№ 247
гр. Плевен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:Р. М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500266 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1362/03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 4264/2022
г. по описа на РС–гр. Плевен е обявен за недействителен на основание чл.135
ал.1 от ЗЗД по отношение на Н. С. П., ЕГН **********,гр. Плевен,
**********, сключеният договор за покупко-продажба,обективиран в
нотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018 г. на СВ -
Плевен, съответно нотариален акт № 39, том I, дело № 34/20.03.2018 г. на
Нотариус И.И., рег. № 007 на НК ,на следния имот: Поземлен имот,
идентификатор ********** по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрена със Заповед № РД- 18-155/01.08.2017 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, находящ се в землището на с. **********, общ. Плевен, обл.
Плевен, местност „**********“, с площ от 29 606 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: трета,
номер по предходен план: 031 001, при съседи: имоти с номера: **********,
**********, **********, **********, по силата на който С. В. П., ЕГН
1
********** е продал на сина си В. С. П., ЕГН ********** горепосочения
имот за сумата от 8 500,00лв.
Пл.РС е осъдил на осн. чл.78 от ГПК С. В. П., ЕГН **********, с.
**********, Обл. Плевен и В. С. П., ЕГН **********, с. **********, мах.
**********, общ. **********, обл. София, да заплатят на Н. С. П., ЕГН
**********,гр. Плевен,деловодни разноски в размер на 908,93лв.
Постъпила е въззивна жалба от С. В. П. чрез пълномощника му адв. Р.
Д. против горепосоченото решение на ПлРС, в която се изразява становище,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила, необосновано и в
противоречие със събраните доказателства, съдебната практика, правната
логика, целите на закона и добрите нрави. Въззивникът твърди, че до 2018 г. е
бил в неведение относно претенцията на въззиваемата Н. С. П. за издръжка и
произтичащите от това последици. Посочва, че право, което не е
упражнявано определен период от време се губи, както и се губи правото да
се търси по принудителен ред. Освен това, правото на издръжка на бивш
съпруг е ограничено във време и обстоятелства, съгласно действащата към
1997 г. и след 2008 г. уредба в СК и е свързано с невъзможността на
получаващият издръжка да се издържа сам, да работи и получава доходи и
т.н. Въззивникът заявява, че Н. С. П. притежава значително имущество, част
от което е получила при прекратяване на брака, разпоредила се е с част от
него, закупила е имот заедно с трето лице, с което са живели на един адрес,
продали са го, закупила е недвижими имот - парцел в гр. Плевен, върху който
има построена сграда, от която тя като собственик на земята, притежава части
от нея. Въззивникът твърди, че до 2018 г., когато е подадена молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист, Н. П. не е предприела и не е
извършвала никакви действия по повод на издръжката, която твърди, че й се
дължи. Освен това, според въззивника към датата на сключване на договора
не е налице хипотезата на чл.135 от ЗЗД, тъй като същият е от 20.03.2018 г., а
решението за установяване на издръжката на въззиваемата е от 12.11.2018 г.
Посочва, че до влизане в сила на решението на Пл.ОС по гр. дело № 510/2018
г. не е било налице вземането на въззиваемата Н. С. П..
Въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и по съществото на спора да отхвърли предявеният
2
иск като неоснователен. Претендира направените разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и от В. С. П. чрез пълномощника му адв. П.
Б. против горепосоченото решение на Пл.РС, в която са изложени идентични
съображения с изложените в жалбата на С. В. П.. В допълнение въззивникът
В. П. посочва, че в случая не е налице същинско задължение, което да е
ликвидно, нито е налице знание на въззивниците за вземането на
въззиваемата, тъй като повече от 30 години същата не е търсила, искала и
претендирала издръжка. Твърди, че няма как да знае в последващ брак на
баща си, какви задължения той е поел, тъй като тези задължения са лични, те
не живеят в едно домакинство и родителите му са се развели преди 40
години.
Въззивникът моли окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение и по съществото на спора да отхвърли предявеният иск,със
законните от това последици. Претендира деловодни разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок са постъпили писмени отговори на
въззивните жалби от въззиваемата Н. С. П. чрез пълномощника й адв. М. А.
от Пл.АК с идентично съдържание, в които се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата
посочва, че е налице действително вземане, като въззивникът С. В. П. знае за
поетото от него задължение по гр.д. № 399/1997 г. по описа на Пл.РС.
Вземането на кредитора е потвърдено от съд съгласно влязлото в сила
съдебно решение по гр.д.№399/97г. по описа на Пл.РС ,издадения тогава
изпълнителен лист и впоследствие дубликат на изпълнителен лист от
28.11.2018г. за периода от 01.01.2013г. до 05.01.2018г. и от 05.01.2018г. до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на
издръжката.Възникване на вземането на кредитора предхожда датата на
разпореждането с имота - 20.03.2018г.,като изпълнителният лист не е
обезсилен. Въззиваемата твърди, че с извършената разпоредителна сделка се
уврежда кредитора и тя безспорно води до намаляване на ликвидните му
активи и до намаляване на възможностите на кредитора за насочване на
изпълнението срещу този имот. По отношение на знанието за увреждане,
въззиваемата посочва, че въззивникът С. В. П. е подписал собственоръчно
споразумението при прекратяване на брака и поетото задължение за
3
изплащане на издръжка, същият е участвал и знаел за водените дела по
издаване на дубликата на изпълнителен лист, което е безспорно
доказателство, че той е знаел за това задължение по споразумението и че
отговаря за него с цялото си имущество, съгласно нормата на чл.133 от ЗЗД,
като това се отнася и за приобретателя – въззивника В. С. П., който е негов
син. Въззиваемата твърди, че е налице знание и у В. С. П., което в случая се
предполага съгласно разпоредбата на чл.135,ал.2 от ЗЗД, тъй като
прехвърлителната сделка е между длъжника и негов низходящ, а именно
синът му В. С. П.. Въззиваемата твърди, че е активна страна в събиране на
вземането си, видно от образуваното изпълнително дело, въз основа на
издадения дубликат на изпълнителен лист, което не е прекратено към
момента.
Въззиваемата моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноските в
производството.
В съдебно заседание въззивникът С. В. П. не се явява и не се
представлява. В депозирано заявление от 29.05.2024 г., пълномощникът му
адв. Р. Д. от АК–Видин поддържа подадената въззивна жалба и моли, същата
да бъде уважена. Претендира направените разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. Представя писмена защита, в която са изложени
подробни съображения относно правния спор.
В съдебно заседание въззивникът В. С. П. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. П. Б. от АК – Видин, която поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да отмени първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание въззиваемата Н. С. П. не се явява. Процесуалният й
представител адв. М. А. от Пл.АК моли съда, да отхвърли подадените
въззивни жалби, като неоснователни и да потвърди обжалваното решение на
Пл.РС, като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са неоснователни.
Решението на РС – гр. Плевен е правилно и законосъобразно.
От фактическа страна, настоящият въззивен състав намира за
4
установено следното:
Пред Пл.РС е предявен иск от Н. С. П. от гр. Плевен против С. В. П. от
с. **********, обл. Плевен и В. С. П. от с. **********, обл. София с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
ищцата на сключения договор за покупко-продажба ,обективиран
вНотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018 г. на СВ -
Плевен, съответно Нотариален акт № 39, том I, дело № 34/20.03.2018 г. на
Нотариус И.И., рег. № 007 на НК ,на следния имот: Поземлен имот,
идентификатор ********** /четиридесет хиляди деветстотин седемдесет и
четири точка, тридесет и едно точка, едно/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД-18-155/01.08.2017 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на с.
**********, общ. Плевен, обл. Плевен, местност „**********“, с площ от
29 606 кв.м. /двадесет и девет хиляди шестстотин и шест/ кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: трета,
номер по предходен план: 031 001, при съседи: имоти с номера: **********,
**********, **********, **********, по силата на който С. В. П. е
прехвърлил на сина си В. С. П., ЕГН ********** описания по-горе имот за
сумата от 8 500,00лв.
Видно от приложеното гр.д. № 399/1997 г. по описа на Пл.РС с решение
от 18.11.1997 г. е прекратен с развод на основание чл.100 от СК /отм./
гражданският брак, сключен между Н. С. П. – ищец в първоинстанционното
производство и С. В. П. – ответник в първоинстанционното производство.
Със съдебното решение е утвърдено постигнатото между страните
споразумение, по силата на което същите са се съгласили, че С. В. П. ще
заплаща на Н. С. П. месечна издръжка в размер на петкратния размер на
минималната работна заплата, определена за РБ до края на живота й.
Издадени са 2бр. изпълнителни листа по гр.д. № 399/1997 г. по описа на
Пл.РС,съответно за присъдената месечна издръжка на Н. П. и за присъдената
издръжка на дъщерята,родена от брака-Д. П./30.06.2003г./ Образувано е изп.
дело № 232-40/2003 г. по описа на СИС при Пл.РС с взискател Н. С.
П.,действаща като майка и законен представител на Д. П. и длъжник С. В. П.
за заплащане на издръжка в размер на 27,00 лв.,в какъвто размер е
издръжката на детето съгласно одобреното от РС Споразумение по чл.100 от
5
СК/отм./.
На 05.01.2018г. е подадена молба от Н. С. П. по реда на чл.409 от ГПК
за издаване на дубликат на изпълнителен лист по гр.д.№399/1997г на Пл.РС
по отношение на определената за нея издръжка,като в молбата е посочено,че
до този момент не е образувано изпълнително дело въз основа на
оригиналния изпълнителен лист. Постановено е решение № 503/12.04.2018 г.
от Пл.РС по гр.д.№399/97г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата
за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение от
18.11.1997г. по гр.д. № 399/1997 г. в полза на Н. С. П. против С. В. П. на
основание чл.409 от ГПК. Решението на Пл.РС е обжалвано като е
образувано в.гр.д. № 510/2018 г. по описа на Пл.ОС. С решение №
439/12.11.2018г. Пл.ОС е отменил решение № 503/12.04.2018 г. на Пл.РС в
частта му, в която е постановено да се издаде дубликат на изпълнителен лист
въз основа на решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г. на Пл.РС в полза
на Н. С. П. против С. В. П. за периода от 22.09.1997 г. /датата на подаване на
исковата молба по гр.д. №399/1997 г./ до 31.12.2012 г./погасяване вземането
за издръжка с петгодишна давност,т.к.вземането е установено със съдебно
решение/, като е оставил без уважение молбата по чл.409 от ГПК на Н. С. П. в
тази й част и е потвърдил решение № 503/12.04.2018 г. по описа на Пл.РС в
останалата му част.
Издаден е дубликат на изпълнителен лист № 7021
/28.11.2018г./приложен на л.12 от делото пред РС като заверено
копие/,съгласно който С. В. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на Н. С.
П. в размер на петкратния размер на минималната работна заплата,
определена за Република България за периода от 01.01.2013 г. до 05.01.2018
г., както и от 05.01.2018 г. до настъпване на законово основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за просрочие.
С решение от 16.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 571/2018 г. по
описа на Пл.ОС е потвърдено решение № 1021/28.06.2018 г., постановено по
гр.д.№2764/2018г. по описа на Пл.РС, с което е прекратена определената с
Решение от 18.11.1997 г. по гр. дело № 399/1997 г. по описа на Пл.РС в
тежест на С. В. П. в полза на бившата му съпруга Н. С. П. издръжка в размер
на петкратния размер на минималната работна заплата, определена за
Република България до края на живота й.
6
С оглед установеното, настоящата съдебна инстанция намира за
правилни изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е
постановил своето решение.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 от ЗЗД да служи
за удовлетворяване на кредитора и по този начин създава опасност за
реализиране вземането на кредитора. Основателността на иска е обусловена
от кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно: качеството на кредитор на ищеца, преди
извършване на сделката, извършването на правно действие от длъжника, с
което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора и знание на
страните по оспорената сделка за увреждането.
На първо място качеството кредитор е обусловено от наличието на
действително вземане, което по правило трябва да е възникнало преди
извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при
извършването му. По отношение на първата от посочените предпоставки е
налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.2 от ТР № 2 от
09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д.№ 2/2017 г. на ОСГТК, в която се приема, че
Павловият иск е средство за защита, конститутивен облигационен иск за
отмяна на увреждащи сделки, като целта на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД не е
самото вземане, а да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора
действията на длъжника, с които той го уврежда, като този иск е на
разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично
вземане. Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е ликвидно
и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка.
Достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез
някой от предвидените в закона правни способи.
С утвърденото със съдебно решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997
г. споразумение между страните, влязло в сила на същата дата, С. В. П. се е
съгласил да заплаща на Н. С. П. месечна издръжка в размер на петкратния
размер на минималната работна заплата, определена за РБ до края на живота
й. От издадения дубликат на изпълнителен лист от 28.11.2018 г. е видно, че
вземането на въззиваемата е възникнало на 01.01.2013г., като заплащането на
7
издръжката е прекратено с влязлото в сила решение от 16.10.2018 г. по в.гр.д.
№ 571/2018 г. по описа на Пл.ОС, т.е. въззиваемата Н. С. П. има качеството на
кредитор по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД .
От приложеното пред Пл.РС УдостовеР.е от 13.03.2023 г. е видно, че е
образувано изп. дело № 20199000400341 с взискател Н. С. П. и длъжник С. В.
П.,което е висящо и към тази дата неплатеният остатък от дълга към
взискателя Н. С. П. ,е в размер на 129317,65 лв. С оглед изложеното,
безспорно се установява, че процесната разпоредителна сделка е сключена,
след като вземането на Н. С. П. в качеството на кредитор е възникнало /на
01.01.2013 г./ и преди прекратяване на издръжката /на 16.10.2018 г./. Само за
пълнота следва да се посочи, че след влизане в сила на решението за издаване
на дубликат на изпълнителния лист, длъжникът не може да оспорва
съществуването на дълга и когато молбата бъде уважена, със сила на
пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора съществува и не е
погасено на някое от предвидените в закона правопогасяващи основания. В
случая, с дубликата на изпълнителния лист е установено вземане на Н. С. П.
за периода от 01.01.2013 г. до 05.01.2018 г., както и от 05.01.2018 г. до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на
издръжката, а съгласно Решение от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 571/2018 г. на
Пл.ОС издръжката е прекратена на 16.10.2018 г.
Вторият елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е
извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника,
нито от преценката на кредитора. Не е спорно и се установява от приложения
по делото нотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018 г. на
СВ - Плевен, съответно нотариален акт № 39, том I, дело № 34/20.03.2018 г.
на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК, който е предмет на настоящото
производство, че С. В. П. е прехвърлил процесния имот чрез покупко-
продажба в полза на В. С. П., т.е. съответното право е напуснало
патримониума на прехвърлителя. С посочения възмезден договор
действително е извършена увреждаща сделка, доколкото съответното
имущество е напуснало патримониума на прехвърлителя - длъжник, като по
този начин се затруднява удовлетворяването на кредитора. Безспорно е, че с
договора за продажба на недвижимия имот първия ответник е намалил своето
имущество, което несъмнено би затруднило удовлетворяването на кредитора.
8
Относно третата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.135
ал.1 от ЗЗД, а именно наличието на знание на страните по оспорената сделка
за увреждането, по отношение на първия ответник Съботят В. П. е налице
собственоръчно подписано споразумение при прекратяване на брака между
него и въззиваемата и поето задължение за изплащане на издръжка на Н. С.
П., а освен това, същият е участвал в качеството на ответник по молбата на Н.
С. П. за издаване на дубликат на изпълнителен лист, което е доказателство, че
той е знаел за това задължение по споразумението и че отговаря за него с
цялото си имущество, съгласно нормата на чл.133 от ЗЗД. В подкрепа на
горното е и обстоятелството, че молбата за издаване на дубликат на
изпълнителния лист е подадена от Н. С. П. на 05.01.2018 г. и само два месеца
след това – на 20.03.2018 г. е извършена процесната разпоредителна сделка,
обективирана в нотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018
г. на СВ - Плевен, съответно нотариален акт № 39, том I, дело №
34/20.03.2018 г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК, с който С. В. П. е
прехвърлил процесния имот чрез покупко-продажба в полза на сина си В. С.
П..
Налице е знание и у втория ответник В. С. П., тъй като от приложеното
в първоинстанционното производство УдостовеР.е за съпруга/а и родствени
връзки на В. С. П. се установява, че първия ответник С. В. П. е негов баща. В
този случай, на основание чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното от ответниците, чиято е тежестта да оборят
посочената презумпция за знание. В случая, ответниците не са ангажирали
никакви доказателства за оборване на законовата презумпция, поради което
съдът приема, че двамата ответници са знаели за
увреждането.Обстоятелството,че ответникът В. П. е бил дете,когато неговият
баща се е развел с ищцата Н. П. и че впоследствие не е контактувал с нея,е
ирелевантно за настоящия спор,тъй като е налице близка родствена връзка
баща-син съм момента на сключване на сделката и знание за увреждане на
кредитора.Също така без значение е и обстоятелството дали ответникът и
въззивник С. П. е прехвърлял други имоти на своята дъщеря,родена от брака
му с ищцата.
За да бъде активно легитимиран ищецът да предяви иск по чл.135 от
ЗЗД вземането следва да е възникнало, да е действително и да не е погасено
чрез някой от предвидените в закона правни способи. По делото не са
9
събрани доказателства, от които да се установява плащане от страна на
въззивника С. В. П. на сумата, дължима като издръжка на Н. С. П. по
издадения дубликат на изпълнителния лист. От друга страна вземането на
ищцата и въззиваема Н. П. не е погасено по давност, поради което е
дължимо.
Отново следва да се посочи, че издръжката е прекратена на 16.10.2018 г.
с решение на Пл.ОС по гр. дело № 571/2018 г. по описа на същия съд, т.е.
разпоредителната сделка е извършена на 20.03.2018 г. в период, обхващащ
визирания в дубликата на изпълнителния лист - 01.01.2013 г. до 05.01.2018 г.,
както и от 05.01.2018 г. до прекратяването – 16.10.2018 г.
По отношение на възражението във въззивните жалби, че до 2018 г.
въззиваемата Н. С. П. не е предприела и не е извършвала никакви действия
във връзка с издръжката, настоящата съдебна инстанция намира същото за
неоснователно. Видно от приложените в първоинстанционното производство
доказателства, във връзка с издадения дубликат на изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 5055/12.12.2018 г. при ДСИ при РС – Плевен, след
което делото е прехвърлено към ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 на КЧСИ, с район на
действие ОС – Враца, където е образувано изп. дело № 341/2019 г., с оглед
установен имот за продължаване на изпълнителните действия. Установеният
имот в с. **********, обл. Враца е продаден чрез търг и възложен с
Постановление за възлагане от 24.03.2022 г.
Във въззивните жалби се излага твърдение за това, че въззивникът С. В.
П. е прехвърлил на Д. С.а Н. /П./ - родена от брака му с въззиваемата Н. С. П.
собственост върху фирма за производство и рециклиране на пластмасови
изделия през 2013 г., след което същото имущество е прехвърлено като
машини и съоръжения в дружеството на ищцата „Мегапласт 31" ЕООД. На
първо място, няма данни, от които да се установява това твърдение на
въззивника, че имуществото на фирма „Мултипласт“ ЕООД, чиято
собственост е прехвърлена от въззивника С. В. П. на Д. С.а Н. през 2013 г. е
прехвърлено на фирма „Мегапласт 31“ ЕООД, която е с управител и
едноличен собственик на капитала Н. С. П.. Още повече, че видно от
приложената справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, фирма
„Мултипласт“ ЕООД е прехвърлена от Д. С.а Н. през 2014 г. на трето лице.
Независимо от това, обаче, настоящата инстанция счита, че отношенията
10
между тези две фирми са ирелевантни за правния спор по предявения Павлов
иск по чл.135 от ЗЗД, а и отношенията между въззивника С. В. П. и трето
лице – Д. С.а Н. не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение
№ 1362/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 4264/2022 г. по описа на Пл.РС,
като правилно.
Пред настоящата инстанция въззиваемата Н. С. П. чрез пълномощника
си адв.М.А. е претендирала заплащане на деловодни разноски в настоящото
производство, но по делото не е представен списък на разноските по чл.80 от
ГПК, както и липсват други данни за размера на направените разноски пред
Пл.ОС,поради което такива няма как да бъдат присъдени в нейна полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 решение № 1362/03.10.2023г.
на Пл.РС, постановено по гр. дело № 4264/2022 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11