Решение по дело №45146/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12751
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110145146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12751
гр. С. 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110145146 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ...., гр. С.
бул. „Д.В.” № представлявано от С.П. и К.К., срещу М. Н. А., ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата 1301,72 лв. - престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, причинени на лек
автомобил „Опел Астра” с peг. № ... от настъпило на 07.10.2018 г. ПТП, с включени 25
лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба – 13.04.2021 г., до окончателното й погасяване и за сумата.
Ищецът твърди, че на 07.10.2018 г. в гр. П., на кръстовището на ул.
„Освобождение” и ул. „Шипка“, ответникът управлявайки лек автомобил „Пежо“,
модел „206“, с рег. номер ... реализирал ПТП с лек автомобил „Опел Астра” с peг. №
..., собственост на Дирекция „УССД“-МВР и управляван от водача Л. И. Д..
Твърди, че съгласно протокол за ПТП № .... г., съставен от органите на КАТ,
причина за ПТП е виновно поведение на ответника М. А., който при управление на лек
автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. номер ... без да притежава необходимата
правоспособност за управление на МПС, при преминаване в съседна пътна лента не
пропуснал движещия се в лентата лек автомобил „Опел Астра” с peг. № .... Твърди, че
лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ... е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ищеца със застрахователна полица № BG...., която била валидна към
момента на събитието. В дружеството била заведена преписка по щета, като след
направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1276,72
лева на собственика на увреденото имущество и били направени разходи във връзка с
образуваната щета в размер на 25 лева. Претендира платеното обезщетение в размер на
1301,72 лева, с включени 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът М. Н. А., чрез назначения особен представител адв. В. Р., в депозиран
в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че застрахователното обезщетение
е заплатено на увреденото лице. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като
приложената към исковата молба регресна покана не е получена от ответника. Оспорва
констатациите направени в протокола за ПТП като твърди, че същия не съдържа пряко
възприети от съставителя му като длъжностно лице факти. Оспорва отвтеникът да е
бил неправоспособен водач към датата на проценто ПТП. Прави искане за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег.
номер ...; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки
застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. от ПТП да са настъпили вреди за
трето лице в твърдяния размер; 4. ответникът да не притежавал към процесната дата
правоспособност за управление на съответната категория МПС; 5. ищецът да е
изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът
да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на първите пет предпоставки от фактическия състав на претендираното
спорно материално право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът
следва да установи плащане на задължението си.
В случая се установява от представената на л. 54 от делото застрахователна
полица наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Пежо“, модел „206“, с рег. номер ..., сключена между собственика С.Х Д. и ЗК „Бул
Инс“ АД, с период на застрахователното покритие до 16.09.2019 г.
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно
ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
Същевременно по силата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане
на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от
2
закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със
застрахователя застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз
основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след плащането на
застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като
упражнява тези права от свое собствено име.
От Протокол за ПТП № .... г. и от приетото и неоспорено от страните заключение
по изготвената САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно
изготвено се установява, че произшествието е настъпило на 07.10.2018 г., около 12;25
часа, в гр. П., когато лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. номер ... се движи по
бул. „Освобождение“, с посока от ул. „Съединение“ към ул. „Недялка Шилева“ и в
района на кръстовището с бул. „Шипка“ водачът предприема маневра за престрояване
в лявата пътна лента, при която реализира ПТП с движещия се от лявата му страна лек
автомобил „Опел Астра” с peг. №.
В Протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради
необезопасена маневра на лек автомобил „Пежо“, модел „206“ –при преминаване в
съседна лента не пропуска движещия се в тази лента автомобил. Макар протоколът да е
съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразените в него
обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства
не са непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето защо в тази част
Протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се
цени наред с останалите доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред
които е не само Протоколът за ПТП, но и Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Л. И. Д.,
както и на заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието без
възражения от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено, съдът приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: че произшествието е настъпило на 07.10.2018 г., около 12;25 часа,
в гр. П., когато лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. номер ... се движи по бул.
„Освобождение“, с посока от ул. „Съединение“ към ул. „Недялка Шилева“ и в района
на кръстовището с бул. „Шипка“ водачът предприема маневра за престрояване в лявата
пътна лента, при която реализира ПТП с движещия се от лявата му страна лек
автомобил „Опел Астра” с peг. №. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства
за провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП.
Следователно ответникът е реализирал противоправно поведение, изразяващо се
в управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, тъй като при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
Настъпването на вреди по лек автомобил „Опел Астра” се установява от
Протокола за ПТП и Описа-заключение по застрахователната преписка, преценени
3
съвкупно.
С доклада по делото са приети на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:
изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на увреденото лице в
размер на 1276,72 лева.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза е видно, че всички
увреждания по лек автомобил „Опел Астра“ от техническа гледна точка са в причинна
връзка с механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие размерът на
щетите възлиза на 1867,93 лв., т.е. изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
на увреденото лице е по-малко от действителния размер на вредите.
От справка предоставена от ОДМВР – П., „ПП“ се изяснява, че ответникът М. А.
е неправоспособен водач и не притежава валидно СУМПС.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и
несъмнен начин се установява, че ответникът като неправоспособен водач на лек
автомобил със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
обезщетението за нанесените от който имуществени вреди е изплатено на увреденото
лице от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което и на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1,
пр. 1 КЗ за него е възникнало регресно вземане срещу делинквента-ответник.
Възражението на ответника за недължимост на сумата поради липсата на
регресна покана от застрахователя до него е неоснователно, тъй като такава покана
имплицитно се съдържа в исковата молба, а законът не съдържа изискване за нарочна
регресна покана преди образуване на съдебно производство. Ответникът не твърди и
не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
му размер. Върху посочената сума се дължи и законната лихва, считано от предявяване
на иска – 13.04.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се
дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в общ размер на 1123,19 лв.,
както следва: 52,07 лв. – държавна такса, 321,12 лв. – депозит за особен представител
на ответника, 300 лв. – депозит за вещо лице, 50 лева – депозит за свидетел и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение. За неоснователно съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.а“ № 14, да заплати
на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Д.Б.р“
№, на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ сумата от 1301,72 лв. - престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, причинени на лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ... от
настъпило на 07.10.2018 г. ПТП, с включени 25 лева ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.04.2021 г., до
4
окончателното й погасяване и за сумата.

ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.а“ № 14, да заплати
на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Д.Б.р“
№ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1123,19 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5