Решение по дело №6492/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Перник, 16.06.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6492 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.Б.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1751,14 лв, от които сумата от 1526.70 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., и 224.44 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1526,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 3990  по описа на съда за 2018 по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление, по което срещу ответника Г.Б.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми- 1526.70 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., и 224.44 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1526,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 3990  по описа на съда за 2018 по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу вземанията за главница и обезщетение за забава в плащанията.

След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С исковата си молба ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през  процесния период за топлоснабден имот, находящ се в гр.Перник на адрес: гр. Перник, ул./кв. „Благой Гебрев”, бл. 64,  вх. В, ап. 20, за която ответникът не му заплатил дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

            В законоустановения едномесечен срок, ответникът, е подал отговор по чл.131 ГПК, чрез  назначения му особен представител- адв. С.. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, и не е потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство, вкл. и доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва твърденията на ищеца за доставката на топлинна енергия, както и коректността на отчитането и остойностяването й. Поддържа, и  че претенциите са погасени по давност.

 В  първото по делото съдебно заседание,  са били допуснати и назначени два броя експертизи за изясняване на спорните по делото факти, а именно СТЕ и СИЕ, като на ищеца са били издадени и съответни съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с писмени доказателства досежно собствеността на процесния имот.  Във  второто по делото съдебно заседание, съдът е изслушал и приел експертните заключения на вещите лица, като обективно изготвени. Приел е по делото представеното писмено доказателство от страна на ищеца-от процесуалния представител на ищеца е било представено писмо на Община-Перник, отдел Д“МПТ“, с което уведомяват съда, че при  тях не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД, касаеща процесния имот. По искане на процесуалния представител на ищеца е било издадено допълнително съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди от Община Перник с договор за собственост на процесния имот. В последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е представил и съдът е приел писмено доказателства на база цитираното съдебно удостоверение, а именно писмо с изх. №20 /СЛУ-308-1/28.01.2020г. издадено от кмета на Община Перник Станислав Владимиров, с което уведомява съда, че Договор за покупко-продажба на недвижим имот на името на С.П.С. и/или Г.Б.С., не се съхранява в архива на Община Перник.

По същество на спора, процесуалният представител на ищеца, моли съдът да постанови решение, с оглед събраните по делото доказателства. Особеният представител на ответника моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Спорът е акцентирал, че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответникът, не е собственик или ползвател на имота.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

             Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед №2966/08.06.2018 г.по ч. г. д. №03990 по описа на съда за 2018  г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г.),  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството са били издадени и три броя съдебни удостоверения, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният  имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.  По делото са били изслушани два броя експертни заключения, видно от които се касае за топлофициран имот, и до същия през процесния период и за процесните суми е била доставена топлоенергия, която не е била заплатена на ищеца.  Според по делото се оказва въпроса дали ответникът е собствени или ползвател на имота. Както съдът посочи по горе по делото, юк С., е представила пред съда писмени доказателства- писмо от Директор - Дирекция „МПТ“ при Община Перник, адресирано до РС-Перник, с което уведомява, че за посочения информационен масив в Дирекция „МПТ“ няма подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и писмо с изх. №20 /СЛУ-308-1/28.01.2020г. издадено от кмета на Община Перник Станислав Владимиров, с което уведомява съда, че Договор за покупко-продажба на недвижим имот на името на С.П.С. и/или Г.Б.С., не се съхранява в архива на Община Перник, като същите са били приети от съда като доказателства по делото. Видно от всичко дотук изложено, то ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят възражението на процисуалния представител на ответника, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на процесната топлинна енергия в имота, като този факт, видно от гореизложеното е бил в тежест на ищцовата страна, която не е успяла да ангажира надлежни доказателства в посочения смисъл /по делото отсъства и нотариален акт досежно собствеността на имота, АДС или друго писмено доказателство, годно да се направи надлежен извод за принадлежността на имат като собственост на конкретно лице и в частност на ответникът/.

 По делото няма доказателства, от които да е видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

 

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на делото съдът намира, че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче в случая, ответникът е бил представляван  от особен представител на разноски на ищеца, поради което и не следва да се присъждат разноски.

С оглед изложеното, Пернишкият районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.Б.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1751,14 лв, от които сумата от 1526.70 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., и 224.44 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1526,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 3990  по описа на съда за 2018 по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила,  ч. г. д. № 03990  по описа на съда за 2018 на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

  

Вярно с оригинала:С.Г.                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: