установени.

Не се установява да е налице и  трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Липсват  данни бащата да е повишил стандарта си  на живот и да реализира по-високи доходи. Напротив  същият няма регистрирани трудови доходи, не е регистриран като самоосигуряващо се лице, нито като търговец. Независимо от  това обаче, доколкото същият е в трудоспособна възраст  и няма данни да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, настоящият съдебен състав приема, че бащата следва да поеме по-голяма част от необходимата за дъщеря му ежемесечна издръжка, предвид на обстоятелството, че  майката е тази която полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че необходимата месечна издръжка за  детето Б.  е в размер на   390лв,  от която сума бащата следва да поеме 210.00лв, а майката 180.00лв. Като е достигнал до същите правни изводи, е и е отхвърлил претенцията на търсещата издръжка за разликата над 210лв до 290лв, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който в  обжалваната част следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора  на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 300лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Като взе предвид от една страна -  обстоятелството, че хонорарът  е определен по минималните размери съгласно Наредбата №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга -  обстоятелството, че по делото  е  изготвен и приложен  отговор на въззивната жалба, и е налице процесуално представителство на въззиваемия в проведеното съдебно заседание, съдът намира възражението за прекомерност на претендираните разноски за неоснователно..

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

                                        

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №214/19.01.2020г. постановено по гр.д.№12291/2019г. по описа на ПРС, трети бр.с., в частта с която  е отхвърлена претенцията на Б.В.С. ЕГН **********, непълнолетна действаща лично и със съгласието на нейната майка, и законен представител Д.С.Ж. ЕГН ********** за увеличаване размера на издръжката, която бащата - В.С.С. ЕГН **********, следва да заплаща на дъщеря си за разликата над  210.00 лв/ двеста и десет лева/  месечно до пълния претендиран такъв от 290.00лв/ двеста и деветдесет лева/,  считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –24.07. 2019г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.

 

ОСЪЖДА Д.С.Ж. ЕГН-**********,*** да заплати на  В.С.С. ЕГН-**********,***    сумата  от  300.00лв / триста лева/, направени по делото разноски..

 

В необжалваната част, Решение №214/19.01.2020г. постановено по гр.д.№12291/2019г. по описа на ПРС, трети бр.с., е  влязло в законна сила.

 

Решението е окончателно.

                                                       

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: